№ 12870
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110164051 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. К. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощниците му адв. Д. П. и адв. Д. Н., със
съдебен адрес в ...., против ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ..., представлявано
от управителя Б. И. Д., с която предявява обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за заплащане на сумата от 12911 лв., представляваща възнаграждение, дадено по
развален договор, т.е. на отпаднало основание, на сумата от 150,63 лв., представляваща
обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва върху главница от 12911 лв. за
периода от 14.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, и на сумата от 606,20 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в следствие на неизпълнение на
договорни задължения. При условията на евентуалност и в случай, че се приеме, че между
В. В.и ответното дружество няма сключен договор, ищецът предявява осъдителни искове за
заплащане на сумата от 12911 лв. като дадена при начална липса на основание и на сумата
от 150,63 лв.- обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва върху главница от
12911 лв. за периода от 14.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба.
Твърди се в исковата молба, че на 23.06.2022 г. между ищеца и ответното дружество е
сключен договор за изработка с предмет изпълнение на строително – монтажни работи в
апартамент, находящ се в ..., собственост на съпругата на ищеца М. В. В.. Ищецът, като
възложител е заплатил сумата от 12 911 лв. на две вноски – на 23.06.2022 г. – 8 000 лв. и на
19.07.2022 г. – 4 911 лв. В. В. сочи, че е изпълнил всички задължения по договора – заплатил
е изисканото от изпълнителя авансово възнаграждение и е осигурил достъп до имота.
Независимо от това, нито в уговорения срок, нито към датата на исковата молба,
апартаментът е годен за използване, а напротив наМ. се в по-лошо състояние от това, в което
е бил преди започването на ремонтните дейности. Неколкократно ищецът е канил
управителя на ответното дружество за изпълнение на уговорените строително – монтажни
работи, но те не са осъществени, поради което на 09.10.2022 г. е изпратил до ответника
писмено уведомление, че разваля договора поради виновно неизпълнение на неговите
задължения и го е поканил да му върне заплатеното възнаграждение в размер на 12 911 лв. В
следствие на неизпълнението на договора, В. В. е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в разноски за заплащане на възнаграждение за извънсъдебна експертиза,
1
нотариални такси и адвокатски хонорар в общ размер на 606,20 лв. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приети по делото.
В открито съдебно заседание от 28.11.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба и уточнителната молба от 08.12.2022 г. иоспорва
отговора на исковата молба. Моли да се приеме доклада по делото, като се внесе промяна в
правната квалификация на евентуалните искове. Поддържа искането за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпита на още един свидетел.
В открито съдебно заседание от 26.03.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковете и представя списък по чл. 80 ГПК.
С молба с вх. № 345832/01.12.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв.
Д. Н., прави искане управителят на ответното дружество да се яви лично в насроченото о.с.з.
и да даде обяснения в какво качество е подписал договор от 23.06.2022 г., касов ордер от
19.07.2022 г. и разписка от 19.07.2022 г.
В срока за писмени бележки ищецът, чрез процесуалните си представители адв. Н. и
адв. П., депозира такива, в които излага, че по делото е доказано предаването на процесните
суми на управителя на ответното дружество. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
възложената му работа, поради което договорът бил развален от ищеца. Моли за уважаване
на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на искова молба, с който счита
искът за недопустим, евентуално за неоснователен и недоказан. Сочи, че в исковата молба
като ответник е посочено Дружество .., което не било свързано с ответното Дружество. На
следващо място се сочи, че дори да е подписан договор за СМР, то лицето Б. И. Д. не е бил
разписал в качеството си на управител и представляващ на ответното дружество. Твърди се,
че сайтът .. и логото, използвано в офертата, която ищецът представил към исковата молба,
не били собственост на ... и не биха могли да ангажират ответника по отношение на
представената оферта. Счита, че представеният договор за СМР не е породил правно
действие между страните. Сочи, че процесният договор не би могъл да бъде развален,
поради виновно неизпълнение на от страна на изпълнителя, доколкото такъв не бил
сключван между страните. Прави се възражение за липса на предмет. Оспорва представените
извлечения от мобилните приложения, както и представените касови ордери- един приходен
и един разходен. Твърди се, че на представените касови ордери са изписани суми, вероятно
за пари в брой, без да е посочено в полза на кого са извършени плащанията и кой ги е
извършил. Не било посочено, кои са страните по този договор, както и какъв е предметът на
договора. Твърди се, че ищецът не е плащал претендираните суми, както и че ответникът не
е получавал суми под каквато и да било форма.
В открито съдебно заседание от 28.11.2023 г. пълномощникът на ответника поддържа
отговора на исковата молба. Не прави нови доказателствени искания.
В открито съдебно заседание от 26.03.2024 г. пълномощникът на ответника оспорва
исковете и представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за писмени бележки ответникът, чрез пълномощника адв. Д., депозира
такива, като поддържа, че по делото не е доказано наличието на възникнали договорни
отношения между страните. Оспорва се дружеството ответник да се е ангажирало за
изпълнение на СМР в процесния обект. Сочи, че не било доказано в какво качество Б. Д. е
подписал процесния договор. Твърди, че процесният сайт- .. и логото на същия не били
собственост на ответното дружество. Оспорва представените касови ордери да обвързват
ответника. Оспорва ищецът да е заплатил процесните суми на ответника. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
2
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са осъдителни искове в правна квалификация чл. 55, ал.1 пр. III ЗЗД, чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а в условията на евентуалност- иск по чл. 55,
ал. 1, предл. III ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е бил сключен договор за изработка с предмет изпълнение на
строително- монтажни работи в апартамент, находящ се в ..., че по сметка на ответника е
преведена сумата от 12911 лв.; че ищецът е развалил процесния договор; че е налице
възникнал главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава; вид и размер на възникналите от неизпълнения договор вреди. В тежест на ответника
е установяването на следните обстоятелства: че е изпълнил задълженията си, поети с
договора за СМР, както и че е погасил на дълга на падежа; правоизключващи възражения,
относно липсата на договор между страните.
По евентуалните искове в тежест на ищеца е да установи факта на плащане на
процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването й/ задържането й.
Съгласно приложения и приет като писмено доказателство по делото Договор за
изработка от 23.06.2022 г. между Б. И. Д. и ищеца са възникнали облигационни отношения
за възлагане на ремонт за обект- ..., на стойност 25822 лв. и срок за изпълнение- 35 работни
дни, считано от 27.06.2022 г. Видимо от самия договор, а и от последващата между страните
комуникация, проведена в WhatsAppм и Viber, никъде не е изрично посочено, че лицето,
положило подпис в договора- Б. Д., действа в качеството си на управител на ответното
дружество, тоест като представител на ответника, а не в лично такова. По делото същият е
бил призован в открито съдебно заседание да даде обяснения относно обстоятелствата в
какво качество е подписал договор от 23.06.2022 г., касов ордер от 19.07.2022 г. и разписка
от 19.07.2022 г., но лицето е било нередовно призовано и не се е явило за даване на
обяснения, поради което съдът е отменил определението, с което е допуснал събирането на
това доказателство по реда на чл. 176 ГПК. Доколкото лицето е било нередовно призовано,
няма как да се приложат последиците на чл. 176, ал. 3 ГПК, а именно- да се приемат за
доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да
отговори без основателна причина.
Поради изложеното следва да се приеме, че по делото не беше установено по
безспорен начин възникването на облигационни отношения между ищеца и ответника, по
силата на които последният да се е задължил да изпълни процесните строително-монтажни
дейности в посочения апартамент.
Доколкото не беше установена първата от обуславящите уважаване на
исковете предпоставки, безпредметно се явява обсъждането на останалите.
Поради отхвърляне на претенцията за главница следва да се остави без уважение и
искането за присъждане на мораторна лихва за посочения размер, доколкото същата се явява
акцесорна и зависи от възникването и съществуването на главното вземане.
Предвид че между страните не съществуват облигационни отношения, по които да е
налице неизпълнение от страна на ответника, неоснователна се явява и претенцията за
имуществени вреди.
С оглед изложеното главните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
и съдът следва да премине към разглеждане на исковете, предявени в условията на
евентуалност.
Предвид че по делото не беше доказано възникването на облигационни отношения
между страните, съдът не следва да обсъжда събраните свидетелски показания, снимков
материал и констативен протокол, доколкото те касаят изпълнението на договора, сключен
между ищеца и Б. Д., което е неотносимо към предмета на настоящия спор.
3
По делото ищецът е представил два броя касови ордери- от 23.06.2022 г. и 19.07.2022
г., като при преценяването им като писмени доказателства същите следва да се приемат като
разписки за заплатени от ищеца суми в размер на 8000 лв. и 4911 лв. в полза на ответното
дружество, доколкото като получател е посочено лицето Б. И. Д., действащ в качеството си
на представител на .... Съгласно приложена справка от ТРРЮЛНЦ лицето Б. И. Д. е вписано
като управител по партида на ответното дружество. Следователно по делото е категорично
доказано, че ищецът е заплатил на ответника общо сумата в размер на 12911 лв. Както бе
обсъдено вече, между страните не беше установено наличието на облигационно отношение,
по което ответникът да е правоимащо лице да получи тази сума, респ.- да е изпълнил
задълженията си по такъв договор. Напротив, ответникът оспорва наличието на договорни
отношения с ответника и не излага твърдения да е получило процесните суми на правно
основание, нито прилага доказателства в тази насока.
Следователно съдът приема за установено обстоятелството по делото, че ищецът е
заплатил процесната сума на два пъти в полза на ответника, чрез управителя си Б. И. Д., с
оглед което искът по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, предявен като евентуален, се явява изцяло
доказан по основание и размер.
Относно претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При връщане на дадено при начална липса на основание от момента на разместване
на имущественото благо вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще
дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора. Когато
кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с
изтичането на този срок. По делото е приложено писмо от ищеца, адресирано до ..., в което
ищецът е отправил покана за доброволно изпълнение до ответника за възстановяване на
сумата от 12911 лв. Същото е изпратено по имейл на управителя на ответника, както и в
WhatsApp, Viber и със SMS на мобилния номер на Б. Д., на 09.10.2022 г. Видно от
разпечатките във Viber, Б. Д. е отворил съобщенията си с ищеца последно на 07.11.2022 г., от
който момент най-рано има данни, че ответникът е получил поканата за заплащане на
процесната сума и който момент най-рано може да се счита за начална дата за начисляване
на мораторна лихва.
Следователно претенцията за мораторна лихва следва да се уважи частично за
периода от 07.11.2022 г. до 23.11.2022 г. за сумата от 60,97 лв., като до горницата над
уважената сума до 150,63 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски имат и двете страни по делото.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от исковете. Същият е сторил разноски общо за сумата от 2171,44 лв., от които 1500 лв. за
адвокатско възнаграждение, 616,44 лв. за внесена държавна такса, 50 лв. за депозит за
призоваване на свидетел и 5 лв. такса за издаване на обезпечителна заповед. Съразмерно
уважената част от исковете на ищеца следва да му се присъдят разноски общо в размер на
2149,72 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
част от исковете. Последният е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2500 лв., за което е приложен договор за правна защита и съдействие, имащ характер на
разписка, доколкото сумата е посочена като „внесена“ и „платено в брой“. С оглед
отхвърлената част от иска на ответника следва да му се присъдят разноски в размер на 25
лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в ...,
против ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя Б. И.
Д., осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал.1 пр. III ЗЗД, чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД и чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата от 12911 лв., представляваща възнаграждение,
дадено по развален договор, т.е. на отпаднало основание, на сумата от 150,63 лв.,
представляваща обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва върху главница от
12911 лв. за периода от 14.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, и на сумата от
606,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в следствие на неизпълнение
на договорни задължения, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
управителя Б. И. Д., да заплати на В. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 12911 лв. като дадена при
начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда- 24.11.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 60,97 лв.-
обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва върху главница от 12911 лв. за
периода от 07.11.2022 г. до 23.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
горницата над 60,97 лв. до пълния предявен размер от 150,63 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5