РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На седемнадесети декември Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
анд
№ 3217 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на И.С.Б. против НП № 247/14.12.2018г. на Началник
на Митница-гр.Варна, с което му е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 7752,80 лева, на основание чл. 126 ал.1 т.1 и
чл.124 ал.1 от ЗАДС и е постановено ОТНЕМАНЕ в полза на Държавата на общо 700
литра( седемстотин) етилов алкохол, както следва :100 литра - 52,8%vol при
20°С, 100 литра - 42,6%vol при 20°С, 100 литра - 52,8%vol при 20°С, 100 литра -
46,6%vol при 20°С, 100 литра - 52,6%vol при 20°С, 100 литра - 51,0%vol при
20°С, 100 литра - 54,0%vol при 20°С.
В подадената до
съда жалба, въззивникът оспорва констатациите,
посочени в АУАН, като сочи, че АНО не е обсъдил възраженията , депозирани в
срок. Оспорва се основателността на аргументите, с които се отхвърля от
АНО тезата на въззивника, че процесното количество алкохол е произведено
през 2005 и 2006 г. , свързани с твърдението, че представените 7 бр.
производствени листи не са попълнени
съобразно изискванията на акцизното
законодателство. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание , въззивникът редовно призован, представлява се от
адв. Д., който поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира, че НП е издадено при нарушение на
процесуалните правила, като проверката е започнала в отсъствието на въззивника.
Сочи се, че не е установено безспорно, нито количеството на установения в дома
на въззивника алкохол, нито собственика на същия. Твърди се, че имотът е
собственост на въззивникът и неговият брат, съотв. ракията е произвеждана и съхранявана в имота от
четири семейства, а именно – двамата братя и техните деца. Твърди се, че не е
изследвано възражението за по отношение на годината на изваряване на процесния
алкохол. Излага се становище, че са допуснати съществени процесуални нарушения
поради неспазване нормите на НПК, свързани с извършване на претърсване и
изземване от дома на въззивника, съотв. че не са
надлежно иззето и запечатано като веществено доказателство иззетото количество
ракия.Пледира НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно
призована изпраща представител – юк Д., която оспорва
жалбата. В заседание по същество пледира издаденото НП да бъде правилно и
законосъобразно. Излага становище, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи, че изземването на процесния алкохол е извършено от дома на въззивника,
без същия да направи възражения.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
митническите служители , присъствали при установяване на нарушението – св. С.П. е св. И.П.., както и свидетелят по
съставянето на акта С.Б.. По искане на
процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетели са разпитани
синът на въззивника – К. Б. и неговият брат – З. Б. и зет му - М.Т.. Приобщени към материалите по делото са
материалите по административно-наказателната преписка делото заверени за вярност с оригинала копия на договор за
делба на съсобствен недвижим имот; нотариален акт за
дарение на недвижим имот; удостоверение № 2/220.7.1996 г., удостоверение
№26/16.09.2004 г.за въвеждане на експлоатация на строеж „Казан за изваряване на
ракия“ , удостоверение за регистрация на
пункт за изваряване на ракия № 58/11.10.2004 г. и удостоверение за регистрация
на специализиран малък обект за дестилиране № ВG002000D0007/13.07.2006 г.,
както приложеното заверено за вярност с оригинала извлечение от Служба по
вписванията находящо се на лист 33 от материалите по АНД № 172/2019 г. по описа
на ВРС.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна
следното:
На 13.07.2018 г. в 09,50 часа, К.Е., на
длъжност старши митнически инспектор към отдел „КММГ" при ЦМУ, И.П.П., на длъжност старши митнически инспектор към отдел
„КММГ" при ЦМУ, С.В.П., на дльжност митнически инспектор
към отдел „КММГ" при ЦМУ, Г.К.К.- инспектор при
ОД на МВР Варна и М.М.Н. - инспектор при ОД на NI BP
Варна, извършили проверка по повод на събрана оперативна информация за
извършване на нерегламентирани дейности с акцизни стоки/алкохол/, в частен
имот, находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, собственост на
въззивника и неговия брат – св. З. Б.. При пристигането си на място, проверяващият
екип бил посрещнат от лице представило се като собственик на имота. След
легитимация от страна на митническите и
полицейски служители същият доброволно ги допуснал в имота си, за
осъществяване на проверката. Имотът представлявал масивна постройка със жилищна
част и избени помещения, както и дворно място. В избеното помещение е установено
наличието на 7 броя пластмасови бидони, пълни с течност с мирис на ракия.
Извършено е замерване за количество и алкохолен градус на констатираните течности
с мирис на алкохол(ракия), чрез приливане в бидон с вместимост от 100л, чрез
използване на оразмерена кана с вместимост от 5 литра. Извършено е и пробно
замерване на алкохолния градус на течността. Впоследствие въз основа на завършеното
замерване и измерване е съставен опис на количеството и същото е иззето.
Съставен е и протокол за извършена проверка №18BG9999A025115/13.07.2018r., по
описа на ЦМУ. С писмо Рег.Индекс №32-206944/17.07.2018г., пробите, ведно с
придружаващите ги документи са изпратени до Централна митническа лаборатория -
гр.София. В отговор са получени: -Митническа лабораторна експертиза №
41-19.07.2018/22.08.2018г., със становище : „съгласно определените
физико-химични показатели и експертната оценка, изпитаната проба представлява дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно
съдържание по обем 52,8%vol при 20°С, годен за консумация; - Митническа
лабораторна експертиза № 42-19.07.2018/22.08.2018г., със становище : „съгласно
определените физико¬химични показатели и експертна оценка, изпитаната проба
представлява дестилатен алкохолен продукт, с действително
алкохолно съдържание по обем 42,6%vol при 20°С, годен за консумация; -
Митническа лабораторна експертиза № 43—19.07.2018/22.08.2018г., със становище :
„съгласно определените физико-химични показатели и експертна оценка, изпитаната
проба представлява дестилатен алкохолен продукт, с
действително алкохолно съдържание по обем 52,8%vol при 20°С, годен за
консумация; - Митническа лабораторна експертиза № 44-19.07.2018/22.08.2018г.,
със становище : „съгласно определените физико¬химични показатели и експертна оценка,
изпитаната проба представлява дестилатен алкохолен
продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 46,6%vol при 20°С, годен
за консумация; - Митническа лабораторна експертиза №
45-19.07.2018/22.08.2018г., със становище : „съгласно определените
физико-химични показатели и експертна оценка, изпитаната проба представлява дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно
съдържание по обем 52,6%vol при 20°С, годен за консумация; - Митническа
лабораторна експертиза № 46-19.07.2018/22.08.2018г., със становище : „съгласно
определените физико-химични показатели и експертна оценка, изпитаната проба
представлява дестилатен алкохолен продукт, с
действително алкохолно съдържание по обем 51,0%vol при 20°С, годен за
консумация; - Митническа лабораторна експертиза № 47-19.07.2018/22.08.2018г.,
със становище : „съгласно определените физико-химични показатели и експертна
оценка, изпитаната проба представлява дестилатен
алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 54,0%vol при
20°С, годен за консумация. Във връзка с горепосочените лабораторни експертизи е
изразено следното становище относно определяне на тарифното класиране на
стоката : „Съгласно експертизата, анализираните проби с лаб.
кодове №№ 5363_9999J8, 5364_9999_18, 5365_9999_18, 53669999J8, 5367_9999_18,
5368_9999_18 и 5369 9999 18, представляват жълтеникави, подвижни течности, с
мирис, специфичен за дестилатен продукт, съдържащ дестилатни примеси и с действително алкохолно съдържание по
обем съответно 42,6%vol до 54,0%vol. Анализираните стоки се охарактеризират
като неденатурирани дестилатни
алкохолни продукти, с алкохолно съдържание по обем под 80 % vol,
годни за консумация.
Поради липса на конкретна рецептура и технология на получаване, на
основание правило 1 от Общите правила за тълкуване на КН, може да посочим
класиране до ниво позиция на КН - 2208, обхващаща „етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80 %;
дестилати, ликьори и други спиртни напитки".
На дата 21.08.2018г., въззивникът депозирал в
деловодството на Митница Варна молба, адресирана до Началник на Митница Варна,
с вх.рег. №32-241516/21.08.2018г. В молбата си, същият заявява, че на по- късен
етап от извършената проверка, в архива си от документи е намерил производствени
листи за изваряване на ракия от 2005г. и 2006г., издадени на на негово име, както и на името на И.С.Б., З. С.Б., К.И.Б. и М.К.Т., като
представя копия от тях. Представените копия на производствени листи са за общо
721 литра алкохол, а именно: 88 литра алкохол с 45%vol, 150 литра алкохол с
48%vol, 50 литра алкохол с 49%vol, 273 литра алкохол с 50%vol, 100 литра
алкохол с 52%vol и 60 литра алкохол с 55%vol. Представените документи са
надлежно приложени по преписката. На дата 26.09.2018г., на г-н И.С.Б. е връчена
лично покана за явяване е сградата на Митница Варна за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение на дата 28.09.2018г. На
28.09.2018г., И.С.Б., ЕГН: **********,
се явява в сградата на Митница Варна, където в негово присъствие е съставен
настоящия акт за установяване на административно нарушение.Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на
съдебното производство доказателства.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно
- наказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно
постановление № 247/14.12.2018г. на Началник
на Митница-гр.Варна е издадено от компетентен
орган-, за което, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗАМ-555/32-127892/11.05.2017
г.,
същият е надлежно упълномощен от Директора на Атенция“Митници“.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Като разгледа доводите, изложени в жалбата, както и събраните по делото
доказателства намери жалбата за основателна по следните съображения:
В хода на съдебното производство, въз основа на събрания и ценен от съда
доказателствен материал, не бе установено безспорно извършването на деянието,
описано в обжалваното НП, поради липса на достатъчен обем от годни
доказателства, които по несъмнен начин да установят факта относно количеството
на иззетия алкохол, собственика респ. държателя на същото, както и годината на
производство.
В хода на съдебното производство съдът констатира множество допуснати
процесуални нарушения, а именно на разпоредби, предвидени като гаранция за
законосъобразното извършване на съответните процесуални действия, с които
пороци съдебната практика свързва невъзможността да се кредитират събраните с
тях доказателства поради опорочаването им.
В случая констатираните пороци касаят процесуалните действия по
изземването на веществените доказателства, , които в своята съвкупност са
поставили съда в невъзможност да установи какви веществени доказателства са
иззети, съотв. в какво количество са същите.
Съгласно нормата на чл. 84 от ЗАНН по отношение на
административно-наказателното производство намират приложение разпоредбите на
НПК във връзка с изземване и опис на вещи.
Разпоредбите на чл. 159 -163 от НПК
уреждат правила, които са предназначени като гаранция за спазване
правата на лицата, чиято правна сфера се засяга от същите.
В хода на съдебното производство бе установено, че митническите служители
са осъществили по своето естество действия по претърсване и изземване, което
налага санкцията на съда, чрез издаване на разрешение или одобрение на
извършените действия до 24 часа след осъществяване на процесуално-следственото
действие. Това е така, доколкото видно
от събраните гласни доказателства, които са еднопосочни в тази връзка,
митническите служители са установили конкретните бидони и съдържащата се в тях
течност след извършване на оглед на процесния имот, изразяващ се в претърсване
на отделни помещения с цел установяване наличието на определени вещи, за които
същите не са имали предварителна информация, съотв.
не са предложили на лицето, представило се като собственик на имота да бъдат
предадени конкретни вещи. Друг е
въпросът, че не се събраха безспорни доказателства кое е конкретното лице,
което се е намирало в имота, в момента в който е предприето претърсването му.
Видно от показанията на св.П., лицето което е допуснало митническите служители
в имота се е представило за негов собственик. От приобщените по делото писмени
доказателства обаче се установява, че имотът е съсобственост на въззивника и
неговия брат, съотв. от събраните гласни
доказателства чрез разпита на св. К. Б. се установява, че по време на
иницииране на проверката жалбоподателят се е намирал в жилището в гр. Варна, където
преимуществено пребивава, поради което същият не е имал и функциите на държател
на имота.
От събрания по делото доказателствен материал по категоричен начин е
установено и че при осъщественото претърсване и изземване не са присъствали поемни лица, което НПК поставя като задължително изискване
за законосъобразността на извършване на изземването.
С оглед на изложените съждения, съдът констатира, че претърсването и
изземването в имота е осъществено в нарушение на разпоредбите, които уреждат
правилата за извършването на това процесуално-следствено действие, съдържащи се
в разпоредбите на чл. 159-163 от НПК. Съгласно трайната съдебна практика,
посочените правила са задължителни за спазване от органите на досъдебното производство,
тъй като се касае за процесуално действие, с което се засяга неприкосновеността
на личността, регламентирана и защитена от Конституцията. За да се реализира
защитата на личността НПК е предвидил множество изисквания, свързани с
осъществяването на претърсването и изземването, едно от които е действието да
бъде осъществено в присъствието на поемни лица.
Функцията на поемните лица като участници в
действията по разследването е да осигурят граждански контрол по
законосъобразното им извършване. Тяхното лично присъствие е необходимо за
установяване законосъобразното осъществяване на способите по разследване, с
оглед доказването на определени факти, свързани с предмета на делото. Затова
законодателят допуска поемните лица да бъдат
разпитани в процеса за обстоятелствата, които са възприели в хода на
конкретното процесуално-следствено действие. За да бъдат ценени като годни
изготвените при тези действия писмени доказателства – протоколи, законът е
предвидил определен ред за съставянето им.
Надеждността им не може да се преценява през призмата на изискването на
процесуалния закон за законосъобразното извършване на действията по
разследването. Неспазването на предписания от закона процесуален ред, опорочава
извършените процесуално-следствени действия и обуславя негодността на съставените при допуснати процесуални пороци
протоколи да установяват релевантни по
делото факти. / В този смисъл Решение № 92/2008 г. , ВКС, ІІ н.о. и др/.
Поради изложените съображения, съдът не може да обоснове изводите си на съставения
опис на веществени доказателства, находящ се към материалите по АНП, който е
единственият документ, индивидуализиращ иззетите вещи от имота, съсобственост
на братята Б., както по отношение на количеството, иззет алкохол, така и по
отношение на съдовете, в който същият се е намирал.
Друг е въпросът, че липсват безспорни доказателства, че именно иззетият от
процесния имот алкохол е представения впоследствие за изследване такъв. Това е
така, както с оглед на изложените вече възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения при осъщественото изземване, така и предвид липсата на
данни, че иззетото количество алкохол е запечатано надлежно при изземването му.
Същевременно, видно от показанията на св. П. в деня на проверката в процесния имот
е извършена и друга проверка с идентичен предмет в същото населено място, в
имот съседен на съсобствения на братята Б., поради
което липсва безспорност в изводите иззетите вещи от кой от двата имота са
представени за изследване.
Необосноваността на посочените в НП изводи относно вида и количеството на
процесните стоки, съдът извежда и от събраните по делото доказателства за
използвания съмнителен метод на измерване на количеството течност, установена в
избеното помещение на процесния имот, а именно чрез преливане от бидон в бидон
и използване на кана, видно от показанията на двамата митнически служители,
разпитани в хода на съдебното производство. Същевременно липсват категорични
доказателства и относно вместимостта на бидоните, в които се е намирала
процесната течност към момента на предприемане на проверката. Видно от
показанията на св. К. Б. и св. Златан Б. процесните бидони не са били пълни
догоре, което е наложило преливането един в друг и използване на кана за
измерването на течността в тях, като същите са били с различна вместимост. Посочените гласни
доказателства, макар да са депозирани от заинтересовани лица, разколебават
обвинението предвид липсата на безспорни писмени доказателства, които НПК
изисква за да се удостовери изземването и индивидуализацията на иззетите вещи,
когато то се осъществява в частен имот, както е в случая.
Друг е въпросът, че според настоящия състав обвинението не е доказано
безспорно и по отношение на авторството на описаното в НП нарушение. Видно от
показанията на св. К.Б., св. З.Б. и св. Т., процесното количество ракия е
произвеждано в период от повече от 10
години от семействата на двамата братя, собственици на имота и техните деца.
Посочените твърдения се потвърждават и от представените в хода на
административно-наказателното производство производствени листи, които макар да
се оспорват от АНО относно количеството
и градусите на произведения алкохол, поради
твърдение за извършени подправки в съдържанието, установяват, че именно въззивникът, неговият брат, зет му и синът му фигурират в
документите, като лица, които са осъществили конкретната дейност по
производство на етилов алкохол. Посочените показания съответстват и на житейската логика, предвид ноторноизвестния на съда факт за съществуваща традиция в
семействата за производство и дългогодишно съхранение на етилов алкохол в
домовете им, както и предвид близките отношения на лицата и фактът, установен
от разпита на роднините на въззивника, че същите притежават лозя, от
продукцията на които се ползват за производството на етилов алкохол. Поради
изложените съображения, съдът счита, че изводът на АНО, че установеният в дома
на въззивника етилов алкохол, съотв. цялото
количество от същия е държано от него самия почива на предположение.
На предположение почива и изводът на АНО, относно периода, в който е
произведено процесното количество алкохол. От показанията на св. К. Б., св. З. Б.
и св. М.Т. се установява, че етиловият алкохол , съхраняван в избеното
помещение в процесния имот се произвежда от 1983 г., като каква част от това
количество е произведено по време на действие на актуалната уредба на
процесните отношения в Закона за акцизите и данъчните складове не е установено
безспорно.
Законът за акцизите е бил в сила от 1.04.1994г., и е отменен с влизане в сила
на Закона за акцизите и данъчните складове от 1.07.2006г. Към 2005 г. е действала нормата на чл.2 ал.1 т.3 от Закона за акцизите/отм./,
съгласно която не се начислява акциз върху производството от физически лица на
ракии от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 2000
алкохолни градуса ракия годишно на семейство. На физическите лица се начислява
акциз за произведените количества ракии в размери над определените и в
случаите, когато последните са произведени за лично потребление. В съответствие
с тази уредба е разпоредбата на чл.8 от Закона за акцизите /отм./, която е
действала до 2006г. и предвиждала, че производството от физически лица на ракии
за лично потребление се извършва при условията и по реда на чл. 4а или в пунктовете за дестилация на
ферментирали плодови материали, предназначени за производство на ракия,
регистрирани съгласно изискванията на ЗВСН. Кметовете на общините в 7-дневен
срок от регистрацията на пунктовете изпращат в централното управление на
Националната агенция за приходите копие от удостоверението за регистрация за
вписване в регистъра. За изваряване на ракия се съставял производствен лист от
отговорника на пункта по ракиеизваряването, който
събирал и внасял акциза за количествата ракии над размерите по чл.2 т.3 /т.е. над 2000 алкохолни градуса/ в
бюджета на съответната община най-късно 7 дни след издаването на
производствения лист.
С оглед на изложеното, периодът в който е произведено процесното количество
етилов алкохол е съществен за съставомерността на
осъщественото деяние. По делото липсват каквито и да е доказателства, в
подкрепа на тезата на обвинението, че същият е произведен след 2006 г., респ.
че цялото иззето количество е произведено в посочения период.
В административно-наказателното производство тежестта на доказване по
отношение на всички признаци на извършеното нарушение е на
административно-наказващият орган. Поради изложеното и предвид липсата
единствено на разколебаващи изводите в НП досежно
количеството на иззетия алкохол, собственика на същото, респ. лицето което го
държи и периода на производството му, съдът намира обвинението, възведено с НП
като необосновано.
Поради изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано такова, поради което следва да
бъде отменено.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
247/14.12.2018г. на Началник на Митница-гр.Варна, с което И.С.Б. му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на общо 7752,80 лева, на
основание чл. 126 ал.1 т.1 и чл.124 ал.1 от ЗАДС, както и ОТНЕМАНЕ в полза на
Държавата на общо 700 литра( седемстотин) етилов алкохол, както следва :100
литра - 52,8%vol при 20°С, 100 литра - 42,6%vol при 20°С, 100 литра - 52,8%vol
при 20°С, 100 литра - 46,6%vol при 20°С, 100 литра - 52,6%vol при 20°С, 100
литра - 51,0%vol при 20°С, 100 литра - 54,0%vol при 20°С.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- Варна: