Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

от

18.11.2016г

Град

Мездра

 

Мездренския районен

съд

граждански

състав

 

В

Открито

заседание на 19.10.2016г в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

Секретар

М.Г.

 

като разгледа докладваното от

Съдия Петрова

 

гражданско

дело номер

1026

по описа за

2016

година.

Б.И.Г. *** е предявил иск против Г.М.П. *** за сумата от 4500.00 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издадена от ответника на 16.07.2015г, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от момента на издаване на заповедта до окончателното й изплащане, както и  направените по делото разноски.

Ответникът  оспорва иска по размер.

Правното основание на иска е по чл.535 ТЗ

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: Ищецът твърди, че ответникът Г.М.П. на 16.07.2015г е подписал представения по делото запис на заповед, с който се е задължил да му плати лично или на негова заповед  сумата от 4500лева. В заповедта е определен и падеж на 30.06.2016г. Според изложеното в исковата молба след изтичане на срока за плащане, ищецът многократно е водил разговори с ответника за изпълнение на задълженията по записа на заповед, а на 18.07.2016г му изпратил и писмена покана, копие от която е представена по делото. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор, но в съдебно заседание  оспорва иска по размер. Потвърждава, че подписът  в представения запис на заповед е негов, но твърди, че не е обърнал внимание на каква сума се подписва и заявява, че дължи само сумата от 1400лева, които е взел на заем от ищеца.

Предвид установените факти, съдът намира от правна страна следното: При проверката от външна страна на записа на заповед, съдът изследва доколко същият като строго формален писмен акт отговаря на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ. В случая документът е съставен в писмена форма и в него се съдържа безусловното обещание на издателя да се заплати точно определена сума в размер на 4 500 лв. на конкретна дата /падеж/ - 30.06.2016 г. Документът е озаглавен “запис на заповед” и в текста му се съдържа изразът “запис на заповед”. Посочени са мястото и датата на издаване, мястото на плащане, името на поемателя и е подписан от издателя. В съдебно заседание ответникът признава, че подписът  в представения запис на заповед е негов, но твърди, че не е обърнал внимание на каква сума се подписва. Признава, че дължи само сумата от 1400лева, които е взел на заем от ищеца. Записът на заповед е едностранна сделка, по силата на която едно лице, наречено издател, обещава безусловно да плати на падеж определена сума на друго лице (поемател). Сделката е абстрактна, понеже сключването й не се обуславя от някакво основание. Няма пречка издаването на запис на заповед да е в причинна връзка с друга сделка - например заем, за наличието на какъвто се навеждат доводи от ответната страна, но тя не е предпоставка за неговото правно действие. Възражение, че е налице каузална сделка не са направени в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, поради което същите са преклудирани съгласно чл.133 ГПК. При така установеното по-горе, че представения запис на заповед, издаден на   16.07.2015г. от ответника отговаря на всички изисквания на чл.535 ТЗ, и предвид факта, че е настъпил падежа на който сумата е платима съдът приема, че  е настъпил менителничен ефект на записа на заповед и ответникът дължи изпълнение по същия, поради което иска следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на искането за присъждане на законната лихва, съдът намира, че същата като обезщетение за забавено изпълнение се дължи  от изпадането на длъжника в забава. В случая задължението не е изпълнено на вписания в заповедта падеж 30.06.2016г, от която дата издателят на записа на заповед е изпаднал в забава и съответно от тази дата следва да бъде присъдена лихва за забава.

На основание чл.78 ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски от 500,00лева., от които 180,00лева – платена държавна такса и 320, 00лева платено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.М.П. ***, ЕГН ********** да заплати на Б.И.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 4 500 лева / четири хиляди и петстотин лева/, представляваща задължение по запис на заповед, издаден от Г.М.П. на 16.07.2015г, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 30.06.2016г / датата на уговорения падеж/ до окончателното й изплащане и сумата от 500лева / петстотин лева/, представляваща направени деловодни разноски пред настоящата инстанция.

ОТХВЪРЛЯ искането за  присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 16.07.2015г датата на издаване за записа на заповед до 30.06.2016г / датата на уговорения падеж/

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: