Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и при участието на прокурор Василева от Окръжна
прокуратура Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 503/2023
г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/,
във вр. с чл. 1, ал.1
от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на Д.М.М. от ***, подадена чрез адв.М.Б., срещу
Национален осигурителен институт, гр.София. Ищецът твърди, че с Разпореждане №
2113-08-1665#9/24.10.2023 г. на ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали,
му било отказано отпускането на лична пенсия
за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Недоволен от постановеното разпореждане, ищецът обжалвал
същото пред директора на ТП на НОИ–Кърджали.
Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство
бил представляван от упълномощен от него адвокат, за което заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв. С Решение № 2153-08-260/30.11.2023 г. на директора на ТП на
НОИ-Кърджали, оспореното Разпореждане № 2113-08-1665#9/24.10.2023 г. било отменено
и преписката била върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото
от него заявление. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ,
тъй като липсва друг процесуален ред за присъждането на разноските, направени при
оспорването по административен ред. Сочи, че разноските за адвокатско възнаграждение
при обжалването на Разпореждане № 2113-08-1665#9/24.10.2023 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали, представляват имуществена вреда.
Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска
от съда да постанови решение, с което да осъди ТП на НОИ-Кърджали, да му заплати
сумата от 500 лв., като обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорар във
връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №
2113-08-1665#9/24.10.2023 г. на ръководител
"Пенсионно осигуряване" при ТП
на НОИ
- Кърджали, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното й изплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
В представеното
от пълномощника писмено становище,
поддържа предявения иск,
по изложените в него съображения.
Ответникът
– Национален осигурителен институт - София, чрез процесуалния си представител и
в представен писмен отговор, оспорва предявения иск. Счита, че в случая не са налице
предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли никакви преки вреди. След отмяната на
разпореждането на лицето била отпусната пенсия в следващия се размер и от датата,
на която било придобито правото. Поради липсата на нормативна регламентация за заплащане на разноските, направени
в хода на административното производство счита, че такива не се дължат. Позовава
се и на изменението на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО /обн.ДВ
бр.66/2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, като в тази връзка сочи, че оспорването
по административен ред е осъществено след изменението на последната разпоредба на
КСО, поради което не се дължи адвокатско възнаграждение за производството пред административния
орган. Твърди, че при уважаване на сега предявения иск, би се стигнало до несправедливо
и несъразмерно обезщетение, предвид естеството и сложността на правния спор. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира иска за основателен и доказан. Счита, че в случая е осъществен
фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен акт, отменен по
съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от този акт. По отношение на доводите на ответника за приложение на разпоредбата на
чл.120,
ал.2
от КСО, излага съображения
за противоречие на последната разпоредба с нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, поради което
счита, че тази разпоредба
на КСО не следва да се прилага,
като противоречаща на нормативен акт от по-висока степен..
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено следното:
Според
приложените по делото доказателства, с Разпореждане №
2113-08-1665#9/24.10.2023
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, на Д.М.М. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3
от КСО, поради това, че няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години.
Горното разпореждане е оспорено с жалба вх.
№1012-08-433/09.11.2023 г., подадена чрез адв. Д. К.. Към жалбата е приложено адвокатско
пълномощно от 01.11.2023 г., с което адв. К. е упълномощена да представлява жалбоподателя,
като изготви, подпише и подаде жалба срещу Разпореждане №
2113-08-1665#9/24.10.2023
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Приложен
е и договор за правна защита и съдействие №**/*** г. за процесуално представителство
пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на горното разпореждане,
с договорено възнаграждение в размер на
500 лв., платено в брой към датата на сключване
на договора.
Във връзка с подадената жаба, с Решение № 2153-08-260/30.11.2023 г. на директора
на ТП на НОИ-Кърджали е отменено Разпореждане № 2113-08-1665#9/24.10.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали и преписката по подаденото от лицето заявление вх.№
2113-08-1665/01.09.2023 г., е върната на пенсионния орган за ново произнасяне. Решението
на директора на ТП на НОИ е влязло в сила на 19.12.2023 г., видно от отбелязаното
в него.
При
така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави
следните изводи по допустимостта на иска:
Съгласно
чл. 203, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от
отменено разпореждане, издадено от административен орган - ръководител „ПО“
при ТП на НОИ, във връзка правомощията му
по чл.98, ал.1, т.1 от КСО и в изпълнение на административна дейност.
Установено е по делото, че процесното разпореждане е отменено
от компетентния орган, като решението му е влязло в сила. В закона не е предвиден
специален ред за обезщетяване на разноските, направените в хода на административното
производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по
реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата претенция е и основателна,
по следните съображения:
Предявеният
иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби
доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица.
За да възникне право на обезщетение в това производство е необходимо да са налице
едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда
от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото
на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице
е първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено
от административен орган и отменено с влязло в сила съдебно решение.
Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както
и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане.
В случая
ищецът претендира имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на неблагоприятното
за него разпореждане.
Установено е по делото,
че именно във връзка с оспорване на разпореждането,
ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар
в размер на 500 лв., по силата на сключения
договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил
адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане,
като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение,
е предизвикано от издаването на разпореждането. В тази връзка, издаденият административен
акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие,
сключен именно с цел защита срещу конкретния акт.
Според трайната съдебна
практика, изразена и в Тълкувателно решение №
1 от 15.03.2017 г. по т. д. №
2/2016 г. на ВАС, ОСС, адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето
за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения
неоснователни са доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли преки вреди.
Видно
и от административната преписка по издаване на въпросното разпореждане, ангажираният
адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна
защита и съдействие, заплатено му е уговореното възнаграждение,
дължимо и на
основание разпоредбата на чл. 36, ал.
1 от Закона
за адвокатурата, според която
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй
като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен
контрол по чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват
имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4
от ЗОДОВ.
Следва да се отбележи
също, че с чл. 7 от Конституцията на РБ отговорността на държавата за вреди, причинени
от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е прогласен
за един от основните принципи на държавната власт, който не предвижда изключения,
в т.ч. и по отношение на видовете актове и действия, когато имат за последица причиняване
на вреди, каквито вреди се констатираха в случая. Такива изключения не съдържа и
нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което съдът намира, че вредите от действието
на разпореждане на административен орган при НОИ, отменено като незаконосъобразно,
подлежат на обезщетяване именно по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. В тази връзка е необходимо
да се посочи също, че правото на гражданите да защитават правата си с помощта на
адвокат, вкл. и при оспорването по административен
ред е основно конституционно право, установено в чл. 56, изр.2 от Конституцията
на РБ, целящо обезпечаване на ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени
права пред съдебни органи или администрацията. При така очертаната правна рамка,
възприемането на тезата на ответника за приложението на чл. 120, ал. 2 от КСО, в
редакцията на текста след изменението с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от
01.08.2023 г., би довело до нарушаване на основни конституционни права, прогласени
в чл. 56 и чл.7 от Конституцията - правото им на защита, както и правото им да търсят
обезщетение за вредите от незаконосъобразна дейност на администрацията. По изложените
съображения, разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО /изм. ДВ, бр. 66 от 2023 г.,
в сила от 01.08.2023 г./ следва да се тълкува и прилага с оглед принципите на върховенството
на Конституцията спрямо останалите норми на обективното право, както и непосредственото
действие на конституционните норми, установени в чл. 5, ал.1 и ал.2 от КРБ.
По отношение на претендирания
размер на обезщетението, следва да се има предвид правилото на чл.8, ал.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г., което препраща към предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004
г., в приложимата редакция преди изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г., минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване
е 500 лв. какъвто е и договорения размер на адвокатския хонорар, поради което същия
не е прекомерен. Последния размер съдът преценява съразмерен на осъществената правна защита и съдействие и съответстващ на критериите на чл.
36, ал. 2 от ЗА.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените
от ищеца имуществени вреди в размер на 500
лева, представляващи платеното от него адвокатско възнаграждение, в хода
на административното производство
по реда
на чл.117
от КСО. Предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен, ведно с претендираната
законна лихва върху горната сума, от датата на предявяване на исковата молба до
нейното окончателно заплащане.
При този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, в полза на ищеца се следват и деловодни
разноски общо в размер на
410 лв. от които
10 лв.
за внесената държавна такса и
400 лв.
за адвокатско възнаграждение, съобразно приложения
ДПЗС от 28.12.2023 г. Последното е в минималния размер, предвиден в чл.8,
ал.1,
вр.
с чл.7, ал.2,
т.1
от Наредба
№1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
поради което, независимо от направеното от ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
същото се следва в пълен
размер.
Така мотивиран, Административен
съд - Кърджали
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт
със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Д.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по
административен ред на Разпореждане № 2113-08-1665#9/24.10.2023 г., издадено от
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес:
***, направените по настоящото дело разноски в размер на
410 лв.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок
от съобщението.
Препис от решението да
се връчи на страните.
СЪДИЯ: