РЕШЕНИЕ
№ 17.06.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 05.06. 2019
година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело № 1066 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
Образувано е по искова молба от З.М.В.,
ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетните деца Й.Р.Д.,
ЕГН ********** и С.Р.Д., ЕГН **********, всички с адрес: *** против Р.Р.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***. Ищцата твърди,
че с ответника нямали сключен граждански брак, но живели на семейни начала
близо 12 години - от 2004 до средата на юни 2016 година. Сочи, че се запознали
през 2004 год., като заживели заедно в с. К., община К., в къщата на неговия
баща.От съвместното им съжителство имали родени четири деца - Е.З. М., родена
на *** г., ЕГН **********, Й.Р.Д., роден на *** г., ЕГН **********, А.З. М.,
родена на *** г., ЕГН **********, С.Р.Д., родена на *** г., ЕГН **********.
Ответникът припознал само две от общите им деца - Й.Р.Д. и С.Р.Д., като другите
две - Е.З. М. и А.З. М., тъй като не били припознати от ответника, били
записани с имената на тяхната майка. Твърди, че в средата на 2016 година с Р.
се разделили, тъй като той започнал да упражнява физическо насилие спрямо
съжителката си З.. Това се отразявало изключително зле на децата - те плачели и
се страхували от баща си. Не издържала и си тръгнала от къщата, в която живеели
заедно с четирите си деца. Ответникът не се опитал дори да я спре. След като го
напуснала се преселила да живее в с. Р., община К.. Първоначално живяла при
родителите на майка си, като по-късно се преместила да живее на квартира.
Твърди, че откакто напуснала ответника, той дори не бил дошъл да види децата,
нито се обаждал да пита как са, имат ли нужда от пари за издръжка. Сама се
грижела за децата им. Осигурявала средства за прехрана, дрехи, средства за
училище. Три от децата - Й., Е.и А. ходели на училище, а С. посещавала детска
градина. В селото се запознала с мъж на име К.А.. Той бил вдовец и имал три
големи деца. След като се запознали започнали да се виждат и той предложил на
ищцата да заживее с децата при него - в неговата къща. От съвместното
съжителство с К.А. се родило петото ѝ дете Д.К.М., роден на *** г. Към
настоящия момент ищцата и четирите ѝ деца, родени от съвместното ѝ
съжителство с ответника Р.Д. живеели в къщата на К.А. и той се грижел за
всичките ѝ деца, така, както полагал грижи и за общото им дете. Все още
била в майчинство и не работела никъде, получавала само детски надбавки. След раздялата
им с ответника децата Е.и Й. само веднъж посетили баща си в с. К. през зимата
на 2018 г., като стояли при него по-малко от месец. Твърди, че нейни приятелки
от с. К. ѝ се обадили, че Р. изобщо не полагал грижи за децата, не ги
пращал на училище, не ги гледал - децата били гладни и мръсни. Затова отишла и
прибрала децата отново при себе си. Известно ѝ било, че към настоящия
момент ответникът работел като дърводелец и получавал заплата. Той имал
задължение по закон да дава издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца. Тъй
като само две от родените от съвместното им съжителство деца били припознати от
него, то задължението за издръжка възниквало само спрямо тези деца. Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Р.Р.Д.
да заплаща месечна издръжка на малолетните деца Й.Р.Д., ЕГН ********** и С.Р.Д.,
ЕГН **********, както следва: месечна издръжка в размер на 190 лв. /сто и
деветдесет лева/ за детето Й.Р.Д. и месечна издръжка в размер на 170 лв. /сто и
седемдесет лева/ за детето С.Р.Д., чрез тяхната майка и законен представител,
считано от датата на подаването на настоящата искова молба до настъпването на
основания за изменението ѝ или прекратяването ѝ. Претендира на
основание чл. 149 от Семейният кодекс, ответникът Р.Р.Д. да бъде осъден да
заплати издръжка за минало време (или за една година назад) на малолетните деца
Й.Р.Д., ЕГН ********** и С.Р.Д., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител, както следва: за детето Й.Р.Д., ЕГН ********** издръжка в размер
на 170 лв. /сто и седемдесет лева/ месечно или за една година общо в размер на
2 040 лв. /две хиляди и четиридесет лева/ и за С.Р.Д., ЕГН ********** издръжка
в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ месечно или за една година общо в
размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
Ищците, редовно призовани за датата
на съдебното заседание, чрез майка си З.М.В. и процесуалния си представител поддържат
изложеното в исковата молба. Майката З.В. заяви, че бащата Р. Д. бил на 32 години. Казали ѝ, че
работел. Той работел и докато живели
заедно. Бил регистриран по трудов договор. В момента нищо не знаела за него. Не
искала да си спомням за съвместното им съжителство. Работата му била свързана с
разтоварване на дървата по къщите. Към момента живеел с друга жена. Имали
родено едно малко дете – момиченце, на четири месеца. Децата Й. и С. имали
нужда от средства. Те учели, трябвали им дрехи, обувки. Майката купувала всеки
месец дрехи, но сама не можела да се справя. Съжителят ѝ помагал. Много
добре си гледала децата. Р. не я бил търсил след делото. Искала да не я търси,
защото бил агресивен и не искала да го вижда.
Ответникът Р.Р.Д., редовно призован за
датата на съдебното заседание, не се явява и не взе становище по молбата.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ – гр. К.,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.
РС-К., като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № *** г. на Община К., родители на детето
Й.Р.Д., роден на *** г., са З.М.В., ЕГН ********** – майка и Р.Р.Д., ЕГН **********
– баща.
Видно от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № *** г. на Община К., родители на детето
С.Р.Д., родена на *** г., са З.М.В., ЕГН ********** – майка и Р.Р.Д., ЕГН **********
– баща.
Видно от представеното Удостоверение
№ *** г. на ОУ „***“ с. Р., детето Й.Р.Д. е записан като ученик в V-ти клас за
учебната 2018/2019 година и посещава редовно учебни занятия.
От представената служебна бележка с
изх. № 65/27.03.2019 г., издадена от Детска градина № *** гр. К., с филиал в с.
Р. е видно, че детето С.Р.Д. е записано и посещава ДГ № *** – филиал с. Р..
Видно от служебна бележка с изх. № 10-09-05-462#1/26.03.2019 г., издадена от Агенция
по заетостта, З.М.В. е регистрирана като търсещо работа лице по постоянен
адрес:*** в дирекция „Бюро по труда“, гр. К.. Това обстоятелство се установява
и от представеното заверено копие на Регистрационна карта на З.В. с рег. № ***,
с дата на регистрация 26.03.2019 година.
По делото е изготвен социален доклад
от Д. „Социално подпомагане“ – гр. К.. В хода на извършеното проучване
служителите на отдел „Закрила на детето“ установили, че З.В. има родени четири
деца от съжителството си с Р.Д., като само две от децата са припознати от
биологичния им баща. Двамата се разделили преди три години и тогава З.В. се
преместила заедно с четирите си деца в с. Р., където живее към момента. След раздялата
бащата не осигурявал никакви средства за издръжката на децата си и не желаел
среща с тях. Досега му гостували веднъж, но не за дълго, тъй като майката
разбрала от съседи, че децата стояли гладни, с много занижена хигиена и били
опаразитени с въшки. Оттогава не изпращала децата да гостуват на баща си и
самият той не инициирал срещи с тях. Няколко месеца след раздялата си с Р.Д., З.В.
се запознала и заживяла на семейни начала с К.М.А., от който имала родено едно
дете – Д.К.М., роден на *** година. Към момента децата С. и Й. се отглеждали в
семейна среда от своята майка и единствено тя поемала основните грижи за тях.
Тя осигурявала и финансовата им издръжка на този етап. При проведения разговор
с г-н Д. той споделил, че не разполага с никакви месечни доходи и няма
възможност да изплаща издръжка на децата си. Споделил, че периодично вземал
децата при себе си за по 10-20 дни, като през това време той осигурявал
прехраната и ежедневните им разходи. З.В. и децата обитавали къща, наследство
от нейния баща, като на адреса живеела с четирите си деца, родени от
съжителството с Р.Д., настоящия си съжител К.М. и роденото от тяхното
съжителство дете. Семейството ползвало една стая и остъклена тераса от
двуетажната къща. Останалите стаи се ползвали от вуйчото на З., неговото
семейство и други роднини. Жилището било водоснабдено и електрифицирано,
оборудвано с мебели и вещи от първа необходимост. Майката на децата З.В. била
безработна, поддържала регистрация в ДБТ-К.. Получавала детски надбавки за
четирите си деца. Съжителят ѝ К.М. работел като билкар и получавал
месечен доход в размер на 1000 лева. Той се грижел за издръжката на всички деца
в семейството. Бащата на децата Р.Д. има завършен четвърти клас. Слабо грамотен
е. Не поддържа регистрация в ДБТ – К.. Обикновено се включва в
селскостопанските дейности като в момента участва в розобера. Детето С. е на 6
години и през учебната 2019-2020г. ще
бъде ученичка в първи клас в с. Р.. Й. е
на 10 години и е ученик в шести клас в ОУ „***“ – с. Р.. Становището на
Дирекция „С.п.“ – К. е, че с цел защита интересите на малолетните деца Й.Р.Д. и
С.Р.Д. е необходимо присъждането на издръжка в размер, реално покриващ
направените месечни разходи за задоволяване на потребностите им.
По делото бяха ангажирани гласни
доказателства.
Свидетелят К.А.М. съжителства със З.В.
и децата й от четири години. През 2015 г. тя била оставена от бившия си мъж. Живеела
на квартира в с. Р.. Запознали се и започнали да се виждат. Решили след 4-5
месеца да заживеят заедно. Свидетелят я прибрал в дома си заедно с четирите й
деца от Р.. Двамата имали и общо дете на две години. Заедно се грижели за
децата. Заявява, че на бил виждал Р. преди делото. Познавал го, двамата били от
с. К.. Доколкото знаел Р. работел в гората. Нямали близки отношения с него, знаел,
че работел в гората, товарел дърва. Децата С. и Й. се нуждаели от средства. З.
вземала детските, но ги харчела за дрехи и обувки на децата. Свидетелят
осигурявал прехраната. Трудно им било с толкова деца, но оцелявали по някакъв
начин. Р. нищо не бил плащал. З. изпратила един-два пъти децата при него да
стоят, но той не ги пускал да ходят на училище. Сега децата ходели редовно на
училище. Заявява, че поел ангажимент и щял да се грижи и за в бъдеще за децата.
Свидетелят М.С.И. заяви, че З. живеела с баща му. Имала четири деца от
предишен мъж. Бащата на децата изобщо не се грижел за тях. Не ги вземал при
себе си. З. даже два пъти изпратила при него двете деца и той пак ги връщал.
Децата ходели на училище. З. много хубаво се грижела за тях. Децата били
облечени, нахранени. Свидетелят познавал Р.. Не знаел дали работи. Р. живеел с
друга жена и имал детенце, бебе.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно и субективно
съединени иска с правни основания чл. 143, ал.2 от СК и чл. 149 от СК.
Съгласно законовата разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от
имуществото си. Всеки родител е длъжен съобразно възможностите си и материално състояние да осигурява
условия за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК
размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. В чл. 142, ал.2 от СК законодателят е приел, че
минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, или към
настоящия момент минималният размер на дължимата издръжка е в размер на 140 лв.
месечно. Максимален размер на издръжката не е определен. Обстоятелства, имащи
значение при определяне размера на дължимата издръжка са потребностите на
детето и възможностите на родителите.
От доказателствата по делото се
установи, че Й. и С. са малолетни и са деца на ответника. Преки и непосредствени
грижи за тях, от раздялата на родителите им в средата на 2016г., полага майка
им. В хода на социалното проучване е установено, че бащата не се вижда с децата
и не е изпълнявал задължението си да й заплаща издръжка.
Съгласно приетото в ППВС № 5 от 16.11.1970 г. нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. Не следва да се присъжда и издръжка в размери,
стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използват за цели извън издръжката. Детето С. е на 6 години и през
учебната 2019-2020г. ще бъде ученичка в
първи клас в с. Р.. Й. е на 10 години и
е ученик в шести клас в ОУ „***“ – с. Р.. Не се нуждае от доказване обстоятелството,
че в тази възраст децата имат нужда от
закупуване на дрехи, обувки,
учебни помагала и пособия. В тази възраст е нормално да нараснат и социалните
им нужди, за което са необходими допълнителни средства.
Възможностите на лицата, които дължат
издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Бащата е в трудоспособната възраст.
По делото няма твърдения той да страда от някакво заболяване, което да намалява
неговата работоспособност, респ. да изисква изразходването на каквито и да било
средства и усилия. Ответникът би могъл да полага труд и срещу който труд да
реализира месечен доход възлизащ поне на минималната работна заплата за
страната. Бащата живее в с. К., общ. К.. Има завършен едва четвърти клас и е
слабо грамотен. Освен, че е баща на четирите деца на З.В., той има още едно
дете от настоящата си съжителка, което не е навършило годинка.
След анализ на установените
по делото факти и обстоятелства,
съдът намира, че за задоволяване
потребностите на децата, с оглед
възрастта, нуждите им, възможността на родителите и нормативната уредба за минималния размер на дължимата издръжка, е
необходима и достатъчна месечна издръжка
в размер на 270 лв. за детето С., от
която бащата следва да поеме сумата
от 140 лв., а останалата част следва да се поеме от майката и 290 лв. за детето Й.,
от която бащата следва да поеме сумата
от 150 лв., а останалата част следва да се поеме от майката.
Ответникът също следва да вземе участие в издръжката на
децата си, още повече като се установи, че досега не е участвал непосредствено
в отглеждането, възпитанието и издръжката им. Издръжката следва да бъде
присъдена от датата на предявяване на
иска до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи издръжката
обстоятелства. Не се доказаха нуждите от допълнителни средства извън основните.
Не бяха доказани и други разходи, по –
големи от обичайните. Установи се, че ответникът има и друго малолетно дете, за
което дължи също издръжка, поради което искът за разликата от 140 лв. до
претендираните 170лв. за детето С. и
искът за разликата от 150 лв. до претендираните
190лв. за детето Й. като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от ГПК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяването на иска. От събраните по делото доказателства в това число и
показанията на разпитаните свидетели се
установи, че от раздялата на родителите им в средата на 2016г. ищците не са
получавали издръжка от баща си. С оглед изложеното ответникът следва да
бъде осъден да заплати на децата си издръжка за периода от
една година преди завеждане на
исковата молба в размер на 1580
лв., за всяко от децата, изчислени както
следва – за четирите месеца от 2019г. по 140 лв. на месец и за осемте месеца от
2018г. по 127, 50 лв. на месец. Исковете за разликата от 1580 лв. до
претендирания размер в исковата молба 1800 лв. за детето С. и
за разликата от 1580 лв. до претендирания размер в исковата молба 2040
лв. за детето Й. е недоказан и следва да
бъде отхвърлен. Още повече, че предназначението на издръжката не е да
стимулира към неползотворен начин на
живот и е обвързана с възможностите на
задължения.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметката на КРС държавна
такса по обективно и субективно съединените искове в размер на 544 лв..
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 143, ал. 2 СК, Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното дете Й.Р.Д., ЕГН **********, чрез майка му и законен представител З.М.В.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** месечна издръжка в размер на 150 лв.,
считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2019г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 150лв. до претендираните 190 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
143, ал. 2 СК, Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното
дете С.Р.Д., ЕГН **********, чрез майка му и законен представител З.М.В., ЕГН **********,
двете с адрес: *** месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от датата на
предявяване на иска – 04.04.2019г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
от 140лв. до претендираните 170 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 149 СК, Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете
Й.Р.Д., ЕГН **********, чрез майка му и законен представител З.М.В., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***
издръжка за минало време в размер на
1580 лв. за периода от 04.04.2018г.
до 04.04.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1580 лв.
до претендираните 2040 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
149 СК, Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете С.Р.Д.,
ЕГН **********, чрез майка му и законен представител З.М.В., ЕГН **********,
двете с адрес: *** издръжка за минало време в размер на 1580 лв. за
периода от 04.04.2018г. до 04.04.2019г.
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1580 лв. до претендираните 1800 лв.
като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението, в частта му за издръжката, на основание чл. 242,ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Р.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати по сметката на КРС държавна такса в размер
на 544 лв. и ДТ в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от 19.06.2019г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: