РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330120097 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск от Гаранционен фонд против П. С. П. с
правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от 515.79
лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице
застрахователно обезщетение по щета ********************** г., дължимо
от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-
транспортното произшествие – *****г, е управлявал лек автомобил „*****“ с
рег.№ ****** СМ, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – **.**.** год.
В исковата молба се твърди, че на *****г., в град Пловдив настъпило ПТП по
вина на ответника. Същият управлявайки лек автомобил: марка и модел
„*****“ с рег.№ *****, движейки се по ул. „****“, без да съобрази скоростта
на движение с пътните условия, губи контрол над автомобила и удря
паркирания лек автомобил: марка / модел „****“ с рег.№ ****, собственост на
А. Е. Г., като по този начин причинява процесното ПТП. Твърди се, че към
дата на ПТП – то ответникът управлявал лекият автомобил без задължителна
застраховка ГО. До него била изпратена покана за възстановяване на
1
изплатеното от ищеца обезщетение в размер на 515,79 лева по щета №
**********, но плащане не настъпило. Моли се за присъждане на посочената
сума от 515,79 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска –
****г. до окончателното погасяване.
В постъпилия отговор от особения представител на ответника адв. М.
Б., се сочи, че претенцията е неоснователна и недоказана. Оспорва ответникът
на ****г. да е управлявал МПС без сключена застраховка ГО. Оспорва
Протокол за ПТП № *** и отразения в него механизъм, както и причинната
връзка между ПТП-то и претърпените вреди по лек автомобил: марка / модел
„***“, с рег.№ ****. Твърди, че в НП от ****. не е констатирано
управлението на МПС на ****г. да е станало без задължителна застраховка
ГО. Оспорва отразените в НП и АУАН констатации относно механизма на
ПТП и причините за неговото възникване. Твърди се, че Заповедта за
прилагане на ПАМ касаела друга дата – ***г, а не процесната – ****г., поради
което същата не била относима към процесния период и не можело да се
докаже, че ответника е управлявал МПС-то без ГО. Моли за отхвърляне на
претенцията.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен
представител е депозирал писмен отговор на исковата молба. Възразява, че
претенцията на ищеца е погасена по давност. С допълнителна молба-
уточнение, възразява и че не е налице пряка причинно- следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилите увреди по лек автомобил марка и
модел „****“. Моли се така предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на дата**** год., при управление на лек автомобил марка “**“,
модел „***”, с рег. № **** с несъобразена с пътните условия скорост, в гр.
Пловдив, ул. „****“ до бл.**, срещу вх.*, ответникът реализира ПТП, при
което удря паркирал лек автомобил марка “***”, модел „***“ с рег. №***.
Вследствие на настъпилото ПТП, по лек автомобил марка и модел “***” са
настъпили материални увреди.
Горепосочената хронология се потвърждава и от съставения от
2
служител при ОД на МВР на *** г. протокол за ПТП № *** ( л. ** от делото).
Протоколът е съставен от длъжностно лице, в кръга на изпълняваните от него
служебни функции, поради което и същият съставлява официален документ
по смисъла на чл. 179 ГПК. Предвид това, същият се ползва и с материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както
са описани в документа ( изрично в тази връзка- Решение № ** от ***г., по
т.д. № ***/ 2016г., по описа на ВКС, II- ро г.о.; Решение № **/ ***г., по т.д.
№ **/ **г., по описа на ВКС, I- во т.о. ). Констатациите, обективирани в
протокола за ПТП се потвърждават и от съставените АУАН № **/ ***г и
Наказателно постановление № **- **- ******/ *** год. влязло в законна сила,
видно от описмо от ОДМВР Пловдив /л. 9/ на *** г.
Видно представена справка от базата на Информационнен център към
“Гаранционен фонд” /л.6/, а и регистъра е публичен, се установява и че към
процесната дата – ****год. за процесното МПС – лек автомобил марка “***“,
модел „***”, с рег. № *** не е регистрирана валидна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, като последните данни са че към *** год.
процесният автомобил е бил временно спрян от движение. Липсата на
валидно сключена застраховка Гражданска застраховка на автомобилистите
към процесната дата се установява и от отразеното в приетия и обсъден по-
горе като писмено доказателство протокол за ПТП № ****. Видно от
представена Заповед за принудителна административна мярка, наложена на
ответника от дата **** год. последният е управлявал процесния автомобил
без сключена застраховка „Граданска отговорност“, поради което и
автомобилът е бил спрян от движение до сключване на изисуемата
застраховка. Видно от съставените АУАН и НП във връзка с процесното ПТП
на ****год. към тази дата автомобилът все още е бил спрян от движение, а от
справката от информационния център към гаранциония фонд след дата
****год. няма данти за сключена задължителна застраховка. Не се
представиха от ответната страна доказателства, които да сочат на сключена
застраховка гражданска отговорност към датата на процесното ПТП.
От представените по делото удоведомление за имуществени вреди от
*** год., и доклад по щета № ***/ ***9г. и платежно наредане от ****год. се
установява, че собственикът на увредения автомобил е предявил претенция за
заплащане на обезщение към “Гаранционен фонд”. Последното е счело
претенцията за основателна, поради което и на дата **** год. е изплатило
3
обезщетение на увреденото лице А. Е. Г., възлизащо на сума в размер от
515.79 лева.
Размерът на щетите – 515.79 лева, изплатени от ищцовата страна не се
оспорва от ответника, а и е посочен в доклада за щета от 04.02.2019 год. приет
по делото като писмено доказателство.
Предвид гореизложеното, то са налице в своето единство всички
материлноправни предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.
557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, а именно: настъпило ПТП, при което виновният водач
е управлявал лек автомобил без сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност “ на автомобилистите; причинени увреди по МПС
рег. ***, които са настъпили вследствие на процесното ПТП; ищецът да е
заплатил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди ( в случая
имуществени). Предвид гореизложеното, то в полза на ищеца срещу
ответника се поражда регресно вземане до размера на заплатеното на
пострадалия обезщетение за имуществени вреди.
Както бе посочено по- горе, не съществува съмнение, че ответникът
виновно е причинил процесното ПТП, като към датата на вредоносното
събитие гражданската му отговорност като водач на МПС не е била
застрахована. Безспорно се установи и че ищецът е заплатил на увреденото
лице сума в размер от 515.79 лева, която именно се претендира в рамките на
настоящото производство и за която сума предявеният иск с правно
основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б.
„а“ КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер от 515.79 лв.- главница, представляваща регресна претенция за
изплатено от ищеца на пострадало лице обезщетение за причинени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на **** год. ****. в гр. Пловдив, ул.
„***“, бл.***, срещу вх.*, при което ответникът като виновен водач е
управлявал МПС с рег. №****, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, следва да бъде уважен
изцяло.
Върху горепосочената сума за главница, се дължи и законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /***г. / до
окончателното й погашение.
4
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат
присъдени в размер на 360 лв. съобразно представения списък на сторените
разноски, която сума включва- внесена държавна такса за образуване на
делото- 50 лв., депозит за свидетел- 10 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен
фонд“- гр. София, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, сума в размер от
515.79 лв.- главница, представляваща регресна претенция за изплатено от
Гаранционен фонд по по щета № *******г. обезщетение за причинени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на ****. в гр. Пловдив, ул. „****“,
бл.10, срещу вх.* и предизвикано от ответника, докато е управлявал МПС „*
*****“ с рег.№ ****, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - *** г. до
окончателното й погашение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК П. С. П., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“- гр. София, сума в размер на 360 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. М.
И. Б. за сумата от 300 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд-
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6