Р Е Ш Е
Н И Е
№ 431
град Велико Търново, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 164/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 68,
ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба на Т.И.Т.
с постоянен адрес ***, С.Д.Д. с постоянен адрес *** и М.И.А. с постоянен адрес ***1А
против Решение № 184/08.02.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателите
считат, че решението е постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Възразяват, че комисията се е
позовала на оспорен от тях документ /писмо на изпълнителния директор на
„Арсенал“ АД гр. Казанлък/, който обаче не бил приет като писмено доказателство
от нея, а за „сведение“. Немотивирано били заличени допуснатите и явили се
свидетели. Не била допусната и поисканата съдебно-техническа експертиза. Немотивирано
бил сменен докладчика. Не бил обсъден най-съществения довод на жалбоподателите,
че били дискриминирани на сравнителна база в самото предприятие на „Аркус“ АД. Неправилно
и нелогично било становището, че не може да се извършва сравнение в две
различни предприятия. Доказателствата сочели, че жалбоподателите били в
сравнимо сходно положение с работниците на „Аркус“ АД, работещи като шлайфисти
на машини със специални оптически прибори преди 06.04.2016 г., като претенцията
им е да получават същото третиране и същите права поради еднаквите условия на
труд и сходните резултата от полагания труд към 30.06.2016 г.
Дискриминационните действия били издаването на заповед № 853/06.04.2016 г. Не
били обсъдени представените длъжностна характеристика на работник от „Арсенал“
АД и на констативен протокол от извършена проверка от ТП на НОИ – Стара Загора.
Вследствие на това жалбоподателите загубили с обратна дата правата си на
по-ранно пенсиониране поради неправилно отразяване на трудовия им статус и
продължавали да работят при занижени изискания към трудовата среда. По
тези съображения, доразвити
в писмена защита, се иска отмяна на обжалваното решение. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Комисия
за защита от дискриминация гр. София, оспорва жалбата като неоснователна по съображения,
изложени в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание не се представлява.
Заинтересованата страна - „Аркус“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Васил
Левски“ № 219, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна по
съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира направените разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателите са
работници по трудов договор в „Аркус“ АД гр. Лясковец, назначени през периода
1978 г. – 1985 г., като през годините са заемали длъжностите, съответно Т.Т. – „шлифовчик",
„полиршлайфист", „копиршлайфист", „оператор ММ", „оператор
специална машина", С.Д. - „фрезист", „шлифовчик",
„копиршлифовчик", „копиршлайфист", „оператор ММ",
„шлайфист/копиршлайф", а М.А.–„шлосер", „копиршлайфист",
„шлифовчик", „шлайфист/копиршлайф".
Със Заповед №
800/30.03.2016 г. изп. директор на „Аркус“ АД е заповядал в периода до 2000 г.
дейностите изпълнявани от работници, назначени на длъжностите: копиршлайфист,
шлифовчик и полиршлайфист да се третират като дейности за длъжността шлайфист
на специални оптически прибори, с изчисляване на 1-ва категория труд на
основание чл. 16, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. На
работещите в „Аркус“ АД лица, заемащи посочените длъжности до 2000 г. да се
извърши корекция в трудовите книжки с отразяване на длъжността шлайфист на
специални оптически прибори.
Със Заповед №
863/06.04.2016 г. изп. директор на „Аркус“ АД е отменил своя Заповед №
800/30.03.2016 г., поради противоречие с нормативната уредба и неприложимост
при приравняване на длъжности и професии с различна категория труд.
С вх. № 44-01-149/18.10.2018
г. в Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ е постъпила жалба от Т.И.Т., С.Д.Д.
и М.И.А.. В нея лицата сочат, че от датата на тяхното назначаване до подаване
на жалбата, всички те работели в едно и също помещение, с едни и същи машини,
като извършвали една и съща работа. Същата трудова функция се изпълнява от
служители по трудов договор в „Арсенал" АД, гр. Казанлък, които работят
със същите машини, изпълняват същите функции и биват възприемани от
работодателя си, контролни органи и търговските му партньори като „шлайфисти на
специални оптически прибори". Твърди се, че „Арсенал" АД, гр.
Казанлък винаги са третирали тези техни колеги като „шлайфисти на специални
оптически прибори", с оглед на прилагане на правилата за пенсионирането им,
като предвид спецификата на изпълняваната от тях трудова функция и заради
тежките условия на труд, било предвидено, съобразно Правилника за категоризация
на труда, при пенсиониране по чл.66 „б", трудовият им стаж да се счита за
първа категория. Жалбоподателите сочат, че след като навършили предвидената в
закона възраст и с оглед трудовия им стаж, решили, че имат право на пенсия,
поради което поискали от работодателя си да изготви необходимите за това
документи, но останали изненадани, когато разбрали, че работодателят им
отказвал да ги третира повече като изпълняващи трудовата функция шлайфисти на
специални оптически прибори, а по трудови договори и анекси към тях той ги
водил като „копиршлайфист", „шлифовчик", „машинен оператор
производство на инструменти", „оператор на специална машина".
Твърдят, че всички тези наименования винаги са били възприемали като синоними
на шлайфисти на специални оптически прибори, а така записаните от работодателя
длъжности не съществуват самостоятелно от трудовата функция на „шлайфисти на
специални оптически прибори". През 2016 г. работодателят им издал Заповед
№ 800/30.03.2016 г., според която било прието, че дейностите на работници,
назначени на длъжностите „копиршлайфист", „шлифовчик" и
„полиршлайфист" следвало да се третират като дейности за длъжността шлайфисти
на специални оптически прибори с преизчисляване на първа категория труд, а
няколко дни по-късно те били уведомени, че посочената заповед била отменена от
ответното дружество- „Аркус" АД - гр. Лясковец. По този начин
работодателят продължавал да ги третира по-неблагоприятно, отколкото се
третира, било е третирано или би се третирало всяко лице, извършващо същата
трудова функция при работодател „Арсенал" АД, гр. Казанлък при сравними
сходни обстоятелства. В заключение се посочва, че това различно, по-неблагоприятно
третиране настъпило едва когато навършили възрастта за пенсиониране. До този
момент на жалбоподателите им било внасяно осигуряване за по-благоприятна
категория труд. Посочват, че работодателят им заявил, че не може да ги третират
еднакво с техните колеги от друго дружество - „Арсенал" АД, гр. Казанлък,
тъй като при тяхното пенсиониране нямало кой да ги замени, с оглед
изключителната специфика на професията им.
Към жалбата е приложено
Удостоверение от „Арсенал“ АД от 22.10.2005г., издадено на трето лице, в което
е посочено, че лицето е заемало длъжност „шлайфист на специални оптически
прибори т. 66, б. „Б“ от ПКТП“ за периода до 31.12.1999 г., а след това –
шлайфист – трета категория труд. Приложен е и констативен протокол №
КП-5-23-00351156/08.12.2017 г. на ТП на НОИ – Ст. Загора, според който по щатно
разписание „Арсенал“ АД гр. Казанлък в завод № 6 има длъжност „шлайфист на
оптическа шлайф машина“ с код по НКПД 7223-2042. Работниците на тази длъжност
ползват права по чл. 66 „б“ от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране до 31.12.1999г. Длъжността е приравнена на „шлайфист на специални
оптически прибори“ – за заводите със специално предназначение. Приложена е и
длъжностна характеристика на длъжността „шлайфист на оптическа шлайф машина“ в
„Арсенал“ АД.
С разпореждане № 1340 от
31.10.2018 г. на председателя на КЗД е образувана преписка с № 594/2018 г. по
подадената жалба за установяване на дискриминация по признаците „лично
положение“ и „възраст“. С разпореждането е определен 5-членен състав на
комисията за разглеждане, като на свое заседание съставът на комисията е
определил председател на състава и докладчик по преписката.
На 20.11.2018 г. до
жалбоподателите са изпратени уведомления за отстраняване на нередовности, а
именно да изяснят кое тяхно защитимо по закон право считат, че е накърнено от
страна на работодателя, да уточнят в какво се изразяват оплакванията за
дискриминация, да посочат периода, за който твърдят, че са дискриминирани и да
изяснят с кои точно лица считат, че са в сравнимо сходно положение и са
третирани по-благоприятно спрямо тях. С молба с вх. № 44-01-178/30.11.2018 г.
жалбоподателите уточняват, че работодателят отказвал да им признае статута и
правата на работещи като шлайфисти на машини със специални оптически прибори. Твърдят, че изпълняват същите трудови функции на същите машини,
произвеждат сходни продукти, в резултат на което очакват да бъдат третирани от
работодателя си – „Аркус" АД - гр. Лясковец по същия начин, както
работниците на „Арсенал"АД, гр. Казанлък, което поражда редица права
/първа категория труд, ранно пенсиониране и т.н./. Уточняват, че
периода, за който твърдят, че са дискриминирани е от 01.01.2016 г. до датата на
подаване на жалбата им. Сочат, че отстраняването на дискриминацията може да се
случи, ако работодателят „Аркус"
АД възстанови заповед № 800/30.03.2016 г. или издаде нова със същото
съдържание.
Докладчикът по преписката
е изискал обяснения и документи от „Аркус" АД - гр. Лясковец и от Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. В. Търново, като такива са представени. Съдържанието
им е подробно описано в оспореното решение.
Изискана е и информация от
„Арсенал“ АД гр. Казанлък. На 02.04.2019 г. е получен отговор от дружеството, с
което заявяват, че към настоящия момент в „Арсенал“ АД няма открита длъжност
„шлайфист на специални оптически прибори“, няма назначени лица на такава
длъжност, няма открита длъжност и за „копиршлайфист“, „шлифовчик“ и
„полиршлайфист“, респ. няма назначени лица на тези длъжности. В дружеството има
сходна длъжност „шлайфист“, за което се представя утвърдена длъжността
характеристика.
С молба с вх.№
44-00-1042/02.04.2019 г. П.Й.П. от гр. Лясковец, е направил искане за конституиране
по преписката.
Страните са били поканени
да се запознаят със събраните материали, да изразят становища по тях, както и
да ангажират допълнителни доказателства и изложат твърденията си. Процедурата
по събиране и проучване на доказателства е приключила с доклад-заключение на
докладчика по преписката, в което като страни са конституирани: жалбоподатели –
Т.И.Т., С.Д.Д., М.И.А. и П.Й.П.; ответна страна – „Аркус“ АД гр. Лясковец. Проведените открити заседания на Комисията са
обективирани в протоколи, съответно от 15.01.2020 г., 15.07.2020 г. и
18.11.2020 г. С протокола от 18.11.2020 г. Комисията е обявила преписката за
решаване.
При тази фактическа обстановка е издадено Решение № 184/08.02.2021г.
на Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, с
което се установява на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че ответната страна „Аркус"
АД - гр. Лясковец - работодател, не е извършил нарушение на забраната за
дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал.2 и ал. 3 от ЗЗДискр., спрямо жалбоподателите
Т.И.Т., С.Д.Д., М.И.А. и П.Й.П. по признаци „лично положение" и
„възраст" и е оставена без уважение жалбата на тези лица.
За да постанови този
резултат административният орган е изложил мотиви, че в жалбата са повдигнати
въпроси свързани с трудовото и осигурително законодателство, тъй като
твърденията за неравно третиране изцяло са обвързани с преценка за условията на
труд, категорията труд, която е полагана от жалбоподателите през годините,
контрол относно правилното определяне на длъжностното наименование за
съответната длъжност, съобразно изпълняваната работа по трудовото
правоотношение, като тази преценка се прави от Националния осигурителен
институт. Тези искания на практика представлявали
искане отправено до Комисията за защита от дискриминация за решаване на спор,
който е извън нейните правомощия. Посочено е също така, че по изложените в
жалбата оплакванията е имало произнасяне от съда, с искане съда да установи, че
в периода 28.01.1985-31.12.1999 г. служителите на дружеството са работили на
длъжност „шлайфист на специални оптически прибори", като с Определения по
граждански дела №1481, №1482 и №1483 по описа за 2018г. на Районен съд Горна
Оряховица, постановени съответно на 30.08.2018 г., 29.08.2018 г. и 15.08.2018 г.,
приложени по преписката, съдът е прекратил водените производства. КЗД е приела,
че лицата посочени за сравнение от жалбоподателите са лица, които са служители
на друго дружество, а именно служители от „Арсенал" АД – Казанлък, като
според информацията от това дружество, която Комисията изрично е посочила, че
кредитира изцяло, в „Арсенал“ АД няма открита длъжност „шлайфист на специални
оптически прибори", „копиршлайфист", „шлифовчик" и
„полиршлайфист", респективно Арсенал" АД нямат и назначени лица на
тези длъжности, които обстоятелства не са оспорени от жалбоподателите. Предвид
това твърденията на жалбоподателите за наличие на идентичност на изпълняваните
в двете дружества длъжности следва да бъдат разглеждани единствено като
субективни възприятия. Посочено е също така, че в случая е недопустимо да се
прави сравнение между лица, които работят при различни работодатели, различни
юридически лица и аналогия за сходство на ситуацията може да се прави
единствено между служители/работници в едно дружество. На последно място Комисията е направила извод,
че по преписката липсват данни и не може да се установи, че жалбоподателите са
носители на конкретни характеристики, иманентно присъщи на личността, които да
са във връзка със заявеното неблагоприятно третиране, и именно такава личностна
характеристика да е причина за различно третиране. По отношение на признака
възраст, също не се установява такава каузална връзка.
Решението
е връчено съответно на М.А. – на 22.02.2021 г., на Т.Т. – на
22.02.2021 г., на П.П. – на 19.02.2021 г., а по отношение на С.Д. не са
представени доказателства за редовно връчване. Недоволни от
него, Т.И.Т., С.Д.Д. и М.И.А. са го оспорили с жалба,
подадени чрез ответника на
05.03.2021
г.
От П.Й.П. не е постъпила жалба и по
отношение на него решението е влязло в сила на основание чл. 69, т. 1 от ЗЗДискр.
В хода
на съдебното производство са приети като доказателства материалите съдържащи се
в адм. преписка по
издаване на оспореното Решение,
както и писмени доказателства от заинтересованата страна – сертификат за
контрол, протокол за контрол на шум в работна среда и протокол за контрол на
прах – всички от 10.10.2016 г.
Прието е без оспорване от
страните заключение на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е направило
следните изводи: машините, на които работят жалбоподателите, могат да се
квалифицират като машини с оптически прибори; машините, на които работят работниците в
„Аркус“ АД са машини с оптически уреди; възлаганите за реализиране от
работниците, работещи на процесните машини, операции изискват употребата на
оптически прибори; без тези прибори не е възможно да се извършат качествено
възложените операции; машините, на които работят жалбоподателите, са еднакви по
марка и модел с машините в „Арсенал“ АД, на които работят работниците,
назначени в завод № 6 на длъжност „шлайфист на оптическа шлайфмашина“;
извършваните на тези машини операции са подобни с операциите, които се възлагат
на жалбоподателите.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирани страни в
законоустановения срок, при наличието на правен интерес от оспорване.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК.
Разгледана по същество жалбата
е основателна, предвид следните съображения:
Съдът счита, че оспореният административен
акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му
правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. Решаващият състав на КЗД е постановил
процесното решение в съответствие с чл. 48, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 54 от ЗЗДискр.
Същото е подписано от всички членове на състава, съгласно разпоредбата на чл.
64 от ЗЗДискр. Неоснователни са оплакванията, че безмотивно бил променен
докладчика по преписката. Единият от членовете на комисията, участвали в
последното заседание на 18.11.2020 г. и подписал решението е именно определения
докладчик – В.С.. Същата не е участвала в заседанието на комисията на
15.07.2020 г., но от председателя на КЗД преди това е издадена заповед за
заместването й поради обективна невъзможност да участва в заседанието. Следва
да се посочи, че съгласно чл. 11, ал. 4 от Правилата за производството пред КЗД
председателят на Комисията, при необходимост, може да променя постоянните
състави, да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни
състави ad hoc. Такава заповед е издадена и по отношение на заместването на
члена на състава С.Й. от Б.Х. в последното заседание на комисията, което лице е
подписало решението. Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона
писмена форма и съдържа от формална страна реквизитите по чл. 66 от ЗЗД.
Съдът обаче счита, че в хода на
проведеното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и не е спазена формата на акта.
На първо място решението на КЗД, в
което е обсъждано, че оплакванията на жалбоподателите са обвързани с преценка
на категорията труд полагана от тях през годините /и оттам възникването на
правото на по-ранно пенсиониране/, е постановено без участието на надлежна заинтересувана
страна – Националния осигурителен институт, който съгласно чл. 33, ал. 5, т. 4
и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване осъществява контрол по спазване на
осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности и извършва
плащането на пенсиите. Следва да се посочи, че искане за конституиране на НОИ
като страна в производството е било направено от „Аркус“ АД още с писмени
обяснения вх. № 16-20-450/01.04.2019 г. /том 2, л. 262 гръб от адм. преписка/, същото
е било поддържано от тази страна и в молби вх. № 16-20-64/15.01.2020 г. /т. 3,
л. 497 от адм. преписка/ и вх. № 16-20-979/15.07.2020 г. /т. 3, л. 515 гръб от
адм. преписка/. По тези искания обаче липсва каквото и да е произнасяне от
страна на Комисията, въпреки че чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 29, ал. 2 от Правилата
за производството пред КЗД изрично предвиждат възможността за участие на
заинтересувани лица. Настоящият съдебен състав намира, че без участието на Националния
осигурителен институт в производството пред КЗД, не би следвало да взима
становище по останалите доводи относно материалноправната незаконосъобразност
на оспореното решение на КЗД, тъй като това би означавало да извърши преценка относно
изпълняваните от жалбоподателите трудови функции и категорията труд без НОИ да
е било страна в производството. Неучастието на надлежна страна в хода на
проведеното административно производство е винаги основание за отмяна на
оспорения акт и връщане на преписката за ново произнасяне.
На следващо място, на заседанието от
15.07.2020 г. Комисията е намерила преписката за неизяснена от фактическа и
правна страна, и е дала на жалбоподателите 14-дневен срок да уточнят конкретно
оплакванията си: с какво считат, че са дискриминирани от работодателя си,
лицата с които се сравняват, съгласно изискванията на ЗЗДискр. С молба вх. №
44-01-77/24.07.2020 г. проц. представител на жалбоподателите е посочил, че
доверителите му твърдят, че работят само на машини със специални оптически
прибори, но получават от работодателя си различно третиране от това, което са
получавали работещите при същите условия в същото предприятие към 30.03.2016 г.
Твърдят, че без мотиви със заповед № 853/06.04.2016 г. е отменена заповед №
800/30.03.2016 г., при което с обратна сила са отпаднали всички придобивки,
получени от жалбоподателите във връзка с реално изпълняваната от тях работа на
шлайфисти на машини със специални оптически прибори, а единственото обяснение
на работодателя за новото третиране е, че поради възрастта на жалбоподателите е
съществувала възможност за по-ранно пенсиониране, което би повлияло негативно
на производството поради липса на други квалифицирани кадри. Твърдят също така,
че са в сравнимо сходно положение с работниците на „Аркус“ АД гр. Лясковец,
работещи като шлайфисти на машини със специални оптически прибори преди
06.04.2016 г. като претенцията им е да получат същото третиране и същите права
поради еднаквите условия на труд и сходните резултати от полагания труд към
30.03.2016 г. Тези доводи са развити и в писмената защита на *** Н. Б. пред
КЗД.
Видно от съдържанието на решението, в
мотивите му липсва анализ на тези твърдения на жалбоподателите, като същите
дори не са отразени. В изпълнение на указания на комисията жалбоподателите са
заявили нова позиция – че са в сравнимо сходно положение с работници на същия
работодател „Аркус“ АД, но административният орган не е изложил никакви мотиви
в тази насока, а единствено по отношение на сравнението с работници в „Арсенал“
АД гр. Казанлък. Следователно е основателно оплакването на жалбоподателите, че
не е обсъден съществения техен довод, че били дискриминирани на сравнителна
база в самото предприятие на „Аркус“ АД. Неизлагането на конкретни мотиви е
нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което
лишава жалбоподателите от възможността за организиране на адекватна правна
защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от
страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2
от АПК.
Във връзка с горното съдът намира за
основателно и оплакването на жалбоподателите, че комисията не е допуснала
поисканата от тях техническа експертиза и изслушването на свидетел, без да
изложи каквито и да е мотиви за това. В случай, че за изясняването на
определени факти са били необходими специални знания, КЗД е следвало да назначи
експертиза, още повече че такава е била поискана от жалбоподателите.
Нарушавайки разпоредбите на чл. 55, ал. 1, чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., чл.
35 и чл. 36 от АПК във вр. с чл. 70 от ЗЗДискр., административният орган е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на
обжалваното решение.
На последно място, основателно е и
възражението на жалбоподателите, касаещо отговора от „Арсенал“ АД. Във връзка с
направеното оспорване на съдържанието на този документ от страна на
жалбоподателите, на заседанието на 18.11.2020 г. Комисията е решила следното:
„Приема за сведение отговора от „Арсенал“ с вх. № 16-20-452 от 02.04.2019 г. и
няма да се цени като доказателствено средство“. Тоест Комисията изрично е
изключила писмото от „Арсенал“ АД. от доказателствения материал по преписката,
но същевременно е формирала част от решаващите си изводи /за липсата на
идентичност на изпълняваните в двете дружества длъжности/ именно въз основа на
този документ, който изцяло е кредитиран според заявеното в решението.
Допуснатите от КЗД съществени
нарушения на процесуалните правила налагат отмяна на обжалваното решение по
отношение на настоящите жалбоподатели и връщане на делото като преписка на
административния орган за ново произнасяне по тяхната жалба при съобразяване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, а именно: Следва да бъде конституиран като
заинтересовано лице Националния осигурителен институт, на което да се
предостави възможност за участие в производството; следва да се съберат
относимите към спора доказателства; след приключване на производството съставът
на КЗД следва да издаде мотивирано решение, като обсъди всички относими към
спора факти и изложи мотиви относно всички доводи на жалбоподателите.
При този изход на делото на
жалбоподателите следва да се присъдят разноски, представляващи заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лв. Не следва да се присъждат
претендираните разноски за внесени държавни такси в размер на 30 лв., тъй като
съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. за производствата пред съд по този закон не
се събират държавни такси, т.е. внесените от жалбоподателите държавни такси са
недължимо внесени. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 75, ал. 1 от ЗЗДискр.
Комисията за защита от дискриминация следва да бъде осъдена да заплати на
Административен съд – Велико Търново сумата от 346 лв., представляваща разноски
за вещо лице.
По изложените съображения и на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Решение 184/08.02.2021 г. на
Комисията за защита от дискриминация в частта, в която е установено, че „Аркус"
АД - гр. Лясковец - работодател, ЕИК *********, не е извършил нарушение на
забраната за дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал.2 и ал. 3 от ЗЗДискр.,
спрямо жалбоподателите Т.И.Т., С.Д.Д. и М.И.А. по признаци „лично
положение" и „възраст", и е оставена без уважение жалба с вх. №
44-01-149/18.10.2018г. подадена от Т.И.Т., С.Д.Д. и М.И.А. *** - работодател,
като неоснователна и недоказана. ВРЪЩА делото като преписка на Комисията
за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Т.И.Т., С.Д.Д. и
М.И.А. в законоустановения срок, съгласно задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона
дадени в мотивите на
настоящото решение. ОСЪЖДА Комисията за защита от
дискриминация гр. София да заплати на Т.И.Т., ЕГН **********,***, С.Д.Д., ЕГН
**********,*** и М.И.А., ЕГН ********** ***, сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски по делото. ОСЪЖДА Комисията за защита от
дискриминация гр. София да заплати на Административен съд – гр. Велико
Търново, сума в размер на 346 лв. (триста четиридесет и шест лева), представляваща разноски за вещо
лице, както и сумата от 5 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист. Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. |
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: