№ 20572
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110142314 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от ЗД ЕВРОИНС АД срещу ЗД БУЛ
ИНС АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 154,25 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за
нанесени имуществени вреди по л.а. марка „Инфинити“ с рег.№ *************, за
които е образувана щета № **********, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2025 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 22.11.2024 г. в гр.София, на
ул.“*************“ е настъпило ПТП между л.а. „Инфинити“ с рег.№ *************,
със сключена застраховка „Каско“ и л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег.№ *************,
застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол за
ПТП от същата дата, съгласно който причина за същото било поведението на водача на
застрахования при ответника лек автомобил, а именно – отнемане на предимство.
Ищецът поддържа, че за причинени вреди в дружеството била образувана щета №
**********, по която на собственика на увредения автомобил била изплатена сумата в
размер на 323,50 лева. Допълнително ищецът твърди, че направил и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева. Твърди се още, че по предявената регресна претенция
срещу ответника, от страна на последния била заплатена сумата от 169,25 лева, като
останала неплатена сумата от 154,25 лева. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на иска за остатъка
1
от регресната претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който признава предявения иск. Излагат се доводи, че при ликвидацията на щетата е
допусната грешка, като претендираната сума ще бъде заплатена. Иска се на ищеца да
не бъдат присъждани разноски, с оглед направеното признание, а в условията на
евентуалност същите да бъдат присъдени в минимален размер.
С молба, депозирана преди провеждане на първото по делото открито съдебно
заседание ищецът е направил искане съдът да се произнесе с решение при признание
на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието.
Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за
произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал иска, а
ищецът е поискал съдът да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно
направеното от страната признание.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените по производството. В представения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК, обективиран в становище с вх.№
367913/10.11.2025 г. ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер
на 50,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът като взе предвид обстоятелството, че делото не е от
фактическа и правна сложност, съдебното дирене е прекратено поради признание на
ответника и делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без да се събират
доказателства, определя размера на юрисконсултското възнаграждение, което
ответникът следва да заплати на ищеца – в размер на 100,00 лева. С оглед предходното
ответното дружество следва да заплати не ищеца разноски по производството в общ
размер на 150,00 лева.
Съдът счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото
видно от представените по делото доказателства е бил поканен от ищеца да заплати
2
процесната сума, но към датата на подаване на исковата молба в съда същата не е
платена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ет.2 да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, на основание чл.411
КЗ, сумата от 154,25 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за нанесени имуществени вреди по л.а. марка „Инфинити“ с
рег.№ *************, за които е образувана щета № **********, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2025 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ет.2 да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 сумата от
общо 150,00 лева, представляваща направени разноски в производството пред
първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3