№ 5377
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110167642 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба с вх. № 275582/12.12.2022 г. от Е. Д. М. против
Прокуратурата на РБ за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева
претърпени в период от 21.09.2022 г. до 09.12.2022 г. в резултат от
противоправно поведение на ответника, а именно нарушение на правото на
ЕС по пр.пр. № 17976/2022 г. на СГП. Ищецът твърди, че ответникът
бездейства и незаконно прекратява преписката на 21.09.2022 г. Изтъква, че
жалбата е срещу магистрати от АСНС и ВКС, които са го осъдили по
непредявено обвинение по НОХД № 1018/2019 г. на ВКС. Поддържа, че е
осъден по непредявени обвинения за грабеж от 12.03.2010 г.. Твърди, че не
била спазена процедурата от ответника.
Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на ищеца, за да се
произнесе, съобрази следното:
Исковата молба е недопустима. Ищецът твърди, че ответникът е
нарушил правото на ЕС като е бездействал и незаконно е прекратил
производството по подадена от ищеца жалба срещу съдиите, които са го
осъдили по непредявено обвинение с влязла в сила присъда, потвърдена с
решение по НОХД №1018/2019 г. по описа на ВКС. Недопустимо е
гражданския съд да преразглежда актове на прокурора, които са в
изключителна негова компетентност, тъй като изцяло в компетентността на
Прокуратурата е да прецени, дали да образува досъдебно производство и
какви действия по разследването да бъдат осъществени. Посочените в
исковата молба действия на Прокуратурата имат характер на процесуални
действия, които подлежат на инстанционен контрол, който следва да бъде
проведен в предвидените от закона срокове и ред. Несъгласието на ищеца с
постановените актове, не може да бъде основание за преразглеждането им в
рамките на настоящето исково производство. Нещо повече, твърденията на
ищеца не очертават фактически състав на непозволено увреждане, нито
незаконна дейност, а касаят правилността на влязъл в сила съдебен акт по
1
наказателно производство, който не може да бъде пререшаван и преценяван за
правилност от гражданския съд. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Правната доктрина и съдебна практика последователно и еднозначно приема,
че влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо за
посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства. Така Решение № 168 от 23.10.2012 г.
на ВКС по т.д. № 509/2009 г. Обвързващата сила на присъдата не може да се
оборва, докато е в сила. В исковата молба не са посочени нарушения по
смисъла на чл.2в ЗОДОВ, от които да са настъпили вреди, подлежащи на
обезвреда. Ето защо подадената искова молба се явява недопустима.
На отделно основание, на съда е служебно известно от справка в ЕИСС,
че ищецът е завел общо 1057 дела към момента на постановяване на
определението, със сочени различни ответници ( ВКС, Прокуратурата на РБ,
СГС, АССГ, ГДИН, ВАС), от които почти всички са с един и същи или сходен
предмет – иск за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено
обвинение или косвено свързани с това твърдения като: незаконно
прекратяване на производство по жалба срещу съдиите, които били осъдили
неправомерно Е. М., непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно
предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били
повдигнати обвинения и др., претърпени в различни периоди на увреждане.
Съобразявайки това, съдът намира, че с предявяването на настоящия иск
ищецът не преследва легитимен интерес и действието представлява
злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 КРБ, чл. 17 ЕКЗПЧ /по
аналогия от чл. 35, т. 3, б. “а“ от конвенцията/ и само на това основание искът
се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от
ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на
основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото
на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в
обичайното му значение според общата правна теория, а именно като
зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то
е създадено. С Директива ( ЕС ) 2024/1069 на ЕП и на Съвета се предлагат
следните индикации за производства, с които се злоупотребява: наличие на
множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни, във
връзка със сходни въпроси. Добросъвестността при упражняване на
процесуалните права е уредена и в чл. 3 ГПК. За да е ефективна защитата,
процесуалните права следва да се упражняват добросъвестно и в съответствие
с процесуалните изисквания като гаранция за спазване правата и законните
интереси и на останалите правни субекти и разглеждане на делата в разумен
срок – чл. 13 ГПК. Съдебната практика на Върховния касационен съд приема,
че задължението на съда да разгледа всяка подадена молба за защита на права
е неразривно свързано с добросъвестното упражняване на процесуалните
права от страните, а при очевидното им превратно упражняване в нарушение
на чл. 3 ГПК, съдът следва да откаже защитата им. Така Решение № 257 от
14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/09 г. на ВКС, Разпореждане № 6015 от
2
13.09.2021 г. по гр.д. 3944/2020 г. на ВКС. В практиката си ВКС нееднократно
е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби,
съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Така например в
определение № 761 от 30.11.2012 г. по ч. т. д. № 497/12 г. на І т. о. на ВКС и №
376 от 10.05.2010 г. по ч. т. д. № 350/10 г. на І т. о. на ВКС, Определение №
3199 от 24.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1057/2024 г. Съдът приема, че
настоящият съдебен спор са въведени от ищеца изначално необосновани
фактически аргументи, съдържащи оплаквания , като ищецът като лице,
изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, отказва да се съобрази със
силата на пресъдено нещо на влязла в сила присъда, с която е осъден на
наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление и чрез
завеждането на огромен брой сходни съдебни производства не само не
съобразява поведението си с влезлия в сила съдебен акт, но и постоянно
възобновява правния спор и се опитва да постигне преразглеждане от
гражданския съд на наказателна присъда, което е недопустимо. Поради
гореизложеното на основание чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на
връщане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба с вх. № 275582/12.12.2022
г. на Е. Д. М. против Прокуратурата на РБ, по която е образувано гр.д. №
67642/2022 г., СРС, 166 с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на
препис пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на ищеца на посочения по делото адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3