Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Разград,
04. 03. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
окръжен съд в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия:
Анелия Йорданова
при
секретаря Н. Р., като
разгледа докладваното от съдия Ан.
Йорданова т. д. № 48 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР от
КЗ.
Постъпила е искова молба от П.П.Д.,
представлявана
от пълномощник адв. Коцев против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София. Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ да бъде осъден ответника да заплати сумата 120 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата 2 480 лв. , представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП
19. 02. 2016 г.
Претенциите на ищеца представляват обезщетение за нанесени неимуществени и имуществени вреди, причинени от ПТП на 19. 02. 2016 г. Ищецът твърди, че на 19.02.2016
г., около 10,00 часа, по път 11-49 /между гр. Разград и гр.Търговище/ на км. 8+
6ООм. в непосредствена близост преди с. Бистра, обл. Търговище, В.З.Я., при управление на л. а. „Киа Спортидж“ с per. №
Т 5157 СТ нарушил
правилата за движение по пътищата и причинил телесни увреждания на ищеца –
пътувал на предната дясна седалка на лек
автомобил „Ситроен
Джъмпи“ с per. № С 8113 МТ, управляван от Иван Стефанов И.. Вината на
водача В.З.Я. за причиненото ПТП е
призната с Присъда № 45, постановена на
20.09.2017г. по НОХД № 1336/2016г. по описа на Районен съд -
Търговище, изменена с Решение № 1 от 09.01.2018г. по ВНОХД № 218/17г. по
описа на Окръжен съд - Търговище.
МПС „Киа Спортидж“ с per. № Т 5157 СТ има валидна застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗАД „ОЗК Застраховане” АД по полица № BG/23/115002994282
с период на действие от 14.12.2015 г. до 13.12.2016 г.
В резултат на ПТП
на П.П.Д. са причинени
следните телесни увреждания: Травматичен
хемопневмоторакс с контузия на белите дробове довело до разстройство на
здравето временно опасно за живота; Счупване на шилестия израстък на първи
гръден прешлен на гръбначния стълб; Счупване на лъчевата кост на дясната
предраменница, довело до оперативно лечение с открито наместване с вътрешна
метална фиксация.
След катастрофата бил приет за лечение в МБАЛ - гр. Търговище в
„Хирургично отделение” с диагноза: „Комбинирана травма, травматичен
хемопневмоторакс в ляво, фрактура на процесус спинозус, фрактура на дясната
радиална кост”. От това отделение на 25.02.2016 г. бил преместен за
продължаване на лечението в „Ортопедо-травматологично отделение” в същата
болница с диагноза: S 52.50 - счупване на долния край на лъчевата кост в дясно.
Претърпял операция с поставяне на имплант.
След проведено лечение в МБАЛ — гр.Търговище бил изписан на
29.02.2016 г. и бил в болнични 6 месеца.
В първите
месеци след катастрофата, освен физическите болки, започнал силно да се
страхува, че ще остане инвалид за цял живот. Страхувал се да пътува с
автомобил, бил изнервен, имал проблеми със съня и непрекъснато му се повтаряли
кадри от последните мигове на катастрофата. Вследствие на това започнал да изпитва чувството на отчаяние, затворил се в
себе си и не излизал навън. Нямал желанието да се вижда както с колеги така и с
роднини. Поради това се наложило да потърси помощта на психолог.
Ищецът
твърди, че търпи и други имушествени вреди, които представляват разходи за
лечението му.
Закупил имплант на стойност 1180 лв. За
издаване на болнични лист и контролни прегледи се наложило да пътува до гр.
Търговище общо 5 пъти – на 30.03.2016г., 03.05.2016г., 01.06.2016г., 29.06.2016г. и
03.08.2016г. За тези посещения пътувал с личния си автомобил марка „Сузуки”, модел „Лиана“, с per. №
РР 57 43 АН. Разходите му за тези пътувания са в общ размер на
100,00 лв.
Към датата на ПТП ищецът
работел по трудово правоотношение като служител
на Главна дирекция „Охрана” към Министерството на правосъдието. Разликата
в заплатата, която получавал преди катастрофата и отпуснатото му
обезщетение от НОИ през времето на неработоспособността му била
в размер на 200.00 лв. месечно. Така за периода от 19.02.2016 г. до 16.08.2016 г.
получил 1200.00 лв. по-малко пари, поради невъзможността да ходи на работа.
Постъпил е писмен отговор от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.
София.
По същество оспорва исковете по
размер. Твърди, че исковете не са подкрепени с доказателства и са прекомерно
завишени по размер. Твърди се, че претендираното обезщетение е силно завишено.
Силно преувеличен е интензитетът на претърпените болки и страдания. Възразява, че ако това твърдението на ищеца за интензитета на претърпените болки и страдания
бъде доказано, то единствената причина за настъпването на гореспоменатото
обстоятелство е неспазване на лекарските предписания от страна на Д., както и
твърдението за наличие на психически отклонения за пострадалия, вследствие на
процесното събитие, за неоснователно. Няма данни Д. да е използвал предписани
медикаменти или каквато и да била друга форма за лечение на отрицателните си
психически състояния.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по основание и
размер и началния момент, от който се дължи по аргумент за неоснователност на
главния иск. На отделно основание, счита иска по
акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за
забава, тъй като ЗАД „03К - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не
дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за
неимуществени вреди. Моли да се има предвид, че отговорността на застрахователя
е договорна, а не деликтна.
Твърди се, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от ищеца, тъй като пътувал без
правилно поставен предпазен колан, което съпричиняване е основание за
намаляване на застрахователното обезщетение. Също така твърди, че вина за ПТП
има и другия водач, при когото е пътувал пострадалия, тъй като се движел с
несъобразена с пътния участък скорост.
Съдът, като прецени твърденията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложените преписи от Присъда № 45, постановена
на 20.09.2017 г. по НОХД № 1336/2016 г. по описа на Районен
съд - Търговище, изменена с Решение № 1 от 09.01.2018 г. по ВНОХД № 218/17 г. по описа на Окръжен
съд – Търговище, подс. В.З.Я.
е признат за виновен в това,
че на 9.02.2016 г. при управление на
собственото си моторно превозно средство – лек автомобил „Киа Спортидж“ с
рег. № Т 5157 СТ на път II – 49, около км.8+600, на около 650 метра след
с.Бистра, общ.Търговище, в посока гр.Търговище – гр.Разград, нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно: чл.8, ал.1 от ЗДвП - „Водачите на
пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е
указано нещо друго“; чл.20,
ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“; чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост
причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на П.П.Д.
- две средни телесни повреди - счупване на шилестия израстък на
първи гръден прешлен, с което му е причинено трайно
затрудняване движението на снагата и счупване на лъчевата кост на
дясната предраменница в областта до гривнената става, с
което му е причинено трайно затрудняване движението на десния горен крайник; на Диян Красимиров Йовчев -една
средна телесна повреда – счупване на капачката на
лявата колянна става с разместване на костни фрагменти, с което му е причинено
трайно затрудняване движението на левия долен крайник и на Иван Стефанов И.
- две средни телесни повреди - открито счупване
на лакетната кост на лявата предраменница в областта
на лакетната става с разместване на костните фрагменти, с което му е
причинено трайно затрудняване движението на левия горен крайник и
мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнанието, с което му е
причинено разстройство на здравето, временно опасно за
живота, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“а“ във вр.
с ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с
чл.129, ал.1 от НК във вр. с чл.8, ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП му е наложено предвиденото в
закона наказание.
Страните не спорят, че за
управлявания от В.З.Я. лек автомобил „Киа Спортидж " с рег.№ Т 5157 СТ към момента на настъпване на ПТП е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника № BG/23/115002994282,
валидна от 14.12.2015
г. до 13.12.2016 г.
По настоящото
дело са разпитани като свидетели И. С. И., К. И. Д. и В.З.Я..
Св. И. дава показания, че преди
ищецът да се пенсионира през 2019 или 2020 г., били колеги. На 19. 02. 2016 г. били назначени конвоен
наряд и трябвало да конвоират задържано лице до гр. Търговище. И. било водач на автомобила, до него седял
колегата му С. С., а отдясно на Събев седял пострадалият П.Д..
Сложили си обезопасителни колани. И. си поставил колана, който бил отделен, а С. и Д. били с общ колан, който поставили, като го
закопчали до И..***, преди с. Бистра, навлезли в ляв завой. Д. забелязал насрещно движещия се автомобил и извикал на И.
„Иване, този автомобил какво прави“. И. тогава отбил автомобила в дясно, но другият
автомобил ги блъснал. Тогава И. загубил
съзнание, но впоследствие П.Д. му разказал, че имал в себе си джобно ножче и
срязал предпазния колан, за да се освободят, срязал и колана на И.. След
катастрофата дошли линейки и ги откарали в болницата в Търговище. Д. бил
настанен в Хирургично отделение. По време на стационарното лечение Д. се
оплаквал от много силни болки в кръста и лявата ръка. След изписването му от
болницата, за период от две-три седмици отишъл в с.Гецово, където имал къща, за
да може по-лесно да излиза навън и да се придвижва. Придвижвал се с инвалидна
количка. В гр. Разград, двамата с Д. били съседи и докато били в отпуск по
болест често се виждали. Д. се оплаквал, че го боли кръста, чувствал се зле и
не можел да се движи. И понастоящем му се оплаквал от болки в кръста и в
областта на китката на ръката. След произшествието се променил много и
психически. Преди катастрофата бил
общителен, шегувал се, докато след това станал затворен, унил, умислен. Шест
месеца продължило домашното им лечение и след като се върнали на работа, когато
се наложело да пътуват през същия
участък от пътя, отново съпреживявали случилото се произшествие.
Св. К. И. Д. е съпруга на ищеца и дава
показания, че веднага след като разбрала за ПТП, отишла в болницата в Търговище. Първо го настанили в отделението по
Ортопедия, а впоследствие в Хирургично отделение. В болницата престоял 10-11
дни. Ищецът бил силно психически травмиран, защото имал счупени ребра и
увреждане на белия дроб и считал, че
състоянието му е тежко и необратимо, че ще остане в инвалидна количка. Не можел да спи през нощта, защото изпитвал
силни болки и постоянно приемал обезболяващи лекарства. Не можел да поема добре въздух от болките, не
искал да се храни и дори да приема вода.
Тъй като не можел да става от леглото, през цялото време бил обслужван
от свидетелката и изпитвал срам. Тъй като живеели в жилищен блок на петия етаж,
а ищецът трудно се придвижвал сам, след
напускане на болницата, свидетелката го завела в къщата на своите родители в с.
Гецово. Там престояли 2-3 седмици. През цялото време ищецът бил на легло, не
можел да се придвижва сам, не можел да отиде до баня, тоалетна. Помагали му майката
и братът на свидетелката. Заради пострадалата дясна ръка в продължение на два-три
месеца не можел да се обслужва сам, не можел да се храни. В продължение на шест месеца бил в болнични и
през това време за придвижване ползвал патерици, тип „канатка“. Периодично
ходел на прегледи, рехабилитация и физиотерапия, каквито му били предписани за
раздвижване. Към настоящият момент също изпитвал болки в областта на кръста и
ръката. Не можел да си служи пълноценно с ръката и полагал повече усилие, за да
си служи с нея при обикновени дейности, които вършел преди, като носене, рязане
на дърва и др. Променил се много и психически. Преди произшествието бил много
спокоен човек, нямал проблеми със съня, бил веселяк по характер, а след това се
затворил в себе си, не говорел, така че да изразява емоциите си, бил изнервен,
не можел да спи и бълнувал, често говорел за катастрофата.
Св. В.З.Я. е водачът на лекия автомобил „Киа
Спортидж“ с per. № Т 5157 СТ,
участник в процесното ПТП. Дава показания, че се движела в посока от гр.
Търговище към гр. Кубрат. Управлявал автомобила с не повече от 90 км./ч. Валял
дъжд, нямало мъгла и пътувал нормално.
До с. Бистра имало два завоя. Тъй като знаел, че вторият завой е с
особености и „изхвърля“, натиснал спирачки да убие скоростта. Колата му поднесла, задвижила се като
шейна, навлязла в насрещното платно и се
ударила в автомобила, в който бил пострадалия. Обадил се на свой познат за съдействие и
помощ. Дошла линейка и ги откарала в болницата в Търговище.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат
на претърпяното ПТП на 19. 02. 2016 г.
ищецът е получил: множество контузни огнища на белия дроб двустранно,
много по-изразено в ляво; хемопневмоторакс /натрупване на патологична течност
колекция кръв и въздух в гръдната кухина/ в ляво; фрактура на процесус спинозус
/бодилест израстък/ на 1-ви гръден прешлен; закрито счупване на долния край на
дясна лъчева кост. По своята медико-биологична характеристика контузията на
белия дроб обуславя разстройство на здравето с временна опасност за живота;
натрупването на патологична колекция кръв
и въздух в гръдната кухина обуславя разстройство на здравето с временна
опасност за живота; счупването на бодилестия израстък на 1-ви гръден прешлен,
както и счупването на долния край на дясна лъчева кост – трайно затруднение в
движението на снагата, респ. на десния горен крайник за срок повече от един
месец. Установените увреждания на
пострадалия са в причинна връзка с процесното ПТП. Болничното лечение на пострадалия е
продължило за периода от 19. 02. 16 г. до 29. 02. 16 г. Последвало е активно наблюдение от специалист
– ортопед травматолог, курс рехабилитация с обучение за ЛФК в домашни условия,
както и двукратно санаториално
лечение. Посттравматичният
възстановителен и рехабилитационен период е приключил, но не е постигнато пълно
възстановяване. Субективните оплаквания, съобщени при прегледа на 16. 11. 20 г.
и обективно установения двигателен дефицит за десен горен крайник сочи, че и
към момента Д. не може да използва пълноценно активната дясна ръка. Металната
остеосинтеза не е екстрахирана. Премахването й е решение на лекуващия лекар в
зависимост от клиничното състояние на пострадалия. С оглед възрастта му и
твърде продължителния период на възстановяване е преценено, че на този етап не
трябва да се премахва, а може да остане и завинаги. С оглед на получените
травми и за в бъдеще той ще изпитва болки и страдания за дясната ръка, особено
при физическо натоварване и при промяна на времето, както и повишен риск от
по-чести и протрахирани /удължени/ инфекции на долни дихателни
пътища. Вещото лице е дало отговор, че ако пострадалият е пътувал без предпазен
колан или с неправилно поставен предпазен, то при скоростите на движение на сблъскалите
си автомобили и при такъв вид удар, тялото би напуснало купето на автомобила,
както и травмите биха били много повече и по-тежки, вкл. и от приземяване на
терена след напускане купето на автомобила. Към момента на получаване на
травмите болките и страданията са били много силни, а за посттравматичния
период не може да се отговори, тъй като болката се купира с обезболяващи. Пострадалият е ползвал болничен лист за
временна нетрудоспособност в продължение на 6 месеца след ПТП. Няма данни за
настъпили усложнения след проведеното лечение.
Назначената
по делото съдебно-психологическа експертиза е дала заключение, че след ПТП в
продължение на 2-3 седмици ищецът е преживял посттравматичен стрес, изразяващ
се в страх, ужас, паника, вегетативни симптоми. Постравматичния стрес е довел
до Посттравматично стресово разстройство, което е предизвикало у ищеца страх,
безпомощност и ужас. Симптомите се развиват в първите три до шест месеца от травмиращото събитие.
Групират се в няколко групи-натрапливи спомени /оживяване на травмиращото
събитие в спомените, мъчителни и разстройващи сънища; избягващо поведение или
периоди на „вцепеняване“, нарастваща тревожност или възбудимост – прояви на
отчуждение или самоизолация; загуба на настроение, липса на активност,
избягване на действия, хора и ситуации, напомнящи за травмата,
раздразнителност. Вещото лице е
установило, че посттравматичното стресово разстройство при ищеца няма
характеристите на патологично, болестно състояние и не покрива критериите за
наличие на тревожно-депресивно или друг вид личностово разстройство, но е с
достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до затруднение в социалното
функциониране.
Назначена е по делото и съдебно-автотехническа
експертиза. Същата е описала механизма на настъпване на ПТП, изследвайки
материалите, приложени във воденото досъдебно производство и възприети от
наказателния съд. Според заключението, л. а. „Ситроен Джъмпи“ с per. № С 8113 МТ, управляван от
И. се е движел със скорост, съобразена с пътния
участък до около 85 км./ч. преди с. Бистра в участъка на ПТП, а другият
автомобил „КИА“ със скорост под 90 км./ч. Няма данни за оставени спирачни
следи от двата автомобила. Пътната
настилка при мястото на удара била асфалтова, износена, мокра на места, поради
валежи от дъжд. Няма данни за омазняване на пътното платно в лентата за
движение на автомобила, управляван от водача Я.. Времето за реагиране на водача
И. било 1, 25 секунди при дължина на опасната зона за спиране 99, 7 м., при
скорост 85 км./ч., а видимостта от мястото, от което е възприел опасността до
мястото на удара била около 88 м. Водачът на автомобила „КИА“ Я. преди десния
завой намалил скоростта със спирачката, за да не удари движещ се пред него автомобил, направил опит
да завие надясно, но колата тръгнала направо, като на шейна без странично
занасяне. Първата реакция на водача И. след като възприел опасността от
навлизащия в неговата лента на движение автомобил „КИА“, била да намали
скоростта на движение, след което завил
волана на дясно, като направил опит да избяга от пътното платно. Към момента на
сблъсъка пострадалият е бил с предпазен колан.
Няма спор по делото, че пострадалият Д. към момента
на ПТП е бил служител на ГД „Охрана“ при Министерство на правосъдието.
Назначената по делото ССЕ е установила, че след
претърпяното на 19. 02. 16 г. произшествие, ищецът е ползвал отпуск по болест
от 19. 02. 16 г. до 16. 08. 16 г., за което е представил 7 бр. болнични листи и
амбулаторни листи за извършени прегледи. Според заключението, размера на
дължимото трудово възнаграждение през този период е било в размер на 5713, 47 лв. , а полученото обезщетение от
НОИ за същия период е в размер на 4 926, 05 лв. Направените разходи за
пътуване от гр. Разград до гр. Търговище и обратно с лек автомобил, марка
„Сузуки“, модел „Лиана“ с рег. № РР 5743 АН, с който пътувал ищеца са в размер
на 47, 35 лв.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно
се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция
писмени и гласни доказателства, че ищецът Д. е пострадал на 19. 02. 16 г. от
ПТП, причинено от В.З.Я., водач на лек автомобил „Киа Спортидж " с рег.№ Т 5157 СТ.
Страните
не спорят, че към момента на ПТП - 19. 02. 16 г., за лекия автомобил „Киа Спортидж " с рег.№ Т 5157 СТ, собственост и управляван от правоспособния
водач В.З.Я. има
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника № BG/23/115002994282,
валидна от 14.12.2015
г. до 13.12.2016 г.
Обект
на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в
хипотезата на чл. 226 КЗ /отм./ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Предмет на застраховката е деликтната отговорност на застрахованите
лица, т. е. отговорността за виновно
причиняване на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
зависи от доказаните в исковото производство срещу него обстоятелства:
застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от застрахования
деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното
събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за
възникване на гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то
не са налице предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по
предявения срещу него пряк иск по. За да се приеме, че е налице
непозволено увреждане, обосноваващо деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са
причинени вреди в резултат от виновното и противоправното
поведение на управлявалия застрахованото МПС В.З.Я..
В случая с Присъда № 45, постановена
на 20.09.2017 г. по НОХД № 1336/2016 г. по описа на
Районен съд - Търговище, изменена с Решение № 1 от 09.01.2018 г. по ВНОХД № 218/17 г. по описа на Окръжен съд
– Търговище, подс. В.З.Я.
е признат за виновен в това,
че на 19. 02. 16 г. на около 650 метра след с.Бистра, общ.Търговище при
управление на лек автомобил „Киа Спортидж " с рег.№ Т 5157 СТ е нарушил правилата за движение: чл. 8, ал.1 от ЗДвП,
чл.20, ал.1и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече
от едно лице, измежду които и на ищеца П.П.Д.. Съгл. чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Посочените
актове на наказателния съд обвързват
гражданския съд, относно вината на дееца, както и относно
противоправността на деянието.
От
заключението на САТЕ, назначена
по настоящото дело, от приложените материали в НОХД № 1336/2016г. по описа на Районен съд - Търговище се
установява безспорно виновното и противоправно поведение на виновния водач В.З.Я., застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. Съдът кредитира като доказателство по
делото заключението на автотехническата експертиза, тъй като е компетентно,
обективно и обосновано, подкрепя се от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
Доказано
е наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди и претърпяното МПС. СМЕ, назначена по делото, е дала
заключение, че всички описани увреждания в медицинската документация могат да
бъдат получени при ПТП- травма в купето. От писмените доказателства - копие от епикризи от „ХО“ и
„ОТО“ на МБАЛ гр. Търговище, амбулаторни листи за преглед, се установява, че
ищецът след ПТП бил откаран и настанен за лечение в МБАЛ Търговище.
Според заключението на СМЕ, ищецът вследствие на ПТП е претърпял множество
контузни огнища на белия дроб двустранно, много по-изразено в ляво;
хемопневмоторакс /натрупване на патологична течност колекция кръв и въздух в
гръдната кухина/ в ляво; фрактура на процесус спинозус /бодилест израстък/ на
1-ви гръден прешлен; закрито счупване на долния край на дясна лъчева кост.
При
претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и
характера на телесните увреждания, последиците от тях, продължителността на
проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и неудобства, възраст
на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване. Установено е, че ищецът е
претърпял две средни телесни повреди и наличие на други контузни огнища. Видно
от приложените болнични листи, възстановителния оздравителен период при ищеца е
продължил 6 месеца. Според показанията на св. Димитрова – негова съпруга, в
началото за около 1 месец бил изцяло неподвижен и се нуждаел от чужда помощ,
изпитвал много силни болки и приемал обезболяващи лекарства. Тъй като
пострадала дясната му ръка в продължение на два-три месеца не можел да се
обслужва сам, не можел да се храни. В продължение на 6 месеца, докато траело
възстановяването му, се придвижвал с патерици. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, от приложените амбулаторни листи и епикризи,
може да се направи извод, че през изминалия период от време от пет години след
ПТП, от което са причинени телесните увреждания на ищеца, оздравителния период
не е приключил. Според заключението на СМЕ, посттравматичният възстановителен и
рехабилитационен период е приключил, но не е постигнато пълно възстановяване.
При прегледа на 16. 11. 20 г. обективно установения двигателен дефицит за десен
горен крайник сочи, че и към момента Д. не може да използва пълноценно
активната дясна ръка. Металната остеосинтеза не е екстрахирана. С оглед
възрастта на ищеца и твърде продължителния период на възстановяване по преценка
на лекуващия лекар, може да остане и завинаги. Заключението на вещото лице е, че
с оглед получените травми и за в бъдеще той ще изпитва болки и страдания за
дясната ръка, особено при физическо натоварване и при промяна на времето, както
и повишен риск от по-чести и
протрахирани /удължени/ инфекции на
долни дихателни пътища. Според св. Д., ищецът
се оплаквал, че и към настоящият момент също изпитва болки в областта на кръста
и ръката. Не можел да си служи пълноценно с ръката. Тези показания съдът намира
за достоверни, тъй като се подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза за здравословното състояние
на ищеца към настоящият момент.Според показанията на свидетелите И. и Д., ищецът изпитвал много силно безпокойство след
преживяното ПТП. Променил се много. Преживял силен емоционален стрес, изразяващ се в неспокоен
сън, често сънувала кошмари. Преди катастрофата бил общителен, с весел нрав, имал
приятели, докато след това станал затворен. Изнервен бил, не се хранел, трудно
комуникирал с околните. Показанията им кореспондират със заключението на
съдебно-психологичната експертиза, от която се установява, че ищеца в
продължение на около шест месеца е преживял посттравматично стресово
разстройство, което е предизвикало у него страх, безпомощност и ужас, нарушение
на съня, както и личностова промяна.
При тези факти съдът счита, че в конкретния
случай се претендират неимуществени вреди за обезщетяване на болки и страдания,
които се характеризират със сравнително висок и продължителен интензитет на
търпене, като и към момента не са приключили. Съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта
на пострадалия – 63-годишна възраст, в която получените увреждания може да се
задълбочат и ще дадат отражение на качеството на живот занапред с оглед
възрастта му, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането,
продължителността и вида на проведеното лечение, продължителността и
интензивността на физическите и психическите страдания на ищеца, съдът намира,
че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза
на 60 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост
по чл. 52 ЗЗД. До
първоначално предявения размер искът за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. е неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираните
имуществени вреди, предявеният иск е основателен.
От приложените по делото фактура № 15379/ 25. 02. 2016 г. , фискален бон, се
установява, че ищецът е закупил от МБАЛ Търговище имплант на стойност 1180 лв.
Същият разход е относим към заболяването, за което страните не спорят. Според
заключението на ССЕ, размера на дължимото трудово възнаграждение през този
период от 6 месеца, в който е ползвал отпуск по болест е било в размер на 5713, 47 лв. , а полученото обезщетение от
НОИ за същия период е в размер на 4 926, 05 лв. Разликата в трудовото
възнаграждение от 787, 42 лв. , която би получил ищеца представлява вреда, поради претърпяна загуба,
ето защо сумата 787, 42 лв. се дължи на ищеца. Направените разходи за пътуване
от гр. Разград до гр. Търговище и обратно с лек автомобил, марка „Сузуки“,
модел „Лиана“ с рег. № РР 5743 АН, с който пътувал ищеца са в размер на 47, 35
лв. Общо размера на имуществените вреди е 2 014, 77 лв. До този размер
предявеният иск е основателен, а за разликата до първоначално предявения размер
от 2 480 лв. е неоснователен и недоказан.
Относно началния момент за
присъждане на дължимите лихви от страна на застрахователя по иск по чл. 226 КЗ /отм./,
това е момента на настъпване на застрахователното събитие, който съвпада с
датата на деликта. Налице е постоянна съдебна практика при действието на КЗ
/отм./, че отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане.
Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя
отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата
на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, тъй като
пътувал без предпазен колан. Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на
вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата.
Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори
ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди - в случая с настъпилите телесни увреждания на ищеца. Автотехническата
експертиза не може да отговори категорично на въпроса бил ли е
ищеца с
предпазен колан преди ПТП.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, пострадалият е пътувал с
правилно поставен предпазен колан, а ако пострадалият е пътувал без предпазен
колан или с неправилно поставен предпазен, то при скоростите на движение на
сблъскалите си автомобили и при такъв вид удар, тялото би напуснало купето на
автомобила. Съдът кредитира заключението на СМЕ, тъй като се подкрепя от
събраните по делото гласни доказателства и воденото досъдебно производство, в
което е установено, че е налице прерязване на колана, обслужващ двете десни
спрямо водача места, на едно от които е стоял ищеца. Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът преди настъпване на
ПТП е пътувал с правилно поставен предпазен колан.
Ответникът е направил деловодни разноски в размер
на 5440 лв., за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е направил разноски в
размер на 3 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Същият е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, такива са направени от
бюджета на съда в размер на 200 лв. за СМЕ, 300 лв. за ССЕ и 300 лв. за
съдебно-психологическа експертиза и следва да бъдат заплатени от ответника,
съразмерно с уважената част от исковете.
На
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
дължи на
ищеца разноските по делото, съразмерно с уважената част от иска в размер
на 60 000
лв. за обезщетение за неимуществени вреди и 2 014, 77 лв. , досежно имуществени
вреди, които възлизат общо на 1822, 50 лв.
По сметка на Разградският окръжен съд ответникът следва да заплати държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 2480,
56 лв. Ищецът следва да заплати на ответника разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска,
възлизащи в размер на 2685, 60 лв.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК ******** на осн. чл. 226
от КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР от
КЗ да заплати на П.П.Д.,
ЕГН ********** *** сумата
60 000
/шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и
сумата 2 014, 77 /две хиляди и четиринадесет лв., 77 ст./ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 19. 02. 16 г. след с.Бистра, общ.Търговище, причинено от В.З.Я., водач на
лек автомобил, марка „Киа Спортидж " с рег.№ Т 5157 СТ, за
което има валидна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД със застрахователна полица BG /23/115002994282,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 19. 02. 16 г. до
окончателно изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ от П.П.Д. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения
размер от 120 000
лв. , както и за обезщетение за имуществени вреди за разликата до 2 480
лв. , като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7,
ЕИК ******** да заплати на П.П.Д., ЕГН **********
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
1822, 50 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК ******** да
заплати по
сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 2480, 56 лева и 405 лева
деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.П.Д., ЕГН **********
да заплати на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК ******* сумата 2685, 60 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ:
НР