РЕШЕНИЕ
№ 10411
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110161215 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от К. Н. Н., ЕГН **********, срещу
К. В. М., ЕГН **********, лице с което ответника твърди, че е имал интимна връзка, с
искане за налагане на мерки за защита при твърдения за извършени от ответницата спрямо
молителя актове на домашно насилие на дати 08.10.2023 г.; 07.10.2023 г.; на 10.10.2023 г.;
12.10.2023 г.; 13.10.2023 г.; 14.10.2023 г.; 16.10.2023 г.; 18.10.2023 г.; 19.10.2023 г.;
20.10.2023 г.; 10.10.2023 г.; 23.10.2023 г. – 25.10.2023 г.; 31.10.2023 г., както и на 01.11.2023
г.; 13.11.2023 г.; 15.11.2023 г. и на 20.10.2023 г., по различно часово време, както и на
18.10.2023 г. около обяд, изразяващи се в заплахи, включително и за убийство и обиди,
както и за това че 20 дни преди датата на подаване на молба за защита от домашно насилие
го е ударила със стъклена бутилка по главата, в областта на окото, дърпала го е и го е бутала
за ръката. Посочва, че от около два месеца и на посочените дати, всеки ден по няколко пъти,
а понякога и през ден – два ответницата се обажда от нейния телефон и отправя яростни
заплахи. Споделя, че ответницата идва на неговия адрес и стои пред вкъщи.
Ответницата в открито съдебно заседание изцяло оспорва изложените в молбата
твърдения за извършени от нея актове на домашно насилие.
На 30.11.2023 г. е издадена Заповед за незабавна защита № 368 по реда на чл. 18 от ЗЗДН,
с която на ответницата е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка за защита.
1
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. По делото не се спори, че молителя е поддържал
интимни отношения с ответницата, предвид което попада сред лицата, срещу които може да
се търси защита – чл. 3, т. 1, предл. 2 от ЗЗДН. Молбата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която се съдържа описание
на процесните актове на насилие.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели, а
именно свидетелите: С. С. Б., без дела и родство със страните и А. А.М., син на ответницата.
С. М. се намира в близка родствена връзка с ответницата поради което неговите показания
ще бъдат преценени по реда на чл. 172 от ГПК.
От показанията на свидетеля Б. се установи, че познава ответницата от десетина години.
Споделя, че през есента на миналата година на дата 18.10.2023 г. заедно с ответницата са
посетили село Чавдар. Разказва, че в същия ден ответницата е разговаряла с момче на име К.
за някакви телефони, които ответницата е взела по негово искане. Посочва, че телефоните са
закупени от ответницата на лизинг към някои от телефонните оператори. Споделя, че в
рамките на същия ден в телефонния разговор, в който е разговаряла с К. го е попитала кога
ще внесе парите за вноските по телефоните, които е взела за него, след което се ядосала.
От показанията на свидетеля М.се установява, че познава молителя К. от лятото на 2023 г.
Сочи, че К. е бил в близки взаимоотношения с неговата майка. Споделя, че не е виждал К. да
е бил посинен. Твърди, че молителя и неговата майка са прекратили отношенията си през
месец септември 2023 г., тъй като молителят К. помолил майката на свидетеля да вземе
мобилни телефони „Ай фон“ на изплащане, тъй като молителят не е имал договор с
работното си място. Сочи, че неговата майка е взела три телефона на изплащане с
уговорката К. да ги изплаща, но молителят не сторил това, поради което техните
взаимоотношения се развалили. Молителят бил споделил пред свидетеля, че телефоните са
на името на ответницата (майката на свидетеля). Посочва, че след месец септември 2023 г.
ответницата многократно звъняла на молителя , за да започне да изплаща телефоните, тъй
като ставало въпрос за сума от 6000 лева. Споделя, че е присъствал на голяма част от
техните разговори, като ответната реакция не била много добра. Свидетелят разказва, че
молителят е отправял заплахи към неговата майка и семейството. Свидетелят твърди, че е
чувал тези заплахи, тъй като телефона на неговата майка бил на високоговорител.
2
Молителят се обръщал към ответницата с думите : „Не ми звъни, не ме занимавай с
глупости“, и „Ще ти пратя хора“. Споделя, че не може да посочи конкретни дати на
обажданията.
При преценка показанията на свидетелите и предвид липсата на противоречия и взаимно
изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ги ползва при формиране на
свободното си вътрешно убеждение.
В хода на производството не са събрани доказателства, от които може да се направи
категоричен извод за обективно извършени актове на домашно насилие от страна на
ответницата. Настоящият съдебен състав, следва да обърне внимание че в случая в тежестта
на доказване е на молителя, който е да установи при условията на пълно и главно доказване
твърдените от него актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване и най
– вече участието на ответницата в тях. В конкретния случай молителят не установи по
категоричен и безспорен начин, че ответницата е извършила твърдените актове на домашно
насилие. Съдът е указал доказателствената тежест на молителя, но същия не ангажира
никакви доказателства за установяване на твърдените актове на домашно насилие. Молителя
не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че неговата майка, приятелка
и приятел са виждали и чували как ответницата многократно е отправяла заплахи към
молителя. По делото единствено се установи от разпита на двамата свидетели, водени от
ответницата, че страните по делото са имали интимни отношения, както и наличието на спор
между тях по отношение на мобилни апарата.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в
случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно
насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и
законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Към молбата е
приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която обаче в случая не следва да се ползва с
формална доказателствена стойност, придадена й по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Следва да се
отбележи, че декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други събрани доказателства. В случая по
отношения на твърдените от молителя актове на домашно насилие се твърди от молителя да
са присъствали свидетели. Съдът е допуснал до разпит двама свидетели на страната на
молителя, с които да установи процесните актове на домашно насилие, но молителят не се е
ползвал от предоставената му възможност. Когато декларацията не може да се ползва от
своята доказателствена стойност, молителят следва да установи фактите при условията на
пълно и главно доказване. В настоящото производство същия не е провел доказването на
твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли молбата за защита, като
неоснователна и да откаже издаването на Заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
3
С оглед изхода на делото право на разноски има ответницата, на която следва да се
присъдят разноски в размер на 600 лева адвокатски хонорар.
С оглед изхода на делото молителя следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН с вх. № 317061/08.11.2023 г., депозирана от К.
Н. Н., ЕГН **********, срещу К. В. М., ЕГН **********, по повод твърдени актове на
домашно насилие от дати - 08.10.2023 г.; 07.10.2023 г.; на 10.10.2023 г.; 12.10.2023 г.;
13.10.2023 г.; 14.10.2023 г.; 16.10.2023 г.; 18.10.2023 г.; 19.10.2023 г.; 20.10.2023 г.;
10.10.2023 г.; 23.10.2023 г. – 25.10.2023 г.; 31.10.2023 г., както и на 01.11.2023 г.; 13.11.2023
г.; 15.11.2023 г. и на 20.10.2023 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на К. В. М., ЕГН ********** сумата от
600 лева, разноски, сторени в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН К. Н. Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
ДА СЕ УВЕДОМИ съответното РУ-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение,
че издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН.)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4