Решение по дело №100/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 119

гр. Видин, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

десети април

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

100

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Н.С.“ЕООД, против решение №315/04.11.2022г., постановено по АНД № 655/2022г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №Е-НП-8/20.05.2022г. на Зам.министъра на енергетиката, с което на „Н.С.“ЕООД за нарушение на чл.4,ал.2 от Закона за подземните богатства/ЗПБ/ на основание чл.93,ал.2 от ЗПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50000 лв.

 В жалбата се развиват съображения, че решението е постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че съдът не е обсъдил доводите в жалбата им и представените писмени доказателства. Сочи се , че извършването на вмененото административно нарушение не е доказано до изискваната от закона степен на несъмненост , като по делото не е ангажирано нито едно пряко или косвено доказателство , от което да е видно , че дружеството е извършвало именно добив на подземни богатства. Сочи се , че имотът е нает с цел използването му за депониране на негоден материал вследствие извършването на строителни дейности. Сочи се и че не е спазена административно-наказателната процедура , тъй като АУАН е връчен на лице, което не е имало изрично пълномощно от управителя на дружеството В.Р., което представлява съществено процесуално нарушение . Сочи се и че не е следвало да се образува административно-наказателно производство, тъй като когато с едно деяние се нарушават едновременно наказателна и административно-наказателна норма, наказателната отговорност поглъща административно-наказателната.   

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и отмени наказателното постановление.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва жалбата.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на районния съд с оглед мотивите му за доказаност на нарушението. 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността , допустимостта  и съответствието на решението с материалния закон , намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, същата е основателна.

На 31.08.2021г. във връзка с получен сигнал за нерегламентиран добив на подземни богатства е извършена проверка в ПИ в землището на с.Бяла Рада от служители на Министерство на енергетиката и РУ-Видин , при която е констатирано наличие на разработена кариера за добив на строителни материали , като част от наличната механизация е заварена в работещо положение. Заснети са координатите и е установен ПИ, в който същите попадат-ПИ с идентификатор 03280.157.2 и в част от съседни имоти. Установени са лицата на обекта и дружествата , за които извършват дейност. Подробно констатациите си проверяващите обективирали в констативен протокол , към който са приобщени и представените писмени доказателства от служител на дружеството–жалбоподател, вкл. и договор за наем на земеделска земя , съобразно който горният ПИ е предоставен на жалбоподателя от Община Видин за използване и за депониране на негоден материал за срок от една година , след което теренът следва да бъде върнат в състояние , годно за ползването му като земеделска земя/т.3 от договора/. Приложен е и снимков материал, установяващ действителното състояние на терена. Представени са при проверката и договори за превоз на товари , сключени от дружеството-жалбоподател съответно с „В.“ООД и „Н.-Ц“ЕООД, чиито работници също са заварени на обекта.

Извършена е проверка и не е установена надлежно предоставена концесия за добив на подземни богатства, каквото е установено , че се извършва .

При така установените обстоятелства за нарушение на чл.4,ал.2 от ЗПБ в отсъствие на нарушителя, поканен за съставяне на АУАН , без приложена разписка по делото за получаване на поканата, на дружеството е съставен АУАН , който е изпратен за предявяване и връчване на управителя на дружеството . Същият е предявен и връчен на В.Р.с посочено качество „технически ръководител“ , като представител на дружеството, чрез РУ-Б. на 11.02.2022г.

С писмо изх.№ Е-66-00-5/18.02.2022г.  Директор дирекция „ПРКК“ при Министерство на енергетиката е поискало от началника на РУ-Б. да се връчи отново актът, тъй като е връчен на лице , за което не е видно , че е упълномощен представител на дружеството , което има право да подписва и получава актове за административни нарушения . Посочено е , че актът не е връчен на законния представител на дружеството-управителя В.Р., нито на надлежно упълномощен представител на дружеството, поради което е върнат за ново предявяване. От РУ-Б. не е извършено ново предявяване и връчване съобразно указаното им , а е изпратено пълномощно на В.Р., удостоверяващо  качеството му на пълномощник на дружеството.  

При установената в КП и АУАН фактическа обстановка, като е прието, че актът е редовно връчен на упълномощен представител ,  е издадено и процесното наказателно постановление , с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.4,ал.2 от ЗПБ на основание чл.93,ал.2 от ЗПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50000 лв.

При горната фактическа обстановка районен съд Видин е приел, че наказателното постановление е законосъобразно, като е приел , въз основа на административната преписка и кредитираните от съда свидетелски показания, че е извършено вмененото на наказаното лице административно нарушение , както и че в административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, поради което и е потвърдил наказателното постановление.

Решението на районния съд е неправилно.

Наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила. Допуснато е нарушение на императивните норми на чл. 43, ал. 1 и ал.5 от ЗАНН, като актът не е предявен и връчен на нарушителя. Когато нарушителят е юридическо лице, какъвто е в случая, следва да бъде предявен и връчен на законния му представител, респ. на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия. Горното следва от разпоредбата на чл.83,ал.2 от ЗАНН , която предвижда имуществената санкция да се налага по реда на този закон, във връзка с разпоредбата на чл.24 от ЗАНН , съобразно която административно-наказателната отговорност е лична, като се отчитат специфичните особености на юридическите лица: В случаите, в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие на лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административно-наказателната отговорност.

Горното е отчетено и в конкретното административно-наказателно производство , тъй като актът в съответствие с горните разпоредби правилно е върнат отново за предявяване и връчване на представляващия дружеството или на лице , „което има право да подписва и получа актове за установяване на административни нарушения“.  Същият обаче не е предявен на указаното лице, въпреки  че е върнат за това. Приложено е пълномощно, удостоверяващо представителна власт на В.Р.да представлява дружеството , но видно от същото в обема на представителната му власт не е включено нито общо , нито конкретно упълномощаване за представителство в административно-наказателно производство. Представеното пълномощно съдържа както общо упълномощаване , така и конкретно упълномощаване-за извършване на конкретни действия пред конкретни органи и институции, сред които не е процесния орган , но в нито една от съдържащите с в пълномощното клаузи не е налице упълномощаване на упълномощеното лице да получава и подписва актове за установяване на административни нарушения , или изобщо упълномощаване да представлява дружеството при провеждани спрямо същото административно-наказателни производства. Не следва такова упълномощаване и от общата клауза в т.14 от пълномощното, по аргумент от разпоредбата на чл.26 от ТЗ, определяща обема на представителна власт на търговския пълномощник , какъвто , видно от предоставените права с посоченото пълномощно, се явя и упълномощеното лице. Съобразно чл.26,ал.1 от ТЗ при липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Съобразно посоченото по-горе е възможно пълномощникът да представлява търговеца при съставяне, предявяване и връчване на АУАН, съответно да представлява търговеца в административно-наказателно производство, но съобразно разпоредбата на чл.26,ал.1 и ал.2 от ТЗ за осъществяване на представителство в тази хипотеза е необходимо изрично упълномощаване, тъй като участието в административно-наказателно производство в никакъв случай не е част от обичайната търговска дейност на търговеца и по аргумент от чл. 26, ал. 2 от ТЗ общото упълномощаване не е достатъчно, а е необходимо изрично такова/арг. и от Тълкувателно решение № 1 от 17.III.1993 г. по гр. д. № 3/93 г., ОСГК/.

Предявяването на акта и връчването на препис от него на лице без представителна власт за извършване на това действие е в противоречие с процесуалните правила на чл. 43, ал. 1 и ал.5 от ЗАНН и се явява съществено процесуално нарушение, което е ограничило съществено правото на защитна на нарушителя в хода на административно-наказателното производство. В случая АНО е допуснал нарушение на чл.52,ал.2 от ЗАНН, тъй като не е върнал акта на актосъставителя за отстраняване на констатираното дори в хода на самото производство нарушение, което е останало неотстранено. Въпреки, че актът е върнат за предявяване на законния представител на дружеството или на лице, което има право да подписва и получава актове за административни нарушения, това не е направено, като е издадено наказателното постановление без да е отстранено допуснатото процесуално нарушение .

Липсата на предявяване и връчване на АУАН на нарушителя е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление . При пълно и детайлно установена фактическа обстановка и подробно изложени в акта обстоятелства и на доказателствата, въз основа на които са установени изложените обстоятелства, административно-наказващият орган е допуснал нарушение на административно-производствените правила, които са с императивен характер, основание за отмяна на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на Административен съд Видин.

Като е приел, че наказателното постановление е издадено в съответствие с процесуалните правила районният съд е постановил неправилно решение-касационно основание за неговата отмяна.

Предвид горното жалбата е основателна . Решението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него на основание чл.222,ал.1 от АПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно съобразно изложените по-горе обстоятелства.

Предвид направеното искане за разноски от процесуалния представител на ответника и пред двете инстанции на същия се дължат разноски  с оглед изхода на делото. Изрично в разпоредбата на чл.63д,ал.4 във вр. ал.1 от ЗАНН е предвидено, че в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в размер на 80 лв за всяка от инстанциите на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ-минималния размер на посоченото възнаграждение, предвиден в разпоредбата, предвид обема на извършените процесуални действия, липсата на множество провеждани съдебни заседания, обичайността на извършените процесуални действия и липсата на фактическа и правна сложност.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2 във вр. с чл.222,ал.1 от АПК Административен съд-Видин

                                       РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 315/04.11.2022г., постановено по АНД № 655/2022г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №Е-НП-8/20.05.2022г. на Зам.министъра на енергетиката, с което на „Н.С.“ЕООД за нарушение на чл.4,ал.2 от ЗПБ на основание чл.93,ал.2,т.1 от ЗПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50000 лв, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Е-НП-8/20.05.2022г. на Зам.министъра на енергетиката, с което на „Н.С.“ЕООД за нарушение на чл.4,ал.2 от ЗПБ на основание чл.93,ал.2,т.1 от ЗПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50000 лв.

ОСЪЖДА Министерство на енергетиката-гр.София, да заплати на „Н.С.“ЕООД със седалище и адрес на управление  гр.Б. , представлявано от Й.Х.Й., разноски по делото в размер на 160 лв , представляващи юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                2.