Решение по дело №173/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от К. Х. К. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0804-000067 от 25.02.2025 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата си оспорващият твърди, че не си спомня да е получавал някои от посочените в оспорената ЗППАМ наказателни постановления. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че: по отношение на наказателното постановление /НП/, описано под № 3 в оспорената заповед, не е спазена процедурата по връчване, уредена в чл. 58 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 186а от ЗДвП; подписът, положен на разписката към посоченото НП, не е на оспорващия; посоченото НП не е връчено, не е влязло в сила и с него не следва да се отнемат контролни точки; без контролните точки по посоченото НП, оспорващият е с оставащи 5 контролни точки.

Административният орган – Началник Група към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, Началниците на Групи в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Сливен, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – за територията на ОД на МВР – Сливен.

На 25.02.2025 г. от Началник Група към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 25-0804-000067. С нея на оспорващия К. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието, че: К. Х. К. има издадено СУМПС № *********; във връзка със съставени актове за извършени нарушения по ЗДвП и издадени въз основа на тях наказателни постановления, на К. са отнети общо 51 контролни точки; К. е възстановявал контролни точки; с протокол № 90/31.08.2024 г. е възстановил 8 контролни точки; на К. са отнети контролни точки със следните наказателни постановления: 1. НП № 22-0804-005507 от 30.12.2022 г. на Началник Сектор в РУ Сливен при ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 18.02.2023 г., отнети 8 контролни точки; 2. НП № 24-0804-006498 от 26.07.2024 г. на Началник Група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 10.09.2024 г., отнети 10 контролни точки; 3. НП № 24-0804-007391 от 03.09.2024 г. на Началник Сектор в РУ Сливен при ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 25.10.2024 г., отнети 10 контролни точки; 4. НП № 24-0804-007849 от 02.10.2024 г. на Началник Сектор в РУ Сливен при ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 30.11.2024 г., отнети 10 контролни точки; 5. НП № 24-0804-009988 от 27.12.2024 г. на Началник Група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 12.02.2025 г., отнети 13 контролни точки; с влизане в сила на последното НП К. К. е на минус 4 контролни точки.

В административната преписка се съдържа справка за оспорващия, представена от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Сливен с писмо, входирано в съда на 27.03.2025 г., в която в табличен вид са посочени: наказателните постановления, с които на оспорващия К. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания; броя на отнетите контролни точки. В справката е отразено, че: на водача, на 07.12.2020 г. е издадено СУМПС № *********, валидно до 07.12.2030 г.; общо отнети точки - 39; налични точки - 0.

Относно цитираните в оспорената заповед пет НП, се установи следното:

С НП № 22-0804-005507 от 30.12.2022 г. на Началник Сектор в РУ Сливен при ОД на МВР Сливен, на оспорващия К., за нарушения по ЗДвП са наложени глоби и лишаване от право да управлява МПС, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 8 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на К. на 03.02.2023 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 18.02.2023 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

С НП № 24-0804-006498 от 26.07.2024 г. на Началник Група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Сливен, на оспорващия К., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 контролни точки. Видно от представената по делото разпечатка от АИС АНД – картон на НП № 24-0804-006498 от 26.07.2024 г., на 24.08.2024 г. е платена сумата от 40 лева, представляваща 80 % от размера на наложената с НП глоба. Съгласно правилото на чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП, който е специален по отношение на ЗАНН, за връчено се счита и наказателно постановление, глобата по което е заплатена, като за дата на връчване се счита датата на плащането. А съгласно чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН, в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер. От изложеното следва, че посоченото НП се счита за връчено на 24.08.2024 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 10.09.2024 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

С НП № 24-0804-007391 от 03.09.2024 г. на Началник Сектор в РУ Сливен при ОД на МВР Сливен, на оспорващия К., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на К. на 10.10.2024 г. В разписката е извършено отбелязване, че НП е връчено по чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП. Във връзка с твърдението на оспорващия, че подписът в разписката не е негов, съдът счита, че редовността на процедурата по връчване на НП не попада в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. Оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Недопустимо е настоящият съд да извършва самостоятелна преценка относно начина на съобщаване на НП, тъй като настоящото съдебно производство е различно по характер от производството по ЗАНН. В тази връзка, неоснователно е възражението на оспорващия за неспазена процедура по връчване на НП, уредена в чл. 58 от ЗАНН и чл. 186а от ЗДвП. В приложената към НП разписка, от служител на МВР е удостоверено изпълнение на процедурата по връчване на НП по чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП. Спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП, включително и по спазване на процедурата по връчване, уредена в чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП, не може да бъде инцидентно разрешен в настоящото съдебно производство. Този спор е от компетентността на Районния съд в производството по чл. 58д и сл. от ЗАНН. Поради изложеното, съдът следва да зачете обвързващата доказателствена сила на отразения в разписката за връчване на НП факт на връчването му. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 25.10.2024 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

С НП № 24-0804-007849 от 02.10.2024 г. на Началник Сектор в РУ Сливен при ОД на МВР Сливен, на оспорващия К., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на К. на 15.11.2024 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 30.11.2024 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

С НП № 24-0804-009988 от 27.12.2024 г. на Началник Група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Сливен, на оспорващия К., за нарушения по ЗДвП са наложени глоби и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 13 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на К. на 28.01.2025 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 12.02.2025 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Във връзка с отразеното в оспорената заповед възстановяване на контролни точки, по делото са изискани и представени следните документи: Извадка от Учебен дневник за провеждане на допълнително обучение на водачи на МПС, воден от „АСА - 33“ ЕООД; Протокол за резултатите от проведеното допълнително обучение на водачи на МПС № 90 от 31.08.2024 г., изготвен от „АСА - 33“ ЕООД, входиран в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с Вх. № 804000-10765/02.09.2024 г.; и Извадка от Регистър на издадените удостоверения за преминато допълнително обучение на „АСА - 33“ ЕООД. От гореописаните документи е видно, че: оспорващият К. е преминал допълнително обучение в „АСА - 33“ ЕООД на 31.08.2024 г.; К. е записан в регистър на издадените удостоверения за преминато допълнително обучение на „АСА - 33“ ЕООД под № 121/31.08.2024 г.; на К. е издадено Удостоверение за преминато допълнително обучение Регистрационен № 121/31.08.2024 г. по описа на „АСА - 33“ ЕООД; в първия работен ден след провеждане на допълнителното обучение екземпляр от Протокола за резултатите от проведеното допълнително обучение на водачи на МПС е представен в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен – с Вх. № 804000-10765/02.09.2024 г.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 10.03.2025 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 18.03.2025 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, което обуславя извод за мотивираност на акта в съответствие с изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. За процесния период и към днешна дата действа Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г./. Съгласно посочената Наредба, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 /чл. 2, ал. 1/, като контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3, ал. 1/.

По делото е установено, че с НП № 22-0804-005507 от 30.12.2022 г. на Началник Сектор в РУ Сливен при ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 18.02.2023 г., на оспорващия К. са отнети 8 контролни точки, от което следва, че към 18.02.2023 г. на водача остават 31 контролни точки /39 минус 8/.

Съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година. В случая 1/3 от максималния брой точки е равен на 13 точки. Оспорващият е преминал допълнително обучение за възстановяване на отнети контролни точки на 31.08.2024 г. и следователно към тази дата броят на контролните му точки е възстановен чрез частично увеличаване с 8 контролни точки /31 + 8/.

С НП № 24-0804-006498 от 26.07.2024 г. на Началник Група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 10.09.2024 г., на оспорващия К. са отнети 10 контролни точки, от което следва, че към 10.09.2024 г. на водача остават 29 контролни точки /39 минус 10/.

С НП № 24-0804-007391 от 03.09.2024 г. на Началник Сектор в РУ Сливен при ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 25.10.2024 г., на оспорващия К. са отнети 10 контролни точки, от което следва, че към 25.10.2024 г. на водача остават 19 контролни точки /29 минус 10/.

С НП № 24-0804-007849 от 02.10.2024 г. на Началник Сектор в РУ Сливен при ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 30.11.2024 г., на оспорващия К. са отнети 10 контролни точки, от което следва, че към 30.11.2024 г. на водача остават 9 контролни точки /19 минус 10/.

С НП № 24-0804-009988 от 27.12.2024 г. на Началник Група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 12.02.2025 г., на оспорващия К. са отнети 13 контролни точки, от което следва, че към 12.02.2025 г., на водача са отнети всички контролни точки /9 минус 13/.

От изложеното следва, че към 12.02.2025 г., с наказателни постановления, влезли в сила след датата на възстановяване на контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на оспорващия К. са отнети общо 43 контролни точки – при максимален размер на контролните точки – 39.

В разглеждания случай липсва възможност за възстановяване служебно на контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като от влизане в сила на всяко едно от наказателните постановления до издаване на следващото, не е изминал изискуемият от разпоредбата период от две години без извършени нарушения с отнемане на контролни точки.

Следователно, към датата на издаване на оспорената заповед, на оспорващия са отнети всички контролни точки, същият е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. По делото няма спор между страните относно обстоятелството, че оспорващият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление до датата на издаване на оспорената заповед. С оглед на изложеното, по делото е установено наличието на кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, което обуславя извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Х. К. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000067 от 25.02.2025 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на К. Х. К. с [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.