№ 2031
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202921 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ********, срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-2300553/23.01.2024 г., издадено от директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. София, с което на основание чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл. 112, т. 1 от КТ, вр. чл. 1 и чл. 2, т.
26 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява
допълнителен платен годишен отпуск, на дружеството-жалбоподател, е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
3000 /три хиляди/ лева.
В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, включително неспазена форма, както и поради
неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че НП не
отговаря на изискванията по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не съдържа данни
за АУАН, вкл. датата на съставянето му, името, длъжността и местоработата
на актосъставителя. Твърди се, че в НП не са посочени длъжностите, за които
се отнася разпоредбата на чл. 112 от КТ, като се сочи, че не става ясно защо е
1
прието, че забраната е приложима и за длъжността "помощник машинист,
локомотивен". Изтъква се, че НП не е издадено в законоустановения
едномесечен срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че проверката е
извършена на 07.11.2023 г., 13.11.2023 г., 14.11.2023 г. и 06.12.2023 г., като не
е бил съставен протокол за констатираното за всеки отделен ден от
проверката с оглед обективност и всеобхватност на прегледаните материали.
Поддържа се, че видовете работи по чл. 112 от КТ не са регламентирани в
подзаконов нормативен акт, като неправилно нормата е била обвързана с
Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява
допълнителен платен годишен отпуск, издадена въз основа на чл.156, ал. 2 от
КТ и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява
намалено работно време, издадена на осн. чл.137, ал.2 от КТ. В тази връзка се
изтъква, че забранителните нормативни разпоредби не се прилагат по
аналогия и не се тълкуват разширително. Позовава се на писмо на
Министерство на труда и социалната политика от 06.03.2018 г., във връзка с
чл.112 от КТ. Поддържа се, че сключването на втори трудов договор между
******** не представлява нарушение на чл. 112 от КТ. С оглед на тези
съображения се иска отмяна на НП като незаконосъобразно или да бъде
изменено в частта му за размера на наложената имуществена санкция, която
да бъде намалена до предвидения в закона минимум. Претендира се и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява
се от адв. Г., който поддържа жалбата и инкорпорираното в нея искане за
отмяна на оспорваното НП, евентуално за намаляване на наложената
имуществена санкция.
Въззиваемата страна – директора на Дирекция "Инспекция по труда" –
гр. София /ДИТ – София/, редовно призована, изпраща представител, който
моли издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
като излага мотиви за това, в които се отхвърлят аргументите на
жалбоподателя. Твърди, че при издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател в доказано по
безспорен начин. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като възразява срещу размера на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
2
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2023 г. от служители при ДИТ – София – свид. Д. Г. К., на
длъжност "Началник отдел Условия на труд" и колегите й ******** на
длъжност "главен инспектор" и ********а длъжност "старши инспектор", е
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на
********, на място в обект на контрол: На км. 0+320 в междугарие Разделен
пост 4 (РП 4) - жп гара Илиянци - гр. София, като проверката продължила по
документи в ДИТ – София на 13.11.2023 г., 14.11.2023 г. и на 06.12.2023г.
Проверката била извършена по повод постъпила информация по телефон 112
за настъпила трудова злополука с причиняване на смърт, вследствие на удар с
локомотив, управляван от ********, като резултатите от проверката били
обективирани в Протокол за извършена проверка № 2342359/06.12.2023 г.
В хода на проверката е изискано и представено от работодателя
******** трудовото досие на ********, като е установено, че на 18.01.2023 г.
е сключен трудов договор за допълнителен труд на основание чл. 111, вр. с
чл. 70 и чл. 67 от КТ между ******** и ******** за заемане на длъжността
"локомотивен машинист", при непълно работно време с намалена
продължителност на работното време - 4 часов работен ден. След извършена
проверка в информационната система на ИА ГИТ "Регистър трудови
договори" е констатирано, че към 18.01.2023 г. ******** е имал регистриран
трудов договор от 04.02.2016 г. с Локомотивно депо ******** на длъжност
"помощник машинист, локомотивен", а с допълнително споразумение от
24.02.2020 г. е бил преназначен на длъжност "машинист, локомотивен" в
Поделение за пътнически превози София при "********
Въз основа на установеното от проверката, на 06.12.2023 г. е съставен
АУАН № 22-2200553 от свид. Д. Г. К., който е връчен на същата дата на Л.Е.Т
– законен представител на дружеството-жалбоподател, който подписал акта
без възражения. В акта е прието, че ********, с ЕИК: ********, в качеството
на работодател е сключил трудов договор с ********, за полагане на
допълнителен труд, който е забранен да се полага от работници или
служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и
здравето им не могат за бъдат отстранени или намалени, независимо от
3
предприетите мерки – за работа при същите или други специфични условия, с
което е нарушен чл. 112, т. 1 от Кодекса на труда, вр. чл. 1 и чл. 2, т. 26 от
Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява
допълнителен платен годишен отпуск. В акта било посочено, че нарушението
е извършено на 07.11.2023 г., която съвпада с датата на извършване на
проверката на място в проверявания обект. Срещу така предявения и връчен
АУАН не са постъпили писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган - директор на Дирекция
"Инспекция по труда" – гр. София, е издал обжалваното НП при идентично
описание на нарушението, но с посочване на коректната дата на
извършването му - 18.01.2023 г. НП е връчено на 05.02.2024 г., след което
дружеството е подало жалба срещу НП на 19.02.2024 г.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: Протокол за извършена проверка
№ 2342359/06.12.2023 г., Допълнително споразумение за изменение на
трудовото правоотношение № 276/24.02.2020 г. на ********; Трудов договор
от 18.01.2023 г., сключен между "Карго Транс Вагон България" АД и
********; 2 бр. декларации от ******** от 07.11.2023г. – по чл. 43 от АПК и
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ; 2 броя справки от ИС на ИА ,,ГИТ' за ********; 2
бр. уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ; Справки за актуално състояние на
Поделение за пътнически превози София при "********и на Локомотивно
депо София при ********; призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК; Заповед № З-
0693/15.08.2022 г., Заповед № ЧР-1744/20.12.2022г., ведно с Длъжностна
характеристика за длъжност "Директор" на ДИТ, Заповед № ЧР-
633/17.03.2020 г., ведно с Длъжностна характеристика за длъжност "Началник
на отдел Условия на труд", свидетелски показания на Д. Г. К. -
актосъставител. Съдът кредитира показанията на свидетеля К., доколкото
същите са логични и непротиворечиви и се подкрепят изцяло от писмените
доказателства. При извършената проверка на място в проверявания обект,
както и по документи, свид. К. е установила процесното нарушение,
изразяващо се в сключване на трудов договор за полагане на допълнителен
труд при друг работодател на същата длъжност "локомотивен машинист", в
разрез със забраната на чл. 112, т. 1 от КТ да се полага допълнителен труд от
работници или служители, които работят при специфични условия и
4
рисковете за живота и здравето им не могат за бъдат отстранени или
намалени, независимо от предприетите мерки.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка, приета от съда за установена по случая, с
оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. От своя страна,
досежно така въведените факти не съществува и спор между страните. При
липса на противоречия между доказателствата по делото и по аргумент от
противното /per argumentum а contrario/ на разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр.
2 НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът не следва да излага съображения защо едни
от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което има правен интерес от отмяната на
атакуваното наказателно постановление, което подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Разглеждайки обжалваното НП и АУАН, въз основа на който същото е
било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Двата основни за настоящото
производство акта са изготвени в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН давностни срокове. Относно оплакването в жалбата, че НП не е
издадено в едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че този
срок е инструктивен, а не преклузивен или давностен, като неспазването му
не влече незаконосъобразност на наказателното постановление.
Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушението, АУАН
и НП са изготвени в предвидената от закона писмена форма и съдържат
всички реквизити, изисквани от ЗАНН, издадени са от компетентни за всяко
от действията съответни органи (видно от приложени заверени копия на
Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. и Заповед № ЧР-1744/20.12.2022г., на
изпълнителния директор на ИА ГИТ относно компетентността на АНО, както
и Заповед № ЧР-633/17.03.2020 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ за
компетентността на актосъставителя). Налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и НП. Нарушените законови разпоредби са
5
посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин, като словесното описание
на нарушението съответства на правната му квалификация, тоест не се
констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН. Съдът констатира, че при
съставянето на АУАН е допусната нередовност относно посочената дата на
извършване на нарушението – 07.11.2023 г., която всъщност е датата на
извършване на проверката на място в проверявания обект. Тази нередовност е
била отстранена от наказващия орган съгласно правомощията му по чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, като в наказателното постановление правилно е посочено, че
датата на извършване на нарушението е 18.01.2023 г., когато е сключен
процесният трудов договор, съобразно фактите, които са описани и в АУАН.
Доколкото правото на защита се упражнява срещу фактите, а те са коректно
описани в АУАН, то с посочването в НП на коректната дата на извършване на
нарушението, съобразно описаните факти, не се ограничава правото на
защита на дружеството, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана. Поради това не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, свързано с посочването на датата на извършване на
нарушението.
Неоснователни са възраженията на дружеството-жалбоподател за
неспазена форма при издаването на НП, доколкото същото е издадено в
изискваната от закона писмена форма. Не се споделят и доводите, че НП не
съдържа данни за АУАН, вкл. датата на съставянето му, доколкото в него
изрично е посочено, че АНО е издал санкционния си акт, след като е
разгледал образуваната със съставянето на АУАН
административнонаказателна преписка, посочвайки номер, дата на издаване
на АУАН, имена и длъжност на актосъставителя.
Поддържаното от жалбоподателя, че доколкото проверката е извършена
на 07.11.2023 г., 13.11.2023 г., 14.11.2023 г. и 06.12.2023 г., е следвало да бъде
съставен отделен протокол за констатираното за всеки отделен ден от
проверката с оглед обективност и всеобхватност на прегледаните материали,
съдът не споделя. Контролните органи нямат такова задължение, като не е
налице пречка констатациите от извършената проверка да бъдат отразени в
един протокол. Неоснователно е и възражението, че в НП е следвало да бъдат
посочени длъжностите, за които се отнася разпоредбата на чл. 112 от КТ,
доколкото в случая е посочено, че забраната се отнася до конкретната
6
длъжност "локомотивен машинист", както и правното основание за този
извод, което е напълно достатъчно за описанието на административното
нарушение и нарушените нормативни разпоредби.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита за безспорно
доказано, че към 18.01.2023 г. ******** е изпълнявал длъжността
"локомотивен машинист" в Поделение за пътнически превози София при
"******** като на посочената дата жалбоподателят ********, с ЕИК:
********, в качеството на работодател е сключил трудов договор със същото
лице за полагане на допълнителен труд на същата длъжност, въпреки
забраната да се полага допълнителен труд от работници или служители,
които вече работят по основно трудово правоотношение при същите
специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат за бъдат
отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, с което е
осъществен съставът на административно нарушение по чл. 112, т. 1 от КТ,
вр. чл. 1 и чл. 2, т. 26 от Наредба за определяне на видовете работи, за които
се установява допълнителен платен годишен отпуск.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 12 от ДР на КТ "основно
трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което
независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди
сключването на трудовия договор за допълнителен труд. В случая към
18.01.2023 г., когато е сключен процесният трудов договор за допълнителен
труд при друг работодател по смисъла на чл. 111 от КТ – дружеството -
жалбоподател ********, ******** видно от представените уведомление по
чл. 62, ал. 4 от КТ и Допълнително споразумение от 24.02.2020 г., е
изпълнявал длъжността "локомотивен машинист" в Поделение за пътнически
превози София при "******** което се явява негово основно трудово
правоотношение. Длъжността "локомотивен машинист", която Радослав
Бохорски е заемал както по основното си трудово правоотношение, така и
съгласно процесния трудов договор за допълнителен труд от 18.01.2023 г.,
съгласно чл. 2, т. 26, вр. чл. 1 от Наредба за определяне на видовете работи, за
които се установява допълнителен платен годишен отпуск, попада в обхвата
на забраната по чл. 112, т. 1 от КТ, която забранява полагането на
допълнителен труд от работници или служители, които работят при
специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат
отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки – за работа при
7
същите или други специфични условия.
Неоснователни се явяват възраженията на дружеството-жалбоподател за
неприложимост на посочената наредба спрямо забраната на чл. 112, т. 1 от
КТ, доколкото съгласно изричния текст на чл. 1 от Наредбата с нея се
определят видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове
за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или
намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява
допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция
на здравните рискове за работниците и служителите. От факта, че длъжността
"локомотивен машинист" е посочена в чл. 2, т. 26 от Наредбата и предвид
цитираната разпоредба на чл. 1 от същия подзаконов нормативен акт, следва
извод, че заемащите тази длъжност извършват работа при специфични
условия, като рисковете за живота и здравето на работниците или
служителите не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от
предприетите мерки, като разпоредбата на чл. 112, т. 1 от КТ изрично
забранява полагането на допълнителен труд за работа при същите или други
специфични условия. Именно такъв е случаят със сключването на трудов
договор с ******** който към датата на сключването му е изпълнявал същата
длъжност "локомотивен машинист" при друг работодател – Поделение за
пътнически превози София при "********
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е
обективна (безвиновна), не следва да бъде обсъждан въпросът за
субективната страна на деянието.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ предвижда, че
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В
случая наказващият орган, отчитайки наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства – констатирането на други нарушения на трудовото
законодателство, както и че нарушението е допринесло за настъпването на
трудова злополука с пострадали лица, правилно е определил размера на
имуществената санкция над минималния, а именно в размер на 3000 лева.
8
Така определеното наказание съдът намира, че е в рамките на
законоустановения размер, като същото съответства на тежестта на
нарушението и превъзпитателните и поправителни цели на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на специалната
привилегирована разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ: „За нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв.“. От една страна в случая не са налице данни работодателят да е
отстранил веднага нарушението, а същевременно са налице вредни
последици за работници и служители, което изключва приложението на
цитираното правило.
Доколкото в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е
приложен правилно, не са налице основания за отмяна или изменение на
обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото се явява основателна претенцията на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение след потвърждаване на обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./
законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено
процесуално представителство на наказващия орган, съгласно ал. 4. По
делото като представител на ДИТ - София в проведеното съдебно заседание е
участвал юрисконсулт и съдът е достигнал до извод за наличие на
предпоставки за потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в
случая производството не е с особена правна или фактическа сложност и е
проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди
минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
9
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият
състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2300553/23.01.2024
г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, с
което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.
112, т. 1 от КТ, вр. чл. 1 и чл. 2, т. 26 от Наредба за определяне на видовете
работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, на
********, е наложенa "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/
лева.
ОСЪЖДА ********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда"
- гр. София сумата от 80. 00 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10