Решение по дело №176/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2882
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Татяна Иванова Маслинкова
Дело: 20205330100176
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер       2882                      10.08.2020   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На десети август две хиляди и двадесета година

В публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  176                                                   по описа за   2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Д.К. чрез М.Д., като негова майка и законен представител против Н.К.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща. С решение от 19.02.18г. било установено, че ответникът е баща на детето и бил осъден да заплаща издръжка от 150лв. К. не се интересувал от сина си. Детето не го познавало. Майката изпитвала затруднения да покрива разходите. Таксата за *** била около 50 лева. Сметките през отоплителния сезон около 180 лева. *** *** на детето още не била изградена. Момчето ч. б.. Това водело до разходи за л. и п., както и о. о. р. н. м.. Д. имал а. к. д.. Л. м. в. п. п. с., л., с. д.. За детето се закупували и играчки, облекло. Прави се искане да се увеличи издръжката, заплащана от бащата на 350 лева месечно.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. В същия се изразява съгласие, че издръжката следва да бъде увеличена, но не и в претендирания размер от 350 лева. Ответникът издържал и още едно дете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:

Д.К. е син на М.Д. и Н.К.. Със съдебен акт от 19.02.18г. е определена издръжка за момчето, дължима от бащата в размер на 150 лв.

Изминалото време оттогава до настоящия момент е две години и половина.

От показанията на с. Т., б. н. и. п. м. л., се установява, че бащата не е виждал детето нито веднъж. Редовно плаща издръжката от 150 лева, като не отделя следства извън нея за сина си. Момчето и. к. з. и често п. л.. В м. о. и. о.. Д. ходел на *** и б. ч.. По детето имало много разходи. Таксата за я. била 50 лв. Отделно за дрехи били нужни около 250 лева. За храна и ток се разходвали около 300 лева. За момчето се купували к. х. з. к. п.. За п. с. и. с. п. п.. С. получавала 300 лева п., от които 100 лева отивали за л.. Майката била до скоро на заплата около минималната. Нямала с. в т. д.. 

Съдът дава вяра на показанията на с. съгласно чл.172 от ГПК. Изнесените факти са в съответствие с писмените доказателства по делото.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка. Такава промяна е налице. Присъдената издръжка е вече под минималната, определена съгласно законовата норма. Определен е бил съгласно съдебното решение режим на лични отношения. Бащата не е решил за необходимо да участва в живота на детето. Не е осъществил и една среща. Непосредствените грижи за здравето, възпитанието, игрите, емоционалното и фиическо развитие са изцяло поети от майката. Бащата е признат за такъв по съдебен ред. Не желае доброволно да поема ангажимент към сина си. Д. е на *** години. С. м. н. р. п.-в. от о. п. к. з.. За да се чувства детето добре и да е под контрол з. са необходими средства за п., л., п. х., с. п.. Трудовото възнаграждение на майката е било в началото на 2019г. и в началото на 2020г. близко до минималното. Издръжката, която бащата заплаща в момента, е според съда недостатъчна с оглед на всички разходи, които са необходими месечно за детето. В месеците, в които майката е била с по-нисък  доход е било силно затруднено посрещането на нуждите на  Д.. По-висок размер на издръжката от една страна би бил по-справедлив като осигури разпределението на финансовата тежест по отглеждане на детето между двамата родители. От друга страна би дал стабилност на детето, като ще може да разчита и на двамата си родители по – съществено и по-специално на финансова подкрепа от баща си, когато майката е в затруднение. Присъдената преди време издръжка е вече под минималната за страната. Увеличили са се и доходите на бащата. При определяне на първоначалния размер на издръжката ответникът е получавал около 500 лв. Към настоящия момент трудовите му доходи са около 1300 лева. Като взе предвид средствата необходими за момчето месечно за храна, облекло, отопление, здравеопазване, съдът приема, че месечно за детето са нужни около 500 лв. От тях бащата следва да поеме 300 лв. Увеличението в размера на издръжката е със сума, която според съда, бащата може да си позволи. Съдът взе предвид и обстоятелството, че б. и. и о. е. д.. По - голям дял в издръжката следва да се възложи върху бащата, тъй като не участва в непосредствените грижи.  

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Издръжката на сина му следва да е приоритет за всеки един баща.

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. Разноските по делото за а. в. следва да се възложат съразмерно с уважената част върху ответника с оглед частичното уважаване на иска. Заплатеното а. в. е в размер на 300лв. От него бащата следва да заплати 258 лева. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 216 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката. Ответникът претендира разноски. Сумата, която следва да му бъде присъдена съразмерно с отхвърлената част е 28 лева.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 1482/17г. по описа на Окръжен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от Н.И.К. ЕГН ********* с адрес: *** на Д.Н.К. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.М.Д. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лв. на 300 лв. /триста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 8.01.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 300 лева до претендираната сума от 350 лева.

ОСЪЖДА Н.И.К. ЕГН ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 216 лева /двеста и шестнадесет лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ОСЪЖДА Н.И.К. ЕГН ********* да заплати на Д.Н.К. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.М.Д. ЕГН **********  сумата от 258,00 лева /двеста петдесет и осем лева/, представляващи разноски.

ОСЪЖДА Д.Н.К. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.М.Д. ЕГН ********** да заплати на Н.И.К. ЕГН ********* сумата от 28,00 лева /двадесет и осем лева/, представляващи разноски.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.