Р Е Ш Е Н И
Е № 504
гр.Стара Загора, 20.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното
заседание на втори декември
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието
на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 239
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/
във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от Я.Н.С. *** чрез пълномощника му Н.Е.С., със същия адрес против Заповед
№ ДК-11-СЗ-2/ 20.03.2019г на Началника на РОНСК към РДНСК - Югоизточен район,
с която са
отменени инвестиционен проект, одобрен на 08.02.2019г. и Разрешение за строеж №
19-111/ 26.02.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора на „Навес
за автомобили (изграждане на допълващо застрояване със застроена и разгъната
застроена площ 68.32 кв.м.)“, строеж пета категория в УПИ IX-175, кв.116 по
плана на гр. Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.505.175 по
кадастрална карта на гр. Стара Загора, с
административен адрес ул. Майор Таньо Кавалджиев“ №57.
В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, като се твърди, че в
нея се съдържат съображения по целесъобразност и се твърдят нарушения, каквито
не са допуснати. Според жалбоподателя заповедта е мотивирана при неправилно
възприета фактическа обстановка, тъй като той е собственик на обект в
процесната сграда, както и на всички паркоместа в дворното място, в което тя е
построена. Посочва, че оспорената заповед е издадена въз основа на извършена
проверка, за която не е бил уведомен и не е присъствал, а съставения при тази
проверка констативен протокол №377/19.03.2019г. не му е бил връчен. Счита, че с
одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж не са допуснати
твърдените нарушения относно възможността да се паркира в дворното място и
относно процента на озеленяване в имота. По тези съображения моли за отмяна на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът -
Началник на ДНСК, конституиран на основание чл.153, ал.2 АПК, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни
съображения в писмено становище. Претендира за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна –
Главен архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ж. изразява становище за незаконосъобразност на оспорената заповед,
счита същата за неоснователна и недоказана. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
Жалбоподателят Я.Н.С.
*** е собственик на право на строеж върху магазин за промишлени стоки със
застроена площ 26.37 кв.м и гараж със застроена площ 35.24 кв.м., разположени
на първия етаж от жилищна сграда, строяща се в УПИ IX-175 от кв.116 по плана
гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.505.175 по
КККР на гр.Стара Загора, видно от нотариален акт за покупко-продажба на права
на строеж № 46, т.XI, дело № 1524 от
2016г на Нотариус рег. № 181, както и е собственик на УПИ IX-175 от кв.116 по
плана гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор
68850.505.175 по КККР на гр.Стара Загора, дворно място с площ от 239 кв. м., ведно
с 4 броя места за паркиране, съгласно нотариален акт от 24.08.2018г. № 73,
т.VІІ, дело № 965/ 2018г. на Нотариус рег.№ 181.
Със заявление вх.№ 19-01-70/ 08.02.2019г от Я.Н.С. е
поискано съгласуване и одобряване на инвестиционен проект във фаза „Технически
проект” за „Навес за автомобили - допълващо застрояване, съгласно, чл.41 и чл.42 ЗУТ“ в УПИ IX-175, кв. 116 по плана на гр.Стара Загора. Приложени са част „Архитектурна” - Обяснителна записка, Ситуация - навес за
автомобили – допълващо застрояване, източна фасада, покрив; разпределение; част
„Геодезия“ – геодезическо заснемане, вертикална планировка и трасировъчен план
за обект навес за автомобили – допълващо застрояване, обяснителна записка, извадка
от GPS-измерване, геодезическо заснемане, вертикална планировка и трасировъчен
план; Становище по част Електрическа; Проектна документация за Обект – Навес за
автомобили – допълващо застрояване, Част „Строителни конструкции”/СК/ - Доклад
за оценка на съответствие на част „Конструктивна”; Обяснителна записка, Чертеж
– План дървен гредоред, покрив, разрез А-А. С протокол № 03, т.6.2 от 16.01.2019г.
на ЕСУТ при Община Стара Загора е извършена оценка на инвестиционния проект
като е прието съответствието му със съществените изисквания към строежите. Така
изготвеният инвестиционен прект е съгласуван и одобрен на 08.02.2019г.
По Заявление за издаване на разрешение за строеж вх.
№ 19-21-86/19.02.2019 г,
подадено от Я.Н.С., е издадено Разрешение за строеж № 19-111/ 26.02.2019г. от Главния
архитект на Община Стара Загора за обект „Навес за автомобили (изграждане на
допълващо застрояване със застроена и разгъната застроена площ 68.32 кв.м.)“,
строеж пета категория в УПИ IX-175, от кв.116 по плана на гр. Стара Загора,
представляващ поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 68850.505.175 по кадастрална
карта на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. Майор Таньо Кавалджиев“
№57.
Издаденото разрешение за строеж на
основание чл. 149, ал.5 от ЗУТ е изпратено от Главния архитект на Община Стара
Загора на Началника на РДНСК – Югоизточен район чрез Началника на РОНСК Стара
Загора с уведомление вх. № РС–СЗ–246–00–449/ 07.03.2019
г. На 19.03.2019г. длъжностни лица от РОНСК Стара Загора при РДНСК –
ЮИР, са извършили проверка на Разрешение за строеж № 19-111/26.02.2019г. За
резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен протокол № 377/19.03.2019
г. Проверяващият екип от служители на РОНСК Стара Загора е приел, че при
одобряването на проекта и издаването на разрешението за строеж не са спазени
изискванията на ЗУТ, като в констативния протокол са описани от фактическа
страна установените нарушения и са посочени нормативните разпоредби, които са
приети за нарушени. В производство по чл. 156 от ЗУТ Началникът на РОНСК към
РДНСК-Югоизточен район се произнася с оспорената Заповед № ДК-11-СЗ-2/20.03.2019г,
с която отменя като незаконосъобразни инвестиционния проект, одобрен на 08.02.2019г.
и РС № 19-111/26.02.2019г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора
поради установени съществени нарушения на ЗУТ и на подзаконовите нормативни
актове по прилагането му – нарушение на чл.43, ал.1 от ЗУТ, във връзка с
Наредба № 2 от 29.06.2004г за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии/отм./ и
Наредба №РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии относно задължителния
брой места за паркиране/гариране, както и нарушение на предвижданията на ПУП по
чл.18, ал.1, т.5 от ЗУТ за определяне на минималната задължително озеленена
дворна площ.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, заключението на която е прието като компетентно и безпристрастно
изготвено и отговарящо напълно на поставените към вещото лице въпроси. От него
и от допълнителните обяснения на вещото лице в съдебно заседание се установява,
че одобрения на 08.02.2019г. инвестиционен проект за строеж на навес за
автомобили не съответства на предвижданията на ПУП за имота, като тези
отклонения се изразяват в намаляване на изискуемите минимални проценти за
озеленяване, които в конкретния случай са минимум 20%. Посочва, че с проекта за
строеж на „Навес за автомобили“ общата застроена площ за УПИ IX-175, кв. 116
става 187.56 кв.м., като към нея следва да се прибавят и 14.51 кв.м. от
квадратурата на прохода, която не е включена в застроената площ на сградата и е
площ, която не може да бъде озеленена. По този начин, според вещото лице общата
застроена площ става 202.07 кв.м. и в имота остават 37 кв.м., които дори и
изцяло да се озеленят, представляват 15.5% и са по малко от изискуемите 20%. С
допълващото застрояване се премахват иглолистните дървета и живия плет по
западната регулационна линия, както и живия плет по южната граница с дължина от
8 м. За сметка на допълващото застрояване се премахват и 7 броя тревни ивици.
От заключението се установява също така, че с одобрения инвестиционен проект за
строеж „Навес за автомобили (изграждане на допълващо застрояване със застроена
и разгъната застроена площ 68.32 кв.м.)“, строеж пета категория в УПИ IX-175,
кв.116 по плана на гр. Стара Загора не се установява място за паркиране/гариране
на автомобили в рамките на имота, съответстващо на броя на жилищата в сградата.
Констатирано е в експертизата, че от приложените по делото строителни книжа е
видно, че жилищата в построената в имота сграда са 9 броя и съгласно одобрения
на 29.01.2016г. проект е имало и 9 броя места за паркиране/гариране, а с
одобрения от 08.02.2019г. инвестиционен проект за строеж на „навес за
автомобили (изграждане на допълващо застрояване със застроена и разгъната
застроена площ 68.32 кв.м.)“ този брой намалява на 6.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата на Я.Н.С. *** против Заповед № ДК-11-СЗ-2/20.03.2019г.,
издадена от Началника на РОНСК Стара Загора към РДНСК – Югоизточен район, като
подадена в законоустановения срок и от лице, за което оспореният
административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената
заповед е постановена от материално и териториално компетентния административен
орган – Началникът на РОНСК към РДНСК – Югоизточен район, съгласно Заповед
№ РД-13-180/ 11.08-2014г на Началника на ДНСК, с която на началниците на РОНСК
са делегирани правомощия да издават заповеди за отмяна на издадени РС.
Административният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са възприетите от административния орган фактически и правни основания за издаването на заповедта, с оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.156, ал.3 от ЗУТ и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта за отмяна на издадените строителни книжа.
Заповед № ДК-11–СЗ-2/ 20.03.2019 г. е издадена при извършена служебна проверка и осъществен контрол по реда на чл. 156 от ЗУТ в рамките на законово регламентирания 14-дневен срок от получаването на уведомлението по чл. 149, ал.5 от ЗУТ. От приложения по делото Констативен протокол № 377/ 19.03.2019 г. за резултатите от извършената служебна проверка по чл. 156, ал.2 от ЗУТ се установява, че проверката е извършена и съответно констативният протокол е съставен и подписан от длъжностни лица от РОНСК Стара Загора при РДНСК – Югоизточен район, при упражняване на правомощия в качеството им на органи на ДНСК. В хода на проведената административна процедура по чл. 156 от ЗУТ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на крайния административен акт.
При
осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност съдът установи
наличие на описаните от Началника на РОНСК несъответствия на процесните
строителни книжа с нормативно регламентираните изисквания към тях.
В
конкретния случай е одобрен инвестиционен проект и е издадено разрешение за
строеж за изграждане на допълващо застрояване със застроена и разгъната площ
68.32 кв.м., представляващо „навес за автомобили“, строеж пета категория. Налице
е констатираното от Началника на РОНСК Стара Загора към РДНСК - Югоизточен
район несъответствие на процесните строителни книжа с нормативно
регламентираните изисквания към тях по чл.43, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.24,
таблица №2 от Наредба №2 от 29.06.2004г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии(отм.) и по
сега действащия чл.42, приложение №5 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните
територии. Нормативно изискванията за осигуряване на гаражи и места за
паркиране са посочени в нормата на чл.43 от ЗУТ, която в ал.1 предвижда като
правило това да става в границите на урегулирания поземлен имот. Писмените
доказателства по делото - РС
№ 19-71/19.02.2016г. на Главния архитект на Община Стара Загора(л.144) и
Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-5/16.01.2018г. на строеж „Жилищна сграда с
ОСД - магазин за промишлени стоки и гаражи” в УПИ IX - 175, кв.116 по плана на гр.Стара Загора(л.46), Протокол обр.16 от 09.01.2018г. на ДПК(л.47),
сочат, че сградата е въведена в експлоатация с 9 бр.
апартаменти, 1 бр гараж за 2/два/ автомобила и 7бр. паркоместа. Така е било изпълнено
изискването на чл.43, ал.1 от ЗУТ и на чл.24, ал.1, Таблица 2, т.2 от Наредба № 2/
29.06.2004г за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи
на урбанизираните територии(отм.) минималният брой на местата за паркиране да
съответства на броя на жилищата в сградата. Ирелевантни са възраженията на
жалбоподателя, че към момента на покупката на дворното място, а именно
24.08.2018 г., а и към настоящия момент, изградени и поставени двуколонни
подемници, осигуряващи необходимия брой места за паркиране не съществуват,
както и твърденията, че същите не са били въведени в експлоатация. Напротив, от
приетите по делото доказателства, цитирани по-горе, както и от представените
Констативен протокол №1890/20.12.2017 г. на РОНСК Стара Загора, Протокол за
приемане монтажа на Двуколонен подемник от 18.12.2017г.; Декларация за съответствие
от „Апекс 11“ ЕООД от 01.12.2017г.; Сертификат от „Апекс 11“ ЕООД от
01.12.2017г.; Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на
строителната конструкция от 15.12.2017г., е видно, че тези двуколонни подемници
са били монтирани и са съществували при въвеждането на строежа в експлоатация. Наличието
и евентуалното им премахване е неотносимо към преценката за законосъобразност
на строителните книжа, свързани с предвиденото допълващо застрояване и
осигуряването на паркоместа. Освен това, от събраните по делото доказателства
не се установява в инвестиционния проект да е заложено някакво компенсиране с
места за паркиране в резултат на изграждането на навеса за автомобили. Не може
да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че строителните книжа са одобрени в
хипотезата на чл.43, ал.3 от ЗУТ, тъй като такива фактически правни основания
нито са посочени, нито се установяват по делото.
Изискването за предвиждане в проектите
на места за гариране/паркиране е предвидено в чл.43, ал.1 ЗУТ и това изискване
е за нови сгради. В конкретния случай действително не се касае за такъв строеж,
а за допълващо застрояване, но това не означава, че законовото изискване е
неприложимо за случая. На практика, както е видно и от заключението на
съдебно-техническата експертиза, с предвиденото изграждане на навес за
автомобили се намалява броят на паркоместата с три. По този начин се нарушават
изискванията на чл.43, ал.1 ЗУТ и на чл.24, ал.1, Таблица 2, т.2 от Наредба №
2/29.06.2004 г., които са били изпълнени към датата на въвеждане на сградата в
експлоатация(отм.), съответно на сега действащия чл.42, приложение №5 от
Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. Следователно, както към момента на
първоначално издаденото разрешение за строеж на сградата и на въвеждането й в
експлоатация, така и към датата на издаване на разрешението за строеж на навес
за автомобили, нормативната уредба предвижда изискване с инвестиционния проект
да се осигурят места за паркиране, които да съответстват на броя на жилищата в
сградата. Няма
спор, че в случая жалбоподателят е собственик на дворното място. Това
обстоятелство обаче не води до извод за отпадане на законовото изискване за
осигуряване на необходимия брой гаражи и места за паркиране спрямо жилищата в
сградата.
Установеното
от Началника на РОНСК Стара Загора към РДНСК - Югоизточен район несъответствие
на процесните строителни книжа с предвижданията на ПУП, съгласно чл.18, ал.1,
т.5 от ЗУТ относно минималната задължително озеленена дворна площ се подкрепя
от събраните по делото писмени доказателства, включително и от заключението на изслушаната
по делото съдебно-техническата експертиза. От приложения по делото ПУП-РУП,
одобрен със Заповед № 19-12-100/18.05.2015г. е видно, че показателят за
минимално озеленена площ, съгласно ПУП-ПЗ е 20%, т.е. 47.80 кв.м. за имота. В
инвестиционния проект за жилищната сграда, одобрен на 29.01.2016г. в част
„Паркоустройство“, за имота са предвидени 21.38% озеленяване, отговарящи на
51.10 кв.м. Правилно е прието в оспорената заповед, че в инвестиционния проект
за „Навес за автомобили“, одобрен на 08.02.2019г., в част „Архитектурна“ липсва
обосновка относно спазване на минимално озеленената площ от 20%. Не са посочени
начинът и видът озеленяване, които биха изпълнили изискуемите с ПУП минимални
проценти зелена площ. По никакъв начин не е коментирано с какво и на каква площ
ще бъдат заменени съществуващите зелени площи, които непосредствено се засягат
от проекта за изграждане на навес за автомобили. С процесния инвестиционен
проект за строеж „Навес за автомобили (изграждане на допълващо застрояване със
застроена и разгъната застроена площ 68.32 кв.м.“ се засягат и следва да се
премахнат иглолистните дървета и живия плет пред същите по западната
регулационна линия, както и живия плет около южната граница с дължина от 8 метра,
общо 8.17 кв.м. За сметка на допълващото застрояване са премахват и 7 броя
тревни ивици. Свободната от застрояване площ остава 51.44 кв.м., от която
следва да се изключи и площта на проход под сграда от 10.84 кв.м., която
практически не подлежи на озеленяване и това е отразено в представения проект –
ситуация на л.229. Ето защо и
изчисленията на вещото лице, сочещи че минималната озеленена площ е намаляла под
допустимите 20%, а именно 15.5%, следва да бъдат споделени като обосновани. С оглед
на гореизложеното се налага извод, че с инвестиционния проект се нарушава
предвиждане на ПУП, установено на основание чл 18, ал.1, т.5 от ЗУТ, което
съгласно чл. 108, ал.1, изр. второ от ЗУТ е задължително.
Допуснатите нарушения, описани в обжалваната заповед -
несъответствие на строителните книжа с предвижданията на приложимото
законодателство и ПУП, правилно и в съответствие с целта на приложимата
нормативна регламентация са квалифицирани като незаконосъобразност на
строителните книжа. Издаденото разрешение за строеж и одобреният инвестиционен
проект се явяват незаконосъобразни и от гледна точка духа на ЗУТ, целящ с
разпоредбите на чл.43, ал.1 да се преустанови влошаването на организацията на
паркиране и движение на автомобили в големите градове. Това е достатъчно да
обуслови упражняването на правомощието на административния орган по чл. 156,
ал.3 от ЗУТ за отмяна като незаконосъобразни на издадените строителни книжа. В
изпълнение на това правомощие оспорената заповед като издадена от компетентен
орган, в предвидената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на
които се основава, при спазване на административно-производствените правила и
съобразяване с целта на закона, е законосъобразна. Неуведомяването на възложителя за образуваното
производство по проверка на издаденото разрешение за строеж, респективно
невръчването на констативния протокол от нея, не представлява съществен порок,
обосноваващ отмяна на акта само на това основание. Характерът на производството
по чл.156 от ЗУТ, което задължително се провежда по силата на закона и включва
служебна проверка на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни
проекти, изключва уведомяване на заинтересовани лица и събиране на допълнителни
доказателства извън представените с преписката от главния архитект. Правата на лицата, чиито права или законни интереси
биха били засегнати, са гарантирани с възможността да обжалват крайния административен
акт. Действително в случая с оглед събраните доказателства по делото се
установи различна фактическа обстановка предвид доказаното право на собственост
на жалбоподателя върху самостоятелни обекти в сградата, построена в имот с
идентификатор 68850.505.175 по кадастрална карта на гр. Стара Загора. Тя обаче обективно не
води до други правни изводи относно законосъобразността на издадените
строителни книжа доколкото техните пороци не са свързани и обусловени от
правото на собственост на възложителя.
По тези
съображения жалбата срещу Заповед № ДК-11-СЗ-2/ 20.03.2016г на Началника на
РОНСК към РДНСК - Югоизточен район се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този
изход на спора само претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна. Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Дирекция национален строителен контрол /юридическо лице,
съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на ДНСК –ДВ, бр. 42 от 28.05.2019 г./
сумата в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Н.С. *** против Заповед №
ДК-11-СЗ-2/ 20.03.2019г на Началника на РОНСК към РДНСК - Югоизточен район, с
която са отменени инвестиционен проект, одобрен на 08.02.2019г. и Разрешение за
строеж № 19-111/ 26.02.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Стара
Загора на „Навес за автомобили (изграждане на допълващо застрояване със
застроена и разгъната застроена площ 68.32 кв.м.)“, строеж пета категория в УПИ
IX-175, кв.116 по плана на гр. Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор
68850.505.175 по кадастрална карта на
гр. Стара Загора, с административен адрес ул. Майор Таньо Кавалджиев“ №57, като неоснователна.
ОСЪЖДА Я.Н.С. *** да
заплати на Дирекция за национален и
строителен контрол гр. София, сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: