Решение по дело №11040/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6593
Дата: 20 септември 2019 г. (в сила от 20 септември 2019 г.)
Съдия: Десислава Любомирова Попколева
Дело: 20191100511040
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ  

 

№ ...............

гр. София, 20.09.2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на двадесети септември през 2019 година в състав:

                                                                       

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
                                       ИВА НЕШЕВА

като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 11040 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 38628/12.07.2019 г. на длъжника М.Й.Н. срещу разпореждане от 28.06.2019 г. на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с което е отказано да бъде прекратено производството по изп. дело № 20198600401228.

В жалбата се излагат съображения, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.02.2012 г. по гр.д. № 49969/2011 г. на СРС, 29 състав, като към датата на образуване на изпълнителното дело е изтекла петгодишна погасителна давност  по отношение на вземанията по издадения изпълнителен лист. Въпреки направеното от длъжника възражение в този смисъл, съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело и неправомерно е събрал сума в размер на 367,94 лв. от запорираната банкова сметка, ***. Предвид горното, моли съда да отмени отказа на ЧСИ М.да се прекрати производството по изпълнителното дело и да го задължи да прекрати същото и да вдигне наложения запор.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата, тъй като по направеното от длъжника възражение за изтекла погасителна давност, съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася.

Взискателят „БАС Е.“ ООД заявява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че не е налице нито една от хипотезите на чл.433, т.1-т.8 ГПК, при които производството по изпълнителното дело се прекратява.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, мотивите на съдебния изпълнител и възраженията на взискателя, намира за установено следното:

Жалбата на длъжника М.Й.Н. срещу отказа на ЧСИ Н. да прекрати изпълнителното производство е процесуално допустима с оглед измененията в чл.435, ал.2 ГПК обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Предоставената процесуална възможност на длъжника с посочената норма да атакува отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, следва да се разглежда с оглед предвидените в чл.433 ГПК хипотези за прекратяване на изпълнението, които са изчерпателно уредени. Основанията за прекратяване на изпълнителния процес се състоят в първоначалната липса или последващото отпадане на някое от условията за допустимост на изпълнителния процес. В конкретния случай соченото от длъжника в молбата от 28.06.2019 г. основание за прекратяване на изпълнителното производство, а именно, че към датата на образуване на изпълнителното дело е изтекла петгодишна погасителна давност относно вземанията по издадения на 03.02.2012 г. изпълнителен лист, не е сред основанията, посочени в чл.433, т.1-т.8 ГПК. Съдебният изпълнител няма правораздавателни функции и компетентност да се произнася по дължимостта на вземанията, обективирани в подлежащия на изпълнение акт, в т.ч. да прекратява производството, ако прецени, че вземането е погасено по давност. Възражението на длъжника за недължимост на вземанията по изпълнителния лист, поради изтекла след издаването му погасителна давност, има материалноправен характер и като такова е извън правомощията на съдебния изпълнител. Длъжникът следва да установи погасяването на вземанията по издадения изпълнителен лист по давност по исков ред пред надлежния съд и едва когато с влязло в сила решение бъде установено, че вземането е погасено по давност, да представи решението на съдебния изпълнител и да поиска прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.

С оглед изложеното жалбата на длъжника срещу отказа на ЧСИ М.да прекрати производството по изп.дело, следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 38628/12.07.2019 г. на длъжника М.Й.Н. срещу разпореждане от 28.06.2019 г. на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с което е отказано да бъде прекратено производството по изп. дело № 20198600401228.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

  

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.