Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На тридесети септември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен
съдия: Теодора Шишкова
Секретар: В. Батешкова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2887 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***,ж.к Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против НП №
В-0050662/15.06.2020 год. на Директор в Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което за извършено нарушение на
чл.114,ал.3 от Закона за защита на потребителите, на осн.
чл.222а от Закона за защита на потребителите на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
в противоречие с приложимите материално правни норми. Като допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила се сочат,
непосочване на мястото на извършване на нарушението, с което е нарушена нормата
на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН; с непосочване на датата на извършване на
нарушението; с необоснованост на извършеното нарушение, като се сочи, че не са
посочени доказателства, които потвърждават нарушението, както и липсата на
извършено нарушение, като се твърди, че нормата на чл.113,ал.2 от ЗЗП се
прилага в случай, че потребителят е предявил рекламация пред търговеца и същата
е удовлетворена чрез един от способите, посочен в чл.112,ал.1 от ЗЗП. Наред с
това се излага и че не е налице изрично волеизявление за разваляне на договора,
поради което и не следва да се счита, че е налице хипотезата на чл.114, ал.3
ЗЗП, която освен това следвало да се прилага в случай че договорът бил за
покупко-продажба, а не както в процесния случай такъв
на лизинг. Оспорва се и размера на наложената имуществена санкция, като се
твърди, че имуществената санкция в размер на 3000 лв. е несъразмерно тежка. В
условията на алтернативност се навеждат се доводи за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Пледира се за юрисконсултско
възнаграждение.
В
съдебно заседание дружеството, редовно призовано не се представлява.
Въззиваемата
страна – РД КЗП Варна на свой ред изпраща представител, който пледира за потвърждаване
на издаденото наказателно постановление и моли за присъждане на сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи от
фактическа страна:
Потребителят Ив.Д.Д.подал жалба вх. №
В-03-107/10.01.2020 год. в КЗП-РД Варна,
в която описал, че е сключил договор за лизинг на 03.12.2018г. телефон Huawei
Honor 7A, с ИМЕИ 866159041960946.
На 11.01.2019 год. предал телефона в сервиз с посочен проблем в
комуникацията, като телефонът му бил върнат на 15.01.2019г. след обновяване на
софтуера.
На 27.12.2019 год. е предявена рекламация с посочване на „проблем с
връзката“, като е бил върнат на 06.01.2020г. след обновяване на софтуера.
На 10.01.2020г. отново е приет с проблем при връзката и върнат след
обновяване на софтуера.
На 23.01.2020г. устройството отново е прието с оплаквания за проблеми с
връзката и е било върнато от сервиз на 24.01.2020г. след смяна на основна
платка.
На 03.02.2020г. устройството за пореден път постъпва в сервиз за проблеми
във връзката и го напуска на 05.02.2020г. след обновяване на софтуера.
На 18.02.2020г. телефонът отново постъпва за проблеми в комуникацията, като
е върнат от сервиза на 02.03.2020г. след смяна на основната платка.
При последната рекламация потребителят отправил искане за разваляне на
договора и за връщане на заплатената от него до момента сума, което останало
неудовлетворено от мобилния оператор, поради която причина той подал жалба до
КЗП.
В резултат на тази жалба била образувана проверка, като св. В.С.
установила, че искането за разваляне на договора е било извършено на
територията на гр. Варна, като събрала всички необходими документи за
извършените шест на брой рекламации и приела, че с отказа си дружеството е
нарушило разпоредбата на чл. 114, ал.3 ЗЗП, поради което и на 13.03.2020г.
съставила АУАН, а впоследствие въз основа на него било издадено и процесното наказателно постановление, което възприело
изцяло фактическите и правни констатации, направени в акта.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя В.Л.С., която потвърждава констатациите в
АУАН.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. С., дадени в хода
на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение (доколкото е прието, че мястото на извършване на нарушението е в офис
на територията на гр. Варна, тъй като искането за разваляне е било направено
именно там), поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Директор РД за областите Варна,
Добрич, Шумен,Търговище, Разград и Силистра ,
съгласно приложената Заповед № 165/18.03.2020 год. на Председателя на
КЗП,като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно Заповед № 361ЛС/22.04.2015
год. от председателя на Комисията за защита на потребителите, който е предоставил право на длъжностното лице В.С.
да съставя актове за извършени нарушения
по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението, на
които е възложен на КЗП или на председателя на КЗП.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушителя и
е подписан от съставителя по акта и двама свидетели при съставянето му, както
изрично е отбелязано в съответствие с разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН.
Основното възражение на дружеството е, че в действителност телефона е бил
приет в сервиз пет пъти, но де факто ремонт му е бил извършван само два пъти,
поради което и в случая не са изпълнени признаците на нарушението по чл. 114, ал. 3 от Закона за защита на
потребителите.
Подобно възражение не би могло да бъде споделено от съда, защото при всичките
пет на брой пъти, когато устройството е било приемано в сервиз е бил издаван
акт за удовлетворяване на рекламация, макар и последния да не е бил приложен в
кориците на административно – наказателната преписка.
Преглеждайки съдържанието на актовете за удовлетворяване на рекламации ясно
е записано, че с подписването на акта за удовлетворяване на рекламация страните
постигат споразумение за удовлетворяването й. При условие, че пет пъти самото
дружество е изготвяло актове за удовлетворяване на рекламации, няма възможност
съдът да приеме, че само два пъти реално са били удовлетворени рекламации на
потребителя.
Недопустимо е от една страна дружеството да издава актове за
удовлетворяване на рекламация на своя клиент, с който документ удостоверява
удовлетворяване на неговата рекламация, а от друга страна да навежда твърдения,
че в действителност само два пъти е била удовлетворена рекламацията на клиента.
От показанията на св. С. се установява по категоричен начин, че
потребителят е поискал да бъде развален договора за лизинг на мобилния телефон,
но дружеството отказало, като предложило на своя клиент различни варианти и
опции, но нито една не включвала възможността парите, които били заплатени за
лизинговите вноски да бъдат върнати на клиента.
За пълнота, съдът намира за необходимо да подчертае, че самото наказателно
постановление не страда от пороците от прецесуално
естество, твърдяни във въззивната
жалба. Напротив – ясно е индивидуализирана и посочена датата на извършването на
нарушението, както и мястото на нарушението, което очевидно е гр. Варна, при
условие, че договора за лизинг е бил сключен в търговски обект в област Варна,
а искането за разваляне на самия договор е било отправено именно в офис на
дружеството на територията на гр. Варна.
Императивната разпоредба на чл. 114,
ал. 3 от Закона за защита на потребителите предвижда, че търговецът е длъжен да
удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от
потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя
чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на
гаранцията по чл. 115 е налице следваща поява на несъответствие на стоката с
договора за продажба. В случая от представените писмени доказателства се
установява, че са налице пет на брой удовлетворени рекламации на мобилния
телефон, като от показанията на св. С. се констатира, че същият е отправил
искане до дружеството "Т.Б. " ЕАД да бъде развален сключения между
тях договор и респ. да му бъде върната заплатената по договора парична сума
като лизингови вноски.
Отново от показанията на актосъставителя и представените документи се установява,
че след извършената последна рекламация, отново при това в съвсем кратък срок
се е проявил нов технически проблем (ново несъответствие на вещта с договора),
при което за дружеството е възникнало задължението, предвидено в разпоредбата
на чл. 114, ал. 3 от Закона за защита на
потребителите, за което не се спори, че същото не е изпълнено, поради което и
според съда съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната
му отговорност.
Лизингополучателят на
самостоятелно основание представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на Закона за защита на потребителите, респ. с произтичащото от това право да
получи технически изправен продукт, съгласно договорните условия, респ.
получава право на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца
да приведе стоката в съответствие със сключения контракт.
Поради тази причина според съда е справедливо и разумно да се приеме, че
договора за лизинг на дадена вещ попада в обхвата на разпоредбите на чл. 113 и
чл. 114 от Закона за защита на потребителите и търговецът, в случая „Т.Б.“ ЕАД
е годен субект на административно – наказателна отговорност за нарушение
на чл. 114, ал. 3 от Закона за защита на
потребителите.
По отношение вида и размера на наложеното наказание.
Разпоредбата на чл. 222а от Закона за защита на потребителите предвижда
имуществена санкция в размер от 500 лева до 3000 лева за констатирани нарушения
на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 от Закона за
защита на потребителите.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчита като отегчаващо вината
обстоятелство факта, че дружеството „Т.Б.“ ЕАД и други пъти е било
санкционирано за подобни нарушения на законодателството в сферата на защита на
правата на потребителите. Доказателства в тази посока са влезлите в сила наказателни
постановления, издадени от Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна
дирекция "Контрол на пазара" към Комисия за защита на потребителите,
цитирани в представените по делото съдебни решения от чието съдържание се
установява, че дружеството е санкционирано за извършени съвсем сходни
нарушения, което неминуемо повишава обществената опасност на деянието и
мотивира съда да се съгласи с извода на административно – наказващия орган, че
на дружеството не следва да бъде налагано административно наказание "имуществена
санкция" в минимален размер.
Същевременно обаче съдът с категоричност намира, че административно
наказание „имуществена санкция“, наложено в максимален размер от 3000 лева, е
прекомерно завишено и респ. несправедливо. В крайна сметка в административно –
наказателната преписка се съдържат доказателства за само три на брой влезли в
сила наказателни постановления, с които е ангажирана отговорността на
дружеството за подобни нарушения на законодателството в сферата на защита
правата на потребителите. Това обстоятелство мотивира съда да приеме, че
действително подобни нарушения са били извършвани от въззивното
дружество, но същевременно не може да се приеме, че те са практика в дейността
на дружеството.
Ето защо съдът намира, че административно наказание „имуществена санкция“ в
средния, предвиден в закона размер – 1500 лева се явява напълно справедлива и
според съда напълно способстваща за изпълнение на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора и предвид изрично заявеното от двете страни искане
за присъждане на минималния размер на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че следва да присъди съответната пропорционална
част съобразно отхвърлената/уважена част от наложената санкция, поради което и
прие, че се следват разноски и за двете страни в размер на по 40 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № В – 0047583 от 15.06.2020 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция
"Контрол на пазара" към Комисия за защита на потребителите, с което
на „Т. Б. " ЕАД, с ЕИК: *********,
на основание разпоредбата на чл. 222а от Закона за защита на потребителите е
наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 лева (три хиляди
лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от Закона за защита
на потребителите като НАМАЛЯВА
размера на наложената "имуществена санкция" до размер от 1500 лева.
ОСЪЖДА на „Т. Б. " ЕАД, с ЕИК:
********* да заплати на КЗП сумата от 40 лева, сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА КЗП да заплати на „Т. Б. " ЕАД
сумата от 40 лева, сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: