Мотиви към присъда по НОХД № 4680 по
описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Подсъдимият Т.В.Т. е предаден на съд по
обвинение за престъпление по чл.345, ал.1, пр.1 от НК, за това, че на 13.04.2019г.
в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство –лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рама №****, като си служил с табели с регистрационен номер ****,
издадени за друго моторно превозно средство, а именно-лек автомобил „Сеат Толедо“ с рама №****, както и по чл.345, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК, за това, че на 13.04.2019г. в гр.Варна, управлявал моторно
превозно средство –лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рама №****,
което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП,
чл.140, ал.2 от ЗДвП и Наредба I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
министъра на вътрешните работи.
При проведеното разпоредително заседание
не са направени възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът
поддържа повдигнатите обвинения и предлага на съда да определи на подсъдимия за
всяко от деянията наказание ”лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изтърпяването
на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Разпитан пред съда, подсъдимият не
оспорва извършването на описаното в обвинителния акт деяние и дава подробни
обяснения. В последната си дума не прави допълнителни изявления.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: През 2019г.
подс.Т. *** и се занимавал със закупуване, ремонт и
препродажба на автомобили. В началото на м.април 2019г. той посетил автосалон,
стопанисван от „****“ ЕООД в гр.Варна и решил да закупи лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рама №****, който наскоро бил внесен от Италия. На 17.04.2019г.
бил сключен и съответен договор за покупко-продажба, но автомобилът бил
предаден на купувача по-рано, преди оформянето на съответните документи за
продажбата. При предаването на автомобила св.К.И.-управител на „****“ ЕООД,
предупредил подсъдимия, че превозното средство не е регистрирано и няма
регистрационни табели, като го посъветвал да наеме за преместването му
автомобил на „Пътна помощ“.
След
предаването на автомобила, но преди оформянето на договора за
покупко-продажбата и въпреки че не предприел необходимите действия за неговата
регистрация, на 13.04.2019г. подсъдимият решил да го ползва. По неустановен
начин Т. се бил снабдил с регистрационни табели с рег.№ ****, издадени за „Сеат Толедо“ с рама №****, собственост на И.И. ***
Слатина, починал през 2008г. Подсъдимият поставил тези регистрационни табели на
съответните места на закупения автомобил и вечерта на посочената дата потеглил
с него към магазин за хранителни стоки „Макао“, намиращ се на бул.“Христо
Ботев“ №18 в гр.Варна, придружен от св.Д.Д.Д., с която
към този момент живеел на семейни начала. Около 20,00ч. на 13.04.2019г., при
излизането си от паркинга на магазина, подсъдимият бил забелязан от свидетелите
Д.В.Д. и С.Е.Е.- служители в Първо РУ при ОД на
МВР-Варна, които решили да извършат проверка и подали сигнал за спиране. При
проверката била установена самоличността на водача, а при извършена справка в
ОДЧ при Първо РУ било установено, че регистрационните табели на автомобила са
издадени за друго МПС, както и че същият не е регистриран в Сектор „Пътна
полиция“. Подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР и отведен заедно с
автомобила в сградата на Първо РУ, където предал доброволно регистрационните
табели с рег.№ **** и му бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. На същата дата било образувано и досъдебно производство по
случая, във връзка с което на 15.05.2019г. административнонаказателното
производство по съставения акт било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка, която
по начало не се оспорва от Т., съдът приема за установена въз основа на
събраните доказателства- от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание; от показанията на свидетелите Д.В.Д., (дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от
НПК), С.Е.Е. (дадени в съдебно заседание и прочетени
по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), П.А.В.,
К.Ц.И., П.И.С., Д.Д.Д. (прочетени по реда на чл.281,
ал.5, вр. с ал.1, т.5 от НПК), И.П.И. (прочетени по
реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.5 от НПК) и С.И.И. (прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.
с ал.1, т.5 от НПК), както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото.
Показанията на свидетелите следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.
В съдебно заседание подсъдимият не
оспорва фактите, изложени в обвинителния акт и признава, че е решил да постави
на автомобила регистрационните табели, с които е разполагал, за да отиде до
магазина, тъй като нямал друго превозно средство, а му липсвали необходимите
средства за регистрирането на новозакупеното такова.
От заключението на назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че процесните регистрационни табели с надпис **** са истински
регистрационни табели, образец на РБългария, като по
тях не са установени заличавания и преправки.
По изложените съображения и предвид
липсата на доказателства, разколебаващи обвинението, съдът приема изложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият е извършил на първо място престъпление по чл.345, ал.1,
пр.1 от НК. На процесната дата същият
безспорно е управлявал лек автомобил, като си е служил с регистрационни табели,
издадена за друго МПС (видно от приложената на л.131 от ДП справка от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Враца), с което е осъществил състава на посоченото
престъпление.
На следващо място, подсъдимият е осъществил състава и на
престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. На процесната дата същият е управлявал лек автомобил,
който не е бил регистриран в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна. По силата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
своя страна чл. 140, ал. 2 ЗДвП предвижда, че условията и редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Надлежият ред за регистрация на МПС в Р България е посочен
в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от министъра на вътрешните работи. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредбата
регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Управляваният от обвиняемия лек
автомобил е попадал в категория М, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2
от ЗДвП, като по силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е подлежал на задължителна
регистрация по реда на Наредба I-45 от
24.03.2000г. От приложената по ДП (л.138) Справка в централна база за бивша
собственост на ПС е видно, че процесният автомобил не
е бил регистриран по надлежния ред към 13.04.2019г. Като е привел в движение,
т.е. управлявал е същия на процесната дата, подсъдимият безспорно е осъществил
състава на престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Деянията
са извършени с пряк умисъл, като деецът е съзнавал техния общественоопасен
характер и е искал настъпването на общественоопасните
им последици. Подсъдимият е правоспособен водач и като такъв е бил наясно с
изискванията за регистрация на превозните средства, както и със забраната да си
служи с регистрационни табели, издадени за друго МПС. От обясненията на
подсъдимия и от показанията на свидетелите Е., И. и В. е видно, че Т. ясно е
съзнавал, че автомобилът не е надлежно регистриран, както и че регистрационните
табели, които му е поставил, са издадени за друго МПС. Следователно умишленото
извършване на деянията е установено по несъмнен начин.
Съдът не
намира основания да се
съгласи с доводите на защитата, че подсъдимият следва да бъде
оправдан за престъплението по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК и да му
бъде наложено административно наказание по реда на
чл.175, ал.3 от ЗДвП, предвид краткия период, през който
е автомобилът е бил управляван без съответна регистрация.
Преценката дали дадено деяние осъществява състава на престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК
или на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП следва да се извърши с
оглед обществената опасност на деянието и на дееца. Процесното престъпление е формално и не е
свързано с настъпването на конкретни вредни последици. С престъплението по чл.345, ал.2, вр.
с ал.1 от НК се засягат безопасността и сигурността на участниците в движението по пътищата
за обществено ползване и изискванията
към пътните превозни средства за участие в движението
по тези пътища, поради което законодателят е
счел, че деяния от вида на процесното се отличават с
достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъдат обявени за
престъпления. В практиката си ВОС сочи, че съгласно законодателната логика осъществяването на признаците на
престъплението от обективна и субективна страна разкрива достатъчно висока степен на обществена
опасност, за да бъде криминализирано
и без да е необходимо да са
настъпили някакви други вредни последици. Поради това, за да бъде
квалифицирано подобно деяние като административно нарушение е необходимо
наличието на някакви особени извинителни обстоятелства, които да обуславят
извод за по-ниската му степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
деяния от този вид, а такива в случая не са налице. Често като административни
нарушения са квалифицирани деяния, при които водачът не е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС (поради служебно прекратяване на регистрацията например) или
при наличие на някакви извънредни обстоятелства, довели до необходимост
от управление на нерегистрирания автомобил. В разглеждания случай подсъдимият добре е
съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС, още повече, че в този момент се е
занимавал с ремонт и препродажба на автомобили и е познавал съответните
изисквания. Управлението му също така по никакъв начин не е било неизбежно, тъй
като лесно е можел да организира пазаруването си и по друг начин. От приложената справка картон на водача (л.118-л.123 от ДП) е видно, че
подсъдимият е наказван
многократно за различни нарушения на ЗДвП. Същият освен това е осъществил
състава на две отделни престъпления по транспорта. Снабдил се е по неустановен
начин и с регистрационни табели за друго МПС, които е съхранявал в дома си. Изложените
обстоятелства характеризират подсъдимия като лице със значителна склонност към
незачитане на нормите, установени с оглед безопасността на движението по
пътищата. Това налага извода, че неговата обществена опасност е повишена, а
следователно и обществената опасност на деянието е дотолкова висока, че
изключва възможността то да бъде квалифицирано като административно нарушение.
По същите съображения е изключена и възможността същото да бъде счетено за малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. До
аналогичен извод е стигнал и ВОС в Решение № 135 от 15.05.2018 г. по в. а. н. д. №
274/2018 г., в което се приема, че след като подсъдимият е бил санкциониран и преди това за нарушение
при управление на МПС, това го определя като лице
с висока степен на обществена опасност и законосъобразно извършеното деяние е квалифицирано като престъпление, а не административно нарушение.
Изложеното становище се споделят в практиката на ВОС, като в подобен
смисъл са Решение № 201 от
16.10.2019 г. на ОС - Варна
по в. а. н. д. № 768/2019 г. Решение № 260 от 10.12.2019 г. на ОС - Варна по в. а. н. д. № 1183/2019
г. Решение № 213 от 28.10.2019 г. на
ОС - Варна по в. а. н. д. №
875/2019 г. (в което се изтъква, че нормата на чл. 345, ал. 2 НК
визира престъпление против транспорта и съобщенията, с което се засягат
обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта или
безаварийната транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално
увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
При транспортните престъпления като вид общоопасни престъпления, състоянието на обща опасност
се дължи на особеностите на предмета, върху
който се въздейства, поради което управлението на нерегистрирано по надлежния ред
моторно превозно средство не дава
основание за правен извод, че
в конкретния случай се касае за
малозначителност на деянието, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от НК) и др. Както се посочва в
последното от цитираните решения, липсата или незначителността на възможно отрицателно въздействие върху засегнатите обществени отношения трябва да
бъде установено по категоричен начин и без съмнение
да бъде изключено
дори вероятността за някакъв обществено
значим, отрицателен обществен ефект. Съдът намира, че в настоящия случай подобен извод
категорично не би могло да бъде формиран. В практиката си ВОС сочи също, че не би
могло да се отдава приоритетно
значение на изминатото разстояние и въз основа само
на това основание,
да се извежда
извод за наличието на незначителност
на деянието (Решение № 260035 от
17.08.2020 г. на ОС - Варна по в. а. н. д. № 511/2020
г.), поради което изложените
в подобна насока доводи следва да бъдат счетени за неоснователни.
Предвид всичко изложено съдът призна
подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията, в които е обвинен. Следва
да се отбележи, че изпратеното запитване до съда на ЕС по приложението на
чл.345, ал.2 от НК не рефлектира върху останалите производства, водени по този
текст, тъй като съдът следва да съобрази действащото към момента
законодателство, а не евентуалните нормативни промени в бъдещ момент. Доводите
за сериозните последици върху професионалната заетост на подсъдимия при
осъдителна присъда също са извън преценката на съда за наличието или липсата на
престъпление.
При определяне на наказанията на подс. Т. съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства и по отношение двете деяния липсата на предходна съдимост,
направените самопризнания и демонстрирано разкаяние в хода на съдебното
производство, както и неголямото разстояние, изминато с процесния автомобил. Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчете сравнително високата обществена опасност
на извършителя, предвид изложените по-горе съображения. При това положение
съдът счете, че за постигане целите по чл.36 от НК наказанията следва да бъдат
определени при превес на смекчаващите обстоятелства, по втората алтернатива,
предвидена в закона, а именно глоба, като прие за достатъчен минималният
предвиден размер от 500 лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо
наказание на подсъдимия, като наложи най-тежкото наказание от определените за
двете престъпления, а именно глоба в
размер на 500 лв.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в
полза на държавата веществените доказателства по делото- 2бр. регистрационни
табели с регистрационен номер ****, които на основание чл.112, ал.2
от НПК следва да бъдат предадени на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна.
На осн. чл.189 от НПК съдът
възложи на подсъдимия Т. направените по делото разноски в размер на: 222,03
лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Варна.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: