Р
Е Ш Е Н И Е № 260428
/ 9.11.2020г.
гр.
П., 09.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета
година в състав :
СЪДИЯ:
И. КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4306 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Кредитреформ България“ ЕООД срещу И.М.Л.
за осъждане на ответника, че дължи на ищцовото дружество суми в размер на 350,00
лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски
кредит № *** от 31.01.2015 г. (Договора) и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между ответника в
качеството му на кредитополучател и третото за процеса лице – „4финанс“ ЕООД, в
качеството му на кредитодател, е сключен Договора по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги. Посочва се, че ответникът подал заявка
за отпускане на кредит чрез използване на интернет-страницата на кредитора,
подписал проекта на договора чрез активиране на бутон „подпиши“, заедно с
приложимите Общи условия, както и стандартен европейски формуляр, съдържащ
преддоговорната информация по чл. 8 ЗПФУР. Изяснява се, че от своя страна
„4финанс“ ЕООД потвърдило договора по електронната поща. По силата на последния
на ответника е отпуснат паричен кредит в размер на сумата от 350 лв., която е
преведена на кредитополучателя на 31.01.2015 г. Поддържа се, че същият следвало
да върне заемната сума на 02.03.2015 г. Посочва се, че ответникът не изпълнил
задължението си на падежа, поради което изпаднал в забава. Твърди се, че по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г.
дружеството – кредитор, в качеството си на цедент, прехвърлило на ищеца, в
качеството му на цесионер, вземанията си към ответника, произтичащи от Договора.
Ищецът твърди, че е надлежно упълномощен да съобщи на ответника за извършената
цесия, както и че това е сторено с изпращане на писмо чрез „Български пощи“
ЕАД, която се е върнала с отбелязване „непотърсена“. Поддържа, че акова
действие има и получаването на уведомлението като приложение към настоящата
искова молба.
С тези доводи ищецът отправя искане за
уважаване на иска. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника оспорва исковите
претенции по основание и размер с твърдението, че между страните не е налице
твърдяната облигационноправна обвързаност. Излага доводи, че ответникът не е
подписвал документи във връзка с отпускане на кредита и не е получавал заемната
сума. Оспорва длъжникът да е надлежно уведомен за извършената цесия. Намира
вземането за недължимо и като погасено по давност.
В съдебно заседание ищецът поддържа така
предявения иск.
Ответникът се представлява от назначения
му особен представител и поддържа възраженията си , обективирани в отговора на
исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П.е сезиран с осъдителен иск
с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за
заплащане на главница по договор за паричен заем.
Предметът на доказване в настоящото
производство (така, както е очертан от ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е
сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 350,00 лева, представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № *** от 31.01.2015 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 19.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. Възникването на
процесните вземания е обусловено от установяване от ищеца, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на твърдяното валидно облигационно
правоотношение с ответника по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, в частност, че кредиторът /доставчик на финансовите услуги и
праводател на ищеца/ е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията
по чл. 8 от ЗПФУР на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния
за сключване на договора с обективирана именно от него воля за предоставяне на
заемната сума, по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж
на връщане и изискуемостта на вземането.
Ищецът извежда материалноправната си
легитимация по спора в качеството на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания от 01.02.2018 г., сключен между него и дружеството „4финанс“ ЕООД,
които релевантни факти се установяват от представения договор за цесия и
приложения към него. Ищцовото дружество-цесионер е било упълномощено от цедента
да съобщи на длъжника за извършената цесия, видно от представеното Пълномощно.
На 14.02.2018 г. ищецът е изпратил до ответника чрез „Български пощи“ ЕАД
уведомление за извършената цесия, но няма данни същото да е реално получено от
длъжника.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва
да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да
упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник,
каквато е и настоящата хипотеза. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. В тази насока еРешение №
114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС). В тук посоченото
решение се отрича единствено възможността уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и
съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник,
каквато не е настоящата хипотеза.
След като се прие, че цесията може да
бъде съобщена на длъжника от цесионера като пълномощник на цедента и от
доказаните конкретни фактически действия за съобщаването, настоящият състав
намира същите за достатъчни в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Това е така, защото в Договора е посочен един адрес за контакт с длъжника.
Уведомлението е изпратено до ответника именно на този адрес, поради което е
положена дължимата грижа да се издири адресатът, но същият не е открит и по
делото липсват данни да е уведомил кредитора за новото си местопребиваване.
Същият не следва да черпи права от своето недобросъвестно поведение, след като
не е информирал другата страна за новия си адрес.
Такова изявление е направено и с
връчването на препис от исковата молба на назначения особен представител на
ответника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК. Касае се за процесуално
представителство по силата на закона с произтичащите от това права за
представителя в рамките на производството, включително и да получи препис от
исковата молба и да направи възражения по нея в установените процесуални срокове.
Единствените ограничения са предвидени в чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34, ал. 3 ГПК,
но такава хипотеза не е налице, поради което
съдът приема, че съобщаването на цесията е надлежно извършено и с
връчване на препис от исковата молба, а възражението на особения представител е
неоснователно.
Твърдението на ищеца за постигнато
съгласие между праводателя му и ответника за сключване на договор за
потребителски кредит се основава на подадена от ответника по интернет заявка за
отпускане на кредит в размер на 350 лв., след регистрация в системата на
„Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя „4финанс“ ЕООД, поради което
отношенията между страните се уреждат по реда на специалния Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017
г.), Закона за потребителския кредит, както и общите правила на гражданското
законодателство.
Договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние,
т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. §
1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по
телефон, кореспонденция по имейл и др.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017
г.). Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова
форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи
като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено
електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на
дефинитивната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 г. „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано
в електронна форма, включително в текстови запис. За „електронен подпис“ по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014
г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва.
В настоящия случай се твърди, че
кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло
електронна. По делото е представено копие на Договора (неподписан), за който се
твърди, че е сключен между „4финанс“ ЕООД като кредитодател и ответника като
кредитополучател за предоставяне в заем на парична сума в размер на 350 лева,
като е уговорен срок за връщане на предоставения кредитен ресурс от 30 дни с
падеж 02.03.2015 г., без договорна лихва, с годишен лихвен процент от 0 % и
годишен процент на разходите от 0%. Тъй като договорът за кредит е сключен под
формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е
представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Съдът
намира, че процесният договор представлява електронен документ, който не е
подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се
ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна
липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е
практиката на ВКС, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012
г., ІV г. о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т.
о. В посочената практика се приема, че „принципно представянето на документ
върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото
изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени
средства при оспорване кой е издателят му“.
В процесния случай в договора е
попълнена информация, която логически е свързана единствено с ответника – неговите
три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, имейл, мобилен телефон и банкова
сметка. *** (ОУ), неподписани, уреждащи конкретната процедура от последователни
действия, извършването на които обуславя възникването на договорно
правоотношение. Съгласно чл. 1.1 от ОУ, кредитополучателят отправя искане за
отпускане на кредит чрез формуляра на началната страница на сайта vivus.bg, като за да завърши
регистрацията на профила си, той трябва да е приел общите условия, достъпни на
началната страница, на която също така е достъпна и Бланка на Стандартен
европейски формуляр за предварителна договорна информация, след като
потребителят избере конкретна сума и срок на погасяване (чл. 1.3 и 1.4 от ОУ). След регистрация, проект на
договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на Начална страница, като
същият се подписва електронно чрез бутон „Подпиши“. На база на искането за
отпускане на кредит и договор кредиторът извършва оценка на кредитоспособността
на клиента и му отпуска или отказва отпускането на заем. По силата на чл. 3.1.
от ОУ договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването
му по електронен път от кредитора и извършването на паричен превод.
От назначената и приета
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като изготвена подробно и
пълно, се установява, че на страницата на кредитодателя „4финанс“ ЕООД е
направена регистрация от IP адрес ***и е създаден профил, съответстващ на
данните на ответника ответника От този профил е направена и заявката за
предоставяне на процесния кредит по договора. Чрез профила на кредитодателя са
му били предоставени Стандартен европейски формуляр, Общи условия и проект на
договор за кредит, без които е технически невъзможно договорът да бъде подписан
чрез бутона „Подпиши“. Сключването на договора е било потвърдено от потребителя
чрез- профила му, посредством избиране на препратката за потвърждение (т.нар.
бутон „Подпиши“).
В приетата СТЕ вещото лице подробно е
описало стъпките, по които преминава процедурата по регистрация: 1) Клиентът
влиза на сайта vivus.bg,
избира желаната сума и срок на погасяване с помощта на плъзгачите на началната
страница и натиска бутон „Вземи“. 2) В последствие се зарежда нова страница, в
която клиентът трябва да попълни свои данни – три имена, ЕГН, мобилен телефон,
адрес имейл адрес, парола, банкова сметка ***ички данни са попълнени, клиентът
натиска бутон „Продължи“. 3) След това се отваря нова страница, в която се
зареждат Стандартен европейски формуляр, Общи условия по договора за кредит,
както и проект на договора за кредит. След прочитане с тези условия клиентът
натиска бутон „Подпиши“ – ако клиентът не е отворил документите до края, бутонът
„Подпиши“ ще остане неактивен. 4) Едва когато предоставените документи са
изцяло отворени, клиентът ще успее да натисне бутона „Подпиши“ и да изпрати
успешно заявката си, т.е. за да приключи заявката си, клиентът трябва да е
преминал през всяка една от предходните стъпки. 5) След изпращане на заявката,
същата се разглежда от служител, който извършва няколко проверки относно трудов
и осигурителен статус на клиента, кредитно досие, проверка на адрес и IP-адрес и съответствие на посочената
от клиента относима информация с данните от съответните регистри. Въз основа на
тези проверки и разговор с клиента служителят извършва преценка дали да отпусне
кредит.
Заемът е реален договор и изисква освен
постигане на съгласие между страните и предаване, респ. получаване на дадената
сума. От приложеното платежно нареждане от 10.02.2015 г. се установява, че
„4финанс“ ЕООД е наредил по банкова сметка *** „***“ ЕАД – с IBAN, ***, сумата
в размер на 350,00 лева, а като основание е посочен номерът на договора за
кредит от същата дата. Видно от извлечение от сметката на ответника, копие от
платежно нареждане и уведомление от „***“ ЕАД, представени по реда на чл. 192 ГПК, се установява, че сумата реално е била преведена на кредитополучателя.
Ето защо при съвкупна преценка на
обсъдените доказателства съдът намира, че ответникът е преминал цялата
процедура по регистрация и е създал свой профил в сайта „vivus.bg”. От една
страна, в изпратената заявка са налице данни, които логически биха могли да
бъдат свързани единствено с И.Л. – три имена, ЕГН, адрес, имейл адрес, мобилен
телефон, включително и банкова сметка, ***. От друга страна, от представените
от банката данни, се установи, че заемната сума е била преведена на ответника.
Тези данни, преценени в тяхната съвкупност, подкрепят извода за възникнало
между ответника и праводателя на ищцовото дружество заемно правоотношение,
породено от процесния договор за потребителски кредит, регулирано при
предварително оповестени и приети от потребителя общи условия. В този смисъл,
неоснователни са доводите на особения представител на ответника, че общите
условия не са били известни на ответника, доколкото съгласно данните от СТЕ, ако
не са били отворени и прочетени докрай всички относими документи – Стандартен
европейски формуляр, Общи условия, както и проект на договора за кредит, бутонът
„Подпиши“ остава неактивен, т.е. технически е невъзможно да се реализират последващите
стъпки по сключване на договора.
Предвид установената фактология, съдът
намира, че по силата на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по
което кредитодателят е предоставил надлежно преддоговорна информация и е
изпълнил основното си облигаторно задължение реално да предостави заемната
парична сума.
Длъжникът не е установил да е изпълнил
точно в количествено и темпорално отношение насрещната парична престация,
поради което съдът намира, че претендираното вземане съществува в заявения от
ищеца размер.
Неоснователни са доводите за изтекла
погасителна давност на вземането за главница. По отношение на процесното
задължение за връщане на отпуснатата заемна сума приложима е общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита – 02.03.2015 г. Към момента на депозиране на настоящата
искова молба – 19.07.2019 г., погасителната
давност за вземането все още не е била изтекла, а с предявяване на иска същата
се счита прекъсната (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД). Ето защо предявеният осъдителен
иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер на 50 лева за ДТ, 150 лв. за
особен представител, 200,00 лева депозит вещо лице, като е претендирал и
възнаграждение за процесуално представителство в размер от 150.00 лева, което
обаче на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да бъде уважено в
минимален размер от 100,00 лева. При този изход от спора, на ищеца се дължат
разноски в размер на 500 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК И.М.Л. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, сума в
размер на 350,00 лева, представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № *** от 31.01.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на исковата молба – 19.07.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК И.М.Л. ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ********* сума в размер на 500,00 лева
– разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковата
претенция
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________