Р
Е Ш Е Н И Е
№ 143/28.02.2022
г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Тодорка Стойнова |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА
|
|
|
по адм. дело № 845 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата
на ЕТ „Меги – А.К.“ с ЕИК ********* от гр. Велинград, ул. „Маркови скали“ № 32,
представлявано от А.А.К., със съдебен адрес *** – адв. Б. против Ревизионен акт № Р –
16001618007340-091-001/24.06.2019, потвърден в една част и изменен с Решение №
542/24.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив в друга част.РА се обжалва в потвърдената част.
Било е постановено от състав на административен
съд Пазарджик Решени № 926/13.11.2020г. постановено по адм.д. № 1284/19г., с което
Ревизионен акт № Р – 16001618007340-091-001/24.06.2019, в потвърдената му част с
Решение № 542/24.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив е бил отменен.
С Решение № 8832/23.07.2021г. постановено
по адм.д. № 234/21г. по описа на ВАС, решението на първоинстанционният съд е било
отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда , с дадени задължителни
предписания по прилагането на закона.
С оглед така постановеното съдебно
решение е образувано и настоящето производство.
В жалбата се твърди, че оспорената
част от ревизионния акт е неправилна и незаконосъобразна, моли се да бъде
отменена. Представят по делото доказателства. Претендират направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
– ЕТ „Меги – А.К.“, редовно уведомен, се представлява се от адв. Б..
В съдебно заседание и в писмени
бележки о името на жалбоподателя ЕТ“Меги- А.К.“ с оглед приетите по делото
експертизи и на основание чл.155 от АПК оттегля жалбата частично за сумите от
2 972.58 лв. общ размер отказан кредит и лихви 1042.14 лв., както и за
сумите ДДФЛ и ЗОВ общо в размер на 15 641.75лв. и прилежащите лихви
6 785.20 лв. за периодите от 2021г. до 2016г. , като същите са предмет на
подробно описани във Вариант I на
приетите две СИЕ.
В останалата част по изложени
съображения моли съда да уважи подадената жалба и да отмени ревизионния акт в
оспорената му част. Претендира направените по делото разноски. По делото са приложени
писмени бележки, в които са изложени подробни съображения в подкрепа на
становището на процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответникът – Директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен,
се представлява от гл.юрисконсулт Б. По делото е постъпила писмена защита с вх.
№ 1130/03.02.2020г. от гл. юриск. Б., която по изложени съображения моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001618007340-020-001/30.11.2018 г.,
изменена със Заповед № Р-16001618007340-020-002/01.03.2019
г. е възложена ревизия с обхват: Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г.; ДОО – за
самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г.; Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016
г.; Данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2012 г. до 28.02.2018
г.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г.
Последвало
е издаването на Ревизионен доклад № Р-16001618007340-092-001/17.05.2019 г.,
изготвен е и Ревизионен акт № Р- 16001618007340-091-001/24.06.2019
г., който е частично потвърден и изменен по отношение на годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ с Решение № 542/24.09.2019 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в така постановеното
решение е прието, че за фактура …..липсва обжалване и в тази си част РА е
влязал в законна сила. Решението е редовно съобщено на жалбоподателя на 18.10.2019
г. по пощата с обратна разписка, като в законоустановения 14 – дневен срок
същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
ЕТ
„Меги – А.К.“ е обжалвал
ревизионния акт в частта, както следва:
|
Вид задължение: |
Период |
Главница лева |
Лихва лева |
|
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2012 г. |
1 743,58 |
1 103,47 |
|
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2013 г. |
9 631}82 |
5 117,09 |
|
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2014 г. |
2 902,54 |
1 247,08 |
|
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2015 г. |
2 254,75 |
739,18 |
|
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2016 г. |
1 354,12 |
306,58 |
|
Вноски за ДОО |
2012 г. |
1 434,46 |
907,79 |
|
Вноски за ДОО |
2013 г. |
2 807,71 |
1 491,65 |
|
Вноски за ДОО |
2014 г. |
3 066,88 |
1317,69 |
|
Вноски за ДОО |
2015 г. |
3 546,26 |
1 162,57 |
|
Вноски за ДОО |
2016 г. |
2 201,36 |
498,40 |
|
Вноски за ЗО |
2012 г. |
874,40 |
553,39 |
|
Вноски за ЗО |
2013 г. |
1 708,80 |
907,83 |
|
Вноски за ЗО |
2014 г. |
1 900,80 |
816,68 |
|
Вноски за ЗО |
2015 г. |
1 693,37 |
555,14 |
|
Вноски за ЗО |
2016 г. |
1 033,33 |
233,95 |
|
Вноски за ДЗПО - УПФ |
2012 г. |
560,33 |
354,60 |
|
Вноски за ДЗПО-УПФ |
2013 г. |
1 096,76 |
582,68 |
|
Вноски за ДЗПО - УПФ |
2014 г. |
1 198,00 |
514,72 |
|
Вноски за ДЗПО-УПФ |
2015 г. |
1 087,81 |
356,62 |
|
Вноски за ДЗПО-УПФ |
2016 г. |
675,26 |
152,88 |
|
Общо: |
|
42 772,34 |
18 919,99 |
С Решение № 540/24.09.2019 г. ревизионният акт е
потвърден в частта, както следва:
|
Вид задължение: |
Период |
Главница лева |
Лихва лева |
|
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2012 г. |
1 743,58 |
1 103,47 |
|
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2014 г. |
2 902,54 |
1 247,08 |
|
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2015 г. |
2 254,75 |
739,18 |
|
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2016 г. |
1 354,12 |
306,58 |
|
Вноски за ДОО |
2012 г. |
1 434,46 |
907,79 |
|
Вноски за ДОО |
2013 г. |
2 807,71 |
1 491,65 |
|
Вноски за ДОО |
2014 г. |
3 066,88 |
1317,69 |
|
Вноски за ДОО |
2015 г. |
3 546,26 |
1 162,57 |
|
Вноски за ДОО |
2016 г. |
2 201,36 |
498,40 |
|
Вноски за ЗО |
2012 г. |
874,40 |
553,39 |
|
Вноски за ЗО |
2013 г. |
1 708,80 |
907,83 |
|
Вноски за ЗО |
2014 г. |
1 900,80 |
816,68 |
|
Вноски за ЗО |
2015 г. |
1 693,37 |
555,14 |
|
Вноски за ЗО |
2016 г. |
1 033,33 |
233,95 |
|
Вноски за ДЗПО - УПФ |
2012 г. |
560,33 |
354,60 |
|
Вноски за ДЗПО-УПФ |
2013 г. |
1 096,76 |
582,68 |
|
Вноски за ДЗПО - УПФ |
2014 г. |
1 198,00 |
514,72 |
|
Вноски за ДЗПО-УПФ |
2015 г. |
1 087,81 |
356,62 |
|
Вноски за ДЗПО-УПФ |
2016 г. |
675,26 |
152,88 |
|
Общо: |
|
33 140,52 |
13 802,90 |
С решението е изменен ревизионният акт в частта,
по отношение на
|
Вид задължение |
Период |
от главница лв. |
от лихви лв. |
на главница лв. |
на лихви лв. |
|
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
2013 г. |
9 631,82 |
5 117,09 |
5 881,81 |
3 124,83 |
|
Общо: |
|
9 631,82 |
5 117,09 |
5 881,81 |
3 124,84 |
Във връзка с ревизията е издаден
ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001618007340-092-001/17.05.2019 г.,
представляващ мотиви и неразделна част от обжалвания РА.
Ревизията е втора по ред и е във връзка с решение
№ 667 от 26.11.2018 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с което е отменен
ревизионен акт РА № Р-16001318001739-091-001 от 10.09.2018 г. и преписката е върната
за извършване на нова ревизия по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО.
I. По Закона за данък върху доходите на физически
лица
Ревизията обхваща периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2016 г. Ревизираното лице (РЛ) по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е
данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от него през периода, попадащ
в обхвата на ревизията. Задълженото лице има регистриран едноличен търговец с фирма
ЕТ „Меги - А.К." и е подавало в законоустановените срокове ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответните години - 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в които
в приложение № 2 - доходи от дейност като ЕТ декларира получените резултати от основната
дейност - разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал в обект - цех
за преработка на дървен материал с адрес - местност Бучемиша в района на гр. Велинград.
При ревизията са направени следните констатации, довели
до корекция на счетоводния/данъчния финансов резултат на лицето, в качеството му
на едноличен търговец и предмет на обжалване от жалбоподателя:
1. По счетоводна сметка 601 Разходи за материали за
период от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. са отразени като разходи покупки на горива.
Закупените горива са отразени директно като разход. Установени са налични специализирани
товарни автомобили, използвани във връзка с основната му дейност. От ревизираното
лице са предоставени данни във вид на справка относно издадени пътни листи за извършен
транспорт. Органите по приходите са направили извод, че част от предоставените документи
не са обвързани с документи за покупки на суровини, предмет на основната дейност
на фирмата, нито с извършвани дейности в цеха на лицето, нито при транспорт и продажби.
Според органите по приходите разпоредбите на приложимите нормативни актове не са
спазени при отчитането на разходите на горива от страна на жалбоподателя и той не
е доказал, че въпросните горива са използвани за основната дейност на едноличния
търговец.
Въз основа на гореописаните констатации, на основание
чл. 26, т. 1 от ЗКПО органите по приходите не признават за данъчни цели разходи/за
гориво/по години: за 2012 г. в размер на 11 033,10 лв.; за 2013 г. в размер на
22 090,51 лв.; за 2014 г. в размер на 21 931,10 лв.; за 2015 г. в размер на 17
489,15 лв.; за 2016 г. в размер на 12 955,30 лв.
2. През
2013 год. по дебита на счетоводна сметка 501 Каса в лева и кредита на счетоводна
сметка 101 „Основен капитал" е отразено постъпване на парични средства в брой
в размер на 25 000,00 лв. След извършен преглед на представената търговска и счетоводна
документация на ревизираното лице органите по приходите са направили извод, че за
отразени в счетоводството получени суми в брой в размер на 25 000,00 лв. не са представени
годни доказателства относно произхода на същите и съгласно СС № 18 „Приходи"
за ревизираното лице е възникнало задължение за отразяване на извънредни приходи
в размер на 25 000,00 лв. Безвъзмездното предоставяне на средства на предприятията,
съгласно счетоводното законодателство се определя като финансиране и придобитите
средства е следвало да се включат в общия размер на приходите, реализирани през
2013 г. Въз основа на така направените констатации и на основание чл. 78 от ЗКПО
при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат е коригиран
със сумата на приходите в размер на 25 000.00 лв.
След извършено увеличение на финансовия резултат на
лицето от дейността му като ЕТ „Меги - А.К.", съгласно разпоредбите на чл.
26, т. 1 и т. 2, и чл. 78 от ЗКПО, ревизиращите органи са определили нов размер
на облагаемия доход за лицето от дейността му като ЕТ, в резултат на което е определен
нов размер на данъчната основа и допълнително са установени задължения за данък
върху доходите по ЗДДФЛ и лихви, предмет на настоящата жалба.
Жалбоподателят оспорва гореописаната част от констатациите
на органите по приходите със следните мотиви:
Разходите по фактури за закупени горива са документално
обосновани. Първичните документи имат необходимите реквизити по ЗСч. По същество
се касае за реално изразходени количества гориво. Освен това според жалбоподателя,
цитираната от органите по приходите материална норма, като основание за увеличаване
на финансовия резултат на лицето - чл. 26, т. 1 от ЗКПО /разходи, които не са свързани
с дейността/ не кореспондира с фактите. Връзката на тези разходи с конкретния предмет
на дейност на ЕТ според жалбоподателя е очевидна.
Сумата от 25 000 лв., внесени от него лични средства
за финансиране дейността на ЕТ през 2013 г. са възприети неправилно като извънредни
приходи. Касае се за финансиране и правилно сумата е заведена, като дължима към
едноличния собственик по сметка 493 и впоследствие тя е възстановена. Не е
налице дарение или безвъзмездно финансиране, за да се третират като извънреден
приход.
В тази си част жалбата е уважена от страна на
решаващия орган с оглед на което е изменен РА.В настоящето производство тази
част не се обжалва.
II. По Закона за данък върху добавената стойност
Извършената ревизия обхваща периода от 01.01.2012
г. до 28.02.2018 г. През ревизирания период основната дейност на А.А.К. с ЕТ „Меги
- А.К." е разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал, осъществявана
в обект - цех за преработка на дървен материал, ведно с поземлен имот от 890 кв.м.,
намиращ се в местност Бучемиша, района на гр. Велинград. РЛ притежава лиценз №
07011 за превоз на товари в страната, издаден на 15.06.2016 г. и валиден до
20.06.2026 г., както и товарни автомобили марка Волво ФХ 12 с рег. № РА9427ВК, рег.
№ РА1002ВР, рег. № РА5034ВТ и рег. № РА6218ВХ и ремаркета с рег. № РА7751ЕЕ, рег.
№ РА1039ЕЕ и рег. № РА1009ЕМ. Представени са и актове за технически преглед на автокранове,
фабрично монтирани към два от автомобилите на фирмата.
При предходната ревизия по описи с вх. № ВхР-2464/25.05.2018
г. и вх. № ВхР-3323/12.07.2018 г. от РЛ са представени аналитичен регистър на счетоводна
сметка 601 „Разходи за материали" за ревизираните години във връзка с отразените
разходи за горива; справка с данни за извършените превози с описани пътни листове
с посочени маршрути, изминати километри, разход на количество гориво и рег. № на
МПС, с който са извършвани превозите. Предоставени са подробни справки за отразените
в счетоводството на ЕТ фактури за закупени горива с посочени количества и цени.
Предоставена е справка за отразените в счетоводството приходи от две дейности -
транспортни дейности и дейности по преработка, разкрояване, рендосване и продажба
на дървен материал.
В хода на настоящата ревизия на РЛ са връчени ИПДПОЗЛ
№ Р-16001618007340-040-001/11.12.2018 г. и № Р-16001618007340-040-002/25.02.2019
г., с които от РЛ са изискани първични и вторични счетоводни документи, справки,
декларации, договори, писмени обяснения относно дейността на А.А.К. с ЕТ „Меги
- А.К." за ревизираните данъчни периоди, както и конкретни документи и информация
относно собствени и наети МПС и начина им на ползване, закупени горива и начин на
изписване при потребление, пътни листове/книжки, САП и ДАП по години за дълготрайните
активи на предприятието и др. В отговор от РЛ са представени документи и обяснения
по описи с вх. № ВхР-5564/28.12.2018 г. и вх. № ВхР-999/12.03.2019 г., описани в
констативната част на РД.
От ревизиращия екип е извършена проверка в счетоводния
офис, обслужващ ЕТ „Меги - А.К.", документирана с протокол №
1516878/20.02.2019 г. В хода на ревизията на основание чл. 57 от ДОПК са изискани
документи и информация от трети лица - 19 бр. доставчици и клиенти на ЕТ „Меги
- А.К.", относно извършени от РЛ транспортни услуги и превози на дървен материал
за ревизираните данъчни периоди. Получените отговори и представените документи са
подробно описани в РД.
След извършен преглед на събраните при ревизията документи,
търговската и счетоводна документация, представени от ревизираното лице, както и
на присъединените по реда на ДОПК документи, органите по приходите са констатирали,
че от направените от ЕТ разходи по икономически елементи с най-голям относителен
дял са разходите за материали (в т.ч. разходи за горива), като закупените горива
са заведени стойностно в счетоводна сметка 601 „Разходи за материали", откъдето
директно се изписват като разходи за основаната дейност на ЕТ. Закупените горива
са отразени директно по сметка 601 „Разходи за материали" като разход в края
на месеца, през които са закупени, без да са завеждани по сметки от гр. 30. За ревизирания
период РЛ отчита предимно приходи от обработка и продажба на дървен материал и по-малка
част от транспортни услуги.
От А.К. е дадено писмено обяснение, че фирмените кранове
са закупени като заводски монтирани към товарни автомобили с рег. № РА9427ВК и рег.
№ РА6218ВХ, и същите се използват за товарене, разтоварване и преместване на дървения
материал. При работа разходът на гориво е приблизително 30 - 40 литра за час. Ако
на камиона трябва да се натоварят 35 кубика дървен материал, товаренето отнема около
4 часа, а разтоварването около 2 часа. За това време камионът, прави разход на дизелово
гориво около 120 - 140 литра. През летния сезон камионите изразходват около 30
- 35 литра на час, а през зимния период около 40 - 45 литра на час.
При извършено посещение в офис на РЛ, документирано
с протокол № 1516878/20.02.2019 г., органите по приходите са прегледани и съпоставени
всички налични документи, свързани с изписаните разходи за горива през ревизирания
период. Установено е, че при продажба на дървен материал, когато транспортните разходи
са за сметка на РЛ и се включват в продажната цена на дървения материал, от РЛ се
издават заповеди за маршрут и не са съставяни пътни листове. При извършване на транспортни
услуги на клиенти от РЛ се издават пътни листове и товарителници.
При извършване на товаро-разтоварни дейности с фирмените
кранове РЛ издава работна карта, в която е описано времето, през което е работил
крана и количеството изразходвано гориво. В представените работни карти няма вписани
данни за количеството дървен материал, който се товари/разтоварва, както и липсват
данни с кои конкретни доставки са извършени товаро - разтоварните работи, напр.
№/дата на фактурата за покупка/продажба на дървен материал. В изготвената справка
от РЛ също не е описано коя работна карта във връзка с кои извършени доставки на
дървен материал /покупки или продажби/ е изготвена.
От РЛ с опис вх. № ВхР-5564/28.12.2018 г. са представени
изготвени описи на всички фактури за покупка на горива, разходът по които не е признат
за свързан със стопанската дейност на ЕТ при предходната ревизия, като срещу всяка
фактура е отбелязано израходваното количество и номерата на пътните листове, заповеди
за маршрут или работни карти, във основа на които е изразходвано закупеното гориво.
В така представените от РЛ описи за част от закупеното дизелово гориво не са посочени
конкретни документи за изписване, не са обвързани с фактура за покупка/продажба
и с конкретни количества превозен дървен материал.
Органите по приходите са констатирали, че в част от
представените от РЛ пътни листове и заповеди за маршрути има вписани завишени показатели
на изминатото разстояние, например:
- по направление
Велинград - Мадан в заповед за маршрут е записано разстояние 600 км, но по данни
от пътна карта разстоянието е 410 км в двете посоки. Разходът на гориво, посочен
в заповедта, е 330 литра, а реално разходът на гориво следва да е 190 литра;
- по направление
Велинград - Ямбол е посочено изминато разстояние 900 км, но по данни от пътна карта
разстоянието е 500 км в двете посоки. Изписаното количество дизелово гориво е
400 литра, а реално разходът на гориво следва да е 230 литра.
Във връзка с установените при ревизията надписани
километри по издадените от РЛ пътни листове и заповеди за маршрути, изписаното дизелово
гориво съответстващо на надписаните километри, както и поради липсата на данни за
кои конкретни доставки на стоки и услуги са използвани изписаните количества дизелово
гориво по работните карти, органите по приходите приемат, че разходът на гориво,
посочен в тях, не е свързан със стопанската дейност на ЕТ „Меги - А.К." и извършването
на последващи облагаеми доставки на стоки и услуги.
Органите по приходите са констатирали, че при извършената
насрещна проверка на „ГЪРБЕВ 08" ЕООД (доставчик на горива) са представени
копия на фактури, които дружеството е издало на РЛ, в които за дата на данъчното
събитие е посочена датата на издаване на съответната фактурата. Към фактурите са
приложени касови бележки от ЕСФП, видно от които горивата са проточени/регистрирани
през системата на датата на издаване на фактурата. Същевременно в представените
описи от РЛ, съдържащи данни за изразходените горива, са посочени фактури за покупка
на горива с дати на данъчно събитие 30 или 31 число на съответния месец, срещу които
са посочени издадени пътни листове, заповеди за маршрути и работни карти с по-ранни
дати през месеца, т.е. изразходени количества горива през месеца са били придобити
от ревизираното лице в края на месеца. Освен това по част от фактурите е закупено
дизелово гориво в големи количества, което е следвало да бъде съхранявано някъде,
но от РЛ не са представени доказателства за наличие на регистрирани по Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. съдове за съхраняване на горива.
При прегледа на работните карти органите по приходите
констатират, че за товарене и разтоварване на едни и същи количества дървен материал
са изписвани различни количества горива, в зависимост от наличните фактури за покупката
им. Така РЛ е отчитало разходите за горива към момента на придобиването им и същите
не са завеждани по сметките, отчитащи стоково материалните запаси. Във връзка с
основната си дейност ЕТ не е завел счетоводни сметки, по които да се отчита себестойността
на произведената и продадена продукция и от които да е видно какви видове разходи
са включени, поради което същата не е формирана според изискванията на счетоводното
законодателство.
За така установените обстоятелства относно организацията
на отчитане на разходите в счетоводството на ЕТ „Меги - А.К.", органите по
приходите констатират в издадения РА, че отчетените разходи на горива не са документирани
така, че да се считат за разходи, свързани със стопанската дейност на РЛ. За закупените
горива по фактури (подробно описани на стр. 30 - 56 в РД - по периоди, доставчици,
фактури, предмет на доставките и ДДС), по които от РЛ е приспаднат пълен данъчен
кредит, органите по приходите заключават, че липсват годни доказателства за използването
им за основната стопанската дейност на ЕТ „Меги - А.К.", както и за последващи
облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, с оглед на което с обжалвания РА
данъчният кредит в общ размер на 17 110,44 лв. е отказан на основание чл. 70, ал.
1, т. 2 от ЗДДС. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК са начислени прилежащи лихви
в размер на 7 271,19 лв.
Ш. По КСО и ЗЗО
С извършената ревизия на жалбоподателя са
установени задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за самоосигуряващото
се лице А.А.К. за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2016 г.
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят
е регистриран като едноличен търговец с фирма „Меги - А.К.". С подадена декларация
по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица
и българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, ЗЛ е декларирало
начало на дейност като ЕТ и начало на осигуряване за всички осигурени социални рискове,
считано от 01.03.2007 г. За ревизирания период лицето не е прекъсвало дейност и
не е променяло вида на осигуряване. От задълженото лице е подадена информация с
декларация обр. 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото
се лице, а с декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ)
е деклариран размерът на осигурителните вноски за ревизирания период. В хода на
ревизионното производство е установено, че за ревизирания период А.А.К., в качеството
му на самоосигуряващо се лице, е внесъл авансово дължимите ЗОВ върху минималния
месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2012 г., 2013 г.,
2014 г., 2015 г. и 2016 г.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, ревизираното
лице попада в обхвата на лицата задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова
дейност като едноличен търговец през ревизирания период. По смисъла на чл. 5, ал.
2 от КСО А.А.К. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася
осигурителни вноски изцяло за своя сметка. По свой избор жалбоподателят е избрал
да се осигурява и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/. Доходът,
върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други
доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО
осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените
лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния
месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване за съответната година. Като лице родено след *** г., на основание чл.
127, ал. 1 от КСО А.А.К. е задължително осигурен за допълнителна пенсия в универсален
пенсионен фонд.
Допълнително установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя,
в качеството му на самоосигуряващото се лице, за годишно изравняване за 2012 г„
2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 са в резултат на установения с РА № Р-16001618007340-091-001/24.06.2019
г. нов размер на облагаемия доход, въз основа на който е определен и осигурителния
му доход. Окончателните осигурителни вноски, дължими от А.А.К., са установени върху
годишния осигурителен доход, определен след приспадане на осигурителния доход, върху
който ревизираното лице е направило авансово вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно
осигуряване. При определяне на годишния осигурителен доход за ревизираните години,
върху който ЗЛ дължи вноски за годишно изравняване е приложено ограничение до максималния
месечен размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО за 2013 г. -2 200 лв.
и със ЗБДОО за 2014 г. - 2 400 лв., тъй като облагаемия доход установен при ревизията,
го надвишава. Размерът на окончателните осигурителни вноски е определен съгласно
чл. 6, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от КСО (за фонд „Пенсии" -12.8%, за фонд „Общо
заболяване и майчинство" - 3,5 % и за ДЗПО - 5%). На основание чл. 40, ал.
1, т. 2 от 330 и съобразно размера на здравноосигурителната вноска, посочен в чл.
2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8 % за периода 2012 г. - 2016 г., е определена
вноската за довнасяне в приход на НЗОК.
За да се
изясни фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите Венцислав Бисеров
Тахчиев и Илия Карамфилов К., чиито показания съдът възприема като достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Спорният
въпрос в конкретният казус е дали закупеното гориво от различни доставчици е
било изразходвано за основаната дейност на едноличния търговец.С оглед
констатациите от ревизиращите органи, че за част от горивото няма данни , че е
изразходвано за основанта дейност, тъй като са надписани километри, както и че
е посочено, че камионите са изразходвали повече гориво отколкото е било
необходимо, в сравнение с изминатия пробег са разпитани и посочените свидетели,
като единият работи като шофьор в ЕТ“Меги- А.К.“, а другият в РДГ.
Свидетелят
Тахчиев е заявил пред съда, че работи
като шофьор в ЕТ „Меги – А.К.“, която фирма извършва транспорт и преместване на
дървен материал. Преместването на дървения материал се извършва с кран,
монтиран на товарния автомобил, при което товарене двигателят на камиона
работи. Свидетелят поясни, че за да работи кранът, двигателят на камиона трябва
да работи, тъй като кранът се управлява от самия камион. Свидетелят сочи, че
при тази дейност разходът на гориво се отчита веднъж в километри и втори път –
като моточасове при работата на крана, поради което моточасовете са повече
отколкото километрите в пътните листове. Един моточас се равнява на 100 км.
Според свидетелските показания, разходът на количеството гориво зависи от
обектите, от климатичните условия, от маршрута, който се изминава. Дървеният
материал се намира в гората и достъпът до него се осъществява по черен горски
път по трудни пресечени терени. Сочи, че разходът на гориво в тези случаи се
повишава и може да достигне до 70-80 литра. При товаренето на дървен материал
ремаркето на камиона се откача и стои на главния път, а в горския участък се
навлиза само с камиона с крана. Понякога се налага по два-три пъти камионът с
крана да се връща до ремаркето, докато то бъде натоварено. Свидетелят заявява
пред съда, че при оформянето на документите за транспортирането и по-конкретно
в пътния лист, се вписват определени населени места, но реално дървеният
материал се товари от околностите, което допълнително увеличава разходът на
гориво. Така например при маршрут Велинград – Мадан / който е посочен в
решението на Директора на ОДОП-Пловдив/дървеният материал не е в гр. Мадан, а в
околностите на града. Според свидетеля се налага да се извършва и комбиниран
превоз, като например по маршрут Велинград – Ямбол, превозът може да бъде
комбиниран и до Слънчев бряг, като в пътния лист се вписва крайната точка. Свидетелят
заявява, че във фирмата има два камиона марка „Волво“, единият с рег. № РА9427,
а другият РА6218. Резервоарите на камионите събират около 700-800 литра гориво
и когато се зарежда от „Лукойл“ се взима фактура, а фактурата от „Родопи“ и
„Гърбев“ се издава в края на месеца.
Свидетелят
К. в периода 2012 г. – 2016 г. е работил в Регионално управление по горите гр.
Пазарджик, със седалище гр. Велинград, като се е занимавал с охраната, проверки
по гората и на превозните средства. Свидетелят заявява, че в района на
стопанствата „Селище“, „Чепино“ и „Алабак“ е извършвал проверка на камионите на
жалбоподателя. В показанията си сочи, че технологията в горското стопанство е
такава, че влизането навътре в гората, където се извършва сечта, става по т.
нар. горски пътища, което не позволява камиони с ремаркета да влизат. Налага се
камионите да оставят ремаркето на асфалта и се качват до сечището с крана, за
да натовари дървения материал. При товаренето се налага камионът с крана да
прави по три-четири курса. При работата на крана се разходва гориво, тъй като
двигателят на камиона работи. Във връзка с извършваната от него работа,
свидетелят е извършвал проверки на фирмата жалбоподател, която винаги е била
точна и коректна. Според свидетеля, за да се достигне до „Селище“ и „Алабак“,
отстоянието от републиканската пътна мрежа е от 4-5 км и достига понякога до
10-15 км по черни пътища.
По
делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която макар и оспорена от
ответника съдът е приел за компетентно изготвена. Настоящият съдебен състав
също счита, че така изготвената експертиза е компетентно изготвена.При
изготвяне на експертизата вещото лице се е съобразило с всички налични писмени
доказателства, включително пътни листа и пътни карти. Следва са се отбележи, че
пътните карти не са оспорени по съответния ред от ответника, поради което и
вещото лице и съда ги цени като годно доказателство, във връзка с изминат
пробег и моточасове. Именно в пътните карти са вписани моточасовете а не са
мотопробега, оттам идва и разминаването с пътните листа. На поставените му въпроси вещото лице е отговорило,
че поради специфичността на анализираните превози не може да се определят реално
изминатите разстояния по записаните маршрути (от - до населени места) по две причини:
Към дадения момент не могат да се установят точните отклонения от крайните (пунктове
по маршрута) и в т.н. горски обекти или сечища; от експлоатационна гледа точка,
при превозите с товарни автомобили с общо тегло над 12 тона не винаги са предпочитани/изгодни
най-късите маршрути, което в случая не може са уточни. Вещото лице, при прилагане
на внимателно определен алгоритъм и статистически анализ да се получат резултати
с точност в приемливи граници, е приело, че реалните разстояния по евентуалните
дву/трикратни маршрути според крайните пунктове няколко пътни листове са с около
9393 км по-малко от данните в пътните листове, съответно общия разход на гориво
по средната стойност на отчетеното по обработените пътни листове следва да е по-малко
с около 5098 литра,т.е за тези километри посоченото гориво не може да се
твърди, че е използвано за основаната дейност на жалбоподателя.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която съдът е приел за
компетентно изготвена. На поставените му въпроси вещото лице е отговорило, че фактурите
за покупка на гориво от „Гърбев 2008” ЕООД, „Лукойл България” ЕООД, „Пирин ойл труп”
ЕООД , „Нис петрол” ЕООД , „Родопи ойл” ЕООД, „Румойл” ЕООД, „БЕ ПЕТ” ЕООД и „ОМВ
БЪЛГАРИЯ” ООД притежават изискуемите реквизити, съгласно закона за счетоводството,
като първични счетоводни документи, адресирани до външен получател. Вещото лице
е посочило, че покупките на гориво са обвързани със зарежданията през съответния
месец, плащанията към доставчиците и цялостната дейност на фирмата през съответния
период – счетоводно отразяване на закупеното гориво по сметка 601, счетоводно отразяване
на плащанията по сметка 501 и 503 и счетоводни разчети по сметка 302, 411, 421,
453, 455, 601, 602, 501, 503, 702, 703 съгласно оборотните ведомости за 2012 г.,
2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Счетоводно закупеното гориво през ревизирания
период директно е изписвано по сметка 601 - разходи на материали, за месеца през
който е закупено. Закупуването на гориво не е отразявано междинно през сметките
от група 30 - 302, 303, 304 и по точно сметка 302 - суровини/материали. Този вид
осчетоводяване на закупеното гориво е допустим, когато закупеното гориво за съответния
месец е равно на изразходвано през съответния месец.Това осчетоводяване е
допустимо, с оглед приетата счетоводна политика на жалбоподателя, но не е
правилно тъй като води до изкривяване на
финансовия резултат в края на всеки месец и края на годината, със стойността на
неизразходваното гориво за съответния месец или съответната година.
В
заключението се казва, че няма счетоводни пречки за фактуриране, съответно осчетоводяване
на закупеното гориво в края на съответния месец, защото този вид фактуриране, съответно
осчетоводяване, отговаря на изискванията на Закона за счетоводството за текущо,
вярно и точно отразяване на стопанските операции в рамките на периода - месец/година.
Както от материалите по делото, така и въз основа на подробния анализ на товаро-разтоварната
и транспортната дейност на фирмата, извършена от САТЕ, може да се констатира, че
са налице съпътстващи документи - пътни листове, работни карти, заповеди и справки,
който касаят разходваното гориво при транспорт и товаро-разтоварни дейности,
само за определени фактури и километри.
С
оглед изясняване на това – за колко километра и за каква стойност на горивото
липсват съпътстващи документи от които да е видно, каква част от горивото не е
вложено в основната дейност на жалбоподателя са изготвени две допълнителни
ССчЕ.Всъщност това е и основният въпрос – относно това закупеното гориво, има
издадени фактури, дали е изразходвано за основната дейност и ако няма
доказателства за това , за какъв размер липсват такива доказателства.
Във
връзка с изясняване на обстоятелството, за превозното средство с което е извършван
превоза и за чия сметка, чрез Искания за предоставяне на документи, сведения и писмени
обяснения от трети лица са взети сведения от фирми, с който търгува ЕТ „МЕГИ-А.К.”.
При анализа на представените от фирмите документи се установява, че всички транспортни
разходи са за сметка на ревизираната фирма и превозът е извършван с транспортни
средства, собственост на ЕТ „МЕГИ- А.К.”, за което няма счетоводни пречки, защото
при този вид дейност, имаме осчетоводяване на горивото, като разход, но и се увеличава
стойността на продаваната стока с еквивалентната цена на горивото, което води до
паритет между допълнителни разходи и допълнителни приходи.
От
приетите по делото допълнителни ССчЕ се установи, че :
От направения анализ от САТЕ по години, във връзка с констатираните
несъответствия по години - таблица стр.6 от САТЕ е видно, че няма доказателства
за разхода на част от горивото закупено през 2013г., 2014, 2015г. и 2016г.,
поради което е констатиран завишен пробег и съответно завишен разход на гориво,
по години, в два варианта, както следва :
При
първи вариант, който съдът счета за правилен / без двойни курсове/ са направени следните
изчисления :
2013г.-1064.92л.
– отговарящи на 2438км.-43.68л./100км.;2014г. – 1170.81л.- отговарящи на 2513км.-46.59л./100км.;2015г.
– 2234.11л.- отговарящи н 4946км.-45.17л./100км.;2016г. – 4195.42л.- отговарящи
на 9081км.-46.20л./100км.
Следователно за съответните години, съгласно чл.70 ал.1
т.2 от ЗДДС, правото на данъчен кредит не е налице, независимо
че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато стоките или услугите са предназначени
за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.В конкретният
казус не е установено за този разход на гориво, дали същият е бил предназцначен
за основаната дейност, тъй като не е документално обоснован.
Счетоводната политика на фирмата е закупеното гориво, да
се изписва като разход по сметка 601 в момента на неговото закупуване .
Счетоводното отразяване на закупеното гориво по този начин,
води до изкривяване на финансовия резултат в края на всеки месец и края на годината,
със стойността на неизразходваното гориво за съответния месец или съответната година.
Правилно би било при изписването на горивото да се спазва
принципът за неговото счетоводно отразяване като разход по реда на осчетоводяване
.
Следователно за документално необоснования разход на гориво
и необоснованото приспадане на данъчен кредит по години, приспадането трябва да
бъде от последните закупени количества гориво за съответния период, тоест година.
Експертизата смята, че ЕТ „МЕГИ-А.К." необосновано
са приспаднали данъчен кредит за закупено гориво и са отразили разход за гориво
без основание през съответните годините, въз основа на изводите от САТЕ за разликите
в разходите на гориво, над приетите/одобрени / разстояния, по следните фактури,
както следва :
Първи вариант - без двойни курсове, варианта, който
съдът възприема за правилен :
2013г.
|
фа ктура № |
дата |
доставчик |
количество литри |
ед.цена с ДДС лева |
сума с ДДС лева |
Данъчна основа лева |
ДДС лева |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
********** |
30.11.2013 |
Гърбев-2008 ЕООД |
979.49 |
2.55 |
2399.76 |
|
|
|
|
|
м.11.2013 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
********** |
30.11.2013 |
Гърбев-2008 ЕООД |
684.74 |
2.55 |
1746.08 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
********* |
26.12.2013 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
56.39 |
2.59 |
146.05 |
|
|
|
********** |
22.12.2013 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
37.6 |
2.59 |
97.39 |
|
|
|
********** |
25.12.2013 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
37.59 |
2.59 |
97.36 |
|
|
|
********** |
16.12.2013 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
37.59 |
2.62 |
98.11 |
|
|
|
********** |
05.12.2013 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
22.73 |
2.59 |
58.87 |
|
|
|
********** |
08.12.2013 |
ОМВ Б-Я |
37.59 |
2.66 |
99.99 |
|
|
|
********** |
04.12.2013 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
37.89 |
2.59 |
98.14 |
|
|
|
********** |
10.12.2013 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
37.6 |
2.62 |
98.14 |
|
|
|
********** |
08.12.2013 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
37.6 |
2.59 |
97.39 |
|
|
|
********* |
26.12.2013 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
37.6 |
2.59 |
97.39 |
|
|
|
|
|
|
1064.92 |
|
2734.91 |
2279.09 |
455.82 |
Необосновано приспаднат
данъчен кредит на гориво за 2013г. - 455.82лв. Необосновано отразен разход на
гориво за 2013г. - 2279.09лв.
2014г.
|
фактура |
|
|
|
ед.цена с |
сума с |
Данъчна |
ДДС |
|
дата |
доставчик |
количество |
ДЦС |
ДДС |
основа |
|
|
|
№ |
|
|
литри |
лева |
лева |
лева |
лева |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
********* |
23.12.2014 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
37.51 |
2.02 |
75.77 |
|
|
|
********** |
31.12.2014 |
Гърбев-08
ЕООД |
1133.3 |
2.18 |
2476.06 |
|
|
|
|
|
|
1170.81 |
|
2551.83 |
2126.52 |
425.31 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Необосновано
приспаднат данъчен кредит на гориво за 2014г. - 425.31лв.
Необосновано отразен разход на гориво за 2014г. - 2126.52лв.
2015г.
|
фактура |
|
|
|
ед.цена с |
сума с |
Данъчна |
ДДС |
|
дата |
доставчик |
количество |
ДДС |
ДДС |
основа |
|
|
|
№ |
|
|
литри |
лева |
лева |
лева |
лева |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
********* |
12.12.2015 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
8.47 |
2.01 |
17.02 |
|
|
|
********* |
12.12.2015 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
147.8 |
1.95 |
288.2 |
|
|
|
********** |
15.12.2015 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
49.02 |
2.04 |
97.55 |
|
|
|
********** |
18.12.2015 |
БЕ ПЕТ
ЕООД |
251.25 |
1.91 |
479.9 |
|
|
|
********* |
18.12.2015 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
150.76 |
1.94 |
292.5 |
|
|
|
********* |
21.12.2015 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
153.06 |
1.91 |
292.3 |
|
|
|
********* |
21.12.2015 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
153.06 |
1.91 |
292.3 |
|
|
|
********* |
21.12.2015 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
153.06 |
1.96 |
287.8 |
|
|
|
********* |
22.12.2015 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
150 |
1.92 |
288 |
|
|
|
********* |
22.12.2015 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
97.09 |
2.01 |
195.2 |
|
|
|
********** |
23.12.2015 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
102.05 |
1.96 |
191.9 |
|
|
|
********** |
23.12.2015 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
818.49 |
2.13 |
1747.2 |
|
|
|
|
|
|
2234.11 |
|
4469.87 |
3724.89 |
744.98 |
Необосновано приспаднат
данъчен кредит на гориво за 2015г. - 744.98лв. Необосновано отразен разход на
гориво за 2015г. - 3724.89лв.
2016г.
|
фактура № |
дата |
доставчик |
количество литри |
ед.цена с ДДС лева |
сума с ДДС лева |
Данъчна основа лева |
ДДС лева |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
********** |
30.11.2016 |
Родопи Ойл
ЕООД |
1056.18 |
1.8 |
1901.12 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
********** |
05.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
146.35 |
1.97 |
288.32 |
|
|
|
********* |
05.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
148.51 |
1.97 |
288.11 |
|
|
|
********** |
06.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
48.8 |
2.05 |
100.04 |
|
|
|
********** |
06.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
48.54 |
1.98 |
96.11 |
|
|
|
********** |
08.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
97.09 |
1.98 |
192.25 |
|
|
|
********** |
08.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
97.56 |
1.97 |
192.2 |
|
|
|
********** |
08.12.2016 |
Родопи Ойл
ЕООД |
32.25 |
1.86 |
59.88 |
|
|
|
********** |
10.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
148.52 |
1.92 |
285.16 |
|
|
|
********** |
12.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
145.64 |
1.98 |
288.38 |
|
|
|
********** |
12.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
48.79 |
1.97 |
96.12 |
|
|
|
********** |
13.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
194.17 |
1.98 |
384.47 |
|
|
|
********** |
16.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
142.86 |
2.02 |
288.58 |
|
|
|
********* |
19.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
70.72 |
2.02 |
142.86 |
|
|
|
********* |
19.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
48.31 |
1.99 |
96.14 |
|
|
|
********** |
20.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
95.25 |
2.02 |
192.41 |
|
|
|
********** |
20.12.2016 |
Родопи Ойл
ЕООД |
36.87 |
1.9 |
70.05 |
|
|
|
********** |
21.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
95.23 |
2.02 |
192.36 |
|
|
|
********* |
21.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
96.62 |
1.99 |
192.26 |
|
|
|
********* |
22.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
96.62 |
1.99 |
192.26 |
|
|
|
********** |
22.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
241.56 |
1.99 |
480.73 |
|
|
|
********** |
24.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
47.62 |
2 |
95.24 |
|
|
|
********** |
28.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
142.85 |
2.02 |
288.56 |
|
|
|
********** |
28.12.2016 |
Лукойл Б-я
ЕООД |
68.92 |
1.96 |
135.09 |
|
|
|
********** |
30.12.2016 |
Родопи Ойл
ЕООД |
799.59 |
1.93 |
1540.07 |
|
|
|
|
|
|
4195.42 |
|
8078.77 |
6732.30 |
1346.47 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Необосновано приспаднат данъчен кредит на гориво за 2016г. - 1346.47лв.
Необосновано отразен разход
на гориво за 2016г. - 6732.30лв.
Общо за периода 2012 - 2016г. ЕТ „МЕГИ-А.К." необосновано е приспаднал
данъчен кредит за закупуване на гориво и
необосновано е отразил разход на гориво по първи вариант, както следва :
Необсновано приспаднат данъчен кредит на гориво за2012- 2016г. по първи
вариант -2972.58лв.
Необосновано отразен разход на гориво за 2012- 2016г. по първи вариант -
14862.80лв.
В хода на ревизионното
производство е установено, че лицето упражнява дейност в обект - Цех за преработка на дървен материал с адрес
- местност Бучемиша в района на гр. Велинград ведно с поземлен имот от 890кв.м.
за упражняване на стопанската дейност, в границите на които се намира и цеха за
преработка на дървен материал. В хода на самата дейност, с цел подобряване на
работата и по скоро облагородяване на имота, като огради и дребни строителни
подобрения на самия цех, са заведени като разход на фирмата покупките по ф-ра
18923/10 09 2014г -арматура и ф-ра *********/11.05.2015г. - тухли.
Към момента на покупките
ревизирано лице не е притежавало поземления имот, където е упражнявана
стопанската дейност и неправилно данъчната основа на посочените фактури е
отразена като разход за материали по счетоводна сметка 601 за 2014г. и 2015г.
Безпорно тези разходи са свързани с упражняваната стопанска дейност от ЕТ „Меги
- А.К." тъй като подобряването на условията на труд и обезопасяването на
имота от кражби не може да не се приеме, че не е част от общата стопанска
дейност на фирмата, но в същото време извършените подобрения могат да бъдат
тълкувани и като безвъзмездни доставки, съгласно чл.70. ал.1, т.2 и
експертизата на основание на гореизложеното е приела, че правилно е отказан
данъчен кредит на ЕТ „Меги - А.К." по фактури :
Необосновано приспаднат
данъчен кредит на ф-ра 18923/10.09.2014г. - 47.47лв. Необосновано отразен
разход на ф-ра 18923/10.09.2014г. - 237.33
Необосновано приспаднат
данъчен кредит на ф-ра *********/11.05.2015г. - 630.00лв Необосновано отразен
разход на ф-ра *********/11.05.2015г. - 3150.00лв.
ф-ра 18923/10.09.2014г.-
47.47лв.
ф-ра *********/11.05.2015г. -
630.00лв.
ОБЩО: 677.47лв.
Относно тези две фактури в Решение № 542/24.09.2019г., Директорът на
ОДОП-Пловдив е приел, че липсва жалба и РА е влязал в сила в тази му част.В
жалбата до Административен съд обаче жалбоподателя изрично е посочил, че пред
директора на ОДОП-Пловдив е обжалвал ревизионният акт в цялост, т.е. и в тази
си част, макар след това изрично да не е
посочил причини за обжалване конкретно във връзка с тези две фактури.
В тази си част липсва изрично произнасяне
на горестоящия административен орган – Директора на „ОДОП“-Пловдив, но съдът
приема , че е налице мълчаливо потвърждаване на РА в тази му част.
С оглед така приетото въз основа на САТЕ и СЧЕ, както и
допълнително изготвената такава , вещото лице е изчислило при първи вариант на
изчисленията, които съдът приема за правилни, задължения както следва :
По ЗДДФЛ:
|
Показатели |
Декларирано |
Установено |
|
|
|
|
|
Счетоводна печалба |
4097 |
4097 |
|
|
|
|
|
Увеличение на финансовия резултат |
|
840.00 |
|
|
|
|
|
Чл.54ал.2отЗКПО |
|
840.00 |
|
|
|
|
|
Намаление на финансовия резултат |
3460.00 |
840.00 |
|
|
|
|
|
Чл.54
ал.1 от ЗКПО |
840.00 |
840.00 |
|
Приспадане
на данъчна загуба |
2620.00 |
|
|
|
|
|
|
Данъчна печалба |
637.00 |
4097.00 |
|
-данъчна
печалба |
637 |
4097.00 |
|
-данъчна
загуба |
|
|
|
-Общо
ЗОВ |
1477.00 |
1477.00 |
|
ЗОВ |
1477.00 |
1477.00 |
|
Допълнително дължим ЗОВ |
0.00 |
|
|
1---------------------------------------------------------------------- Годишна данъчна основа |
0.00 |
2620.00 |
|
Данък върху годишна данъчна основа - 15% |
0.00 |
393.00 |
|
Направени
авансови вноски |
0.00 |
0.00 |
|
Дължим
данък за довнасяне |
0.00 |
393.00 |
|
Внесен
данък |
0.00 |
0.00 |
|
Дължим
данък |
0.00 |
393.00 |
По КСО , съответно
вноски ДОО /фонд Пенсии и фонд ОЗМ/
-16.3%х4763.33 = 776.43
Вноски
ДЗПО -5%х4763.33=238.16
Вноски по
ЗОВ – 9%х5040=403.20
2013г.
|
Показатели |
Декларирано |
Установено |
|
|
|
|
|
Счетоводна печалба |
5009.00 |
5009.00 |
|
|
|
|
|
Увеличение на финансовия резултат |
0.00 |
189043.30 |
|
Чл.26
т.1 от ЗКПО |
|
2279.09 |
|
Чл.26
т.2 от ЗКПО |
|
185961.21 |
|
Чл.54
ал.2 от ЗКПО |
|
803.00 |
|
|
|
|
|
Намаление на финансовия резултат |
4477.00 |
167682.46 |
|
|
|
|
|
Чл.54
ал.1 от ЗКПО |
803.00 |
803.00 |
|
Чл.27
от ЗКПО |
|
166879.46 |
|
Приспадане
на данъчна загуба |
3674.00 |
|
|
|
|
|
|
Данъчна печалба |
532.00 |
26369.84 |
|
-данъчна
печалба |
532.00 |
26369.84 |
|
-данъчна
загуба |
|
|
|
-Общо
ЗОВ |
1355.87 |
6961.37 |
|
ЗОВ |
1355.87 |
6961.37 |
|
Допълнително дължим ЗОВ |
0.00 |
|
|
Годишна данъчна основа |
0.00 |
19408.47 |
|
Данък върху годишна данъчна основа —15% |
0.00 |
2911.27 |
|
Направени
авансови вноски |
0.00 |
|
|
Дължим
данък за довнасяне |
0.00 |
2911.27 |
|
Внесен
данък |
0.00 |
0.00 |
|
Дължим
данък |
0.00 |
2911.27 |
Дължими
вноски ДОО/фонд Пенсии и фонд ОЗМ/-2803.85 лв.
Дължими
вноски ДЗПО -1095.26лв.
Дължими
вноски ЗОВ – 8%х21329.84=1706.39
2014г.
|
Показател
и |
Декларирано |
Установено |
|
|
|
|
|
Счетоводна печалба |
4838.06 |
4838.06 |
|
|
|
|
|
Увеличение на финансовия резултат |
0.00 |
2363.85 |
|
Чл.26т.1
отЗКПО |
|
2126.52 |
|
Чл.26
т.1 отЗКПО |
|
237.33 |
|
Чл.54
ал.2 от ЗКПО |
|
|
|
|
|
|
|
Намаление на финансовия резултат |
0.00 |
|
|
|
|
|
|
Чл.54
ал.1 отЗКПО |
0.00 |
|
|
Чл.27
от ЗКПО |
|
|
|
Приспадане
на данъчна загуба |
0.00 |
|
|
|
|
|
|
Данъчна печалба |
4838.06 |
7201.91 |
Дължими вноски ДОО/фонд Пенсии и фонд ОЗМ/ - 302.32лв.
Дължими
вноски ДЗПО-118.10лв.
Дължими
вноски ЗОВ -8%х2161=172.95
За 2015г.
|
Показатели |
Декларирано |
Установено |
|||
|
|
|
|
|||
|
Счетоводна печалба |
4848.07 |
4848.07 |
|||
|
|
|
|
|||
|
Увеличение на финансовия резултат |
0.00 |
7594.89 |
|||
|
Чл.26
т.1 от ЗКПО |
|
3724.89 |
|||
|
Чл.26
т.1 от ЗКПО |
|
3150.00 |
|||
|
Чл.26
т.2 от ЗКПО |
|
720.00 |
|||
|
Чл.54
ал.2 от ЗКПО |
|
|
|||
|
|
|
|
|||
|
Намаление на финансовия резултат |
0.00 |
|
|||
|
|
|
|
|||
|
Чл.54
ал.1 от ЗКПО |
0.00 |
|
|||
|
Чл.27
от ЗКПО |
|
|
|||
|
Приспадане
на данъчна загуба |
0.00 |
|
|||
|
|
|
|
|||
|
-данъчна печалба |
4848.07 |
12442.96 |
|
||
|
-данъчна загуба |
|
|
|
||
|
-Общо ЗОВ |
1448.75 |
3743.28 |
|
||
|
ЗОВ |
1448.75 |
3743.28 |
|
||
|
Допълнително дължим ЗОВ |
0.00 |
|
|
||
|
Годишна данъчна основа |
3399.32 |
8699.68 |
|
||
|
Данък върху годишна данъчна
основа -15% |
509.90 |
1304.95 |
|
||
|
Направени авансови вноски |
|
|
|
||
|
Дължим данък за довнасяне |
509.90 |
|
|
||
|
Внесен данък |
509.90 |
509.90 |
|
||
|
Дължим данък |
|
795.05 |
|
||
|
|
|
|
|
||
Дължими
вноски ДОО/фонд Пенсии и фонд ОЗМ/-1302.69лв.
Дължими
вноски ДЗПО-399.60лв.
Дължима
вноска ЗОВ – 8%х7402=592.24
За 2016г.
|
Показатели |
Декларирано |
Установено |
|
|
|
|
|
Счетоводна печалба |
5001.01 |
5001.01 |
|
|
|
|
|
Увеличение на финансовия резултат |
0.00 |
6732.30 |
|
Чл.26 т.1
от ЗКПО |
|
6732.30 |
|
Чл.26
т.1 от ЗКПО |
|
|
|
Чл.26
т.2 от ЗКПО |
|
|
|
Чл.54
ал.2 от ЗКПО |
|
|
|
|
|
|
|
Намаление на финансовия резултат |
0.00 |
|
|
|
|
|
|
Чл.54
ал.1 от ЗКПО |
0.00 |
|
|
Чл.27
от ЗКПО |
|
|
|
Приспадане
на данъчна загуба |
0.00 |
|
|
|
|
|
|
Данъчна печалба |
5001.01 |
11733.31 |
|
-данъчна
печалба |
5001.01 |
11733.31 |
|
-данъчна загуба |
|
|
|
-Общо ЗОВ |
1471.81 |
3558.41 |
|
ЗОВ |
1471.81 |
3558.41 |
|
Допълнително дължим ЗОВ |
0.00 |
|
|
Годишна данъчна основа |
3529.20 |
8174.90 |
|
Данък върху годишна данъчна
основа -15% |
529.38 |
1226.24 |
|
Направени авансови вноски |
450.00 |
450.00 |
|
Дължим данък за довнасяне |
79.38 |
776.24 |
|
Внесен данък |
79.38 |
79.38 |
|
Дължим данък |
0.00 |
696.86 |
Дължими вноски ДОО/фонд Пенсии и фонд ОЗМ / - 1187.02лв.
Дължима вноска ДЗПО – 364.11лв.
Дължима вноска ЗОВ – 8% х 6693.31 = 535.47
След като съдът цени изготвената СТЕ, във вариант 1,то , следва се приеме ,
че ЕТ“Маги-А.К.“ необосновано
ЕТ „МЕГИ-А.К.'" необосновано е приспаднал данъчен кредит за закупено
гориво, съгласно изводите на САТЕ, през съответните годините по 1
вариант, както следва:
-Необосновано приспаднат данъчен кредит на гориво за 201 Зг. -1
вар.-455.82лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 254.29лв.
-Необосновано приспаднат данъчен кредит на гориво за 2014г. -1
вар.-425.31лв, Лихва за периода до 24.06.2019г. - 191.70лв.
-Необосновано приспаднат данъчен кредит на гориво за 2015г. -1
вар.-744.98лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 260.17лв.
-Необосновано приспаднат данъчен кредит на гориво за 2016г. -1
вар.-1346.47лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 335.98лв,
ОБЩО : Необосновано приспаднат данъчен кредит на
гориво2012г.-2016г.-2972.58лв. ОБЩО лихва за периода до 24.06.2019г. -
1042.14лв.
Дължим Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012г.-1вар, - 393.00лв, Лихва за периода до
24.06.2019г. - 248.73лв.
Дължим Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г.-1вар. - 2911.27лв. Лихва за периода до
24.06.2019г. - 1546.59лв.
Дължим Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г.-1вар. - 265.57лв. Лихва за периода до
24.06.2019г. - 114.08лв.
Дължим Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за2015г.-1вар. - 795.05лв. Лихва за периода до
24.06.2019г. - 260.63лв.
Дължим Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г.-1 вар. 696.86лв. Лихва за периода до
24.06.2019г. 157.78
ОБЩО: 5061.75лв..
ОБЩО лихва за периода до 24.06.2019г. - 2327.81 лв.
Дължими Вноски за ДОО 2013г.-1вар. -
2803.85лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 1489.52лв.
Дължими Вноски за ДОО 2014г.-1 вар. -
302.32лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 129.88лв.
Дължими Вноски за ДОО 2015г.-1вар. 1302.69лв.
Лихва за периода до 24.06.2019г. - 427.03лв.
Дължими Вноски за ДОО 2016г.-1вар. -
1187.02лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 268.73лв.
ОБЩО:
5595.88лв.
ОБЩО
лихва за периода до 24.06.2019г. -2315.16лв.
Дължими Вноски за ДЗПО - УПФ 2013г.-1вар.
1095.26лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 58! .85лв.
Дължими Вноски за ДЗПО - УПФ 2014г.-1
вар. -118.10лв.
Лихва
за периода до 24.06.2019г. - 50.76лв. |
Дължими Вноски за ДЗПО - УПФ 2015г.-1
вар. - 399.60лв. 1 Лихва за периода до 24.06.2019г. - 130.98лв.
Дължими Вноски за ДЗПО-УПФ 2016г.-1вар.
- 364.11лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 82.43лв.
ОБЩО:
1977.07лв.
ОБЩО
Лихва за периода до 24.06.2019г. - 846.02лв.
Дължими Вноски за ЗО 2013г.-1вар. -
1706.39лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 906.51лв.
Дължими Вноски за ЗО 2014г.-1 вар. -
172.95лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 74.32лв.
Дължими Вноски за ЗО 2015г.-1вар. -
592.24лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 194.15лв.
Дължими Вноски за ЗО 2016г.-1вар.
535.47лв. Лихва за периода до 24.06.2019г. - 121.23лв.
ОБЩО:
3007.05лв.
ОБЩО
лихва за периода до 24.06.2019г. - 1296.21лв.
Общо Дължим Годишен и авансов данък по
ЗЛЛФЛ на ЕТ, Вноски за ДОО, Вноски за ДЗПО - УПФ, Вноски за ЗО 2012г.-2016г. -
1вариант - 15641.75лв.
Общо Дължими лихви по ЗДДФЛ на ЕТ, по
Вноски за ДОО, по Вноски за ДЗПО -УПФ, по Вноски за ЗО 2012г.-2016г. - 1
вариант - 6785.20лв.
Вещото
лице е направило съответните изчисления за приспаднатия данъчен кредит, дължим
годишен авансов данък по ЗДДФЛ, дължими
вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
С
оглед направеното изявление в съдебно заседание за оттегляне на жалбата за
сумите от 2 972.58лв. общ размер отказан данъчен кредит и лихви
1042.14лв., както и за сумите по ДДФЛ и ЗОВ общо в размер на 15 641.75лв.
и прилежащите лихви от 6 785лв. за период 2012г. – 2016г., в тази си част
жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане .
В
частта с която мълчаливо е потвърден процесния РА за суми по фактури - ф-ра
18923/10.09.2014г.- 47.47лв. и ф-ра *********/11.05.2015г. - 630.00лв., общо за
сума в размер на 677.47лв., жалбата е
неоснователна. Установи се, че извършените разходи не са основната дейност на
жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата в
останалата си част е основателна.
Съгласно чл.
160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА
включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът, въз
основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на
обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл
може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз основа на
установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени
доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но
при неправилно приложение на материалния закон в посочената по-горе част,
поради което следва да бъде отменен в тази си част.
Съгласно
националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл.
167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване
преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки
и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С –
285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано,
ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са
реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя
за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е
посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни
право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа
на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с
правилата за доказване, установени в националното право.
Съгласно чл. 68,
ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно
чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като
последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на
стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на
собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по
дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на
стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25,
ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е
получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки.
Безспорно от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че през ревизирания
период основната дейност на А.А.К. с ЕТ „Меги - А.К." е разкрояване,
рендосване и импрегниране на дървен материал, осъществявана в обект - цех за
преработка на дървен материал, ведно с поземлен имот от 890 кв.м., намиращ се в
местност Бучемиша, района на гр. Велинград. РЛ притежава лиценз № 07011 за
превоз на товари в страната, издаден на 15.06.2016 г. и валиден до 20.06.2026
г., както и товарни автомобили марка Волво ФХ 12 с рег. № РА9427ВК, рег. №
РА1002ВР, рег. № РА5034ВТ и рег. № РА6218ВХ и ремаркета с рег. № РА7751ЕЕ, рег.
№ РА1039ЕЕ и рег. № РА1009ЕМ. Представени са и актове за технически преглед на
автокранове, фабрично монтирани към два от автомобилите на фирмата.
От приетите по
делото съдебни експертизи се установи, че фактурите за покупка на гориво
притежават изискуемите реквизити, съгласно закона за счетоводството, като
първични счетоводни документи, адресирани до външен получател.
Според практиката на СЕС приспадането на ДК следва да се признае, ако се
установи пряка и непосредствена връзка между направените от данъчно задълженото
лице разходи и независимата му икономическа дейност.Това е и спорният въпрос-
дали зареденото от жалбоподателя гориво е изразходвано за основната му икономическа
дейност. Съдът следваше да се съобрази с това, че за голяма част от фактурите,
с оглед представените писмени доказателства и приети САТЕ и три СИЕ е налице
документална обоснованост на разхода в основната икономическа дейност. Установи
се, че може да има разминаване в работните карти и пътните лиса, с оглед това
къде се намира сечището, колко пъти камиона е отивал да товари без ремаркето от
основния път до находището, както и обстоятелството, че мотокрановете работят с
горивото от съответните автомобили, като също така има значение дали е топло
или студено времето.Установи се, че разликата в моточасовете и километрите са
именно с оглед работата на автокрановете, а там където всъщност е надписано
гориво, жалбоподателят за тези суми оттегли жалбата си. Именно, извършваните от
жалбоподателя дейности /цех за дървен материал. ППС и лиценз за превоз на
товари - стр.2 и 3 от РД/ са безспорни по делото. Редовността на фактурираните
доставки на дизелово гориво също не се оспорва. Тези разходи всъщност имат
пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на
данъчнозадълженото лице - в този смисъл Решение по дело Midland Bank точка 31 и Решение от 26.05.2005 г. по дело Kretztechnik С-465/03. Recueil, стр. 1-4357, точка 36.
Разходните норми гориво, приети от в.л. М. кореспондират с данните от
корпорацията-производител Волво. Взети са предвид изискванията на Наредба №
3/25.09.1989 г. и са определени завишени разходи за гориво по години. Вещото
лице е съобразило само частично движението на товарните автомобили по пресечен,
планински терен. Очевидно е, че достъпът до сечища е по горски /черен/ път,
което заедно с работещ кран, респ. 2 или 3 връщания за товарене на ремарке
увеличава разхода. Нещо повече, видно е /л.539-разпит в.л./, че САТЕ възприема консервативен подход при
оценка действителните разходи за гориво в горските участъци. Съдът както се
посочи по-горе цени така изготвената СТЕ като изготвена компетентно и правилно,
даваща отговори на поставените въпроси.
В десйтвителност от страна на ответника се направиха възражения, но от своя
страна не се направиха искания за повторна, допълнителна експертиза или други
доказателствени искания. С оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса, с арг. на чл.170 АПК, във вр. с пар.2 ДР на ДОПК ответника трябва да
установи верността на констатациите в РД. В случая, че закупуваното гориво е
използвано „за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето" - чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС. Никакви факти в
тази насока не се ангажираха. Съдът цени направените изводи на ССЕ -
Покупните фактури от
описаните доставчици, вкл. ОМВ България, Лукойл и др. съдържат необходимите
реквизити и са с начислен ДДС. Установява се наличието на съответните
съпътстващи документи - пътни листове, работни карти и заповеди във връзка с
курсовете и изписването на горивото. В тази връзка вещото лице е разработило
два варианта за отказ на ДК при завишен разход на гориво, като съдът прие първи
вариант. Да, в част от пътните листове липсват реквизити, както и в пътните
карти, но в цялост дават пълна , завършена картина относно част от
изразходваното гориво. С експертизите
кореспондират и дадените показания от разпитаните свидетели Тахчиев и К.. Изложеното
от свидетелите относно механизма за добив на дървен материал е последователно,
подробно и непротиворечиво. Касае се за приети и неоспорени справки горива - л.
87 и сл.; фискални бонове, договори за доставка и свидетелства ППС - приложения
към предходната жалба по адм. ред - л.244 и сл. „Ако такова оспорване не е
извършено, а само в административния акт е записано, че документите са
неистински, съдът изгражда правните си изводи и се позовава в мотивите си и
върху неоспорените доказателства, независимо от мотивите на административния
орган в обжалвания акт" - Решение № 720 от 16.01.2009 г. на ВАС, 5-членен
състав.Такова оспорване от страна на ответника не е направено.
Горестоящият адм. орган правилно приема, че автомобилите са зареждали
дизелово гориво през различни дати от съответния месец, а в края на месеца е
издавана фактура за цялото заредено количество, което не противоречи на
нормативната уредба и видно е практика на търговците на горива. Разходите по
фактури за закупени горива са документално обосновани. Първичните документи
имат необходимите реквизити по ЗСч. Осчетоводени са при контрагентите, както и
плащанията по тях. По същество се касае за реално изразходени количества гориво,
в оспорената част. Ревизиращият екип сам посочва, че са установени наличните
специализирани товарни автомобили, използвани във връзка с основната дейност. Облагането
в обратния смисъл почива не на конкретни, събрани по реда на ДОПК
доказателства, а не справки изготвени от ОП. По същество е приложен чл.122
от ДОПК без позоваване на същия и спазване на предвидените в него процесуални
изисквания. В ДОПК няма презумпция за вярност на установеното при ревизионното
производство. Тежестта на доказване на направените констатации е върху ОП, с
арг. на обратното е чл.124, ал.2 от ДОПК. Същите не могат да се основават на предположения
или съмнения, както се процедира в случая.
Неправилно
административния орган е игнорирал работните карти, тъй като били вътрешен
документ и не съдържали информация във връзка с кои доставки са
товаро-разтоварните работи. Автентичността на подписаните частни документи не е
оспорена, а съдържанието им се потвърждава от съвкупността останали документи
за покупки, плащания на горива, справки и използвани кранове, както и от СТЕ. В
РА е отбелязана липса на документална обоснованост при изразходване на
горивата, което е основание за приложение друг текст - чл.26, т.1 „разходи,
несвързани с дейността". Ответникът не е съобразил технологичния процес
- при преместване, товарене или разтоварване на материал, няма как да се
записва номер фактура, тъй като това не представлява реализация, а дейности по
складиране, подготовка за товарене или преработка.
Не е необходимо да се записва на отделен ред „транспорт", когато същия
е включен в цената на доставката - франко склад на купувача. Описани са
извършените насрещни проверки на общо 23 дружества-контрагенти. Всички потвърждават,
че транспорта е за сметка на жалбоподателя /стр. 11-15 от РД/.Отбелязани са
ППС и имената на шофьорите, които са осъществявали съответните курсове. Тези
обстоятелства не се оспорват, но по същество не са обсъдени и възприети в
цялост при повторната ревизия: приема „по-голямата част от разходите..." „Аргумент"
за това е наличието на завишени показатели на изминатото разстояние.
Увеличението на
финансовия резултат за периоди 2012-2016 г. е в годишен аспект - стр. 18 от РД,
но конкретни справки и фактури за гориво няма. От „Гърбев 08" ЕООД се
зарежда гориво през целия месец на картон на шофьорите, а обобщена фактура се
издава в края на съответния месечен отчетен период. На ревизиращия екип са били
предоставени картоните за зареждане през месеца, които обаче не са съобразени.
Затова не е необходимо жалбоподателя на има съд за съхранение н а гориво. Освен
това неправилно АО е приел , че част от горивото е изразходвано в основната
дейност на дружеството, а друга част не.
Безспорно се установи,
че всяка фактура обобщава няколко зареждания - плащания в рамките на съответния
месец. Включително са налице
фактури, в които
боновете са изрично
изписани. Например_ фактури №
**********/31.08.2016 г.: №
**********/30.04.2016 г.: № 8000000181/3.07.2016
г.: № **********/31.10.2017 г. и др.! Следователно, твърдението за
предварително изразходени горива, които не са били налични /придобити/ от страна
на жалбоподателя е напълно несъстоятелно и се обори от приетите по делото
експертизи. В крайна сметка това фактическо съждение противоречи на изложената
от самия ответник теза, че горивата са заведени, но част от тях са изразходени не
за дейността на дружеството. Връзката /съпоставимостта/ между фактури и
пътни листове беше установена ат приетата по делото СТЕ и СЧЕ. Едновременното наличие на пътни листове и
покупни фактури е факт. Непълнота в реквизити на първите не е достатъчно
основание да се игнорират, като такива. Представени са договори за
зареждане/доставка на горива, сключени с Гърбев 2008, респ. Родопи ойл, от
съдържанието /клаузите/, на които е видно как е процедирано при зареждането,
документирането и плащането на горивото всеки месец. Това изрично договорно
съдържание не е съобразено, а същото отговаря на осчетоводените фактури и
касови бонове.
Такова разбиране е застъпено и в Решение на СЕС от 22.03.2021 г. по дело
С-153/11, като според посочената практика въпросът дали данъчнозадълженото
лицето е действало в това качество за икономически нужди е фактически и следва
да се прецени с оглед всички данни по случая, сред които и естеството на
стоката и периодът, който е изтекъл от придобиването й до използването й за
целите на икономическата дейност.
Твърди се едновременното наличие на две отделни хипотези по чл.26 от ЗКПО -
разходи, които не са документално доказани и не са свързани с дейността. По
първия пункт очевидно е, че действителността на доставките и документирането им
не се оспорват! По втория не се обосновава липсата на връзка на осчетоводените
разходи с приходите /дейността/ на фирмата, напротив.
Ответникът
/без конкретни мотиви/ избирателно определя данъчни периоди и фактури,
по които да се откаже правото на ДК. Същият е в противоречие с правото на ДЗЛ
да приспаднат дължимия или платен ДДС за закупени от тях стоки. Той е основен
принцип на въведената от законодателството на ЕС обща система на ДДС .Съдът
на Европейския съюз неведнъж е подчертавал, предвиденото в член 167 и сл. от
Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по
принцип не може да бъде ограничавано. По-конкретно това право се упражнява
незабавно по отношение напелия данък, начислен по получени доставки .
В частта по доставките
/стр. 27 от РД/ не са констатирани основания за корекции на размера на
извършените доставки и начисления данък. Налице е различно третиране на една и
съща верига доставки на потреблението с право на ДК, респ. изразходването на
гориво с начислен ДДС. Така се „мотивира" отказа на правото на приспадане
на ДК с основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС. Явно ответникът приема наличието на
надлежни и документирани доставки /документална обоснованост, която пък отрича
в частта по ЗКПО/. Според Решение № 339 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
1338/2014 г.. VIII о.:
„Липсата на определени реквизити в товарителниците и на пътните листи не би
могло да обоснове непризнаване правото на данъчен кредит при наличието на други
доказателства, установяващи прехвърляне правото на собственост върху доставените
стоки."
Така и Решение № 12664/14.10.2020
г. по а.д. № 6790/2020 г. на ВАС, I о.: „Не съществува ограничение за
установяване на правно релевантния факт за осъществяване на доставките с гласни
доказателствени средства."
В случая ответникът никъде НЕ твърди участие или знание
от страна на жалбоподателя за злоупотреба с ДДС. Единствено се позовава на „преглед на работни
карти и пътни листове".
Конкретни справки и съпоставки обаче няма, т.е.
неизпълнението на собствените
правомощия е вменено в тежест на проверяваното
лице.
Нормата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС е изключение и не следва да се тълкува
разширително и при липса на установени елементи от фактическия състав
-основание за приложението й. Записите по периоди са немотивирани -
препраща се единствено към „констатациите в т.3.2 на основание чл.70, ал.1, т.2
от ЗДДС". Кои са тези фактически и правни съображения, обосноваващи отказа
на ДК по ЗДДС не е ясно, тъй като в РД има номериране с римски и арабски цифри
и разделите 3.2 са няколко. Същевременно, покупките на горива от регистрирани
по ЗДДС дружества с начислен от тях ДДС са факт. Отделно, според Решение №
12656 от 02.10.2013 г. на ВАС по адм. д. №2057/2013 г.. I о.:
"Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му
качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно на
механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното
използване определят само обхвата на първоначалното приспадане. на което
данъчнозадълженото лице има право."
Определени
са нови размери на облагаемия доход, респ. нови размери на осигурителните
такива по отделните години. Именно осигурителни доходи в описаните размери не
са обосновани, тъй като няма основание за коригиране на финансовите резултати
над изчислените със ССЕ. В крайна сметка тежестта на доказване на направените
констатации е върху ОП, с арг. на обратното е чл.124, ал.2 от ДОПК. Същевременно
не сме изправени и не се твърди състав по чл. 122 от ДОПК. Няма как
по-високи размери на определен облагаем доход да се презумират за осигурителен
такъв. При повторната ревизия горепосочените процесуални механизми са
пренебрегнати, което е довело до необосновани и незаконосъобразни начисления на
ЗОВ и лихви за 2012-2016 г.
Разходите не свързани с дейността или т.нар. надписано
гориво, всъщност не е било определено правилно, от там неправилно са завишени и
финансовите резултати, което пък е довело до погрешни правни изводи във връзка с
данъчното и осигурително облагане на ЕТ. В противоречие е с принципа за
съпоставимост на приходите и разходите и съдебната практика -Решение № 123 от
07.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5538/2012 г., I о.; Решение № 212 от
09.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4027/2014 г., VIII о. и др.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да се отмени обжалвания РА , както следва :
Над сумата от 2972.58 лв. общо отказан ДК по ЗДДС и
1042.14 лв. лихви, по данъчни периоди 2013 г. - 2016 г.
Над сумата 5061.75 лв. общо ДДФЛ и 2327.81 лв. лихви, по данъчни
периоди
2012г. - 2016 г.;
Над сумата от 5595.88 лв. общо ДОО и 2315.16 лв. лихви, по данъчни
периоди
2013г.-2016г.;
Над сумата от 1977.07 лв. общо ДЗПО-УПФ и 846.02 лв. лихви, по данъчни
периоди 2013 г. - 2016 г.;
Над
сумата 3007.05 лв. общо ЗО и 1296.21 лв. лихви, по данъчни периоди 2013
г.-2016г.
Следва
да бъде потвърден в частта на отказан данъчен кредит в размер на 630.00лв. за
данъчен период м.06-2015г. и 47.47лв. за данъчен период м.10.2014г. с прилежащи
лихви в размер на 287.90лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на ЕТ „Меги – А.К.“ с ЕИК ********* от гр. Велинград, ул. „Маркови
скали“ № 32 против Ревизионен акт № Р – 16001618007340-091-001/24.06.2019 г., в
потвърдената му част с Решение № 542/24.09.2019 г. на Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта за сумата от
2 972.58 лв. отказан данъчен кредит и лихви 1042.14 лв., както и сумите за
ДДФЛ, ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОВ за сума в размер
на 15 641.75 лв. и прилежащи лихви 6 785.20 лв. за периодите
от 2012 г. до 2016 г. и прекратява производството в тази му част.
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р – 16001618007340-091-001/24.06.2019 г., в потвърдената му част с
Решение № 542/24.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, както следва :
Над сумата от 2972.58 лв. общо отказан ДК по ЗДДС и
1042.14 лв. лихви, по данъчни периоди 2013 г. - 2016 г.
Над сумата
5061.75 лв. общо ДДФЛ и 2327.81 лв. лихви, по данъчни периоди 2013 г. - 2016
г.;
Над сумата
от 5595.88 лв. общо ДОО и 2315.16 лв. лихви, по данъчни периоди 2014 г. – 2016
г.
Над сумата от 1977.07 лв. общо ДЗПО-УПФ и 846.02 лв. лихви, по данъчни
периоди 2013 г. - 2016 г.;
Над
сумата 3007.05 лв. общо ЗО и 1296.21 лв. лихви, по данъчни периоди 2013 г. - 2016г.
ПОТВЪРЖДАВА
Ревизионен акт № Р – 16001618007340-091-001/24.06.2019 г., в частта в която
мълчаливо е потвърден с Решение № 542/24.09.2019 г. на Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, а именно: в частта на
отказан данъчен кредит в размер на 630.00 лв. за данъчен период м. 06.2015г. и
47.47 лв. за данъчен период м.10.2014 г. с прилежащи лихви в размер на 287.90 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: