РЕШЕНИЕ
№ 1930 31 октомври 2018г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІII-ти
състав,
в публично заседание на десети октомври 2018г., в следния състав:
Съдия:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Секретар:
Ирина Ламбова
Прокурор:
…………………….
Като разгледа адм. дело № 2503 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. чл.5, т.2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
По делото съдът е сезиран с жалба,
подадена от С.Г.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, ателие 2 против Решение
№2202/14.08.2018г. на Кмета на Община Бургас, с което, на основание чл.32, ал.3
от Закона за защита на личните данни, е отказано извършване на административна
услуга по предоставяне на лични данни по постъпило заявление с Вх.
№ЕД-4293/12.07.2018г. от С.Г.Г. ***.
Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с
материалния закон. Обосновава правния интерес от узнаване на автентичния си
биологичен произход с обстоятелството, че е диагностициран като страдащ от
„множествена склероза“, автоимунно заболяване, чието точно и пълно
диагностициране и развитие зависят от наличието на данни за подобни проявни
форми в рода на жалбоподателя. В тази връзка обосновава правния си интерес с правото
си на живот, защитено от Конституцията и по-точно от разпоредбите на чл.28,
чл.57, ал.3, разтълкувани подробно в Решение №10 от 10.07.1995г. на
Конституционния съд на Р. България. Разяснява, че за да получи необходимата му
информация е провел производство по реда на чл.105от СК като с Решение по гр.д.
№152/2015г. на Апелативен съд Бургас е било допуснато предоставяне на
информация за биологичния произход на жалбоподателя. Позовава се на практика на
ЕСПЧ делото Гаскин с-у Обединеното кралство, решение от 07.07.1989г. Счита, че
така постановения отказ е в противоречие и с разпоредбите на чл.2, т.1 и чл.35
от Хартата на основните права на ЕС и на Нардба №8 от 03.11.2016г. за
профилактичните прегледи и диспансеризацията, както и решение №РД-НС-04-7-1 от
11.01.2017г., касаещо попълването на Карта за оценка на рисковите фактори за
развитие на заболяване. Поради липса на достъп до данни за фамилна анамнеза.
Ответникът – кмет на Община Бургас се
представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата, като
отрича да са били допуснати твърдените от жалбоподателката процесуални
нарушения.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на
издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е основателна.
Видно от доказателствата по делото административното
производство е образувано по подадено заявление на 12.07.2018г., депозирано по
електронен път с вх. №ЕД4293/12.07.2018г. Със същото жалбоподателят е иницирал
производство за получаване на административна услуга, а именно издаване на
удостоверение за родствени връзки по произход (биологичен, кръвен) за лицето В.В.Д.,
роден на ***г. в гр. Бургас от В.Х.Д. (понастоящем Въльовска) с ЕГН **********
от гр. Враца, съдържащо данни за роднините по произход по права и съребрена
линия до шеста степен включително по реда на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г.
Заявено е, че документите са необходими
във връзка с налично у заявителя заболяване – множествена склероза. Изрично е
подчертано, че правото му да получи заявената информация е с оглед получаване
на изчерпателна фамилна анамнеза с оглед определяне на това дали някои
генетични заболявания, които наподобяват множествената склероза следва да бъдат
взети под внимание с оглед правилното и адекватно лечение на жалбоподателя.
От така приложените към заявлението
съдебни актове се установява, че с Решение № 76/20.07.2015 год. по гр. дело №
152/2015 год., Апелативен съд Бургас е допуснал да бъде предоставена информация
на жалбоподателя Г. за биологичния му произход на основание чл. 105, ал. 1 от
Семейния кодекс, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от
приложените по делото Решение № 1472 от 19.12.1977 год. по гр. дело № 3024/1977
год. по описа на БРС за допускане на осиновяване и Акт за раждане № ІІ-822 от
22.10.1977 год., вписан в регистъра на населението, т. 74, стр. 165. От
приложеното Решение № 394/09.03.2016 год. по адм. дело № 1931/2015 год., състав
на Административен съд Бургас е отменил отказ, оформен в писмо № 94-01-32725/24.09.2015
год. на директора на дирекция „Гражданска регистрация на населението“ в Община
Бургас и е задължил същия административен орган в 7-дневен срок от влизане в
сила на решението да издаде на Г. заверено копие от Акт за раждане №
І-2716/25.10.1977 год.
Доколкото се касае до искане за достъп
до лични данни, с 9 бр. писма с изх. №№ от ЕД-4293(2) от 19.07.2018г. до В.Х.В.
и още 8 нейни роднини по права и съребрена линия Секретаря на Община Бургас е уведомил
същите за отправеното искане, като на основание чл.6, т. 1 от Регламент
2016/679 е поискано да изразят изрично и писмено пред Община Бургас съгласието
си за предоставяне на поисканите лични данни – данни за роднините им по произход по права и съребрена
линия до шеста степен включително. Указано е, писмения отговор да се изпрати в
Община Бургас в 7-дневен срок от получаване на писмото. Част от писмата са
достигнали до адресатите си, като последните не са реагирали изрично, а друга
част от тях не са били надлежно уведомени. По преписката липсват данни за
представено изрично становище от страна на който и да е от адресатите на
посочените съобщения. Налице са обаче протоколи за проведени телефонни
разговори с 8 бр. лица, сочени като роднини по права или съребрена линия на
Веселинка Въльовска, респ. на жалбоподателя.
Разговорите се представят като
проведени съответно на 09, 10 и 13.08.2018г. Проведеният на 10.08.2018г.
разговор се сочи да е по инициатива на адв. Елеонора Г. от ВАК, която е
отразено да е изразила несъгласие с разкриване на лични данни на
представляваните от нея лица.
Във връзка с така събраната информация
Кметът на Община Бургас е постановил оспореното Решение № 2202/14.08.2018год. с
което е отказал предоставянето на лични данни – справка за родствени връзки по
произход за лицето В.В.Д.. В мотивите на същото е указано, че такова искане не
може да бъде уважено, тъй като искането му не попада в хипотезата на чл.6, т.1,
б“а“ от Регламент 2016/679, поради липсата на изричнодадено съгласие на третите
лица, чиито лични данни заявлението на Г. би засегнало. Що се отнася до
останалите хипотези от б.“б“ до б. „е“ – адм. орган се е задоволил с това да
посочи, че в заявлението не се обосновава нито едно от тях.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената
форма, но са били нарушени административнопроизводствените правила за неговото
издаване, като същият е бил постановен и в несъответствие на приложимия
материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК
определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Инициираното производство представлява
и такова за извършване на адм. услуга по смисъла на Наредба №
РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, Отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно
значение, какъвто безспорно е удостоверението за родствени връзки, е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, защитата
срещу който се осъществява по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.107 от
ЗГР.
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г.
удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на
общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица
от общинската администрация. Вписването в регистрите на населението се извършва
в общините по постоянния адрес на физическите лица (чл.4, ал.2 от ЗГР), поради
което компетентен да се произнесе по искане за издаване на удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки е кметът по постоянния адрес на жалбоподателя,
който не се спори, че е община Бургас. Съгласно чл.44, ал.1, т.14 от ЗМСМА, във
вр. чл.4, ал.3 и чл.35, ал.3 от ЗГР кметът на общината е длъжностно лице по
гражданското състояние на територията на общината, като той може да възлага
тази функция с писмена заповед на други длъжностни лица от общинската администрация,
като за подобно обстоятелство липсват данни в настоящото производство.
Оспореното решение е издадено от
административен орган с териториална и материална компетентност и съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗЗЛД, администратор на лични данни, наричан по-нататък
„администратор“, е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната
власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице
определя целите и средствата за обработване на личните данни. В случая и в
съответствие с чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, Кмета на Община Бургас покрива признаците за „администратор“ по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД. Спазена е предвидената от закона писмена форма
и в решението се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Видно
от самото решение, при излагане на фактическите и правни основания за
издаването му, административният орган не се е позовал на материалноправните
разпоредби на ЗЗЛД а пряко е приложил тези на Регламент 2016/679 на Европейския
парламент и съвета. Съдът намира позоваването за формално и необосновано както
от правна, така и от фактическа страна.
Процесният индивидуален административен
акт е издаден без пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая. Това е така, тъй като видно от самото заявление на жалбоподателя с
изложените в него фактически твърдения, същият се домогва да обоснове наличие
на предпоставките на чл.6, параграф 1, б“г“ от Регламента, според която
обработването на лични данни е законосъобразно когато е необходимо, за да бъдат
защитени жизненоважни интереси на
субекта на данните или на друго
физическо лице.
В този случай уведомяването на
засегнатите субекти на данните практически е било необходимо, доколкото
евентуално тяхно съгласие за опериране би обосновало наличието на хипотезата на
чл.6, §1, б.а. от Регламента, който случай по естеството е безспорен за разлика
от този по б“г“, който предпоставя условия за възникване на несъгласие от
страна на някои субекти на данните. В тази връзка деветте субекта на лични
данни е следвало да бъдат уведомени за точното правно основание за иницииране
на административното производство от страна на Г., както и за съпътстващите го
фактически обстоятелства – т.е. за сочените от заявителя С.Г. жизненоважни
според същия негови интереси, които следва да бъдат защитени. Задължението за
надлежно уведомяване е съществено, тъй като от основно значение за сочената
хипотеза е това описаната по-горе информация действително да е достигнала до
субекта на данните в пълнота и цялост, за да бъде неговото волеизявление, респ.
липса на воля основано на пълна и точна информация за съществените за избора му
обстоятелства.
Видно на първо място от съдържанието на
уведомленията е това, че всички те са с идентично съдържание, въпреки различния
статус на всяко от тези лица.
В уведомлението се сочи, че искането на
Г. касае спрвка за роднините на всеки съответен адресат, по произход по права и
съребрена линия до шеста степен, което обстоятелство не е вярно. Същият желае
разкриване на собствените си роднини до 6-та степен, а не на тези на адресатите
на съобщенията. В самите уведомления липсва и посочване на счетения за
жизненоважен за Г. интерес да поиска спорните лични данни.
На следващо място, видно от уведомленията
на л.л. от 93 до 111 Веселинка Въльовска, както и на повече от половината от
адресатите – субекти на данните не са били надлежно уведомени с полагане на
подпис върху известието за доставяне.
Ирелевантни при този пропуск са
телефонните разговори, проведени с лица, сочени да са същите. Провеждането на
телефонен разговор представлява удостоверителен механизъм единствено и само в
някои съдебни производства, а в административното е форма за комуникация и
контакт единствено и само със заявителя на адм. услуга или акт. Дори да
разполага с тел. номер на всяко от деветте заинтересовани лица, в крайна сметка
ответният орган не удостоверява и няма как да удостовери, че изявлението при
проведения разговор изхожда именно от адресата – субект на личните данни.
Недопустимо е и това да бъде зачетено
заявление на адвокат от името на част от заинтересованите лица без
доказателства за надлежното му и изрично упълномощаване да изрази конкретна
тяхна воля по запитването.
Доколкото надлежноизвършеното
уведомяване и то за пълното съдържание на правните и фактически основания на
жалбоподателя Г. е решаващо за наличието или липсата на основание за отказ,
респ. за удовлетворяване на неговото заявление, констатираните пропуски
представляват съществени процесуални нарушения, които ограничават пълноправното
и ефективно участие както на жалбоподателя, така и на заинтересованите лица в
административното производство и са неотстраними на настоящия етап на развитие
на спора.
Анализът на събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка обосновава
извод, че в случая нарушен е и приложимия материален закон.
Така изисканите данни покриват
признаците на понятието гражданска регистрация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от
Закона за гражданската регистрация, което включва съвкупност от данни за едно
лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в
качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно
положение, родство, постоянен адрес и др. Предоставянето на информация и на
документи каквото е формулираното от жалбоподателя искане, в които се съдържат
лични данни на физически лица е действие по обработване на съдържащите се в тях
лични данни и същото следва да се извърши при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД.
В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД
са регламентирани условията, при наличието на които е допустимо обработването
на лични данни, а именно, обработването на лични данни е допустимо само в
случаите, когато е налице поне едно от следните условия: 1. обработването е
необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора
на лични данни; 2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало
изрично своето съгласие; 3. обработването е необходимо за изпълнение на
задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните,
е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети
по негово искане; 4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и
здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; 5. обработването е
необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със
закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; 7.
обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на
администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните,
освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото
лице, за което се отнасят данните.
Действително в разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 от ЗЗЛД е указано, че всяко физическо лице има право на достъп до
отнасящи се за него лични данни. В текста на ал. 2 на същата правна норма е
предвидено, че в случаите, когато при осъществяване правото на достъп на
физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице,
администраторът е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до
частта от тях, отнасяща се само за него. От друга страна, според чл. 36з, ал.1
от същия закон „администратор, получил
данни по чл. 1, ал. 6, може да ги предостави на трето физическо или юридическо
лице само в случай че:
1.
предоставящият данните е дал съгласие за предоставянето им;
2.
предоставянето на данните няма да засегне законни права на лицето, за което те
се отнасят;
3.
предоставянето е от съществено значение за:
а)
изпълнение на законоустановено задължение на предоставящия данните;
б)
предотвратяване или разкриване на престъпления, провеждане на наказателно
производство или изпълнение на наказания;
в)
предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществения ред;
г)
предотвратяване на сериозно нарушение на конституционни права на физически
лица.“
Според разпоредбата на ал.2 „При предоставянето на данни по ал. 1 третото
физическо или юридическо лице се уведомява от предоставящия данните за целите,
за които могат да бъдат обработвани данните, като тези данни могат да бъдат обработвани
само за тези цели.“
В конкретния случай пряко приложение
намира и разпоредбата на чл. 6, §1, б.“г“ от регламент 2016/679 цитиран и от
самия жалбоподател както и по-горе в съдебния акт.
След преценка на събраните по делото
писмени доказателства, може да се каже, че административният орган, въпреки
заявеното наличие от страна на Г. на жизненоважни интереси, обосноваващи
разкриване на исканите лични данни, а именно поставяне на точна, пълна и вярна
анамнеза за проучване и лечение на дадената първоначална диагноза – Множествена
склероза, нито е обсъдил така представените доказателства нито е изложил мотиви
за това счита ли същите за достатъчни да обосноват наличието на жизненоважен
интерес и ако не, какви са мотивите на органа за това. В този смисъл решението
е напълно немотивирано.
Анализът на събраните по делото
доказателства по скоро обосновава извод, че в случая е налице хипотезата на
наличие на жизненоважен за Г. интерес. Макар заболяването да е автоимунно, то
от медицинските документи може да се приеме, че е налице възможност диагнозата
да не е точна, поради наличие и на други подобни на множествената склероза
заболявания с наследствен произход, което безспорно би повлияло на реда и
начина на лечението му и ако не за излекуване на жалбоподателя, то поне за
поддържането му до възможния предел. Оттам насетне гарантиране интересите на субекта
на личните данни е въпрос за изпълнението на решението за предоставянето им. Начинът
на предоставяне следва да бъде такъв, че при желание от страна на субектите на
лични данни пряката връзка с жалбоподателя следва да бъде осуетена, посредством
например предоставянето на личните данни на медицинското заведение или
специалист, за когото данните представляват професионален интерес.
Показателен
в подкрепа на изразеното от съдебния състав мнение е не толкова Делото Гаскин
п-в обединеното кралство, а:
Odièvre
срещу Франция, Решение от 13 февруари 2003 г. (голяма камара) където жалбоподателката по това дело е изоставена от естествената
й майка при раждането й и е напуснала здравното заведение, като е била отгледана
и възпитана в структурите на "Социално осигуряване" във Франция. Оплакванията
й пред ЕСПЧ касаят невъзможността да получи подробности, т.е. идентифициращи
данни за биологичното й семейство, което обстоятелсво се сочи да й нанася
сериозни емоционални вреди, тъй като я лишава от възможността да възстанови
живота й. В решението на Голямата камара на ЕСПЧ Съдът отбелязва, че това
раждане и по-специално обстоятелствата, при които детето е родено, представляват
както част от нейния личен живот, така и от този на нейните роднини, все права
гарантирани от член 8 от Конвенцията. В конкретния случай Съдът приема, че не е
имало нарушение на член 8, като се взема предвид това, че й е бил даден достъп
до неидентифицираща информация за майка й и биологичното й семейство, която й е
позволила да проследи някои от корените си, като същевременно гарантира
защитата на интересите на третите страни.
-
Godelli срещу Италия, Решение от 25 септември 2012 г.
Този случай се отнася до
поверителността на информацията относно раждането на дете и неспособността на
човек, изоставен от майка си, да разбере за произхода си. Жалбоподателката
твърди, че тя е претърпяла тежки вреди в резултат на това, че не е познавала личната
си житейска история, като не е успяла да проследи корените си, при предоставено
от страна на държава преимущество на защитата на интересите на трети страни.
Съдът приема, че е имало нарушение на
член 8 от Конвенцията, като се има предвид по - специално, че не е постигнат
справедлив баланс между интересите на двете заинтересовани страни, тъй като
италианското законодателство не позволява в случаите, когато майката е избрала
да не се разгласява нейната самоличност, не позволява на дете, което не е било
официално признато при раждането и е било впоследствие осиновено, да поиска или
получаване на неидентифицираща информация за неговия произход или разкриването
на самоличността на биологичната майка с нейното съгласие.
Всичко изложено мотивира решението на
настоящия съдебен състав да отмени оспореното решение и върне производството на
административния орган за изпълнение на указанията, дадени по-горе.
При новото разглеждане на искането
следва да се вземе предвид, че всяко физическо или юридическо лице може да
поиска извършването на административна услуга, съответно издаването на
документ, който е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване,
упражняване или погасяване на негови права и задължения. Безспорно разпоредбите
на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. дава възможност да се издаде
удостоверение за родствени връзки и за по-далечни по степен роднини по права и
съребрена линия, когато това е поискано от заявителя, но предоставянето на
такива данни на физически лица се извършва при наличието на условията по
чл.106, ал.1, т.1 от ЗГР, във вр. чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД – когато данните са
от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. За установяване наличието на тази предпоставка по
отношение на жалбоподателя е допустимо използването и на експертни медицински
знания.
С оглед изложеното, съдът намира, че
оспореният отказ, постановен от Кмета на община Бургас следва да бъде отменен
поради допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, като преписката бъде върната за процедиране по молбата на оспорващия, съгласно дадените
указания.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2202/14.08.2018г. на
Кмета на Община Бургас, с което, на основание чл.32, ал.3 от Закона за защита
на личните данни гражданската регистрация, е отказано извършване на
административна услуга по предоставяне на лични данни по постъпило заявление с
Вх. №ЕД-4293/12.07.2018г. от С.Г.Г. ***.
ИЗПРАЩА административната преписка на
Кмета на Община Бургас за процедиране по молбата съобразно с настоящите
указания в законоустановените срокове по АПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на
препис от същото, пред Върховния Административен съд.
СЪДИЯ: