Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260417 14.10.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На шестнадесети септември две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа гражданско дело № 998/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б.Н.Щ., ЕГН ********** и А.Н.Щ., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, против „ЗД
„Бул инс““ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С.П. и К.К., за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците по 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени им вследствие на настъпило
застрахователно събитие – ПТП на ………….. г. около ……… часа по главен път ….. посока от гр. С. към
гр. Б., вследствие на което е починала тяхната баба Н.Р.А., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на увреждането – 14.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищците твърдят, че на ………… г. около ……. часа по
главен път …………. посока от гр. С. към гр. Б. на около 160 м. преди А. – Б. баба
им като пътник в лек автомобил с рег. № …………… е починала вследствие на ПТП,
допуснато от водача на същия автомобил, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”. Автомобилът бил управляван от Б. К.А.,
който бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 659/2017 г. по
описа на ОС-Бургас. За ищците са настъпили неимуществени вреди вследствие
смъртта на баба им.
Молят съда да уважи исковете и
осъди ответника да им заплати направените по делото разноски.
Ответното дружество чрез процесуален представител е
оспорило изцяло предявените искове. Посочено е, че размерите на претенциите са
прекомерно завишени. Не са налице доказателства, че ищците и баба им са имали
особено близка връзка към времето на ПТП. Посочено е, че починалата има много
на брой внуци, част от които също са предявили искове за присъждане на
обезщетение заради смъртта на баба им.
На следващо място е изложено, че със ЗИД на КЗ (влязъл в
сила на 07.12.2018 г.) е лимитиран размерът на отговорността на застрахователя
до 5000 лева.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на иска
за лихви за периода 14.02.2015 г. – 13.02.2017 г. Освен това сочи, че такава не
се дължи, тъй като ищците не са представили пред застрахователя необходимите
доказателства за изплащане на обезщетение.
Моли се съда да отхвърли исковете, евентуално да намали
размера им.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определението на съда по чл.
140 ГПК съдът е приел за безспорни и
е изключил от предмета на доказване обстоятелствата
относно настъпването на ПТП на ………… г. около …………. часа по главен
път ………. посока от гр. С. към гр. Б. на около 160 м. преди А. – Б., вследствие
на което е починала Н.Р.А. – баба на ищците, противоправността на деянието и вината на Б. К. А.,
управлявал лек автомобил с рег. № ……………, както и наличие на застрахователно
правоотношение между ответното дружество и собственика на лекия автомобил. С присъда от 25.07.2017 г. по НОХД № 659/2017 г.
по описа на БОС, влязла в сила на 10.08.2017 г., Б. К. А. е признат за виновен
в това, че на посочената дата при управление на лек автомобил ……….. е нарушил
правилата за движение, допуснал е ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта
на пътуващата в колата му Н.Р.А..
Приложен е препис от застрахователна полица № 02114002768364, от която се
установява наличието на договор за застраховка
гражданска отговорност между ЗД „Бул инс“ и Н.А.
като собственик на лек автомобил ……….. с рег. № …………, със срок на действие на застрахователния договор 11.11.2014 г. – 11.11.2015 г.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници
Н.Р.А. има родени 6 деца, като Б.Н.Щ. и А.Н.Щ. са синове на дъщеря й П.Б.Щ..
Събрани по
делото са гласни доказателства. Свидетелят Н.Щ. е посочил, че е баща на ищците.
Б. и А. били първите внуци на починалата Н.. Тя и мъжът й Б. полагали грижи за децата,
когато се родили. До 1989 г. живели при Б. и Н.. Н. се грижела като майка за
тях. През 1991 г. помолили родителите да вземат Б. при тях да се грижат за него
и около 3-4 години бил при тях. През 1996 г. се преместили в кв. П. и къщите им
били наблизо, през къща. След това Б. и Н. продължили да се грижат за децата. Н.,
Б. и А. били в много добри отношения, много се обичали. Всеки празник празнували
при тях. Когато децата научили за катастрофата, били в шок, стресирани, особено
Б.. Веднага пристигнали в болницата. Влизали два-три пъти при бабата в
реанимацията, защото бабата настоявала да види точно тях. Взели отпуск и след
това Б. напуснал работа. Все още си говорели редовно за бабата, имали видеоклипове
с нея и ги пускали редовно да ги гледат.
Приета по
делото е съдебнопсихологична експертиза, вещото лице по която е посочило, че внезапната
смърт на бабата е провокирала у ищците реакция на продължителен
психо-емоционален траур, но към датата на изследването не се откроява
симптоматика на психогическа травма. Загубата е създала у Б. и А. Щ.
емоционално страдание, но не се открояват трайни промени в личностен,
емоционален и социален аспект.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
За да бъде уважен такъв иск, е необходимо да са налице няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето лице вреди, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите.
Съдът приема за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на увреждането между ответника и
собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредите Б. А. – дядо на ищците.
Представената и приета по делото полица е валидна към датата на процесното ПТП, като първите две вноски
от застрахователната премия са внесени изцяло. Застраховката „Гражданска отговорност” е в сила не само по
отношение на собственика на автомобила, вписан като страна по договора, но и по
отношение на водача, който управлява автомобила със знанието и съгласието на
собственика.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на
деликтна отговорност от застрахованото лице, което е причинило вредите. В
процесния случай от събраните доказателства и влязлата в сила присъда на
наказателен съд се установява, че на 14.02.2015 г.
около 12.30 часа е настъпило застрахователно събитие, от което е починала Н.А.. Произшествието е причинено от Б. А., който при управление на лекия
автомобил, в който са пътували
заедно, е нарушил правила за движение
по пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта й.
Вината и противоправността в поведението на водача са установени с влязлата в сила присъда на наказателен съд, която е задължителна за гражданския съд в
пределите на чл. 300 ГПК – относно деянието, противоправността и вината на
дееца. Останалите елементи от юридическия факт непозволено увреждане се
установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства – вредата
за ищците по делото – внуци на
пострадалата, изразяваща се в неимуществени вреди от
противоправното поведение на А., и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на
виновния за настъпване на произшествието. Причинната връзка се установява по
безспорен начин от показанията на свидетеля Щ.. Посредством
неговите показания се установява и вредата за ищците по делото и причинната й връзка с виновното и
противоправно деяние на виновния за настъпване на ПТП водач на лек автомобил – техен дядо.
Спори се по делото дали ищците – внуци
на починалата, са сред кръга на лицата, имащи право на обезвреда. Съгласно
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на близък е по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В случая от събраните по делото
гласни доказателства се установи, че Б. и А. Щ. – внуци на починалата, са имали
емоционална връзка с баба си – тя ги е отглеждала след раждането им, Б. е живял
в нейния дом докъм десетата си година. След 1996 г. и през последните години
преди смъртта й те са живеели през няколко къщи и са поддържали контакти. Несъмнено
ищците и тяхната баба са имали силна връзка и привързаност, каквато е
обичайната връзка между баба и внук в националната ни традиция. Съдът обаче намира за недоказано, че между ищците и баба
им към 14.02.2015 г. е имало
изключително близка връзка, надхвърляща представите за обичайните
взаимоотношения между баба и внук. Цитираните от свидетеля
грижи от страна на А. към нейните
внуци съставляват част от обичайните отношения между баба и внук и не са израз
на такава дълбока емоционална връзка
към датата на инцидента, която да предположи
прилагане на изключението, предвидено за лица, имащи право на
обезщетение за вреди съгласно цитираното
тълкувателно решение. По делото не се установи и че за ищците, в резултат от
смъртта на баба им, са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални
болки и страдания. Към момента на смъртта на А. ищците са били над
30-годишни, със собствени семейства, живеели са отделно от баба си и са се
събирали предимно за празници. След инцидента са били в шок, тежко са преживели
смъртта на баба си, но това не е причинило у тях трайни промени в личностен,
емоционален и социален аспект, което се установява от приетата по делото
експертиза.
Ето защо съдът намира, че не са
налице предпоставките за присъждане на обезщетение в полза на ищците, поради
което исковете следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците следва да бъдат
присъдени сторените от ответника
разноски в размер на 1800 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Б.Н.Щ., ЕГН ********** и А.Н.Щ., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против „ЗД „Бул инс““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано
от С.П. и К.К., за осъждане на ответното дружество
да заплати на всеки от ищците по 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени им вследствие на настъпило
застрахователно събитие – ПТП на …………
г. около ……….. часа по главен път …… посока от гр. С.
към гр. Б., вследствие на което е починала тяхната баба Н.Р.А., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на увреждането – 14.02.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б.Н.Щ., ЕГН ********** и А.Н.Щ., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да
заплатят на „ЗД „Бул
инс““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С.П. и К.К., сумата от 1800
лева (хиляда и осемстотин лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.