Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.06.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14696 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14696/2018 г по описа
на СГС е образувано по въззивна жалба на “О.Ф.Б. ” ЕАД *** срещу
решение №387296 /без
дата/ на СРС , 124 състав
по гр.дело №37036/2016 г по описа на СРС ; с което
- са отхвърлени исковете
на въззивника с правно
основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; да бъде признато за
установено , че В.В.Т. ЕГН ********** *** му дължи следните суми придобити като
цесионер с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2013 г с „Банка
ДСК“ ЕАД : сумата от 3133,07 лева – главница
по договор за кредит за текущо потребление от 21.11.2008 г и допълнително
споразумение от 05.05.2010 г с „Банка ДСК“ ЕАД ; ведно със законната лихва от
23.11.2012 г до окончателното заплащане на главницата ; сумата от 703,11
лева договорна лихва за периода
22.05.2011 г – 22.11.2012 г ; и сумата от 208,80 лева наказателна лихва за
периода 22.03.2012 г -22.11.2012 г ; за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 07.12.2012 г по ч.гр.д.№55707/12 г на СРС , 124
състав в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД .
- са отхвърлени евентуални осъдителни
искове на въззивника срещу В.В.Т. ЕГН ********** *** за аналогични суми и
законни лихви .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като цесията е надлежно
съобщена от него цесионера , но упълномощен за целта от цедента „Банка ДСК“ ЕАД . Дори да се приеме , че ответникът не е бил
надлежно уведомен за цесията с писмо с обратна разписка , то той е уведомен с
получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея , като едно от приложенията
е именно въпросното уведомление . Особеният представител по чл.47 ал.6 ГПК може
да получи препис от исковата молба и уведомлението за цесията от името на
ответника . Самите вземания са доказани по основание и размер .
Въззиваемата
страна не е подала отговор
на въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението е връчено на въззивника на 14.05.2018 г , поради което въззивната жалба от 28.05.2018 г /по пощата/ е депозирана в
срок и е допустима.
След преценка на оплакванията по жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да отхвърли основните и
евентуалните искове СРС е приел , че не е налице извънсъдебно съобщаване на
цесията на ответника , нито съобщение за същата е приложено към исковата молба
, съответно е връчено от съда на ответника . Отделно , ответникът е
представляван от особен представител по реда на чл.47 ГПК , чрез който не може
да бъде уведомен за цесията .
Решението на СРС е неправилно . Действително , липсват доказателства , че ответникът е бил надлежно
уведомен за цесията на процесните вземания от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца “О.Ф.Б. ” ЕАД *** ; преди започване на
исковото производство пред СРС . Невярна е обаче констатацията на
първоинстанционния съд , че не е представено от ищеца уведомление до ответника
за цесията като приложение към исковата молба – същото се намира на стр.31 от делото пред СРС .
Въпросното уведомление изхожда от цесионера , но същият е упълномощен от
цедента да извърши съобщаване на цесията с
пълномощно на стр.29 от делото пред СРС . Практиката на ВКС допуска
цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщаване на цесията - решение
№137 от
02.06.2015 г по
гр.д.№5759/14 г на ВКС , III ГО , решение №156 от 30.11.2015 г по
т.д.№2639/14 г на ВКС , II ТО решение №114 от 07.09.2016 г по т.д.№362/15 г на ВКС , II ТО и решение №204 от 25.01.2018 г по
т.д.№2230/16 г на ВКС , I ТО .
Не следва друго от това , че е
извършено връчване на ответника по реда на чл.47 ал.6 ГПК . Съгласно чл.47 ал.6
във вр.ал5 ГПК назначаването на особен представител е предпоставено от вече извършено редовно връчване чрез залепване на
уведомление . Щом връчването чрез залепване е редовно връчване , то от него
настъпват същите материално-правни последици като при всяко друго връчване . В
случая трябва да се приеме , че цесията е съобщена с връчване чрез залепване на
исковата молба , а назначаването на особен представител е за нуждите на
исковото производство с оглед защита правата на ответника . В своята практика
ВКС допуска връчване на нотариални покани т.е. на съобщения с материално-правни
последици по реда на чл.47 ал.5 ГПК - решение №7 от 21.02.2014 г по
т.д.№822/12 г на ВКС , I ТО , решение №84 от 05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО , решение №217 от 12.05.2015 г по т.д.№62/14 г на ВКС , I ТО .
Налице е валидно прехвърляне на
процесните вземания на ищеца с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
от 01.07.2013 г с „Банка ДСК“ ЕАД и приложение към него , а цесията е надлежно
съобщена с връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника .
Самите основни искове са доказани по основание и размер с договор за кредит за
текущо потребление от 21.11.2008 г , допълнително споразумение от 05.05.2010 г
с „Банка ДСК“ ЕАД и ССЕ . С допълнителното споразумение от 05.05.2010 г са
уговорени вноски и краен срок за плащането им от 96 месеца / 8 години/ , който
вече е изтекъл през 2018 г и не е необходимо да се изследва предсрочна
изискуемост на задълженията – същите са падежирали . Според ССЕ още към
23.11.2012 г задълженията на ответника са в претендираните от ищеца размери , като
забавата е още от 25.04.2011 г . Липсват данни за последващи плащания на
ответника , поради което не може да има намаляване , а единствено увеличаване
на задълженията на последния .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени и да се уважат основните искове по чл.422 ГПК като се
присъдят разноски в заповедното и в исковото производство пред СРС и СГС. Поради
уважаване на основните искове не е настъпило процесуалното условие за
разглеждане на евентуалните осъдителни искове и те трябва да се оставят без
разглеждане.
На
основание чл.280 ал.3 т.1
ГПК – поради наличие на материален интерес под 20 000 лева по търговско дело по
всеки от предявените искове – настоящото решение не подлежи на обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№387296 /без дата/ на
СРС , 124 състав по гр.дело №37036/2016 г по описа на
СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “О.Ф.Б.
” ЕАД *** срещу В.В.Т. ЕГН ********** *** , които искове са с правно основание чл.422 ГПК
във вр.чл.99 ЗЗД във вр.чл.430 ал.1,2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; че В.В.Т. ЕГН **********
*** дължи следните суми придобити от “О.Ф.Б. ” ЕАД като цесионер с договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2013 г с „Банка ДСК“ ЕАД : сумата
от 3133,07 лева – главница по договор
за кредит за текущо потребление от 21.11.2008 г и допълнително споразумение от
05.05.2010 г с „Банка ДСК“ ЕАД ; ведно със законната лихва от 23.11.2012 г до
окончателното заплащане на главницата ; сумата от 703,11 лева договорна лихва за периода 22.05.2011 г –
22.11.2012 г ; и сумата от 208,80 лева наказателна лихва за периода
22.03.2012 г -22.11.2012 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 07.12.2012 г по ч.гр.д.№55707/12 г на СРС , 124 състав в полза на
цедента „Банка ДСК“ ЕАД .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ осъдителни искове на “О.Ф.Б. ” ЕАД *** срещу В.В.Т. ЕГН ********** *** , които
искове са с правно основание чл.99 ЗЗД във вр.чл.430 ал.1,2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ;
да се осъди В.В.Т. ЕГН ********** *** да заплати следните суми придобити от “О.Ф.Б. ” ЕАД като цесионер с договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2013 г с „Банка ДСК“ ЕАД :
сумата от 3133,07 лева – главница по договор
за кредит за текущо потребление от 21.11.2008 г и допълнително споразумение от
05.05.2010 г с „Банка ДСК“ ЕАД ; ведно със законната лихва от 23.11.2012 г до
окончателното заплащане на главницата ; сумата от 703,11 лева договорна лихва за периода 22.05.2011 г –
22.11.2012 г ; и сумата от 208,80 лева наказателна лихва за периода
22.03.2012 г -22.11.2012 г.
ОСЪЖДА В.В.Т. ЕГН
********** *** да заплати на “О.Ф.Б. ” ЕАД *** сумата от 1086,67 лева деловодни
разноски в заповедното производство и пред СРС и сумата от 280,90 лева деловодни
разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.