№ 11186
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110110252 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК и сл.
С искова молба ищцата Н. В. С. е предявила отрицателен установителен иск
срещу „С------“ АД за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от
229.16лв., включена във фактура № **********/24.10.2022г. за кл.№ ---, поради
липсата на правно основание за начисляването им, доколкото се оспорва качеството
„потребител на ВиК услуги“, поради незаконосъобразното им начисляване и поради
погасяването им по давност.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че партида с кл. № --- е открита за имот с адрес гр.С--
, с титуляр ищцата, като от 06.06.2019г. по кл. № --- била отразена смяна на
собствеността, съгласно входирано Заявление за откриване на индивидуална партида
№ М-2135/06.06.2019г., съгласно описан н.а. № 30, том.1, рег.№ 1108, д.27/2012г. на
нот.рег.№ 064 НК, придружено с информационен лист, съгласно който ищцата се явява
ползвател по н.а. Доказателство за откриване на партидата за ищцата бил и Контролен
лист № 0249748/12.06.2019г. и талон за пломбиране № 2022516/06.06.2019г. с данни за
монтиран водомер за студена вода с фабр. № 14106447, пломба № 1871176, от които
документи се доказвало качеството потребител за ищцата. Изяснява, че до имота били
предоставени ВиК услуги, като на 18.10.2021г. било снето показанието на общото
измервателно средство. При следващи периоди не бил отчетен общия водомер, поради
което в периода от 18.10.2021г. до 15.04.2022г. и от 16.04.2022г. до 15.07.2022г. по
индивидуалните партиди на потребителя не били разпределяни количества общо
потребление, като след подаден на 21.10.2022г. самоотчет на общия водомер и
1
изготвяне на баланс на водните количества на адреса, била установена разлика „общо
потребление“, която била начислена по индивидуалните партиди за времето от
19.10.2021г. (реален отчет) до 21.10.2022г. (самоотчет). Реалният разход на вода за
посочения период бил174куб.м., върху който бил разпределен дял „общо потребление“
от 79куб.м., като с процесната фактура бил таксуван разход от 174куб.м., за периода от
22.10.2021г. до 21.10.2022г. + 79куб.м. „общо потребление“ на стойност 630.26лв., като
били анулирани предходни фактури, по който имало плащане на стойност 401.32лв.,
поради което било формулирано задължение в размер на 229.16лв.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни „Общи условия за
предоставяне на вик услуги на потребителите от С------ АД“, одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016г., които са и приложени към отговора на исковата
молба.
Прието по делото е заявление от 06.06.2019г. за промяна на титуляр на партида
(л.23), от което съдът приема за доказано, че ищецът като заявител поискал от
ответника за имот на адрес: гр.С-, етаж от къща, кл. № -, договорна сметка №
**********, с основание за ползване документ за собственост № 30, том 1, рег.№ 1108,
дело 27/2012г. на нотариус № 64 на НК, вписан в служба по вписванията.
Приета е по делото е фактура № ********** от 24.10.2022г., съгласно която е
начислена сума за плащане 229.16лв. за кл. № ---, на името на ищцата за имот в гр.С-,
като във фактурата е отразено, че за периода от 22.10.2021г. до 21.10.2022г. са
начислени ВиК услуги(доставяне на питейна вода 388.60лв., отвеждане на отпадъчни
води 136.62лв., общо с ДДС 630.26лв.), като са приспаднати „старо салдо -401.32лв.“,
като е начислена лихва за периода от 25.10.2021г. до 17.11.2021г. в размер на 0.22лв.,
от което е формулирана дължимата сума от 229.16лв.
От заключението на вещото лице в съдебно-техническата част, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния
имот се ползвала само два вида услуги – доставка на вода с питейни качества и
отвеждане на използваната вода. В имота на 12.06.2019г. във водомерната шахта
разположена в имота, поради изтекла метрологична годност на стар водомер, бил
монтиран нов (съгласно примателно-предавателен протокол № ********** л.25 от
делото), което доказвало, че процесният имот бил водоснабден и в него били доставяне
ВиК услуги. След общия водомер от 06.06.2019г. в шахтата били монтирани два
контролни индивидуални водомера за ет. 1 с фабр. № 14106441 и за ет. 2 на ищцата с
фабр. № 17106447 с метрологична годност до 2029г. (съгласно Контролен лист от
12.06.2019г. л.23 по делото). Оттук вещото лице дава заключение, че процесният имот
2
е бил водоснабден и в него дружеството ответник е доставяло ВиК услуги. Вещото
лице установява, че монтирания на 12.06.2019г. в имота общ приходен водомер е
изравнен и бил с метрологична годност до 2024г., като двата контролно индивидуални
водомера били монтирани на 06.06.2019г. и били изправни и с метрологична годност
до 2029г. Вещото лице дава заключение, че изразходваното в процесния имот
количество вода за периода, обективиран в процесната фактура, било определено по
отчети подадени от ищцата – на 22.10.2021г. и на 21.10.2022г. по самоотчет. Само два
пъти през периода по партидата била начислявана усреднена консумация поради липса
на самоотчети поради Ковид 19, като при следващ самоотчет сумата била изравнявана.
Обемът на доставените до процесния имот ВиК услуги за процесния период бил
174,000м3. На въпроса за размера на отчетените „общи нужди“ и начислените
количества ВиК услуги, доставени до имота, вещото лице отбелязва, че в имота имало
монтирани два водомера, като за първия етаж нямало консумация, поради което
останалите два водомера отчитали едно и също потребление и отчетите следвало да
бъдат приблизително близки в рамките на допустимата грешка. За процесния период в
процесната фактура на приходния водомер били отчетени 253м3 вода, като разликата
от отчета на 21.10.2022г. от 713м3 и този на 18.10.2021г. от 460м3 бил отбелязан в
карнета, което било явна грешка, защото отчетът на индивидуалния водомер бил 507м3
и бил платен. Не било възможно през втория индивидуален водомер да премине повече
вода, а по първия общ приходен по-малко с разлика от 47м3, т.е. от претендираните
общи нужди от 79м3 разликата била 32м3 вода. Толкова била разликата от отчета на
общия водомер от 713м3 и този от 681м3 на индивидуалния водомер по партидата по
самоотчет от 21.10.2022г. или разликата от 32м3 вода бил размерът на общите нужди и
бил за доплащане. Вещото лице дава заключение, че стойността на тези 32м3 вода бил
79.71лв. за доплащане. По процесната фактура имало за доплащане още 13м3 вода на
стойност 32.38лв. Доставените количества били фактурирани от дружеството по
утвърдените от КЕВР цени. От заключението на вещото лице в съдебно-счетоводната
част, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
по процесната фактура имало за доплащане по индивидуалния водомер още 13м3 вода
на стойност 32.38лв.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане във визирания размер, т.е. следва да
докаже, че е доставено остойностено количество водоснабдителни и канализационни
3
услуги в процесния период, както и че ищецът има качеството потребител за
процесния имот, а по възражението за давност - извършване на действия по спиране
или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД
(т.е. основанието по чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи вр. чл.1, ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД).
По смисъла на §1, т.2, б."а" и б."б" от ДР на ЗРВКУ потребители по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост (така и
чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи –
Наредба № 4). С оглед приетото по делото заявление от 06.06.2019г. за промяна на
титуляр, съдът приема за доказано наличието на облигационно отношение между
страните по предоставяне на ВиК услуги за имота в гр.С-, етаж от къща, кл. № ---.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
обявени с доклада по делото за служебно известни.
По отношение на стойността на доставените в процесния имот В и К услуги:
Съгласно Наредба № 4 Услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно чл.11, ал.5
от Наредба № 4 - Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Съгласно чл.32, ал.2
Наредба 4 При водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното
количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия
водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се
отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в
присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено
на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на
отчитането. Съгласно чл.32, ал.3 Наредба №4 - отчетеното количество вода се
разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от
4
време на всички индивидуални водомери след общия водомер.
От заключенията на вещите лица по КСТСчЕ се установява, че размерът на
общите нужди за процесния период от 79м3 е грешен, като реалният дължим размер е
за 32м3 или 79.71лв., към който следва да се добави реалното доставено количество
вода по индивидуалния водомер от 13м3 в размер на 32.38лв., или за процесния период
е дължима сумата от общо 112.09лв.
Поради това съдът намира, че ответникът успя да докаже наличие на
облигационно правоотношение между страните, както и че в процесния период е
доставял ВиК услуги, но в размер на сумата от 112.09лв., поради което искът се явява
основателен за сумата от 117,07лв. (разликата от фактурираната стойност до реално
доставената от 112.09лв.).
Възражението за погасяване на сумата по давност е неоснователно, доколкото
отричаното задължение е за отчетен период от 22.10.2021г. до 21.10.2022г., като
исковата молба е подадена на 27.02.2023г., поради което не е изтекла необходимата
давност по чл.111, б. „в“, пр.3 ЗЗД.
По разноските:
Ищцата е доказала сторени разноски в размер на 50лв. и с оглед частичната
основателност на иска има право на разноски в размер на 25,54лв. Ползвала е адв.
помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., поради което в полза на адв. Б. следва да се присъди
адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 245,22лв. с оглед частичната
основателност на иска. Ответникът е доказал сторени разноски в размер на 600лв. за
вещи лица, вкл. е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи в размер на 100лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност. С
оглед частичната неоснователност на иска ответникът има право на разноски в общ
размер на 342,39лв.
По изложените мотиви, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по чл.124 ГПК отрицателен
установителен иск от Н. В. С., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. Б., гр.С------, че
не дължи на „С------“ АД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: бул./ул. Б-------,
сумата от 117,07лв., представляваща част от претендирана от ответника сума по
фактура № **********/24.10.2022г. за кл.№ ---, за доставени ВиК услуги за имот в
гр.С-, за периода от 22.10.2021г. до 21.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
112,09лв., представляваща разликата над уважената част до пълния отричан размер от
229.16лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК„С------“ АД, ЕИК -, със седалище и адрес
5
на управление: бул./ул. Б-------, да заплати на Н. В. С., ЕГН: **********, съдебен
адресат: адв. Б., гр.С------, разноски по делото в размер на 25,54лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „С------“ АД, ЕИК -,
със седалище и адрес на управление: бул./ул. Б-------, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН:
**********, гр.С------, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
245,22лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. В. С., ЕГН: **********, съдебен
адресат: адв. Б., гр.С------, да заплати на „С------“ АД, ЕИК -, със седалище и адрес на
управление: бул./ул. Б-------, разноски по делото в размер на 342,39лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6