№ 53
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100513130 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20049024/19.07.2022г по гр.д. № 5621 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 57-ми състав ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК *******
е осъдено да заплати на ЗАД Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******* сумите, както
следва: на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2395,28 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 29.01.2021г. до
изплащането й, представляващи непогасена част от регресна претенция за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за
автомобил „Рено Клио”, рег. № ******* поради настъпило в гр. София ПТП
на 12.05.2020г. по вина на водач на автомобил „Фолксваген Пасат” рег. №
*******, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” при ЗАД Д.Б.Ж.И З.”АД и сумата от 25лв.
ликвидационни разноски; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
298,01лв. съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25057931/11.08.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
10.08.2022г., от ответника по исковете – състав ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК
1
******* в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че по делото не
било установено вреди да са настъпили от виновно противоправно поведение
на застрахования при него водач, евентуално вина за настъпването на вредите
имал водач на застрахования при ищеца водач с участие от поне 50%, размер
на присъденото обезщетение било прекомерно. Приетият по делото
двустранен констативен протокол бил частен свидетелстващ документ, той
бил съставен в противоречие с Наредбата и така не можел да докаже
механизма на настъпването на ПТП, той не кореспондирал с останалите
събрани по делото доказателства. Заключението по съдебно-автотехническата
експертиза било изготвено преди да се съберат всички доказателства по
делото за механизма на ПТП и не следвало да се кредитира. Нито един от
свидетелите не удостоверил конкретно място на настъпването на ПТП да е
това по протокола за ПТП, вещото лице не можел да установи същото, защото
не бил очевидец на ПТП, двамата свидетели сочели и дата на ПТП която била
с повече от една година по-късна от посочената в протокола за ПТП. Не било
установено свидетелите да имат проблеми с възприятията и неправилно СРС
обосновал изводите си с изминалия период от време и възможността да не си
спомнят подробности. Показанията на водача , застрахован при ищеца
следвало да се ценят по реда на чл. 172 от ГПК, защото той бил
заинтересован от изхода на делото. Съдът следвало да кредитира показанията
на водача на застрахования при въззивника автомобил, които били ясни,
кореспондирали с другите доказателства по делото. Така по делото щяло да
се установи, че причина за ПТП е навлизане на водача на автомобила Рено
Клио” в кръстовище, рязко спиране вътре в кръстовището, въпреки
забраняващ светлинен сигнал на светофара и въпреки наличие на препятствия
на пътя пред него Така той създал опасност на пътя, респективно допринесъл
в значителна степен за настъпването на ПТП. За размера на обезщетението
приложима била Методиката по Наредба № 24/08.03.2006г., а не пазарната
стойност на вредите. Претендирало е разноски. Оспорил е поради
прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.
Въззиваемият-ищец ЗАД Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******* е оспорил жалбата.
Изложило е съображения, че решението е правилно. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22002064/29.01.2021г. на ЗАД Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******* срещу ЗАД
Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК *******, с която е поискало от съда на основание на
чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от
2395,28 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-29.01.2021г. до изплащането й, представляващи непогасена част от
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение от 2370,28лв. и
ликвидационни разноски от 25лв. по имуществена застраховка „Каско” за
автомобил „Рено Клио”, рег. № ******* поради настъпило в гр. София ПТП
на 12.05.2020г. по вина на водач на автомобил „Фолксваген Пасат” рег. №
*******, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” при ЗАД Д.Б.Ж.И З.”АД . Навело е твърдения, че
на 12.05.2020г. бил обвързан от застраховка „Каско” за лек автомобил „Рено
Клио”, рег. № ******* полица № 47042017214000004/23.12.2019г, към него
момент ответникът бил обвързан от застраховка „Гражданска отговорност” за
водач на лек автомобил Фолксваген Пасат”, рег. № *******, на 12.05.2020г.
около 17,00ч. между двете МПС настъпило ПТП в гр. София на кръстовище
на бул. „Георги Софийски” и бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов” , при
което водач на автомобил „Фолскваген Пасат” ударил движещия се пред него
и спиращ на жълт сигнал на светофарната уредба преди кръстовището
автомобил „Рено Клио” и му причинил вреди , за отстраняването на които
ищецът платил 2370,28лв., направил и ликвидационни разноски от 25лв.,
поканил ответника да му възстанови сумите с писмо от 25.11.2020г., но това
не било направено. Водач на Рено Клио” не бил допринесъл за настъпването
на вредите. Претендирал е разноски.
Ответникът ЗАД Д.Б.Ж.И З.”АД в предоставения срок е оспорил
исковете. Заявило е, че вреди не били причинени от виновно поведение на
застрахования при него водач, евентуално водачът на застрахования при
ищеца автомобил допринесъл за настъпването им, размер на обезщетението
бил прекомерен, приложима била Методиката по Наредба № 24/2006г.
Признал е съществуването на застрахователните правоотношения, посочени в
исковата молба, както и че ищецът платил за отстраняване на вредите по Рено
сумата от 2370,28лв. Застрахованият при него водач не бил длъжен е не
могъл да предвиди, че водач на Рено” няма да съобрази пътната обстановка и
3
светофарната уредба и ще предприеме рязка и несъобразена маневра, без да
съобрази разстоянието с останалите участници в движението, тяхната
скорост. Водач на Рено спрял, като водач на Фолксваген могъл да възприеме
това му поведение в момент, в който вече Рено било в опасната му зона за
спиране, независимо че предприел всичко възможно, не успял да избегне
сблъсъка Оспорил е верността на протокола за ПТП, той не бил съставен
съобразно изискванията на Наредбата, от показаната на него схема не можело
да се установи посока на движение, предприети маневри, имало
несъответствие между схема и отбелязано в полета „обстоятелства ” .
Изключителна вина за ПТП имал водач на Рено, който намалил скоростта
рязко и спрял, което не било необходимо, скоростта на движение не била
съобразена с пътната обстановка, включително и при съобразяване на
обстоятелството, че е приближавал кръстовище. Претендирало е разноски.
С Определение от 27.04.2021г. районният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът бил обвързан от
застраховка „Гражданска отговорност” за водач на лек автомобил
Фолксваген Пасат”, рег. № ******* към дата на ПТП, както и че ищецът е
бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Каско” за
автомобил Рено Клио, рег. № *******, платил главницата от 1370,28лв. като
обезщетение по имуществена застраховка.
По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по
застраховка „Каско” полица № 47042017214000004/23.12.2019г.., Общи
условия , талон за регистрация, преписка по щета № 50-01600-6260/20,
съгласно които ЗАД Б.В.И.Г.”АД и ДСК „Лизинг”АД са сключили договор
за застраховка „Каско” за период от 1 година считано от 05.01.2020г. до
04.01.2021г. за автомобил „Рено Клио”, рег. № ******* с дата на първа
регистрация 05.01.2017г. и ползвател Ш.”ООД за територия на Република
България при застрахователна сума от 14717 лв. , на 14.05.2020г. по искане
на ползвателя на автомобила е образувана щета за обезщетяване на вреди по
това МПС, настъпили на 12.05.2020г. в гр. София, като е посочено с думи и
със схема, че на кръстовище ул. „Св. Георги” спрял на жълт сигнал на
светофара, като автомобил Фолксваген Пасат” го ударил отзад, от кол-
центъра на застрахователя го посъветвали да не звъни на 112, поради
извънредното положение, а да съставят протокол за ПТП, вреди по
4
автомобила били по задна броня, задна врата, номер, ищецът е огледал
автомобила и е констатирал, че има увреждания по облицовка на задна броня,
спойлер, врата на багажник, основа задна броня, термощит задно гърне,
подкалник ПВЦ з.д.; под багажник, престилка задна вътрешна и външна,
основи въздушни клапи лява и дясна, уширение задна вътрешна престилка,
усилка дъно багажник, възложил е отстраняването на вредите на Автосервиз
„Е.А.”ООД за което на 15.10.2020г. платил 2370,28лв., начислил 25лв.
ликвидационни разноски и на 30.11.2020г. поканил ответника да му ги
заплати.
Прието е неоспорено от страните извлечение от регистъра на Гаранционен
фонд, съгласно което за периода от19.08.2019г. до 18.08.2020г. ответникът е
сключил застраховка Гражданска отговорност” за МПС с рег. № *******.
Приет е двустранен констативен протокол, носещ подпис на водачите на
МПС, съгласно който на 12.05.2020г. в гр. София на кръстовище на бул.
„Академик Иван Гешов” и ул. „Св. Георги Софийски” около 17,00ч. е
настъпило ПТП с участието на застрахованите при страните автомобили, при
което при движение в една и съща посока и една и съща лента „Фолксваген
Пасат”, управляван от И.П. удря в задна част движещия се пред него „Рено
Клио”, управляван от М.С., при което по Рено са нанесени вреди по задна
врата, задна броня, регистрационен номер, а вреди по Фолксваген са по
предна броня. На схемата в протокола е показано, че автомобили се движат по
ул. „Св. Георги” и в момента на удара Рено е навлязъл частично в
кръстовището с бул. „Академик Иван Гешов”, а Фолксваген е зад него и е
малко преди линията за навлизане в кръстовището.
Разпитан по делото св. М.Г..С. е посочил, че през месец май управлявал
Рено Клио и в гр. София участвал в ПТП на бел. „Гешов” и бул. „България”
при спиране на жълт сигнал на светофара усетил удар отзад, нямало големи
щети, колата можела да се движи. Заявил е, че преместили автомобилите на
безопасно място с другия водач , обадил се на оператор на застрахователя си
и му дали указания поради епидемичната обстановка ако няма пострадали, то
да съставят двустранен протокол за ПТП. С другия водач отишли до офиса на
фирмата на свидетеля , който бил на „Околовръстен път” до магазин
„Фантастико” и там съставили протокола. Подал заявление до застрахователя,
първоначално щетите били по централното управление – не можел да се
5
заключва автомобила централно, но при огледа се установило, че има щети по
дъното на самия автомобил, което било много увредено, рамата, трябвало да
се слагат нови номера, около 3 месеца продължил ремонт, имал протокол от
КАТ. Този автомобил бил служебен и ремонт затруднил работата на
свидетеля . При предявяване на приетия по делото протокол за ПТП е
посочил, че той е положил подпис на същия за „Б”, текст бил написан от
водач на другия автомобил-Фолксваген пасат”, тъмно син. Заявил е, че видял
жълт сигнал на светофара, не бил гледал в огледалата, пред него нямало други
МПС, бил първа кола на светофара, доколкото си спомнял имало три ленти за
движение, той бил в средна лента за посока направо. Пътувал към офиса на
Околовръстен път, другият водач бил изплашен за свидетеля, питал дали да
извикат линейка, но свидетелят бил видимо добре, по-скоро бил много
притеснен, другият водач изцяло пое вината. Помнел че другият водач му
казал, че си помислил че свидетелят ще мине. Заявил е, че с движел със
скорост около 10 км/ч-20 км/ч, в момента на удара спирал, дори бил спрял.
Разпитан по делото свидетелят И.Г.П. е заявил при предявяване на
протокола за ПТП приет по делото, че си спомня ПТП по този протокол, но не
помнел датата 12.05.2020г. При това ПТП управлявал Фолксваген Пасат”,
идвал към бул. „България”, като се движел от ВМА към пазара „Иван Вазов”,
не знаел името на улицата по която се движел, то ня се пресичала с бул.
България” и там настъпило ПТП на кръстовище със светофар. Двата
автомобила се движели в една и съща посока, един зад друг от ВМА към
пазара „Иван Вазов”, пресичали бул. България”. Там имало две ленти за
движение направо, една за движение на ляво и две за движение надясно.
Двата автомобила били в една и съща лента – средна лява лента за движение
направо. Светофара при инцидента започнал да мига „зелено” и водачът на
автомобила пред него набил рязко спирачки и свидетелят го ударил леко
отзад, били почти в средата на кръстовището, свидетелят нямал време да
реагира, защото бил на около 1м-1,5м. зад него. Сигнал бил „зелено” и всеки
искал да мине. Другият автомобил бил Рено Клио, бял цвят, нямало щети по
колите , само паднали номерата. След ПТП спрели и като минали
кръстовището спрели на спирката на аварийни светлини, другият водач се
обадил на застрахователя си и бил посъветван да съставят двустранен
протокол за ПТП. Отишли в офиса на другия водач и там съставили
протокола, подписал протокола. Оставил всички екземпляри на водача на
6
другия автомобил, защото колата била фирмена, не било ясно какво трябва да
плавят, имал съмнения че нещо било дописано, не помнел другият автомобил
да има увреждания по задна броня, защото ударът бил броня в броня, не бил
сигурен да е засегната задна врата, само номерата на автомобилите били
паднали. Попитал другия водач защо е спрял на зелен сигнал и той му казал,
че се притеснил, защото светофар започнал да пресветва. Когато навлезли в
кръстовище светело зелено, но по средата започнало да присветва, имало
време да минат и двете коли. Предната броня на Фолксваген била увредена –
имала малки видими бели драскотини от удара, нямало счупено, паднала част
и т-н- освен номерата Не знаел името на улицата, по която се движел При
тръгването сигнал бил зелено, изтегляли се, за да минат кръстовището и
изведнъж водач пред него на мигаща зелена светлина на светофара набил
спирачки, свидетелят натиснал спирачния педал на зелен мигащ сигнал,
другият автомобил спрял почти на средата на пътя и трябвало малко да
върнат назад, за да минат другите автомобили. Движели се със скорост 10-15
км/ч, много бавна, тръгвали от кръстовище. Не помнел какви автомобили е
имало пред Рено, зад него имало автомобил, който даже свил надясно и минал
на светофара, защото Рено и Фолксваген останали на средата на
кръстовището. Нямало автомобил пред Рено, който да е намалявал скоростта.
В констативния протокол написал данните за себе си и за автомобила
Фолксваген Пасат, той бил направил и схемата. Вината за ПТП била на
свидетеля, защото той бил отзад, независимо, че водачът отпред рязко набил
спирачки.
С приетото по делото заключение по съдебно-авто-техническата
експертиза, вещото лице Йорданов след запознаване с доказателства по
делото е посочило, че щетите по автомобила „Рено Клио „ могат да настъпят
по начина, посочен в приетия по делото двустранен протокол за ПТП,
пазарната стойност на материали и работи за отстраняване на същите към
дата на ПТП е в размер на 2656,50лв. по Методиката по Наредба № 6/2004г.
била 1425,05лв. Посочило е, че кръстовището на ул. Георги Софийски” и бул.
„Акад. Иван Евстатиев Гешов” е регулирано от светофарна уредба,
непосредствено преди кръстовището ул. Георги Софийски” е с 4 ленти двете
средни ленти са за направо, нямало данни по делото, от които да се установи
скоростта на движение на двете МПС, но от вида на вредите можело да се
направи извод, че Фолксваген се движел с 25-30 км/ч. по бързо от автомобил
7
„Рено” Нямало данни за интензитет на спиране на автомобил „Рено” Ако
автомобил „Фолксваген” се бил движел със скорост от 30 км/ч, то зоната му
за спиране била 16,84м., нямало данни за момент, в който водачът му
възприел спирането на автомобила „Рено”. Посочило е, че след като чул в
о.с.з. показанията на св. С., то изводът му е че удар е настъпил в дясна лента.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2020г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016г.)
Предявените искове са с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след
плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по
силата на закона, като основанието му не е само застрахователното
правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица
по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на
регрес – чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят
встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на
застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска
от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на
8
застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема за установено по делото , че застрахован по имуществена
застраховка „Каско” при ищеца автомобил „Рено Клио” рег. № ******* на
12.05.2020г. в гр. София е претърпял видими вреди по задна броня, задна
врата, номер, след оглед на автомобила 2 дни по-късно са установени и други
вреди, като застрахователят е платил за обезщетение на вреди по облицовка
на задна броня, спойлер, врата на багажник, основа задна броня, термощит
задно гърне, подкалник ПВЦ з.д.; под багажник, престилка задна вътрешна и
външна, основи въздушни клапи лява и дясна, уширение задна вътрешна
престилка, усилка дъно багажник, сумата от 2370,28лв., начислил 25лв.
ликвидационни разноски и на 30.11.2020г. поканил ответника да му ги
заплати, тези вреди могат да настъпят при удар на автомобила отзад от
движещия се зад него автомобил, като пазарната стойност на вредите за
отстраняването им е в размер на 2656,50лв., а по методиката по Наредба№
24/2006г. е в размер на 1425,05лв. Тези обстоятелства се установяват от
приети по делото неоспорени от страните застрахователни полица, преписка
по застрахователна щета, платежно нареждане, покана, извлечение от
регистъра на Гаранционен фонд, заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, което в тази част съдът кредитира като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите доказателства по делото. Следва да се посочи,
9
че коефициент на овехтяване не следва да се прилага, като в случая
релевантна е възстановителната стойност, а не тази изчислена по Наредбата
от 2006г. , поради което и доводите на въззивника в обратния смисъл съдът
приема за неоснователни. Така съдът приема за установено по делото, че
платената от ищеца сума е тази, която има значение по делото при
разрешаване на спора между страните, а не тази по Методиката по Наредба №
24.
Спорен въпрос е механизъм за настъпване на ПТП и дали водачите на
двете МПС са провели противоправно поведение.
Съдът приема за установено по делото, че за настъпване процесното ПТП
причина е поведението на водача на автомобил Фолксваген Пасат”
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника по
исковете към дата на процесното ПТП. Този извод следва при съобразяване
на приетия по делото констативен протокол, гласните доказателства и
заключението по техническа експертиза. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице, като неопровергано от събраните по делото
доказателства,. Действително, вещото лице е изготвило заключението преди
да се съберат гласните доказателства, но вещото лице е присъствало при
разпита на св. С., изслушано е след този разпит, като е посочило, че няма
основание да променя заключението си, освен в частта, че ПТП е настъпило в
дясна лента за движение, а не в лява такава. Вещото лице е обосновало
изводите си с показанията на св. С. и с приетия по делото двустранен
констативен протокол, носещ подписите на двамата водачи на ПТП. Съдът
изцяло кредитира показанията на св. С. в частта за механизма на
настъпването на ПТП, като логични и последователни, резултат от личните
му впечатления и изцяло съответстващи на приетия по делото протокол за
ПТП, включително и на схемата , показана в този протокол. Свидетелят С. е
посочил, че ПТП е настъпило на кръстовището, което е регулирано от
светофарна уредба, като спрял на същото на жълт сигнал на светофара и
тогава бил ударен отзад от движения се зад него автомобил „Фолксваген
Пасат”. Тези показания изцяло съответстват на схемата в протокола за ПТП,
показваща двата автомобила в една и съща лента за движение, като Рено
Клио” е спрял на кръстовището, навлизайки в него с част от автомобила, а
Фолксваген Пасат” към момента на удара е зад него, като е изцяло извън
кръстовището-преди да навлезе в него. Тази схема в протокола за ПТП е
10
установено, че е съставена от свидетелят П., който е управлявал автомобила
Фолксваген Пасат” застрахован при въззивника по застраховка „Гражданска
отговорност”. В тази част /че схема е изготвена от водача П. / показанията на
двамата свидетели са еднозначни и съдът ги кредитира. Действително,
вещото лице не е съобразило показанията на св. П.. Съдът обаче не кредитира
показанията на св. П. в частта, сочещи, че удар е настъпил в средата на
самото кръстовище, като в него двата автомобила навлезли на зелен сигнал, а
в средата на кръстовището зеленият сигнал започвал да премигва.
Показанията на този свидетел са опровергани от схемата в протокола за ПТП,
която е съставена от него и която показва, че удар е настъпил преди
навлизане в кръстовището. По делото е установено от показанията и на
двамата свидетели, че автомобилите са се движели с много ниска скорост –
около 10-20 км/ч.. От показанията на св. П. се установява, че дистанцията
между двата автомобила е била много малка – 1,5м.-2 м. , която дистанция
той като водач на задния автомобил поддържал, поради желанието да
премине през кръстовището по-бързо. Съдът кредитира показанията на
свидетелите в тази им част като еднозначни и подкрепени от останалите
събрани доказателства, включително и за нанесените по двата автомобила
вреди. С оглед на така установеното съдът приема за установено по делото, че
св. П. като водач на автомобил „Фолксваген Пасат” е провел виновно
противоправно поведение, като не е спазил необходимата дистанция с
движещия се пред него автомобил „Рено Клио” и така не е успял да спре
своевременно при спирането на Рено Клио” , като е реализирал удар с него и
е станал причина за ПТП. Не е установено по делото водач на Рено Клио” да
се е движел с несъобразена скорост или да е спрял рязко без основателна
причина за същото – по твърдения на въззивника на зелен сигнал на
светофарна уредба. Показанията в този смисъл на св. П. съдът не кредитира
по съображения, изложени по-горе , като несъотвестващи на подписания от
този свидетел протокол , схемата за ПТП на който е изписана от този
свидетел.
Неоснователни са доводите на въззивника, че не било установено точното
място на настъпването на ПТП и това водело до неоснователност на исковете.
Действително, в протокола за ПТП е посочено, че същото е настъпило на
кръстовище на ул. „Св. Георги Софийски” и бул. „Акад. Иван Ивстатиев
Гешов”, а показанията на св. С. са че е настъпило на кръстовище бул.
11
„Гешов” с бул. „България”, а св. П. е посочил, че е настъпило на кръстовище
на бул. България” и на друга улица, чието име не знаел, но се движел от
ВМА към пазара „Иван Вазов”. Точното местонастъпване на ПТП –дали е на
кръстовище на ул. „Св.Героги Софийски” с бул. „Акад. Гешов” или на
кръстовище на последния с бул. България, в случая не е решаващо за спора
по делото. Това е така, защото решаващите обстоятелства по делото са дали
ПТП е настъпило на кръстовище, което е регулирано със светофарна уредба,
дали автомобилите са се движели в една и съща посока и в една и съща лента,
както и какъв е бил сигналът на светофарната уредба и какво е било
местоположението на двата автомобила при настъпването на ПТП. Тези
обстоятелства са установени по делото от приетие протокол и свидетелските
показания, заключението по авто-техническата експертиза. Без решаващо
значение по делото остава обстоятелството на кръстовище на бул. „Акад Иван
Гешов“ с коя улица е настъпило ПТП. В случая отдалечеността във времето
на ПТП и момента на даването на показанията от свидетелите , заявената
несигурност от свидетеля П. за улицата, по която се е движел в момент на
ПТП обосновават извод, че несъответствието в показанията и на двамата
свидетели със записванията по констативния протокол не следва да обосноват
извод да не се ценят показанията на някой от тях за обстоятелства, при които
е настъпило ПТП, нито са основание да се приеме място на ПТП, различно от
посоченото в протокола за ПТП.
Неоснователни са доводите на въззивника, че не следва да се кредитират
показанията на св. С.. Двамата разпитани по делото свидетели са водачите на
МПС, участвали при ПТП, като степента на заинтересованост на всеки от тях
е еднаква. В случая показанията на св. С. се подкрепят от записванията в
подписания от двамата свидетели протокол за ПТП, който в частта за схемата
на ПТП е съставен от показанията на св. П.. Тези записвания опровергават
показанията на св. П., поради което и съдът приема, че следва да се
кредитират показанията на св. С., а не тези на св. П..
По делото не е установено водачът на „Рено Клио“ да се е движел с
несъобразена скорост, да е спрял внезапно и на зелен сигнал на светофара.
При така установеното съдът приема, че възражението на ответника по
исковете за съпричиняване на вредите е неоснователно.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу извода на
12
СРС за изпадането в забава и за размера на обезщетението за същото.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на райониня съд в
обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия съдебни разноски за въззивно производство в размер
на 647,40лв. с вкл. ДДС за възнаграждение за адвокат. Възражението на
въззивника за прекомерност на същото е частично основателно. Този извод
следва при съобразяване на цената на иска, минималните размери на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г., които са без ДДС,
както и със сложността на делото в производството пред СГС, което не се
отличава със сложност, изискваща поставяне в тежест на въззивника разноски
на въззиваемия над минималния размер по наредбата. В случая отговор на
жалбата не е депозиран, в о.с.з. въззиваемият е оспорил чрез адвокат жалбата,
което процесуално представителство обосновава извод, че на въззиваемия се
следват разноски за възнаграждение за адвокат само в минималния размер по
Наредба № 1/2004г. като върху същото се начисли и ДДС, поради
регистрация по ЗДДС на адвоката му.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20049024/19.07.2022г по гр.д. № 5621 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 57-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******* да заплати на ЗАД
Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
общо 647,40лв. с включен ДДС (шестстотин четиридесет и седем лева и
0,40лв лева), представляващи съдебни разноски по делото пред СГС, като
отхвърля претенцията за разноски на ЗАД Б.В.И.Г.”АД за съдебни разноски
за горницата над 647,40лв. до предявен размер от 743,20лв.
Решение е окончателно.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14