Решение по дело №6792/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 108
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20211100506792
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г в закрито заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова

Мария Илиева
като разгледа докладваното от Мария Илиева Въззивно гражданско дело №
20211100506792 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на В. Д. П. чрез адв. Н.Т. от
29.03.2021 г. срещу постановление за налагане на имуществена санкция – глоба от
23.02.2021 г. по изпълнително дело № 20198520400110 на ЧСИ К.П., с което на длъжника-
жалбоподател е наложена глоба в размер на 100 лева.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното
постановление, тъй като частният съдебен изпълнител е променил място на предаване на
детето. Излага, че детето не желае да вижда бащата на място, различно от приемната на 09
РУ СДВР, както и че на 20.02.2021 г., която дата е определена от съдебния изпълнител, е
била в 09 РУ СДВР. Моли съда да отмени постановлението. Претендира разноски. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Взискателят С.В.Б. взема становище по допустимостта и основателността на жалбата,
като излага, че жалбоподателката спряла да изпълнява режима през 2018 г. като укривала
детето, а твърдението, че детето не желаело да вижда баща си не било вярно. Твърди, че
жалбоподателката имала агресивно поведение към него и не изпълнявала съдебното
решение. Излага доводи, че приемната на 09 РУ СДВР не е удачно място за срещи си детето.
Прави искане жалбата да бъде оставена без уважение.
Частният съдебен изпълнител е дал обяснения във връзка с обжалваното
изпълнително действие, като е заявил, че тъй като в съдебното решение не е определено
място на предаване на детето, съставил три констативни протокола от 21.09.2019 г.,
05.10.2019 г., 02.11.2019 г. в приемната на 09 РУ СДВР, където предаване на детето не се е
1
извършило, тъй като то не е желаело да тръгне с баща си, а майката е отказала да го убеди. С
оглед това е сезирал АСП, откъдето не са изпратили писмен отговор. На 15.08.2020 г.
съставил протокол в приемната на 09 РУ СДВР, с който констатирал, че детето не желае да
тръгне с баща си. Вследствие на подадени молби от взискателя, съдебният изпълнител е
насрочил предаване на детето на адреса на бащата в гр. София, ул. ********* на 20.02.2021
г. в 9 часа. Призовката е връчена на жалбоподателката на 10.02.2021 г. На 12.02.2021 г. е
подала възражение, в което от съображения за сигурност е отказала да предаде детето на
друго място. На 20.02.2021 г. е съставен протокол, в който е констатирано, че на адреса
няма представители на уведомените за предаването Агенция социално подпомагане и
Държавна агенция за закрила на детето. Детето не е предадено на адреса, поради което на
жалбоподателката е наложена глоба. С призовка за принудително изпълнение, връчена на
жалбоподателката 13.03.2021 г. е насрочено предаване на детето на адреса на бащата в гр.
София, ул. ********* на 03.04.2021 г. в 9 часа и на 17.04.2021 г. в 9 часа. На 26.03.2021 г.
жалбоподателката отново е подала възражение и е настояла предаването да се осъществи в
приемната на 09 РУ СДВР. С протокол от 03.04.2021 г. съдебният изпълнител е констатирал,
че предаване на детето не е осъществено. Протоколът е съставен в присъствието а служител
от Отдел „Мобилна работа с деца в риск“ към ДСП-Оборище. На 17.04.2021 г. отново е
съставен протокол, в който е констатирано в присъствието на двама служители от Дирекция
„Социално подпомагане“, че детето не е предадено. Счита, че е положил максимални усилия
за изпълнение на съдебното решение. Освен това излага, че мястото, което
жалбоподателката е определила за предаване на детето не е определено от съда или от
Дирекция „Социално подпомагане“, поради което не обвързва съдебния изпълнител. Сочи,
че мястото на предаване е определено от него,тъй като няма актуална информация за
настоящия адрес на детето, а жалбоподателката отказва да посочи такъв и се укрива. Излага,
че нормата на чл. 528, ал. 5 от ГПК е приложена правилно, тъй като майката е длъжна да
предаде детето.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и обясненията на съдебния изпълнител, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима и е насочена срещу подлежащо на съдебен
контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в
разпоредбата на чл. 528 от ГПК. Съгласно чл. 528, ал. 1 от ГПК когато пристъпва към
изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо
връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в
определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на
длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното
време за предаване на детето. Според ал. 2 на същия текст в тридневен срок от връчването
на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. готов ли е да предаде
2
детето в определеното място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на
задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето. За
неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника
глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК и при необходимост постановява принудителното му
довеждане, а за неизпълнение по чл. 527, ал. 5 от ГПК ако длъжникът не изпълни
доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко
неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината,
района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.
Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по
чл. 528, ал. 5 от ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за ефективното
изпълнение по чл. 528, ал. 1 от ГПК – да връчи по възможност в срок от две седмици и не по
– малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място
на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл. 528, ал. 2 от ГПК възниква
задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде
детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на
задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при
необходимост съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК да поиска от Дирекция „Социално
подпомагане“ съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от Закона
за закрила на детето и по чл. 65 от ЗМВР – от полицейските органи. Налагането на глоба на
длъжника в рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е
предвидено в разпоредбата на чл. 528, ал. 3 от ГПК, като санкция за неизпълнението на
задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК. При липса на доброволно изпълнение на задължение
за предаване на дете, с разпоредбата на чл. 528, ал. 5 от ГПК е предвиден специален
изпълнителен способ. Предвидената в закона глоба (ал. 3 и, ал. 5 на чл. 528 ГПК) цели да
мотивира длъжника към изпълнение на задължението да окаже съдействие за предаване на
детето, но когато други пречки препятстват изпълнение на режима на лични контакти,
предвидените в, ал. 3 и, ал. 5 на чл. 528 от ГПК глоби не са годни да постигнат целта, с която
са натоварени.
В настоящия случай глобата в размер на 100 лева е наложена на майката В. Д. П. за
това, че на 20.02.2021 г. не е предала детето на посочения от съдебния изпълнител адрес на
бащата, като с молба от 19.02.2021 г. е посочила, че е готова да изпълни задължението на
посочен от нея адрес – приемната на 09 РУ СДВР, поради отказ на детето да се вижда с баща
си на друго място. В законоустановения тридневен срок, с молба от 19.02.2021 г.,
жалбоподателката е изпълнила задълженията си по чл. 528, ал. 2 от ГПК – заявила е на
съдебния изпълнител своята готовност да предаде детето на бащата в приемната на 09 РУ
СДВР, за осъществяване на режима на лични отношения с детето, ако то желае. Във
възражението са изложени подробни доводи, подкрепени от събраните по делото
доказателства – социални доклади, направления за ползване на социални услуги, експертна
психологична консултация с магистър-психолог (лист 735-749), констатациите в предходни
протоколи за предаване на дете (750-751) и др., че детето отказва срещи с баща си.
3
Ето защо се се установява, че режимът на лични отношения не може да бъде
осъществен поради нежеланието на самото дете, от което следва, че ЧСИ е следвало да
пристъпи към прилагане на мерките по чл. 528, ал. 4 от ГПК – да потърси адекватно на
ситуацията съдействие от дирекция „Социално подпомагане“ за отстраняване на пречките за
своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при
необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение. За пълнота следва
да се отбележи, че изразените констатации и менения на служител, вписани в протокола за
предаване, къде да се провеждат срещите с бащата, следва да бъдат обективирани по
надлежния ред, а не записани като изявления в присъствието на страните.
Безспорно е, че правото на лични отношения между дете и родител е фундаментална
част от правото на семеен живот, защитено в чл. 8 ЕКЗПЧОС. Осъществяването на това
право обаче не е абсолютно и не следва да се очаква да бъде изпълнено незабавно.
Задължението на държавата за предприемане на мерки за подпомагане на контакта е
задължение за създаване на средства, а не за достигане на всяка цена на предписан от съда
резултат, както и за предприемане на подготвителни мерки, които са решаващи, за да се
осигури личното отношение на детето към ситуацията, независимо от безспорно
решаващото влияние на другия родител. Те трябва да се насочени към помирение на
страните в конфликта, като се държи сметка за най-добрия интерес на детето. Режимът на
лични отношения в случаи, в които това се налага, може да бъде съпътстван и с
определянето на подходящи защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК, в това число за определен
период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на
служител от дирекция "Социално подпомагане", психолог или друго лице по местоживеене
на детето.
Намесата чрез изпълнителния способ предаване на дете, в строго лични отношения
предполага преди това полагане на усилия от страна на частния съдебен изпълнител за
осъществяване на доброволно предаване на детето, при съобразяване на принципа за "най-
добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., както и в редица
международни актове – Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г.,
Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното
осиновяване и др. В настоящия случай, както се установява от материалите по делото,
между двамата родители е налице остър конфликт, като в последните години детето не е
осъществявало контакти с неотглеждащия го родител поради неговото нежелание, като в
заключението от психологичната консултация се установява, че детето е заявило, че не се
чувства комфортно в дома на бащата, което следва да се съобрази при определяне на
мястото на предаване.
Ето защо, след като пречката да се осъществи определения режим на контакти не е в
следствие на поведението на длъжника, същият не е нарушил разпоредбата на чл. 528 от
ГПК, поради което обжалваното постановление, с което на В. Д. П. е наложена имуществена
санкция – глоба в размер на 100 лева следва да бъде отменено.
4

По разноските:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото
производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски
се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не
може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на
съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг
ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението от 23.02.2021 г. по изпълнително дело №
20198520400110 на ЧСИ К.П., с което на длъжника В. Д. П. е наложена глоба в размер на
100 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. П. за присъждане на разноски по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5