Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол, 15.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева като разгледа докладваното от
председателя НАХД № 13 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно
постановление № 14 – 0270 – 000145/ 06.08.2014г. на Началника на група към ОДМВР Плевен, РУ Гулянци на Б.В.И. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.150 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на
500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месец на основание
чл.174, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Недоволна от
така издаденото Наказателно постановление е останала жалбоподателя Б.В.И. който обжалва същото,
като излага доводи че към момента на нарушението бил неправоспособен водач,
както и че е заплатил наложената му глоба. Моли съда да постанови решение, с
което да се отмени атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното
производство се явява лично и доразвива
доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата
страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 30.06.2014 г. около 02.18 часа, свидетелите Ц.М. и П.М..***, първият от които на длъжност
„мл. автоконтрольор”, спрели за проверка в с.М. на ***, водача на лек автомобил ***, с рег. № ***. След като установили, че това е жалбоподателя
Б.В.И., веднага на място с техническо
средство – Дрегер 7510, му извършили проверка, за установяване употребата
на алкохол. Уредът отчел 0.89 промила алкохол в издишания въздух.Свидетелите
установили също, че автомобила е собственост на Д.В.И., както и че водача на
МПС – жалбоподателя Б.В.И., не притежава СУМПС. Автомобилът бил спрян от
движение с образец 26.При установяване на нарушението на 30.06.2014г., бил
издаден, видно от същият/приложен на л.10 по делото/, и талон за медицинско изследване, но не на
водача на автомобила Б.И., а на собственика на МПС – Д.И.. Актът на
жалбоподателя бил съставен на 30.07.2014г. в РУП Гулянци и предявен и връчен на
жалбоподателят на същата дата, който го подписал, без възражения.
По повод горното, освен на жалбоподателя, бил съставен и на собственика на автомобила – Д.В.И. АУАН
бл. № 258950 на датата на установяване на нарушението - 30.06.2014г., с който
му били вменени идентични нарушения при идентична с АУАН бл. № 100596 от
30.07.2014г., фактическа обстановка./т.е. видно от административната преписка на едно и също
място, по едно и също време, двама различни нарушителя, са управлявали един и
същи автомобил, с едно и също количество алкохол в кръвта и са извършили едно и
също нарушение??!/.
Приложената по делото административна преписка, не съдържа изготвената
химическа експертиза.
Въз основа на АУАН бл. № 100596, на 30.07.2014г., било издадено и атакуваното
наказателно постановление с дата 08.08.2014г., в което
административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в
акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа на гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, обясненията на жабоподателя,
както и от приопщената по надлежният ред административно наказателна преписка..
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е допустима:
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН
и от страна, имаща правен интерес
от обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, но не по
изложените в нея доводи.
Съгласно Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. постановено по т.д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС
от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с
изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от
закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като
държавата губи материалното си право да наложи
наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му
наказание , като се погасява наказателната отговорност и то на свой
ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива
на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на
чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава 9-та от НК, като
сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното
нарушение наказание.
За извършване на визираното в
санкционния акт нарушение, както към момента
на довършването му, така и към настоящия момент законодателят предвижда
налагане на административно наказание “Глоба“.
Съгласно приложимата към настоящия
случай разпоредба на чл. 80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е
изминал срок по –голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия н.а.,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член, т.е. срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, който
е 3г. От горното следва, че абсолютната давност за погасяване на наказателното
преследване е 4г. и 6м. От АУАН бл. № 258950, е видно, че същият е издаден на
30.07.2014г., за нарушение извършено на 30.06.2014г., поради което абсолютната
давност по смисъла на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК е изтекла на
30.01.2019г. .
Давността спира, когато започването
или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен
въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от
надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на
предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се
установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК.
По
изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено без да се обсъждат другите възражения направени в
жалбата, а административно наказателното производство следва да бъде прекратено
поради изтекла абсолютна давност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 14 – 0270 – 000145/ 06.08.2014г. на Началника на група към ОДМВР Плевен, РУ Гулянци с което на Б.В.И. *** с ЕГН **********, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.150 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на
500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месец на основание
чл.174, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство, образувано против Б.В.И. *** с ЕГН
**********,
с АУАН, бл. № 100596 от 30.07.2014г., съставен от мл.автоконтрольор Ц.И.М.
***, поради изтичане на абсолютната давност за административно-наказателно
преследване.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Плевен в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: