РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. С, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на седемнадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100567 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал.1
от Семейния кодекс обективно съединен с небрачния иск по чл. 56 от СК за
предоставяне на семейното жилище.
Ищецът Д. Г. П. твърди, че с ответницата З. Г. П. са съпрузи. Бракът им
бил сключен на 10.01.2006 г. с акт за граждански брак №1 на Кметство с.С,
общ. Ч от същата дата и е първи за двамата. Твърди, че преди брака им са
родени пълнолетните деца Д.Д.Г. и Г.Д.Г.. Заявява, че до 2004г. живели
заедно с ответницата и двете им деца в с.С. През лятото на 2004г. двамата
съпрузи заминали на работа в Кралство Испания. Там се установили с децата
си. Устроили се и започнали работа, а децата ходели на училище. През 2006г.
се върнали в страната, за да сключат граждански брак. Впоследствие, по
време на престоя им в Испания поради различни причини, отношенията им се
влошили. Твърди, че през 2012г. ищецът се завърнал в страната, като живял в
различни населени места, за последно в гр.С. Твърди, че съпругата му
останала заедно с децата в Испания, като редовно се връщала в България, но
тогава тя отсядала при роднини, а не при съпруга си. Така на практика от
2012г. двамата живеели разделено, не се чували и по телефона или чрез друга
1
съвременна комуникация. Това, което ги свързвало към настоящия момент
било само брачното правоотношение, като същото не отговаря на приетите в
обществото разбирания. Счита, че е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им и моли съда да го прекрати с развод. Моли съда да
не се произнася по въпроса за брачната вина. Моли ползването на семейното
жилище, което е в .С, ул.* да бъде предоставено на ищеца. Не възразява след
прекратяване на брака ответницата да продължи да носи брачното фамилно
име П..
В срока и по реда чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
В проведеното съдебно заседание ищца, редовно призован се явява с
упълномощения адв. Б.Г. от ВТАК. Поддържа исковата молба.
Ответника З.П., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по
делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото са законни съпрузи от 10.01.2006г., видно от
приложеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт
за граждански брак № 0001/10.01.2006г. от длъжностно лице по гражданското
състояние на Кметство с. С, Община Ч, като съпругата е приела да носи
фамилното име П..
По делото са представени Удостоверение за раждане, издаден по акт за
раждане № 0202/04.08.1994 г. на Община Ч и Удостоверение за раждане,
издаден по акт за раждане № 2163/30.09.1992 г. на Община Ч, видно от които
е, че децата на страните са навършили пълнолетие.
По делото бяха събрани доказателства чрез разпита на Л.Х. – приятел
на ищеца. Същият изнесе, че познава ищеца най-малко от 10 години, а с
ответницата не се познава. Ищецът бил негов наемател. Свидетелят изнесе, че
е запознат с обстоятелството, че ищеца има съпруга, като знаел, че двамата са
се разделили. Не бил чувал ищецът да е търсил жена си. Знае, че двамата имат
две деца, които не живеят в гр. С.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
2
Съдът намира, че иска за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК е
основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак
бъде прекратен. От доказателствата по делото се установи, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Между
страните е настъпило пълно отчуждение в брачните отношения. Същото се
установява от разпитания по делото свидетел, който се намира в близки
отношения с ищеца. Не се навеждат твърдения, нито се представиха
доказателства, че след завръщането на ищеца в страната страните да се
събирали или да са правили такива опити. Напротив, от събраните
доказателства се установява, че ищеца е започнал работа и наел жилище в
гр.С и двамата не са се събирали. Това състояние продължава най-малко от
10 години. Доказателствата действително изключват възможността бракът на
страните да е обременен с обикновени, временни, преходни недоразумения,
които могат да се преодолеят. Според съда семейната общност е разкъсана по
необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално,
поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.
При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът на
страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и морала съдържание, като това нейно
обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на
нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена.
По делото не е направено искане по чл. 49, ал. 3 от СК от страните,
поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за
разстройството на брака.
Претендира се от ищеца ползване на семейното жилище в с. С, общ. Ч,
ул. „*“№ 2. Съгласно чл.56, ал.1 от СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Доколкото по делото се установи, че семейното жилище на
страните е в с.С е напуснато и от ответницата, която е заминала в чужбина, и
доколкото същата няма претенции относно ползването му, съдът намира, че
същото следва да бъде предоставено за ползване на ищеца, доколкото
последният има жилищна, тъй като понастоящем живее в жилище под наем.
3
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. Правото да иска
възстановяване на предбрачното фамилно име след развода принадлежи на
този съпруг, който при сключването на брака е приел да носи фамилното име
на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът, променил името си,
желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай ответницата
не е изразила желание да възстанови предбрачното си фамилно име, поради
което съдът не дължи произнасяне относно фамилното име на съпругата след
постановяване на решението.
Няма направено искане по делото за издръжка от другия съпруг, поради
което такава не следва да бъде определяна.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр.второ от ГПК при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили, а в случая и такива не се претендират. Държавната такса при
решаване на делото по иска за развод, която съдът определя на 50, 00 лв. на
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да се възложи на двете страни поравно, както и
5лв. - такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Д. Г. П. ЕГН **********, с адрес
гр. С, ул.„** и З. Г. П. с ЕГН **********, с адрес с. С, общ. Ч, ул. „*“№ 2,
сключен с акт за граждански брак № 0001/10.01.2006г. на Кметство с. С,
Община Ч, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните в с. С,
общ. Ч, ул. „*“№ 2 на ищеца Д. Г. П. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. Г. П. ЕГН **********, с адрес гр. *** да заплати по
сметка на Сския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. (дванадесет
лева), както и 5 (пет) лв. – такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА З. Г. П. с ЕГН **********, с адрес с. С, общ. Ч, ул. „*“№ 2 да
заплати по сметка на Сския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
(двадесет и пет лева), както и 5 (пет) лв. – такса за издаване на изпълнителен
4
лист.
Решението подлежи на обжалване чрез Сския районен съд пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С: _______________________
5