Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
16/05.02. Година 2020 Град Варна
Варненският апелативен
съд, Наказателно отделение
На шести декември, Година две
хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар Соня Дичева
прокурор Иван Тодоров
като разгледа докладваното от
съдия Р.Тончева ВНОХД № 44 по описа на съда за 2019г., при произнасянето си взе
предвид следното:
Производството е по Глава
двадесет и първа от НПК.
Предмет на проверка за
правилност е присъда №14/24.10.2018 година, постановена по НОХД №155/2017 година
от състав на Окръжен съд - Добрич, с която подс.А.Г.А. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК. При приложението на
чл.54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, отложено
с четири години изпитателен срок и лишаване от право да управлява МПС за три
години. Със съдебния акт подсъдимият е оправдан по обвинението за нарушение на
чл.20, ал. 1 от ЗДП, разрешени са също въпросите относно веществените
доказателства и разноските по делото.
С жалби по чл.318, ал.6 от НПК
висящността на производството е пренесена пред настоящата въззивна инстанция.
Защитник на подсъдимото лице
заявява с бланкетна въззивна жалба необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционната присъда, поради нарушение във фактическата страна на
вътрешното убеждение на окръжния съд и осъждане на подзащитния му на основата
на предположения. Претендира инстанционна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК.
Въззивната жалба е допълнена в
срока по чл.320, ал.4 от НПК с писмени изложения от адв.Н. относно материална
незаконосъобразност на съдебния акт, поради едновременното осъждане на подс.А. за
нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 и 2, и чл.21, ал.1 от ЗДвП. Релевират се доводи
за недостатъци в доказателствения анализ, за недопустим подход на окръжния съд по
делегиране на правораздавателна компетенция на вещи лица, за липса на съдебна
воля относно безпристрастността на вещо лице по делото, неизяснено техническо
състояние на едното от ППС-та, участвало в произшествието (става въпрос за
велосипеда), регулирането на зоната на катастрофата с поставяне на табела за
населеното място, която закрива допълнително видимостта към движещите се по
второстепенния път, включително отсъствието на вертикална маркировка,
предупреждаваща за наличието на кръстовище. В заключение, се потвърждава
еднозначността на искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
нова, с която подс.А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
С доводи за несправедливост на
наложеното наказание, повереникът на частните обвинители поставя на въззивното
внимание, искането си по чл.337, ал.2, т.1 от НПК за увеличаване и на двете
наказания в кумулативната санкция, съответно на три години и шест месеца
лишаване от свобода и шест години и пет месеца лишаване от право за управление
на МПС.
В пренията на въззивното
съдебно заседание прокурорът пледира в полза на правилността на атакуваната
присъда. Случаят определя за „комлициран“, подплатен с множество съдебни
експертизи, съдържащи гранични стойности – обстоятелство, което изисква
детайлен анализ, за да се постигне разкриването на обективната истина.
Прокурорът се ангажира със становище по двата ключови момента за решаване на
делото – моментът на възникване на опасността за движението и дължимото
поведение на подсъдимия, считайки първо, че пострадалият е станал предвидима
опасност, когато е бил забелязан от А. да се устремява към знак Б1 и второ, за
доказателствено изключено приложението на чл.15 от НК. Счита, че казусът следва
да се разреши на плоскостта на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. Наложеното наказание
се намира за справедливо.
От пледоарията на повереника на
частните обвинители става ясно, че поддържа собствената си въззивна жалба и
оспорва тази на защитата. Съображения във връзка с твърдението за
несправедливост на наказанието не се ангажират. Речта на адв.Б. е насочена към
параметрите на пътния инцидент, с ключова компонентна моментът на възникване на
опасност за движението на подсъдимия, по която повереникът се солидаризира със
становището на въззивния прокурор. Приведени са доводи за необоснованост и
неправилност на арбитражната АТЕ, които отразяват логическия подход на
пледиращия във връзка с утвърждаване на извода за доказаност на престъпната
деятелност на подсъдимото лице.
Защитните пледоарии на
адвокатите В. и Н. се отличават с очертаване на конкретната пътна обстановка, с
фиксиране на началния момент на опасност за движението на подзащитния им – от
преминаване на пострадалия покрай знак Б1, когато вече реакцията на А. се явява
закъсняла. Безпротиворечиво е становището на двамата защитници, че по делото са
разработени множество варианти за избягване на произшествието, които нямат
връзка с доказателствената основа, относимата съдебна практика и научните
източници за сходни пътни ситуации. В заключение се поддържа искането за отмяна
на обжалваната присъда и оправдаване на подзащитния им.
В лична защита подс.А. изразява
съжаление за стеклата се ситуация. Говори за особеностите на конкретния пътен
участък, като иска казусът да бъде разрешен на базата на обективни положения и
при постановката на арбитражната експертиза. Относно вписаните в досието му
като водач административни нарушения, подсъдимият посочва, че притежава много
служебни автомобили, управлявани от различни лица, за чиито нарушения повечето
фишове и глоби идвали в неговата фирма.
В последната си дума подс.А.
желае съдът да го сметне за невиновен.
Варненският апелативен съд след
като взе предвид подадените въззивни жалби, след като обсъди доводите на
страните в съдебно заседание и служебно провери правилността на атакуваната
присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 НПК, намери за установено следното:
Подсъдимият А.А. е предаден на
съд по обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК, защото на 01.07.2015г.
в гр.Добрич, при управление на л.а.„Нисан Патфайндер” с ДК№ ТХ 2929 ХН, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2,
чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Йорданов
Младенов.
Първоинстанционният съд провел
пълно съдебно следствие, в чиито предели извършил проверка на доказателствени
източници от досъдебното производство, събрал е нови и назначил експертизи, въз
основа на които пристъпил към решаване
на въпросите по чл.301 от НПК. Въззивният съд се ангажира със становище за
необходимост от нови съдебно-следствени действия, като след попълване на
доказателствената съвкупност с гласни доказателства и повторна (арбитражна)
петорна АТЕ, настоящият състав счита за установени следните релевантни
фактически положения:
Подсъдимият А. е правоспособен
водач на МПС.
На 01.07.2015 година в часовете
преди обед същият пътувал извън гр.Добрич, управлявайки л.а.„Нисан Патфайндер“
с ДК№ ТХ 29 29 ХН. Около 14.30 часа той се завърнал в населеното място, като
малко преди да навлезе в гр.Добрич по бул „Добруджа“ скоростта на МПС-то била
около 61 км/ч. Автомобилът бил разположен в лявата част на дясна пътна лента. Асфалтовата
настилка била суха, износена, осеяна с неравности. Нямало ограничение на
видимостта.
По същото време, по ул.“Хан
Тервел“, южно от бул.“Добруджа“, в посока към кръстовището с булеварда, по път,
обозначен със знак Б1, се движил велосипедистът Н. Младенов. Непосредствено
преди произшествието, скоростта му била 13 км/ч. Без да съобрази поведението си
със знака, велосипедистът навлязъл в чертите на бул.“Добруджа“, предприемайки
маневра завой наляво, с цел да продължи към кв.“Рилци“.
Подсъдимият
възприел горното действие, като завил волана наляво, но въпреки това взаимните
траектории на движение на ППС-та се пресекли. Настъпил удар между предна лява
част на купето на автомобила и лявата странична част на велосипеда, от който тялото
на Н. Младенов било отхвърлено напред и наляво. То се установило в средата на
тревна площ между двете платна за движение по бул.“Добруджа“.
След удара предната капла на
колелото се отделила и отхвръкнала напред, а задната част заедно със задната капла
преминала напред и наляво, и попаднала в затревен участък между платната на
булеварда. Лекият автомобил преустановил
движението си в лявата част на лявата пътна лента по бул.“Добруджа“ в посока центъра
на града.
Подс.А. подал сигнал за произшествието
на телефон 112. Съобщение за същото ПТП постъпило и от св.Славов,
преминаващ след реализиране на удара.
Смъртта на пострадалия била
констатирана на място от лекарски екип. Съобразно заключение на СМЕ №90/2015г. същата се
дължала на тежка гръдна травма, изразяваща се в разкъсване на възходящата част
на аортата и белите дробове, с последвал вътрегръден кръвоизлив. Посочената
експертиза идентифицира множество други
травми по трупа на Н. Младенов:
-черепно-мозъчна травма –
прекъсване на гръбначния мозък с разкъсване на предната надлъжна връзка между
втори и трети шийни прешлени и масивни ожулвания, разкъсно-контузни рани на
лицето;
-гръдна травма- счупване на
множество ребра вляво, счупване на гръдна кост, разкъсване на плевралните
листи, контузия и разкъсване на ляв бял дроб, кръвонасядане на органите на
средостението, ръзкъсване на възходящата част на аортата, разкъсване на ляв
диафрагмален купол и наличие на кръв в двете гръдни половини;
-коремна травма – счупване на
лявата половина на таза с нарушаване на тазовия пръстен, счупване на двете
кости на лявата предмишница и на двете подбедрици, разкъсване на черния дроб и
слезката, наличие на кръв в коремната кухина и разкъсно-контузни рани в лява
слабинна област с отделяне на ляв долен крайник.
Така
описаната фактическа обстановка на първо място е изцяло в съответствие с
фактическите предели на обвинението (отразеното на л.л.4, 5, 8 и 9 от първоинстанционното
НОХД е в диалектическо единство) и на следващо място, същата е възпроизведена
правилно в мотивите на проверяваната присъда, тъй като се извлича от съвкупния
анализ на доказателствата по делото.
Подсъдимият
А.А. отрича съпричастността си към деянието. В обясненията си (т.2, л.587-594
от НОХД) заявява, че много добре познава инкриминирания пътен участък поради
честото му ползване. Знае за лошото състояние на пътя, по който „..има изключително много неравности, бих казал
дори и бабуни…“ (НОХД т.2,л.588, първи абзац), както и за усложнението на
пътната обстановка с оглед непосредствената близост на кръстовището между
бул.“Добруджа“ и ул.“Хан Тервел“ (НОХД т.2, л.589). Твърди, че пострадалият се
е появил „..изключително внезапно и рязко
от този път без предимство, който…е с наклон“ (НОХД т.2, л.588, трети
абзац), непосредствено пред автомобила, в дясното платно, с товар в предната
част на колелото, движейки се диагонално в посока към кв.“Рилци“, на която
опасност не успял да реагира по никакъв начин. Подсъдимият определя движението
на велосипедиста като „изключително бързо“
(НОХД т.2, л.593, осми абзац).
Варненският апелативен съд
извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107, ал.ал.3, 5 от НПК проверка и
анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство
установявайки следното:
Повдигнатото обвинение пред
съда срещу подс.А. е за престъпление по транспорта, по квалифицирания състав на
чл.343, ал.1, б.в от НК. Изграждащата доказателствена основа се отличава с известна
лаконичност, поради което детайлният фактически анализ се явява от съществено
значение за реализиране на принципа по чл.13 от НПК. С оглед спецификата на
инкриминираната деятелност потвърждаването, респективно отхвърлянето на всяка
версия за пътното произшествие и причинния процес следва да се подпомага от
експертните заключения.
В най-общ план, по делото са
налице преки доказателства по предметното събитие, въведени чрез обясненията на
подсъдимия и протокол за оглед на местопроизшествие. Доколкото обективните
находки не биха могли да търпят критика от гледна точка на истинността им, то
за целите на доказателствения анализ същите ще служат за базова компонента.
Прочитът на протокола за оглед
(т.1, л.13 от д.пр.) позволява диференциране на следите от деянието според
следообразуващия обект на механоскопни (Бобев К., Криминалистика, С.2009, с.27)
и други . Към първата група настоящият състав отнася:
-следа от протриване с
полегнала трева;
-петно кръв;
-следа от протриване върху
праха на пътното платно;
-стичаща се течност от предна
лява част на лекия автомобил.
Останалите фиксирани находки са
в известна степен зависими от кинетични сили, като същите имат важно значение в
разчитане на процеса на пътното произшествие, включително в аспекта на
контролиране на изведените негови етапи.
От съществено значение за изясняване
механизма на ПТП-то са травмената картина по пострадалия, процесуално
релевирана посредством огледа на труп и СМЕ за аутопсия, както и механичните
следи от увреждания по двете ППС-та от пътното произшествие, установени чрез
способа по чл.155 от НПК.
Доказателствената съвкупност е
снабдена с факти за видимостта на подсъдимия към велосипедиста (т.1, л.33 от
д.пр.).
Към съвсем условна друга
категория могат да се отнесат гласните доказателства, сред които попадат такива
с пряко отношение към предмета на доказване и останалите, с несъществено
значение по относимите фактически положения. Към последната група въззивният
съд числи показанията на св.св. С., Стоянов, Маринов, Светослав Славов, Чобанова
и Мимиш. Първоинстанционният съдебен състав бегло е разгледал посочените гласни доказателствени източници
(стр.8 от мотивите), като съвсем правилно не се е фокусирал върху провеждането
на нарочен анализ, поради далечната им взаимовръзка с доказателствения предмет
по делото.
Показанията на св.св.Слави
Славов (т.1, л.99, НОХД) и Софийски (т.1, л.162, НОХД) са в смислова връзка
помежду си, като установяват първо, че положението на участващите в ПТП-то
превозни средства, на трупа на пострадалия и на следите не е било променяно до
началото на следственото действие по чл.155 от НПК и на следващо място, пряко
кореспондират с протокол за оглед на местопроизшествие.
Въззивният състав проведе
разпит на поемното лице при огледа на местопроизшествието И.У. (л.58, ВНОХД), чрез
чиито показания се изключи значението на фиксирания на фотокадри от №25 до №28
(т.1, л.31, л.32 от д.пр.) черен чувал с разпилени строителни отпадъци до трупа
на Н. Младенов. Пряко показанията на този свидетел кореспондират с обясненията
на подсъдимия от съдебното следствие за поставен товар в предната част на
колелото на пострадалия и със заявеното от св.М. (т.1, л.96, НОХД) намерение на
починалия й съпруг да закупи смески, каквато находка е фиксирана при огледа на
местопроизшествието.
С директно значение към обсега
на чл.102 от НПК са обясненията на подсъдимия (т.2, л.587). Първоинстанционният съд ги е кредитирал
частично относно мястото, условията и участниците в ПТП-то (стр.8 от мотивите),
като тук само ще се маркира становището на настоящия състав за обоснованост на
извода.
Така очертаната доказателствена
основа е била подложена на експертно разчитане при различна организация на
съдебната експертиза (има се предвид отраслова компетентност и състав на
експертизите). Частично предхождащ оценката по същество на експертизите се
явява повдигнат от защитата въпрос по чл.148,
ал.1 вр. чл.29, ал.2 от НПК предвид показанията на св.Ивелин Стоянов
(л.101-103, л.105 НОХД, т.1, л.89 от д.пр.), създаващи съмнение в
незаинтересоваността на в.л.Емил Жечев от изхода на делото. Въззивният съд прецени
показанията на св.Стоянов като достоверни с оглед съдържателно реципрочните
заявления на св.С. (т.1, л.97, л.105 НОХД). Те доказват, че в.л.Жечев е посетил
зоната на ПТП с част от страните извън официалните следствени действия (следственият експеримент е започнал
в 15.00 часа на 10.07.2017 година - т.1, л.33 от д.пр., а възприятията на
свидетеля са от предходен период), но този факт не може априори да се равни на заинтересованост
в хипотезата на чл.148, ал.1, вр. чл.29, ал.2 от НПК. Проверката за лична
безпристрастност на вещото лице следва да почива на външни признаци, като
например изявления в съдебната зала или извън нея, коментари и пр. (аргумент от
Р.157-2015-3н.о.), каквито положения не се установяват по делото, т.е. липсва
процесуална основа за елиминиране участието на вещото лице в наказателното
производство. Различна от оценката за заинтересованост е проверката за пълнота,
яснота, обоснованост и правилност на експертните заключения на това вещо лице, проведена
от окръжния съд (стр.10 от мотивите) и дължима в настоящето решение.
Сред множеството експертизи по
делото въззивният състав извежда три, които по никакъв повод не се атакуват от
страните. Една от тях е СМЕ за аутопсия (т.1, л.103 от д.пр.), изясняваща
причината за смъртта на Н. Младенов - разкъсване на възходящата част на аортата
и белите дробове с последвал вътрегръден кръвоизлив, като уврежданията в трите
анатомични области са причинени от много силни удари с или върху твърди тъпи
предмети с голяма маса. Съобразно разясненията на в.л.Димитров по чл.282 от НПК
(т.1, л.118 НОХД), смъртта на Младенов е настъпила бързо и е била
непредотвратима.
В пряка кореспонденция с
коментираното заключение е точка трета от КСМТрАТЕ (т.1, л.117 от д.пр.), констатираща удар между широка контактна повърхност в
лявата половина на таза и крайниците на пострадалия Н. Младенов, последван от
приплъзване на тялото по предна лява част на автомобила и удар в предна лява
колонка, след което тялото е било изхвърлено напред и вляво от траекторията на
движение на л.а.“Нисан Патфайндър“ с последващо падане върху затревената
разделителна ивица на бул.“Добруджа“.
Обсъдените две заключения са в
логическо единство с установените побитости при извършения оглед на л.а.“Нисан
Патфайндър“ (т.1, л.15 от д.пр.), локализирани в предна лява част, които отразяват
контактната зона между МПС-то и тялото на пострадалия в момента на удара,
всъщност добре визуализирани във фотоалбума от огледа.
От своя страна заключение на
техническата експертиза (т.1, л.110 от д.пр.) изключва неизправности по
кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и
спирачната система на л.а.“Нисан Патфайндър“ преди произшествието. Също така
изправен е бил и велосипедът, като в резултат на удара са настъпили увреждания
по кормилното му управление и предна вилка, деформации на рамата в средна и
задна част, деформации на каплите на предно и задно колело, откачване на
накрайника на жилото на предния спирачен механизъм. Състоянието на велосипеда
към момента на ПТП-то е изяснено чрез способа по чл.155 от НПК и техническата
експертиза от д.пр. Доказателствени недостатъци в този аспект не се откриват, а
бележката е провокирана от писмените съображения на адв.Н. към въззивната
жалба.
Въззивният състав по подобие на
първостепенния съд (л.10 от мотивите) няма основание да се съмнява в
обосноваността и правилността на обсъдените заключения. Тук изрично се
подчертава, че по отношение на колективната експертиза се кредитира само изводът
по точка трета (в останалата част се съдържат единствено обобщения, които не
позволяват провеждане на релевантна процесуална оценка за обоснованост и
правилност). Експертните изводи са основани на изчерпателни фактически
положения, като логиката на научните изводи е ясно проследима и обстоятелствено
верифицирана.
Съществените проблеми по делото
се пораждат от заключенията на автотехническите експертизи, които съдържат противоречиви изводи, пряко обусловени
от използването на различни научни методи. До това положение се достига в
резултат на предоверяване на ресурса на съдебната експертиза в първата
инстанция.
Наличните автотехнически
експертизи условно могат да се групират според мнението им относно мястото на
удара и скоростта на участниците в ПТП-то. От една страна стоят заключенията на
тройната и допълнителна тройна АТЕ-зи от д.пр., а от друга – петорните
експертизи от д.пр-во и първоинстанционния съдебен стадий. В принципен план от
съдържанието на заключенията се извежда причината за различията на вещите лица
по тези ключови компонентни – използваните различни научни методи за разчитане на базови доказателствени
положения, които съответно чертаят и различна картина на причинния процес. Непреодолимото
съмнение между тези експертизи по пътя на съдебния анализ, доколкото се касае
до обосноваване на приложими научни методи, за които съдът няма знания, създаде
задължение за настоящата инстанция да назначи повторна петорна АТЕ в независим
състав от предходните (Р 25-2000-1 н.о., Р 427-2008-1 н.о. и пр.), арбитражна
по естеството си и призвана в чисто процесуален план да преодолее наличните противоречия
по едни и същи въпроси.
Доколкото по същността си
арбитражната експертиза представлява нова повторна експертиза, то въззивният
състав дължи анализ за качествената й страна в аспекта на чл.153 от НПК.
На първо място нейният
петчленен състав е структуриран на базата на общия принцип по чл.147 от НПК,
който не поставя процедурни изисквания по спазване на каквато й да е научна
йерархия в екипа на експертизата. Беглият прочит на експертния състав по делото
установява, че с мнения в досъдебната и съдебната фаза на наказателното
производство са се ангажирали множество хабилитирани специалисти. Притежаваните
от тях научни степени имат отношение към възможността за заемане на академични
длъжности (Закон за развитието на академичния състав в Република България), но
не и към процесуалното качество на експертизата, т.е. присъдената научна степен
не може априори да предпостави пълнота и яснота, обоснованост и правилност на
заключенията.
По мнение на въззивния състав,
арбитражната експертиза частично съответства на чл.152, ал.1 и ал.2 от НПК по
отношение на релевантната научна методика за анализ на доказателствената
основа, чрез която се формира заключение по въпроси от предмета по чл.102 от НПК. Конкретно, въззивният състав кредитира заключението й в т.т.3.1. (относно
мястото на удара), т.3.2 (относно скоростта на велосипеда в момента на удара) и
т.3.3. (единствено по приложимостта на закона за движение на тялото), като по
тези три пункта се установява пълна кореспонденция със заключението на
повторната петорна АТЕ от досъдебното производство. Общата експертна основа се
дължи на обоснованото становище за точна приложимост в конкретния казус на теоремата
за изменение на количеството на движение (в ролята на контролен механизъм по
отношение на резултата), на закона за импулсите и закона за движение на тялото,
каквито постановки отсъстват в двете тройни АТЕ-зи от д.пр. Погледнато в тази
светлина, арбитражната експертиза изпълни процесуалната си задача да отстрани
съмненията между двете горепосочени групи експертни становища. По пътя на
нейното заключение въззивният състав споделя обоснованото решение на окръжния
съд да не кредитира тройната и допълнителна тройна АТЕ-зи от досъдебното
производство поради неправилност, породена от използване на неподходяща научна
основа (т.2, НОХД, стр.10-стр.12 от мотивите).
По-нататък, мястото на удара се
определя по взетите предвид от повторната петорна АТЕ обективни находки на
произшествието, геометричните характеристики на пътя, траекториите на движение
на двете МПС-та и гласните доказателства, като се фиксира по дължината на
бул.“Добруджа“ на около 5.30м преди ОР1, в граници от 0.5м на наляво от
мислената разделителна линия до 0.4м надясно от нея.
Относно скоростта на движение
на велосипеда в момента на удара се очертава единомислие между арбитражната
АТЕ, повторната петорна АТЕ от д.пр., допълнителната петорна АТЕ (т.1, л.346,
НОХД) и другата допълнителна петорна АТЕ (т.2, л.558-559, НОХД) поради еднакво
научно третиране на фактическите източници и изходната теоретична база – закон
за импулсите. Скоростта на велосипеда в
момента на удара е около 13 км/ч, която е от такова естество, че да не попречи
от техническа гледна точка на пострадалия да спре преди навлизане в
кръстовището.
Скоростта на движение на л.а. в
началото на удара се определя по закона за движение на тялото (арбитражна и повторна
петорна АТЕ-зи) и зависи от множество обективни и математически
компонентни. В пълна степен повторната
петорна експертиза защитава изходните индекси и крайния си резултат, поради
което в тази част се кредитира изцяло от въззивния състав. Ключови за току що
заетата позиция се явяват разясненията по чл.282, ал.1 от НПК на вещите лица от
двете експертизи, чиято съпоставка и анализ позволява на настоящия състав да
изведе становище за необоснованост на арбитражната експертиза по фактическите
изводи в нейната точка 3.3 (не става реч за приложимостта на закона за движение
на тялото). Конкретно, става въпрос за величината на общия изминат път от тялото
на пострадалия от момента на удара до окончателното му установяване – St/Sm (26.18м в петорната АТЕ-за и 27.3м в
арбитражната експертиза). Съобразно разясненията на вещите лица по петорната
експертиза (т.1, л.234, първи абзац, НОХД) съществена за разстоянието на полет
и разстоянието на плъзгане е следата от кръв и съпровождение на тази кръв по
цялата следа, където пада тялото (фиксирана под №3 в огледния протокол – т.1,
л.14, гръб от д.пр.). Касае се за обективна находка, която очевидно би могла да
гарантира и обективност на извода.
За разлика от тях, вещите лица
по арбитражната петорна АТЕ са прибавили към следата и момент на
претъркаляне на тялото (от съдебния протокол по ВНОХД, стр.4, отговор на
в.л.Г., стр.5 предпоследен абзац), който се явява предположение с оглед доказателствената
основа по делото и най-вече, съобразно травмения механизъм, изяснен в т.3 от
КСМТрАтЕ от д.пр..
Последното прави необоснована
повторната арбитражна експертиза в коментираната част, поради което въззивният
състав по подобие на първата инстанция кредитира заключението на повторната
петорна АТЕ от д.пр. относно скоростта на движение на л.а. – около 61 км/ч.
Само за изчерпателност, а и с
оглед възраженията на адв.Б. в съдебното следствие във въззивната инстанция, при
сравнение на изходните математически показатели между обсъжданите заключения
(арбитражна стр.8, петорна АТЕ от д.пр., стр.11 и 12) се установява, че
разликата в крайния резултат за скоростта на движение на л.а. в момента на
удара не се дължи на величината на ланда, ми и j-спирачно.
Опасната зона за спиране на
л.а. е определена от коментираните експертизи по обща теоретична база, като
единствената отлика е в използвания коефициент на спирачното закъснение (j при петорната
АТЕ от д.пр. е 8.5м/с2, а при арбитражната експертиза 7.36 м/с2
). След обстойна съпоставка на устните разяснения на вещите лица въззивният
състав установи, че арбитражната експертиза е работила с индекс по
специализирана литература, но без да отчете конкретните спирачни особености на
л.а.“Нисан Патфайндер“, установени при огледа на местопроизшествието и чрез
техническата експертиза от д.пр. Автомобилът разполага с АВС система за
спиране, а и подсъдимият е пътувал сам, все обстоятелства, които изискват приемане на по-голямо спирачно
закъснение (т.1, л.239 последен абзац, НОХД). В тази част арбитражната
експертиза се ползва с извод за необоснованост, т.к. не почива на доказателства
по делото, като въззивният състав приема становището на повторната петорна АТЕ,
че опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 61 км/ч е около 37
метра.
За да счете за обоснована тази
величина (на опасната зона) въззивният състав обсъди изключително внимателно
времето за реакция на водача в конкретната пътна ситуация, дадено в
алтернатива, като взе предвид разясненията по чл.282, ал.1 от НПК на вещите
лица (т.1, л.236-л.238, НОХД; стр.12 от съдебния протокол по ВНОХД) и ги
съпостави със следната доказателствена основа:
-обяснения на подсъдимия (т.2,
първи абзац от л.588, НОХД);
-протоколи за оглед на
местопроизшествие и следствен експеримент;
-фотоалбуми.
Релевантните изводи са в насока
за усложнение на пътната обстановка, породено от предстоящо навлизане в
населено място, от крайно лошото състояние на пътя, от наличието на кръстовище
веднага след табелата за населено място, растителност след тази табела във
връзка с видимостта, спирка на градския транспорт непосредствено след
Т-образното кръстовище (протокол за оглед) и движението на пострадалия по
ул.“Хан Тервел“ . Не е имало пречка за
отразяването на тези отрицателно действащи обективни фактори в съзнанието на
дееца, което е изисквало от него да бъде пределно внимателен.
Въззивният състав, припомняйки,
че подсъдимият се движи по път с предимство, не кредитира арбитражната
експертиза в подточка 8 на стр.9 (касае t за реакция на водача).
По-нататък в т.т.3.6 и 3.7, поради различие на приетите величини
за скорост и опасна зона за спиране, въззивният състав не кредитира
арбитражната експертиза.
В точка 3.7 от
същата арбитражна експертиза е разработен вариант за предотвратимост на
произшествието в случай, че подсъдимият би се движил със скорост от 50 км/ч
след табелата за населено място в гр.Добрич. Подобни разсъждения имат своето
закономерно място в доказателствения процес с оглед задължението по чл.107,
ал.3 от НПК. Този вариант отчита за единствено пътно усложнение навлизането в
населеното място и поради това се конфронтира с конкретната характеристика на
пътната ситуация (описана по-горе), изисквала реакция по скоростта в по-ранен
момент.
Отношение към горните изводи относно
мястото на удара, скоростите за движение на участниците в ПТП-то и опасната
зона за спиране на л.а. има допълнителната петорна АТЕ от д.пр. (т.2, л.224 от
д.пр.), която въззивният състав кредитира изцяло поради осветляването в детайли
на използваната методика за провеждане на експертното изследване, обосноваването
на изходните величини и производните им заключения.
Като се връща към
характеристиката на конкретната пътна обстановка и с риск да се преповтори,
въззивният състав отбелязва, че инкриминираното ПТП се е развило непосредствено
след навлизане на л.а. „Нисан Патфайндер“ в чертите на гр.Добрич, при видимост
в дълбочина от 90.30м преди ОР 1 (протокол за следствен експеримент). Преди
това обаче са възникнали редица отрицателно действащи фактори върху скоростта
на движение – предстоящо навлизане в населено място, състояние на пътната
настилка, кръстовище, приближаване на велосипедист, които са изисквали
навременна реакция на подсъдимия, която да отчита всички неблагоприятни
фактори, като при въздействието на множество такива да намали скоростта до
такава величина, че да може да реагира своевременно на появата на опасност на
пътя. Точно такава опасност е станал пострадалият от момента на преминаване на
мислената линия на знак Б1 – обстоятелство, което е изисквало втори тип реакция
от водача на МПС, но в случая невъзможна, поради инициалното му управление с
несъобразена скорост със състоянието на пътя и характера на движението. От това
разбиране за развилия се причинен процес изхожда и становището на повторната
петорна АТЕ-за.
Според вещите лица, към момента
на преминаване на линията на знак Б1 от страна на пострадалия, подсъдимият е бил на 39.1м преди мястото на
удара, при величина на опасната зона от 37.2м, т.е. при реакция на А.А. на 32.5м
преди табелата за гр.Добрич (стр.16 и стр.17 от експертизата) за намаляване на
скоростта съобразно конкретните пътни условия и след това аварийно спиране при
своевременното възприемане на велосипедиста, л.а. би спрял на 9м преди коридора
на движението на последния.
От отговора на задача 4.11 на
повторната петорна АТЕ (стр.22 от заключението) и протокол за оглед на
местопроизшествие в частта по фиксираното положение на л.а.“Нисан Патфайндер“
по протежение на пътното платно, въззивният съд съди, че подсъдимият е възприел
велосипедиста на 39.1м, като е реагирал с волана за управление малко след
преминаване на Младенов през линията на знак Б1, завивайки кормилото вляво
(изцяло относимо е заключението в т.4.6 от допълнителна петорна АТЕ т.2, л.562,
НОХД). Обвинение във връзка с този факт не е повдигано, а и съобразно мнението
на експертите от повторната петорна АТЕ, същият няма каузален принос спрямо
резултата.
Становището
на въззивния състав е, че кредитираната повторна петорна АТЕ в максимална
степен удовлетворява изискванията за яснота, пълнота, обоснованост и
правилност, което дава повод и за още едно заключение, което касае допълнителната
петорна АТЕ (т.1, л.393, НОХД). В
по-голямата си част тя почива на множество хипотези на страните, без каквато и
да е връзка с доказателствената основа. Заключенията на тази експертиза извън
приетите по-горе параметри на произшествието и причинния процес (преповторените
от повторната петорна АТЕ) се третира като ирелевантно по основния предмет на
делото.
В
заключение, аналитичната дейност на окръжния съд по относимите фактически
положения е процесуално изрядно. Много детайлно, с юридически усет към
изчерпателността на доказателствения процес, съставът на Добричкия окръжен съд
е извел фактическите предели на правоприлагането. Извършената от въззивния
състав проверка на доказателствената дейност и процесът на формиране на
вътрешното убеждение сочи за спазване на принципите по чл.13, чл.14, чл.18,
чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК.
При
правилно установената фактическа обстановка, окръжният съд е интерпретирал
точната правна квалификация на
инкриминираната деятелност, съобразно Специалната част на Наказателния кодекс.
Допуснато е частично нарушение при приложението на чл.20, ал.2, изр.2 и
чл.21, ал.1 от ЗДвП,
отстранимо по пътя на въззивната ревизия на присъдата.
В
принципен план разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП вменява на водачите на МПС
задължение за съобразяване на скоростта на движение с определени фактори, които
провокират два типа опасности. Едните са неизчерпателно визирани в чл.20, ал.2,
изр.1 от ЗДвП, като касаят обективни отрицателно действащи фактори с отношение
към режима на скоростта, съществуващи при една действителна пътна ситуация или
изрично регулирани. Другата опасност винаги е внезапна и непредвидима за
водачите на МПС, изискваща реакция по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП (ТР
28-1984-ОСНК, Р.259-2013- 3н.о., Р300-2012-2н.о. и др.).
На
базата на изложените положения, въззивният състав се солидаризира със
становището на окръжния съд (стр.13 от мотивите), че първият момент, от който
за подсъдимия е възникнало задължение да вземе мерки за безопасност е тогава,
когато в съзнанието му са се отразили отрицателно действащите фактори от
дадената пътна ситуация – приближаване на населено място, лошо състояние на
пътя, наличие на Т-образно кръстовище, непосредствено след табелата за
гр.Добрич, към което в този момент се е движил велосипедист, близост на пътна спирка. Тогава
скоростта на движение на
подсъдимия,
макар и разрешена, не е била съобразена по см. на чл.20, ал.2, изр.1 със
състоянието на пътя и характера на движението.
Даденото
разрешение отговаря на еднозначната
съдебна практика, че движението с разрешена скорост за конкретния пътен участък,
може да не е съобразено с пътните обстоятелства и условия по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
както е в настоящия случай.
С
нарушението по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП подсъдимият сам се е поставил в
невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици.
Предпоставките за това е създал преди опасната си зона, поради което не може да
бъде оневинен (Р.300-2012-2н.о., Р. 162-1973-3н.о.).
Мнението
на въззивния състав е, че в случая указанията на Р. 13-1977-ОСНК са неприложими
с оглед приетия момент на възникване на опасност за движението на подсъдимия.
Въззивният състав не споделя изводите на окръжния съд за допуснато от подсъдимия нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 и чл.21, ал.1 от ЗДв.П. По първата хипотеза, с ТР. 28-1984-ОСНК е проведено разграничение между „предвидима“ и „непредвидима“ опасност с оглед конкретно действащите фактори от пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразената скорост на движение. Двете хипотези по принцип се намират в конкуренция, като е недопустимо едновременното им приложение. Що се касае до инкриминираното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, настоящият състав вече имаше повод да отбележи по-горе разбирането си за неговата несъставомерност.
Категорично не е налице нарушение по
чл.20, ал.1 от ЗДвП, което освен доказателствено изключено, не е подплатено и със
съответни обстоятелства по обвинението.
Първоинстанционният съд е спазил
указанията на т.5 от ТР. 2-2016-ОСНК, законосъобразно разграничавайки
небрежността като конкретна форма на непредпазливото поведение на подсъдимия.
Деецът е причинил съставомерните последиците без субективно да ги е съзнавал,
но при знание от негова страна на задълженията по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП с
оглед правоспособността и опита си като
водач на МПС.
Окръжният съд е провел
индивидуализацията на наказанието в пределите на чл.54 от НК. В съдебното досие
не се откриват доказателства за многобройност или изключителност на
смекчаващите обстоятелства, поради което обсъждането на чл.55 от НК е лишено от
основание.
Наказанието на подсъдимия е определено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в минимума - в размер
от две години лишаване от свобода и три години лишаване от правоуправление. В
принципен план това наказание е справедливо, което заключение очертава
становището на въззивния състав за неоснователност на жалбата на частното
обвинение.
Конкретната деятелност не разкрива
някакви специфични особености, които значително да я отличават от обичайните случаи на пътни инциденти, завършили с най-тежкия
възможен резултат. Съпричиняването на резултата от страна на пострадалия поради
допуснато нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП занижава степента на обществена
опасност на деянието, като това съпричиняване следва да се обмисли и относно характеристиките
на изпълнителската деятелност от значение за обществената опасност на дееца.
Същият е извършил едно нарушение на правилата за движение, което е от
най-масовите и най-честите причини за реализиране на престъпления по
транспорта. Съвместно с доказателствата за административното наказване на подс.А.,
въззивният съд извежда характеристиката му като недисциплиниран водач на МПС
(съобразно указанията на Р. 83-1983-ОСНК). При преценка на административното
наказване настоящият състав се съобрази с указанията на ППлВС 7-1985, като взе
предвид отбелязаните санкционни актове в секция „Фишове“, в точки 7, 12, 16,
17, 18, 19, 20, (т.1, л.67 от д.пр.) и
констатира, че всички са издадени за нарушение на правилата на скоростта. Изключва
се възможността административното наказване на подсъдимия в посочените пунктове да е реализирано за
противоправна деятелност на други лица, предвид личният принцип по чл.6 от ЗАНН.
В позитивен план и на плоскостта на
чл.54, ал.2 от НК са отчетените от окръжния съд добри характеристични данни,
трудова заетост и чисто съдебно минало на подсъдимия. От значение за
индивидуализацията на наказанието е и формата на вина.
Приведените съображения сочат, че
окръжният съд е наложил справедливо наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в санкционния минимум по чл.343, ал.1, б.в от НК и
при отчитане на съпричиняването на общественоопасната последица.
Кумулативната санкция е попълнена с
лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години.
Съпътстващото наказание въззивният съд счита за справедливо с оглед
характеристиката на А. като водач на МПС и естеството на допуснатото от него
нарушение, довело до реализирането на ПТП и смъртта на Н. Младенов.
Първоинстанционният съд правилно е
приложил нормата на чл.66, ал.1 от НК. Известно от последователната съдебна
практика по института на условното осъждане (Р 95-2019-3 н.о., Р 210-2019-3
н.о., Р 68-2019, 2 н.о. и пр.) е приоритетното значение на задачата за
поправяне на дееца, като в никой случай не следва да се игнорира въздействието
му върху обществото. Основен предмет на съдебния анализ по приложимостта на чл.66,
ал.1 от НК е дали от доказателствата по делото може да се направи съответен,
обоснован извод за възможно поправяне на подсъдимото лице без въдворяването му
при режимни условия. Тази преценка, както е посочено в Р 95-2019-3 н.о. не е
самостойна, а следва да се основава на диалектическата връзка с генералната
превенция като цел на наказанието. Базови за правоприлагането по чл.66 от НК са
личните качества на подсъдимия и конкретната обществена опасност на
престъплението.
В процесния казус единственото отегчаващо
отговорността на подс.А. обстоятелство е реализираното спрямо него
административно наказване по ЗДвП. Самото му инкриминирано деяние не се
отличава с някаква особеност в сравнение с масовите случаи на пътни
произшествия, завършили с възможно най-тежкия резултат. Последният е отчетен
нормативно при фиксиране на санкционните граници по чл.343, ал.1, б.в от НК.
Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че инкриминираното ПТП е резултат от съпричиняване на
резултата от страна на пострадалия велосипедист, което е от значение за
обществената опасност на деянието. Ето защо в случая, личността на подсъдимото
лице не изисква интензивно наказателно-правно третиране поради положителната му
лична характеристика, доказателствата за високо ниво на образованост, добро име
в обществото и полагания труд. Личната превенция по чл.36 от НК е постижима в
обществени условия, под угрозата на четиригодишен изпитателен срок.
С така наложеното наказание по вид и
размер се осмисля и генералната превенция по чл.36 от НК, тъй като се касае до
сериозна санкция, предизвикваща редица ограничения и неблагоприятни последици
за дееца, представляващи съответно и еднозначно предупреждение към останалите
водачи за сериозността и неотвратимостта на наказанието в случай на неправомерно
поведение.
Частичното оправдаване на подсъдимия по
чл.20, ал.2, изр.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП не може да обоснове намаляване на
наказанието му. Касае се до прецизиране на приложимото право, което по същество
не променя обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК
Проведената цялостна въззивна проверка
на обжалвания акт не констатира основания за неговата отмяна или изменение.
Законосъобразно по чл.189, ал. 3 НПК направените по делото и от частните
обвинители разноски са възложени в тежест на подсъдимия. Правилно е процедирано
и с приложените веществени доказателства. Конкретно, л.а.“Нисан Патфайндер“ с
ДК№ ТХ 2929 ХН и 1 бр. велосипед, намиращи се на съхранение в ОД на МВР-Добрич,
на основание чл.111, ал.1 от НПК следва да се пазят до приключване на
наказателното производство. По двете ППС-та има следи от престъплението, което
ги прави възможен обект на допълнителни съдебно-следствени действия. След
влизане в сила на съдебен акт по делото лекият автомобил да се върне на
подсъдимото лице, а велосипедът – на наследниците на пострадалия Ж.М. и С.С..
По въззивните жалби:
В по-голямата си част възраженията във
въззивните жалби и пледоариите на страните бяха обсъдени по-горе в настоящето
решение. Тук съвсем схематично въззивният състав желае да отбележи следното:
Въззивната жалба на повереника на
частните обвинители е изцяло бланкетна. Приведените съображения в нейния пункт
първи очевидно не касаят настоящето дело. Мотиви относно въззивното оплакване
за несправедливост на наказанието не се ангажираха и в пренията по делото,
поради което е невъзможно излагането на каквито и да е допълнителни съображения
извън тези при служебната проверка на
присъдата.
Доводите на адв.Н. срещу качеството на
мотивите на окръжния съд не почива на безпристрастния им прочит. В своя акт
първоинстанционният съдебен състав е обсъдил всички положения от пределите на
чл.305, ал.3 от НПК, заявявайки недвусмисленото си решение по кръга въпроси в
чл.301 от НПК.
Не отговаря на истината оплакването, че
ОС-Добрич е „прехвърлил“ правоприлагането на вещите лица по делото. Както
многократно бе споменато, доказателственият процес в съдебното следствие в
първата инстанция е протекъл законосъобразно, при спазване на принципните
положения по чл.13, ал.2 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. Вярна е констатацията на
окръжния съд за оскъдност на доказателствената основа, която е била разчетена
от вещите лица по различен начин. Именно при оценката на експертизите първата
инстанция се е водила от преките доказателства, като по този начин правомерно е
формирала фактическата страна на вътрешното си убеждение.
Във въззивната жалба на адв.В. се
съдържа оплакване, че първоинстанцинната присъда почива на предположения.
Подобен процесуален недостатък не се открива с оглед пълнотата и
изчерпателността на проведения доказателствен процес, изясняващ в максимална
степен картината на инкриминираното събитие. Принос в аспекта на чл.13 от НПК
не може да има експертиза, изготвена по метода на математическото моделиране,
доколкото същата няма да се ползва с обективност. Според разясненията на вещите лица от арбитражната АТЕ пред
настоящия състав, подобен математически модел е зависим изцяло от подаваните му
величини, като би генерирал множество варианти, неподлежащи на проверка по
доказателствен път.
Поради
изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК настоящият състав
на апелативния съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда№14/24.10.2018 година,
постановена по НОХД №155/2017 година от състав на Окръжен съд - Добрич, като прилага закон за същото
наказуемо престъпление и оправдава подс.А.Г.А. по обвинението да е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 и чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване
и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: