Р Е Ш Е Н И Е № 260030
03.11.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 95 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З., против Н.Г.В.,
роден на ***г., с адрес: гр.Н., т.к.С. б., кв.***, в.с. ***, вх.*, ет.*, ап.*.
Ищецът твърди, че Н.Г.В. е клиент на
дружеството по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с
предмет доставка на В и К услуги по отношение на следния водоснабден обект –
апартамент в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
51500.507.575.2.7 и с административен адрес: гр.Н.,
т.к.С. б., кв.***, в.с. ***, вх.*, ет.*, ап.*., със заведена партида в базата данни с аб.№
958299. Счита, че ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги от
момента на придобиване на правото на собственост върху водоснабдения обект,
съобразно чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Излага, че съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба
№ 4 предоставянето на ВиК услугите се извършвало съобразно Общи условия,
одобрени от КЕВЕР, които били публично известни. Релевира, че в съответствие с
чл.23, ал.4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл.
второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се
осъществявало по електронен път, посредством използване на мобилно устройство,
като водомерът бил разположен в стълбищната площадка, поради което клиентът или
обитаващите имота лица имали задължението да осигурят достъп до водомера.
Ищецът излага, че начинът на електронно отчитане на потребителя се
удостоверявал от заверено копие от справка – извлечение, в която били отразени
състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и
съответния режим на работа на електронното устройство. Сочи, че съобразно
чл.23, ал.1, т.3 от ОУ било допустимо за сезонните обекти да бъдат отчитани от
ВиК оператор два пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в
чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетения период, за
който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от
предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, като за
процесното вземане били издадени следните фактури: фактура №
**********/25.05.2017г. за сумата от 9,07 лева, фактура №
**********/26.09.2017г. за сумата от 47,63 лева, фактура №
**********/25.09.2018г. за сумата от 60,04 лева, фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата от 104,56 лева. Ответникът следвало да
заплаща, но не е заплатила своевременно задълженията по издадените фактури в 30
– дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, което имало за последица
неговото изпадане в забава и на основание чл.86 от ЗЗД потребителят дължал
обезщетение в размер на законната лихва върху сумите предмет на издадените
фактури от датата на падежа на вземанията до датата на подаване на исковата
молба, като същата се претендира за периода от 26.06.2017г. до 12.02.2020г. в
размер на 24,64 лева, както и лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Отправя искане да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 221,30
лева – задължение по издадени фактури в периода от 25.05.2017г. до
25.09.2019г., с отчетен период от 26.08.2016г. до 23.08.2019г., сумата от 24,64
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо
за периода от 26.06.2017г. до 12.02.2020г., както и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В хода на производството ищецът се
представлява от юрисконсулт юрисконсулт К.
Б., които поддържат исковата претенция и отправят
искане за нейното уважаване.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Н.Г.В., чрез особения
представител адв.К.Я.. С отговора заявява, че оспорва исковата претенция като
неоснователна и необоснована. Релевира оспорване на процесните четири броя
фактури, издадени от ищеца по отношение на отчетените водни количества за
съответния отчетен период, както и посочените цени на всяка от представените от
ищеца услуги – вода, канал и пречистване. Оспорва и представената справка
извлечение на показанията на водомер 1578/139 по отношение на отчетените водни
количества на посочените в справката дати.
Счита, че отчетените показания на процесния водомер не съответстват на
посочените в процесните фактури водни количества за съответния период. Твърди
се, че ответникът не бил надлежно уведомен, включително и с покана, за
задълженията по издадените фактури. Отправя искане исковите претенции да бъдат
оставени без уважение като неоснователни, необосновани и недоказани.
При проведеното открито съдебно
заседание ответникът се представлява от особения представител адв.К.Я., който
поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата претенция. Счита, че
показанията на процесния водомер не съответстват на посочените във фактурите
водни количества за съответния период, както и цените на предоставените от
ищеца услуги – вода, канал и пречистване, не съответствали на одобрените на
ДКЕВР. Отправя искате за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и
необоснована.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от представената справка за показания на студен
водомер с мобилно устройство на адрес т.к.С.
б., кв.***, в.с. ***, вх.*, ет.*, ап.*., за титуляр на партидата Н.Г.В. с абонатен номер 958299 за периода от 26.08.2016г. до 23.08.2019г.,
начисленото количество вода е отчетено по показания на водомера, които са видени, като количеството отчетено вода на
индивидуалния водомер е 67 куб.метра, а от разпределение начисленото количество
вода е 14,92 куб.метра или общо 81,92 куб.метра. За начислените суми за вода са
издадени следните фактури: фактура № **********/25.05.2017г. за сумата от 9,07
лева, фактура № **********/26.09.2017г. за сумата от 47,63 лева, фактура №
**********/25.09.2018г. за сумата от 60,04 лева, фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата от 104,56 лева.
По делото е прието заключение на Съдебно – техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като
същото не е оспорено от страните по делото. От него се установява, че водоснабденият
обект представлява апартамент на втория етаж в жилищна сграда на три етажа и
партер, изградена в гр.Н., т.к.С. б., кв.***, в.с. ***, вх.*, ет.*, ап.*, като за отчитането на доставеното
и консумираното водно количество била открита партида в програмата на водния
оператор и еднозначно индивидуализирала водоснабдявания обект, като абонатния
номер на партидата бил 958299, а
идентификатора на процесния имот бил 51500.507.575.2.7. За отчитане на
водомерите служителите на ВиК ЕАД Бургас били снабдени с мобилни промишлени
компютри, като във всеки водомерен възел, който се отчитал с електронно
устройство имал поставен баркод и в него била криптирана информация, която се
отнасяла само за абонатния номер, на който бил поставен и представлявал
средство за директна връзка с базата данни на дружеството. Отчитането на
измервателното средство ставало по следния начин – служителят на водния
оператор сканирал баркода, т.е. влизал в базата данни на дружеството и по този
начин се индикирало, че състоянието на отчитането на водомера се извършва
нормално и същият е видян. В заключението се сочи, че тъй като абонатният номер
имал монтирано измервателно устройство можело да се каже, че за отчетения
период от 26.08.2016г. до 23.08.2019г. доставената и консумирана питейна вода
преминала през измервателното устройство била 67 куб.метра и като били
начислени количество от разпределение 14,92 куб.метра, общото количество вода
за абоната ставало 81,92 куб.метра.
В доказателствената съвкупност в настоящото
производство е приобщено заключение на Съдебно – икономическа експертиза, което съдът
кредитира като обективно изготвена и обоснована. От него се установява, че представените по
делото фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по партида на ответника,
като за периода от 25.05.2017г. до 25.09.2019г.
от страна на ищеца били издадени на Н.Г.В. с абонатен № 958299 фактури
на обща стойност 221,30 лева с основание „вода, канал и пречистване“ за имот в т.к.С. б., кв.***, в.с. ***, вх.*, ет.*, ап.*. Законната лихва за забава по фактурите в размер на
221,30 лева, изчислена за претендирания период – от датата на падежа на всяка
една фактура до 12.02.2020г. възлизал в размер на 24,65 лева. Съобразно
предоставената счетоводна информация от дружеството, не били отразени плащания
по фактурите предмет на делото. В заключението е посочено, че отчетеното
количество вода, както и услугите по „пречистване и канал“ е фактурирано с
цените, действащи в периода на издаване на фактурите, одобрени с решения на
КЕВР № Ц-11/31.05.2016г., БП-Ц-20/30.11.2017г., Ц-34/15.12.2017г. и
Ц-20/28.12.2018г.
Представена е и справка по лице от
Служба по вписванията с данни за ответника, видно от която той е собственик на
имот, находящ се в гр.Н, к.к.С. б., с идентификатор 51500.507.575.2.7. В
доказателствената съвкупност е приобщен Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 42, том, VI, рег.№ 5174, дело № 952 от 2011г., видно от който Н.В.
е придобил имота с въпросния идентификатор и административен адрес в гр.Н., к.к.“С. Б.“, *** жилищен етаж,
ап.№ *, секция *. Представена е
покана за плащане на задължения на ответника към ВиК оператора, изпратена до
неговия адрес в Република България, като пратката се е върнала като
непотърсена, видно от обратната разписка, с която е изпратена.
В хода на проведеното съдебно дирене в
настоящото производство са приобщени свидетелските показания на свидетелката – М.Т.Е.
– отчетник измервателни уреди в ищцовото дружество. Същата заявява, че отчита
водомерите в курортен комплекс С. Б., вилно селище ***.
Твърди, че Н.В. имал партида в този комплекс, като водомерите които отчитала
били в коридора. Отчитането ставало с мобилно устройство, чрез което се
сканирал поставения на водомера баркод и въвеждане показанията на водомера.
Отчитането било два пъти годишно – пролетно и есенно време, тъй като обектът
бил със сезонен характер.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца:
наличие на качеството потребител на водоснабдителните и канализационни системи
по отношение ответника, съобразно общите условия на дружеството, за
водоснабдения имот, находящ се в гр.Н.,
т.к.С. б., кв.***, в.с. ***, вх.*, ет.*, ап.*, валидно
възникнало облигационно отношение с ответника по партида с абонатен № 958299,
т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка, отвеждане и
пречистване на вода за въпросния обект.
Следва да се докажат и твърденията на ищеца за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, редовността на
представените фактури, както и изправността на измервателното устройство. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже правопогасяващи и
правоизключващи факти, включително, че е погасил задълженията си чрез
плащане.
За периода, за който ищецът претендира,
че ответникът му дължи стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване
на ВиК системи е регламентиран от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. В тях е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите
водоснабдяване и/или канализация при публично известни общи условия, следва да
бъде установено, че то има качеството на потребител за тези услуги.
Нормата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата
предвижда, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия на ищеца регламентира, че потребителите на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а ал.3 от същата норма предвижда, че качеството потребител може да има
и наемател на имота, като съответно това става с изричното съгласие на
собственика. Предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане са осъществява от ВиК оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази
дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1 и ал.2 от Закона за водите. В настоящото
производство не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.Несебър
е ищцовото дружество. Получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или от
оправомощени от него/тях лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи
условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен ежедневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В
случая общите условия несъмнено са влезли в сила, доколкото са били публикувани
и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Видно от представения нотариален акт по
делото и справка по лице от Служба по вписванията - Несебър, се установява, че ответникът е
собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Н.,
т.к.С. б., кв.***, в.с. ***, вх.*, ет.*, ап.*, като това не се и оспорва по делото. Предвид това в настоящото производство
се установява обстоятелството, че Н.Г.В. има качеството на потребител на ВиК
услуги.
Съобразно чл.32 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдените
и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтирани водомери, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител, освен при отчитане по електронен път. Нормата на чл.23,
ал.4 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас, също
изисква отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, като това не се прилага при
дистанционно отчитане и използване на електронен карнет, както е в процесния
случай. По делото е представено копие от извършени отчети с мобилно устройство
на адреса на водомера – гр.Н., т.к.С. б., кв.***, в.с. ***, вх.*, ет.*, ап.* за абонатен № 958299 и титуляр на партидата
ответника Н.В., видно от който за процесния период са вписани реални показания
от монтирания водомер, чрез отчитане по електронен път – т.е. чрез индустриални
мобилни компютри, при което отчитането е визуално, а данните от водомера се
вкарват в мобилния компютър за обработка, където е създаден електронен карнет
за абоната.
Относно начина на отчет и вписаните
данни е допусната Съдебно техническа експертиза, от чието заключение, се
установява, че отчитането на начислените количества вода е извършено чрез
монтирано измервателно устройство – водомер, на адреса на водоснабдения обект.
Количеството вода, отчетено от водомера за процесния период е 67 куб.метра, а от разпределение
начисленото количество вода е 14,92 куб.метра или общо 81,92 куб.метра, като това се
установява както от заключението на Съдебно – техническата експертиза, така и
от представената справка извлечение за показанията на процесния водомер. Също
така със записаните данни в електронния карнет се установи, че са отразени след
лично възприемане от инкасатор, доколкото отчитането на показанията е извършено
при режим „видян“.
За така отчетените количества вода са
издадени фактури за периода от 25.05.2017 г. до
25.09.2019г., като количествата вода и услугите канал и пречистване са
начислени съобразно действащите цени, обективирани в решенията на ДКЕВР,
съобразно изводите на Съдебно – икономическата експертиза. Отразено е също, че
счетоводството на дружеството е водено редовно, както и че не са отразени
плащания от страна на ответницата по издадените фактури. Стойността на
издадените фактури е в размер на 221,30 лева, а лихвата за забава е в размер на
24,65 лева.
Въз основа на описаните доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че
искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът е
потребител на ВиК услуги. Възраженията на особения представител не се
възприемат. По делото са ангажирани достатъчно ясни и категорични
доказателства, че ищецът е предоставил услугите, чието плащане търси. Направени
са реални отчети, след снемане на показания от водомера, които категорично
установяват изразходваното количество вода от потребителя.
Относно размера на исковата претенция са
представени фактури, които са издадени за отчетените количества вода в
процесния обект, същите са редовни от
външна страна, всяка една
фактура, издадена за процесния период, отчетеното количество е остойностено по
одобрените за всеки вид услуга цени от ДКЕВР. Общата стойност по фактурите е в
размер на 221,30 лева и съвпада с исковата претенция за главница. Законната
лихва за забава по всички фактури, включени в главницата по настоящото дело, от
датата на техния падеж на 26.06.2017г. до 12.02.2020г. е в общ размер на 24,65
лева, като тази сума е посочена и в разбивка за начислената по всяка отделно
фактура лихва, но тъй като се претендира сумата от 24,64, следва да бъде
уважена претенцията в заявения размер.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 –
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл.40 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи се
дължи обезщетение в размер на законната лихва, съобразно чл.86 от ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на ВиК оператора. Тъй като плащане на претендираните суми за ВиК
услуги не се установи в настоящото производство, е дължимо и претендираното
обезщетение за забава за исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и
акцесрони вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 14.02.2020г. до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, а именно:
100 лева, представляваща платена държавна такса, 100 лева – депозит за
възнаграждение на особения представител, назначен по делото, 230 лева – депозит
за възнаграждение за вещото лице по Съдебно – техническата експертиза, 150 лева
– депозит за възнаграждение за вещото
лице по Съдебно – икономическата експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ определя в размер на 100 лева или общо сторените разноски в исковото
производство са в размер на 680 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.В., роден на
***г., с адрес: гр.Н., т.к.С. б., кв.***, в.с. ***, вх.*, ет.*, ап.*., да заплати
на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт К. Б., следните суми:
221,30 лева /двеста двадесет и един
лева и тридесет стотинки/, представляваща потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, за които са
издадени фактури за периода от 25.05.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период
по фактури от 26.08.2016г. до 23.08.2019г., за абонатен № 958299, за обект,
находящ се в гр.Н., т.к.С. б., кв.***, в.с. ***, вх.*, ет.*, ап.*, 24,64 лева
/двадесет и четири лева и шейсет и четири стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
26.06.2017г. до 12.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 20.02.2020г. до
окончателното погасяване на задължението, 680,00 лева /шестстотин и осемдесет лева/, представляваща
сторените разноски пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен
съдия:………………………….