№ 3589
гр. Варна, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501988 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.
Образувано е по:
1/ частна жалба с вх. No 45995 / 06.07.2022г., подадена от П. С. Х., ЕГН **********,
с адрес: ********, действащ чрез адв. П. Н. от АК – Варна, срещу разпореждане No 17824 /
23.05.2022г. в частта, в която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 3182/
23.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадена по ч. гр. дело № 6435/ 2022 г. по описа на ВРС;
2/ частна жалба с вх. No 45997 / 06.07.2022г., подадена от М. Л. С., ЕГН **********,
с адрес: ********, действащ чрез адв. В. М. от АК – Варна, срещу разпореждане No 17824 /
23.05.2022г. в частта, в която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 3182/
23.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадена по ч. гр. дело № 6435/ 2022 г. по описа на ВРС;
3/ частна жалба с вх. No 48514 / 15.07.2022г., подадена от М. Л. С., ЕГН **********,
с адрес: ********, и П. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ********, действащи чрез адв. Б. Л.
от АК – София, срещу разпореждане No 17824 / 23.05.2022г. в частта, в която е постановено
незабавно изпълнение на Заповед № 3182/ 23.05.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 6435/ 2022
г. по описа на ВРС, с която се допълват доводите по вече подадените предходни частни
жалби;
Основанията, на които се позовават и двамата жалбоподатели са идентични, като са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и е отправено
искане за отмяната му. Твърди се, че не е настъпила предсрочната изискуемост, както и че
1
вземането се основава на неравноправни клаузи, за което са изложени подробни доводи в
третата частна жалба. Изложени са твърдения за нищожност на договора за банков кредит
HL 73601 / 24.11.2015г., доколкото последният представлявал нищожна спогодба. Същата се
основава на неравноправни клаузи, доколкото размерът на задължението бил определен
след като са съобразени неравноправните клаузи по предходния договор за кредит HL40457 /
04.08.2008г., а именно тези по отношение на изменение на лихвения процент – чл.3 и чл. 6 и
по отношение на превалутирането – чл. 13 и чл. 24. Твърди, че е налице и анатоцизъм,
доколкото е капитализирана лихвата от първоначално сключения договор за заем. Твърди
още, че вземането е издължено, а евентуално е настъпила и погасителна давност за същото.
В законоустановения срок от страна на „Юробанк България“ АД е постъпил отговор,
в който се излага, че жалбата е неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена
без уважение, а разпореждането – потвърдено съобразно подробно развитата в отговора
аргументация. Отправя се искане за присъждане на разноски.
По допустимостта: Жалбите са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни,
при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В конкретния
случай, жалбите са подадени едновременно с възраженията срещу заповедта, както изисква
чл. 419 ал.1 изр. второ от ГПК.
По основателността: След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частните
жалби за основателни, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 6435/2022 г. на ВРС, 49-ти с., е образувано по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК и изпълнителен лист, подадено от
„Юробанк България “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, срещу солидарните длъжници М. Л. С., ЕГН
********** с адрес: ******** и П. С. Х., ЕГН ********** с адрес: ********, за сумата от
сумата от 202 727.14 лева /двеста и две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и
четиринадесет ст./, представляваща дължима главница, по Договор за банков кредит
НL73601 от 24.11.2015 г. изм. с Допълнително споразумение от 15.12.2015 г. и Договор за
опрощаване от 15.12.2015 г. за периода от 22.06.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 6 645.66
лева /шест хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и шест ст./,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 14.04.2022 г., сумата
от 3 504.59 лева /три хиляди петстотин и четири лева и петдесет и девет ст./,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от
263.50 лв. /двеста шестдесет и три лева и петдесет ст./, представляваща такси за периода
19.07.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 474.80 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и
осемдесет ст./, представляваща имуществени застраховки за периода 10.09.2020 г. до
16.05.2022 г., сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща разноски за
уведомяване за периода 16.05.2022 г. до 16.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.05.2022 г. до
2
окончателното й изплащане, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК .
С разпореждане No 17824 / 23.05.2022г. ВРС е разпоредил да се издаде заповед за
незабавно изпълнение и е постановил незабавно изпълнение на основание чл. 418 ал.1 от
ГПК. Издадена е Заповед No 3182 / 23.05.2022г. за сумите, за които заявителят е подал
заявлението, както следва: сумата от 202 727.14 лева /двеста и две хиляди седемстотин
двадесет и седем лева и четиринадесет ст./, представляваща дължима главница, по Договор
за банков кредит НL73601 от 24.11.2015 г. изм. С Допълнително споразумение от 15.12.2015
г. и Договор за опрощаване от 15.12.2015 г. за периода от 22.06.2020 г. до 16.05.2022 г.,
сумата от 6 645.66 лева /шест хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и шест
ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 14.04.2022 г.,
сумата о т 3 504.59 лева /три хиляди петстотин и четири лева и петдесет и девет ст./,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от
263.50 лв. /двеста шестдесет и три лева и петдесет ст./, представляваща такси за периода
19.07.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 474.80 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и
осемдесет ст./, представляваща имуществени застраховки за периода 10.09.2020 г. до
16.05.2022 г., сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща разноски за
уведомяване за периода 16.05.2022 г. до 16.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 417, т. 2 ГПК, както и сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които: 4 277,11 лв. (четири хиляди двеста
седемдесет и седем лева и единадесет ст.) - държавна такса и 4 402,27 лв. (четири хиляди
четиристотин и два лева и двадесет и седем ст.) - адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 417 от ГПК издаването на заповед за изпълнение може
да се поиска, ако се основава на изчерпателно изброените от т. 1 до т. 10 документи.
Съгласно нормата на чл. 418, ал. 2 от ГПК издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е предхождано от формална преценка на заповедния съд за редовност от
външна страна на представения документ и това дали същият удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника. В конкретния случай, от страна на
заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо подписа на
длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото съдържание, а
именно: данни за договора за кредит (номер, дата на разрешаване, договорен размер,
падежна дата и срок на договора), размера на просрочените задължения за главница, в т.
ч. падежирали вноски, договорни лихви, размер на обезщетението за забава до и след датата
на настъпване на изискуемостта, такси и разноски. Посочена е и дата на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита – 14.04.2022 г., предхождаща датата на подаване на
заявлението. Към извлечението от счетоводните книги са представени и документите, от
които произтича вземането и приложимите към тях ОУ, а именно договор за банков кредит
No HL73601 / 24.11.2015г.
Правилото на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обаче, налага на заповедния съд служебно
3
задължение да приложи специалната потребителска закрила, а съобразно разпоредбата на
чл. 419, ал. 3 от ГПК, въззивната инстанция отменя разпореждането на заповедния съд и в
случаите, в които вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. Така, доколкото настоящото кредитно правоотношение е такова, по което една
от страните има качеството на потребител по смисъла на § 13 от допълнителните разпоредби
на ЗЗП, съдът дължи служебна проверка за наличието на подобни неравноправни клаузи.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на
законовите изисквания на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Съгласно чл. 127, ал. 1,
т. 4 от ГПК, то трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава
искането. Доколкото в заявлението, с което е сезиран ВРС не са индивидуализирани по
основание вземанията за възнаградителна лихва, мораторната лихва, такси по договора,
имуществени застраховки и разноски по уведомяване /на коя клауза от договора, в какъв
процентен размер от главницата и др./, то настоящият състав не може да извърши
дължимата проверка дали посочените вземания се основават на неравноправни клаузи или
не. Също така от представения договор за банков кредит No HL73601 / 24.11.2015г. се
установява, че същият се сключва поради неуредени отношения между страните по
предходен договор за предоставяне на жилищен кредит HL40457, като не се сочи в какъв
размер са конкретните задължения по него, т. е. общата сума от 281 200 лв.- за целите на
пълното предсрочно погасяване на посочения предходен кредит какво включва – главница,
възнаградителна лихва, евент. мораторна лихва, такси, застраховки и други. Страните са
допълнително уговорили, че сумата от 281 200 лв. може да варира, като окончателния
размер ще бъде посочен в Приложение No 1, а в приложение No 1 се сочи сумата от 279 929,
22 лв., отново, без да е посочено дали това е само главница или обхваща и други
компоненти, както може да се предположи от съдържанието на приложението. Страните са
сключили и допълнително споразумение към договора и договор за опрощаване, които
документи, обаче, не са намерили отражение в заявлението, а не става ясно дали се
включват в сумите, претендирани съобразно приложеното извлечение от сметка. Към
сключения между страните договор за банков кредит No HL73601 / 24.11.2015г. липсва ясен
погасителен план, като очевидно след подписване на приложението и допълнителното
споразумение на преразглеждане подлежи и начинът на връщане на заемната сума, чиито
общ размер също не е точно и конкретно определен.
В този случай следва също да се гарантират правата на потребителите и съответно
разпореждането на заповедния съд следва да бъде отменено в частта, с която е допуснато
незабавно изпълнение по процесната Заповед № 3182/ 23.05.2022 г., издадена по ч. гр. дело
№ 6435/2022 г. по описа на ВРС в цялост, като неправилно и незаконосъобразно, а
издаденият въз основа на него изпълнителен лист спрямо жалбоподателя да се обезсили.
С оглед на горната констатация и безпредметно се явява да се обсъждат останалите
възражения на длъжниците, на които се е позоват в частните си жалби.
По разноските:
С оглед изхода от настоящото производство на жалбоподателите се дължат разноски.
4
В трите подадени частни жалби е отправено искане за присъждане на разноски, като се
претендира заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.1, т.2 от
ЗАдв. Всеки от жалбоподателите е заплатил сумата от по 15лв. за държавна такса и същите
следва да им се присъдят. Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК разноски се дължат
за един адвокат, като в случая разноски следва да се присъдят на адв. Н. във връзка с
осъществената от него безплатна правна помощ и съдействие на П. Х. и на адв. В. М. във
връзка с осъществената безплатна правна помощ и съдействие на М. С.. Последната трета
частна жалба е последваща сезирането на съда с предходните две жалби и се явява
допълнение на подадените вече такива срещу разпореждането, като към нея липсва списък
на разноските, както и изрично искане за присъждане на разноски. Приложение към третата
частна жалба е само пълномощно и договор за правна защита и съдействие от М. С. към АД
„Вълев и Л.“ за безплатно представителство по чл. 38 ал.1 т.3 от ЗАдв, както и
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от П. Х. към АД „Вълев и Л.“ с
уговорен размер на възнаграждение от 4500 лв., платимо по банков път, като липсват
доказателства за извършено плащане. От страна на кредитора е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е безпредметно да се
обсъжда в случая. Въззивният съд съобрази, че при претендиране на възнаграждение за
осъществена безплатно адвокатска помощ, именно съдът е този, който следва да определи
възнаграждението, независимо какво сочат като размер страните. Възнаграждението не
следва да е в размер по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., като в
случая адвокатското възнаграждение, дължимо на адв. Н. и адв. М. следва да се изчисли по
реда на чл. 11 от Наредба No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или на всеки от тях в размер на по 200 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане No 17824 / 23.05.2022г. в частта, в която е постановено
незабавно изпълнение на Заповед № 3182/ 23.05.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 6435/ 2022
г. по описа на ВРС, 49 състав, в полза на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, за
следните суми: сумата от 202 727.14 лева /двеста и две хиляди седемстотин двадесет и
седем лева и четиринадесет ст./, представляваща дължима главница, по Договор за банков
кредит НL73601 от 24.11.2015 г. изм. С Допълнително споразумение от 15.12.2015 г. и
Договор за опрощаване от 15.12.2015 г. за периода от 22.06.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата
от 6 645.66 лева /шест хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и шест ст./,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 14.04.2022 г., сумата о
т 3 504.59 лева /три хиляди петстотин и четири лева и петдесет и девет ст./, представляваща
мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 263.50 лв. /двеста
шестдесет и три лева и петдесет ст./, представляваща такси за периода 19.07.2020 г. до
5
16.05.2022 г., сумата от 474.80 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и осемдесет ст./,
представляваща имуществени застраховки за периода 10.09.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата
от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща разноски за уведомяване за
периода 16.05.2022 г. до 16.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.05.2022 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 417, т. 2 ГПК, както и сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които: 4 277,11 лв. (четири хиляди двеста седемдесет и
седем лева и единадесет ст.) - държавна такса и 4 402,27 лв. (четири хиляди четиристотин и
два лева и двадесет и седем ст.) - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от „Юробанк България “ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, срещу
солидарните длъжници М. Л. С., ЕГН ********** с адрес: ******** и П. С. Х., ЕГН
********** с адрес: ********, заявление с вх. № 33948/20.05.2022 г. в частта за допускане
по реда на чл. 418 от ГПК на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и издаване
на изпълнителен лист за следните суми: сумата от 202 727.14 лева /двеста и две хиляди
седемстотин двадесет и седем лева и четиринадесет ст./, представляваща дължима главница,
по Договор за банков кредит НL73601 от 24.11.2015 г. изм. С Допълнително споразумение
от 15.12.2015 г. и Договор за опрощаване от 15.12.2015 г. за периода от 22.06.2020 г. до
16.05.2022 г., сумата от 6 645.66 лева /шест хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и
шестдесет и шест ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020 г. до
14.04.2022 г., сумата о т 3 504.59 лева /три хиляди петстотин и четири лева и петдесет и
девет ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2022 г.,
сумата от 263.50 лв. /двеста шестдесет и три лева и петдесет ст./, представляваща такси за
периода 19.07.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 474.80 лв. /четиристотин седемдесет и
четири лева и осемдесет ст./, представляваща имуществени застраховки за периода
10.09.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/,
представляваща разноски за уведомяване за периода 16.05.2022 г. до 16.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
20.05.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 417, т. 2 ГПК, както и
сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които: 4 277,11 лв.
(четири хиляди двеста седемдесет и седем лева и единадесет ст.) - държавна такса и 4 402,27
лв. (четири хиляди четиристотин и два лева и двадесет и седем ст.) - адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, КАТО
ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист № 2311/23.05.2022 г., издаден въз основа на
Заповед № 3182/ 23.05.2022 г., издаден по ч. гр. дело № 6435/2022 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Юробанк България “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, ДА ЗАПЛАТИ на П.
С. Х., ЕГН ********** с адрес: ********, сумата от 15 лв. /петнадесет лева/ – разноски за
заплатена държавна такса, сторени по в.ч.гр.д. 1988/ 2022г. по описа на Окръжен съд -
6
Варна, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, ДА ЗАПЛАТИ на М.
Л. С., ЕГН ********** с адрес: ********, сумата от 15 лв. /петнадесет лева/ – разноски за
заплатена държавна такса, сторени по в.ч.гр.д. 1988/ 2022г. по описа на Окръжен съд -
Варна, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. П. Й. Н. от АК – Варна с адрес на кантората: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ No 44,
ет.4, офис 6, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществената от последния безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжника П. С.
Х., ЕГН ********** с адрес: ********, по в.ч.гр.д. 1988/ 2022г. по описа на Окръжен съд -
Варна, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „Юробанк България “ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. В. С. М. от АК – Варна с адрес на кантората: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ No 44,
ет.4, офис 6, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществената от последния безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжника М. Л.
С., ЕГН ********** с адрес: ********, по в.ч.гр.д. 1988/ 2022г. по описа на Окръжен съд -
Варна, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7