№ 9158
гр. София, 09.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110150764 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и молбата на ответника от 23.12.2022г. писмени
доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на
спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по
делото на трето лице помагач на неговата страна. С твърденията си легитимира
интереса на третото лице ФИРМА, решението да бъде постановено в полза на ищеца и
в този смисъл правото му да встъпи по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва
да бъде уважено.
С оглед становището на ответника – не оспорва исковете и представя доказателства
за плащане, заявените от ищеца искания за изслушване на СТЕ и ССчЕ следва да бъдат
оставени без уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 04.04.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис от молбата
на ответника от 16.02.2023г.
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на ищеца
ФИРМА, ФИРМА.
Третото лице да се уведоми за конституирането му по делото с препис от
настоящото определение и за датата на следващото заседание.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и молбата на ответника от 23.12.2022г.
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ФИРМА в срок до о.с.з. да представи по
делото посочените в ИМ документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ.
1
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Ц. З. Х. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 49,94 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за небитов клиент с аб. № 351808
за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 19,89 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 до 30.10.2020г., ведно със
законна лихва върху всяка от главниците от 13.12.2021г. до изплащане на вземанията,
сумата от 6,39 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 31.12.2019г. до 29.11.2021г., както и сумата от 3,20 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 29.11.2021г., с които
суми ответникът неоснователно се е обогатил. След постъпило възражение по реда на
чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена, с което
неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. З. Х. е депозирал отговор на исковата молба,
в който заявява, че процесните вземания са погасени чрез плащане, в т.ч. и
направените съдебни разноски.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.59
ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже, че през процесния период е
доставил на ответника топлинна енергия в твърдените количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в
процесния имот и за процесния период.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи възникването на главното парично задължение,
настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в
размер на законната лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК горните
обстоятелства, с изключение на обстоятелството за погасяване на дълга чрез
плащане, не се нуждаят от доказване.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3