№ 12635
гр. С., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110132255 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ЗК „Л. И.“ АД срещу Д. А. Б. по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ.
Ищецът твърди, че на 12.08.2017 г. в гр. С., около 20:00 ч. в района на
кръстовището между бул. „Ц. Й.“ и ул. „Д. С.“, в срока на застрахователното покритие
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от ответника лек
автомобил марка „Опел“, модел „Тигра“, с ДК № СА **** ХА е настъпило събитие –
ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на лек автомобил марка „Порше“,
модел „Кайен ГТС“ с ДК № СВ **** ВА. Посочва, че водачът на увреждащия
автомобил не е притежавал правоспособност за управление на моторно превозно
средство. Твърди, че ищецът е изплатил на застрахователя по имуществена застраховка
„Каско“ на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в
размер на 4959,85 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4979,85 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 12.08.2017 г. в гр. С., с
включени в това число и 20,00 лв., представляваща ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК от 15.12.2021 г. по ч.гр.д. № 66882/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на
1
делото, проведено на 01.11.2022 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за
връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238
ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства. Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата
молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил
искане делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото
разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно
с исковата молба и приложенията към нея. Вероятната основателност на иска следва от
приложените по делото писмени доказателства, както и от изслушаното заключение по
съдебно-автотехническа експертиза.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя
възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответниците,
поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за
извършването на разноски на стойност 404,60 лв. (99,60 лв. за държавна такса, 5 лв. за
съдебно удостоверение и 300 лв. депозит за САТЕ), като се претендира и
юрисконсултско възнаграждение. Поради това на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 504,60 лв., включващи и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
2
Следва на ищеца да бъдат присъдени и направените в заповедното
производство разноски на обща стойност от 149,60 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, че Д. А. Б.,
ЕГН ********** дължи на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ********* сумата от 4979,85 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени при ПТП, настъпило на
12.08.2017 г. в гр. С., с включени в това число и 20,00 лв., представляваща
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 24.11.2021 г. (датата на
подаване на заявлението) до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 15.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 66882/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. А. Б., ЕГН ********** да заплати
на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ********* сумата от 504,60 лв., представляваща разноски за
настоящото производство, и сумата от 149,60 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 66882/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3