РЕШЕНИЕ

 

Номер      1590           19.04.2012   Година                        Град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На     деветнадесети  април              две хиляди и дванадесета  Година

В публично заседание на  пети  април      две хиляди и дванадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  318                                            по описа за   2012 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството пред първата инстанция е образувано по иск с правна квалификация чл.127 ал.2 СК, предявен от Р.М.Ш. ЕГН ********** против М.И.М. ЕГН **********.

         Ищецът лично и чрез своя пълномощник по делото твърди, че с ответницата са живели на съпружески начала, като се е родила дъщеря им – Р. Р. Ш. ЕГН **********. След раздялата на страните по делото пред месец *** ***г., ответницата взела детето и живеела на различни места. По този начин тя препятствала контактите на ищеца с детето му, не работела и не осигурявала необходимите условия и средства за отглеждане на дъщеря им. От този момент бащата бил лишен и от възможност да вижда детето, към което е силно привързан.

Въз основа на изложените обстоятелства от Съда се иска да постанови решение, с което упражняването на родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката, да бъдат определени подходящи мерки за лични отношения на бащата с детето Р., а именно всяка първа и трета седмица от 18часа в петък, събота и неделя до 18 часа, един месец през лятото, който не съвпада с отпускана майката, 15 дни през зимния сезон-1-15 февруари, като детето бъде вземано и връщано на адрес гр. П., ул. „Б.” №  ет. ап. .

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Същата лично и чрез пълномощника си по делото изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като счита, че следва да се определи ограничен режим на лични отношения на бащата с детето, тъй като последният не се е интересувал от него и не е давал средства за издръжката му от раздялата на родителите.

         След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, Съдът намира за установено следното:

         Между страните по делото не се спори, че детето Р. Р. Ш. ЕГН ********** е дъщеря на страните по делото Р.М.Ш. ЕГН ********** и М.И.М. ЕГН **********.

         Майката и бащата на практика изразяват съгласие упражняването на  родителските  права по  отношения  на същото  да се предоставят на майката, като се определи подходящ режим на лични  отношения на  ответника с детето и последният заплаща месечна издръжка в размер на 70лева. Този извод се налага с оглед преди всичко процесуалното поведение на страните, както и изричните им изявления в посочения смисъл в исковата молба, отговора на същата и проведените поделото съдебни заседания.

От показанията на разпитания по делото свидетел В. А. С., се  установява, че от раждането на детето, заедно с родителите си то е живяло в дома на родителите на ответника. Последният се грижел добре за него, купувал му памперси. След раздялата им бащата не виждал детето си и споделил със свидетеля, че е разстроен от това. Твърди, че преди това бащата не работел, но сега работи.

От показанията на разпитания по делото свидетел на ответната страна – Н. П. М. – м. н. о., се установява, че от 29.12.2011г. последната живее в дома на родителите на свидетелката, заедно с детето Р. в гр. Н. З. Според свидетелката, докато живеели заедно, ищецът не полагал никакви грижи за детето си, по цял ден пиел и не работел. Издръжката на Р. и грижите за нея били изцяло поети от майката и от нейните родители. След раздялата на страните бащата не бил правил опити да види дъщеря си, нито изпращал средства за издръжката й.

 Съдът кредитира  изцяло показанията на  свидетелите С. и М., а тези на втората - и при условията на чл.172 от ГПК, отчитайки обстоятелството, че същите имат преки и непосредствени впечатления от фактите и обстоятелствата, касаещи настоящия случай. 

          От представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Н. З. се установява, че детето и майка му към настоящия момент живеят в жилището на б. и д. на последната. От проведените разговори е установено, че досега бащата е посещавал един път детето на 15.02.2012г. в гр. Н. З. Майката и детето са в много добри отношения с б. и д. по м. л., с които живеят и взаимно си помагат. Въз основа на проведените срещи е направен извода, че към настоящия момент майката полага адекватни грижи за детето, осигурява му необходимото внимание, насърчава го и го подкрепя в неговото развитие. Между детето и майката съществува силна емоционална връзка.

         От изготвения по делото социален доклад от ДСП гр. Д. е видно, че бащата обитава етаж от къщата на своите родители, в която живее и неговия брат, осигурени са добри условия за отглеждане на дете – детска стая и кът, бащата е в състояние да се грижи за отглеждането и възпитанието на детето Р. през периода на пребиваването й в гр. Д. Изразено е становище, че за да не се прекъсва емоционалната връзка на детето с бащата и роднините по бащина линия, в интерес на детето е режимът на лични отношения с тях да се определи веднъж месечно за седем дни без прекъсване, както и един месец през лятото, който не съвпада с периода на отпуск на майката.

 

С оглед на изложеното по делото, се налага изводът, че родителските права по отношение на детето Р. Р. Ш. ЕГН ********** следва да бъдат предоставени на майката. С оглед ниската възраст на детето, неговия пол и предвид обстоятелството, че до настоящия момент същото е живяло при майка си, която е полагала всички грижи за отглеждането и възпитанието му, то в интерес на детето е същото да не променя средата и начина си на живот.

        На ищеца Р.М.Ш. ЕГН ********** следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с малолетното си дете, тъй като всяко дете /независимо от възрастта си/ се нуждае от бащина грижа и за да не се прекъсват биологичната и емоционалната връзка и отношенията на доверие между родител и дете, които се създават и изграждат именно в този период от развитието на детето, както и за да се гарантира правото на детето за нормално психическо и личностно развитие. Съдът намира, че подходящия режим в настоящия случай е следният: в продължение на три години, считано от влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствие на майката или друг член на разширеното й семейство; след три години от влизане на решението в сила : всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18часа в петък до 18часа в неделя, по десет дни през зимната ваканция, както и един месец през лятото, който не съвпадат с периода на отпуск на майката.  Горепосоченият режим, според съда е необходим преди всичко с цел охрана правата и интересите на детето Р., за което е безспорно установено, че понастоящем не изпитва необходимата привързаност към своя баща, а напротив – загубила е връзка с него. Поради това и на детето следва да се предостави възможност за адаптация към новосъздалата се ситуация чрез първоначални по-редки срещи с ищеца по делото. В тази връзка съдът намира за неоснователно становището на пълномощника на ищеца, че режимът налични отношения следва да бъде определен от настоящия момент с преспиване в дома на бащата, тъй като, както вече се посочи, налице е една нова ситуация за детето, то е в ниска възраст и все още напълно зависимо от своята майка, поради което отделянето му от нея дари за три дни би го стресирало излишно. Едва в един по-късен момент – след три години, биха били налице всички предпоставки да се осъществяват пълноценни контакти между бащата и дъщеря му, без присъствието на другия родител или други лица, както и за един по-продължителен непрекъснат период от време. Що се отнася до това какви затруднения би породила необходимостта ищецът да пътува до гр. Н. З., то следва да се посочи, че това обстоятелство по никакъв начин не касае интересите на детето, които съдът е длъжен да съблюдава и защитава с предимство и всъщност е въпрос на приоритети на всеки от родителите, като същият прецени дали желае да се примири с определен дискомфорт или предпочита да се среща с детето си.

С оглед дължимата издръжка, задължението на съда служебно да се произнесе по този въпрос и становището на страните се налагат няколко извода. Безспорно е установено, а и между страните не се спори, че майката и бащата са здрави, работоспособни и не съществува обективна пречка да изпълняват това си задължение. С оглед настоящата възраст на детето, нуждите му от храна, облекло и други, за издръжката и осигуряването на базовите потребности на детето понастоящем съдът счита, че са необходими средства в размер на поне 120.00лева месечно. 50 лв. от тази издръжка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането му, следва да се поемат от майката, а останалите 70 лева - от бащата. Посочената сума следва да бъде присъдена, считано от датата на влизане на настоящото решение в законна сила до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Съдът определя окончателна държавна такса за производствата в общ размер на 60 лв., която с оглед уважаването на предявения иск, следва да се заплати от ответника по делото – М.И.М. ЕГН **********. От своя страна ищецът следва да заплати държавна такса във връзка с присъдената издръжка в размер на 100.80 лева по сметка на  ВСС.

 

Относно разноските:

По делото е заявена претенция за присъждане на направените разноски от ответната страна, която, обаче, не следва да бъде уважена, тъй като не е налице хипотезата на чл.78 ал.3 от ГПК, предвид уважаването на предявените искова относно предоставяне на родителските права, присъждане на издръжка и определяне режим на лични отношения между ищеца и детето му.

 

           По изложените съображения, Съдът

        

                                                        Р    Е    Ш    И   :

 

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Р. Р. Ш. ЕГН ********** на майката М.И.М. ЕГН **********.

          ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата Р.М.Ш. ЕГН ********** и малолетното дете Р. Р. Ш. ЕГН ********** както следва: в продължение на три години, считано от влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствие на майката или друг член на разширеното й семейство; след три години от влизане на решението в сила : всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18часа в петък до 18часа в неделя, по десет дни през зимната ваканция, както и един месец през лятото, който не съвпадат с периода на отпуск на майката.

         ОСЪЖДА Р.М.Ш. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Р. Р. Ш. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.И.М. ЕГН ********** в размер на 70 лева /седемдесет лева/, считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

         ОСЪЖДА М.И.М. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 60лв. /шестдесет лева/, представляваща държавна такса в производството.

         ОСЪЖДА Р.М.Ш. ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 100.80 лева /сто лева и осемдесет стотинки/ по сметка на ВСС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне пред Пловдивския Окръжен съд.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т. Спасова

 

 

         Вярно с оригинала.

         С.А.