Р
Е Ш Е Н И Е
№ /06.1.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XLVI - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на единадесети декември през две хиляди и деветнанадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретар Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11965 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от Р.Ж.Д., ЕГН **********
срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София при условията
на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане сумата от 1241,56 лева ( след изменение на иска),
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 188,76 часа за периода 01.06.2016г.- 31.12.2018г. , на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 26.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника на длъжност „младши експерт” в Първа РС
„ПБЗН” при ОДПБЗН- Варна към ГД „ПБЗН” в МВР. Работил на 24 часови смени при
сумарно изчисляване на работното време.Твърди, че за периода 01.06.2016г.-
31.12.2018г. положил 188,76 часа извънреден
труд. Твърди, че за така положения от него извънреден труд не е получил
дължимото допълнително възнаграждение, така както чл. 179 ЗМВР предвижда.
Твърди се, че считано от 14.10.2016г.
съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите
не 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно
чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Преди 14.10.2016г.
работното време на работещите на смени се изчислявало ежемесечно. И при
действието на двата варианта възнаграждението за положение труд се дължало в
месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласял чл.33, ал.1 от
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.
Ищецът поддържа, че съгласно чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като
нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продъжителност на работното време през нощта и бил равен на
1.143 (8/7).
При преизчисляването на нощния към
дневен труд, ставало ясно, че не е заплатен извънреден труд от 188,76 часа,
който не бил заплатен от ответника. По изложените съображения се настоява за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В
срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорват исковата претенция. Позовава се, че ищецът е държавен служител, поради
което по отношение на него се прилага ЗМВР, а не НСОРЗ. Съгласно специалния
закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5 дневна работна седмица /187, ал.1 от ЗМВР, като съгл. ал.3
е допустимо полагане на нощен труд, който да не надвишава 8 часа за всеки 24
часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа. Поддържа се, че видовете възнаграждение в ЗМВР са
изчерпателно изброени. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и на размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които
препращат. Навежда се, че за процесния период са действали последователно две
наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на
работното време, - Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г.,
обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016
г.) (Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.).
И двете
наредби е уредено по идентичен начин, че държавните служители в МВР могат
да полагат труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период", което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187,
ал. 3 ЗМВР.
Съгл. чл. 187, ал.5 на ЗМВР извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца -служители, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Поддържа се, че полагания от ищеца
нощен труд е в рамките на установеното работно време, възнаграждението за нощен
труд е определено със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи и е в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. Отделно от това
дори
при общата хипотеза (КТ, НСОР) часовете в повече, които се получават при преобразуването
на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се
заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация
се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на
нощния труд.
С
оглед на посоченото се заключва, че положеният от ищеца през процесния период
нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е
правилно определено и заплатено.
В съдебно заседание исковата молба и
отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните,
съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение,
което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При
така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 01.06.2016г.- 31.12.2018г. е полагал труд на 24часови смени;
основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение
за положения труд. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на
задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.06.2016г.-
31.12.2018г., по който ищецът е заемал длъжност „младши експерт” в Първа РС
„ПБЗН” при ОДПБЗН- Варна към ГД „ПБЗН” в МВР. Както и че в периода 01.06.2016г.-
31.12.2018г. ищецът е работил на 24-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Спорният въпрос е изцяло
правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение,
предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от
специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата
на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.06.2016г.- 31.12.2018г. отчитането се извършва помесечно
до 13.10.2016г. /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този
период, т.е от 14.10.2016г. до 31.12.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.06.2016г.- 31.12.2018г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с
решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм.
д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени от
Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и
6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г.
/11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В
заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето
основание.
По отношение на размера й,
съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се
установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни
и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен
годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден
труд от 187 часа, възлиза на сумата от 1241,56 лв.,което не е заплатено на
ищеца.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 26.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 50 лева и 200 депозит за вещо
лице, общо в размер от 250 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 350 лева платено адв. възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и
съдействие от 10.07.2019г. Тези разноски предвид основателността на исковите
претенции следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението” гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ж.Д., ЕГН ********** сумата от 1241,56 лева, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.06.2016г.- 31.12.2018г.
, на осн. чл. 19, ал. 2 вр.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 26.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 250 лева, представляваща разноски
за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението” гр. София ДА ЗАПЛАТИ на
Р.Ж.Д., ЕГН ********** сумата от 350 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: