№ 145
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Д.а
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501790 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение № 60150/06.07.2021г., постановено по
касационно гражданско дело №4121/2020г. по описа на ВКС, с което е
отменено решение №260529/11.09.2020г. по в. гр. дело №1398/2020 г. по
описа на ОС-Варна, ГО, като делото е върнато за ново разглеждане на друг
състав от въззивния съд с дадени задължителни указания за назначаване на
нова СТЕ.
Въззивното производството е инициирано по въззивна жалба на
„Електроразпределние Север“ АД срещу решение №1613 от 31.03.2020г.
постановено по гр. дело №15977/2019г. по описа на ВРС, 47-ми състав, с
което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че М. СЛ. М., ЕГН **********, от гр. Варна,
****************, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Електроразпределение Север“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, СУМАТА ОТ 6325.63 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 13.02.2016 г. до
13.06.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ****************, клиентски
№ **********, абонатен № *************, за която сума е издадена фактура
от № **********/20.09.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
1
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Излага, че
е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството-
доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел.
енергия под формата на корекция на сметка, дължима на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че абонатът дължи заплащане на
потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание
договорното правоотношение между страните и установената неправомерна
намеса в СТИ. Към момента на извършване на проверката на СТИ са били
налице действащи правила за осъществяване на корекционната процедура, а
при непълнота в същите, следва да се приеме, че вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа
енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие
на софтуерно претарифиране на електромера. Ето защо предявеният иск за
установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се
отхвърли, поради което моли да се отмени решението на ВРС и вместо него
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като сумата се дължи на осн. чл. 183 ЗЗД .
Чрез депозирания писмен отговор насрещната страна оспорва
въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и
бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от М. СЛ. М. срещу
„Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 6325.63 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 13.02.2016г. до
13.06.2019г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Дрин“ №31, вх. Б, ет. 3, ап.
7, кл. № **********, аб. № *************, за която сума е издадена фактура
от № **********/20.09.2019г., на осн. чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата излага, че е
потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения обект. Узнала,
че е била извършена проверка на електромера отчитащ потребяваната в
обекта ел.енергия, при която е съставен констативен протокол. В резултат на
проверката е начислено допълнително количество електроенергия за минал
период в размер на процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва
това количество да е било реално потребено от нея, както и да е налице
основание за плащане на неговата цена. Оспорва процедурата, по която е
извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при
2
проверката протокол. Твърди, че не са налице основания за извършване на
корекцията на сметката, поради отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ. По
изложените съображения моли предявеният от него отрицателен
установителен иск да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да
му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника "Електроразпределение Север" АД, в който се оспорва
предявеният иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електроенергия. Излага се, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Ответното дружество
изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена
проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на
ответника, посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен
протокол, на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. При техническата проверка относно
изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол, са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано
количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за
софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Абонатът е
потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което
дължи заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД. Моли се за
отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените
по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Между страните липсва, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, доставяна и продавана от ответника срещу определена цена за обект,
находящ се в гр. Варна, ****************, клиентски № **********,
абонатен № *************.
От приетия по делото КП №1105751/13.06.2019г. се установява, че на
посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили проверка на електромер с фабричен № 1114021666126621,
отчитащ потреблението на електрическа енергия в горепосочения обект.
Проверката е извършена в присъствието на един свидетел, който е подписал
протокола. В последния е отразено, че при проверката са установени следните
показания на средството за търговско измерване: 1.8.1 – 001438; 1.8.2 –
010324, 1.8.3 – 036650, 1.8.4 – 000000 и 1.8.0 - 048413. Посочено е, че
3
електромерът е демонтиран, подменен с нов изправен, и е изпратен за
проверка в БИМ.
От Констативен протокол за техническа проверка №1777/12.09.2019г.
на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Русе, се установява, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3,
която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия. Посочено е, че електромерът не
съответства на технически характеристики.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от
19.09.2019г., с което е начислена общо ел. енергия в размер на 36650 kWh за
период от 13.02.2016г. до 13.06.2019г., както следва: за периода от
13.02.2016г. до 30.06.2016г. – 4186 kWh, за периода от 01.07.2016г. до
06.04.2017г. – 8432 kWh, за периода от 07.04.2017г. до 30.06.2017г. – 2560
kWh, за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2018г. – 10992 kWh, за периода от
01.07.2018г. до 13.06.2019г. – 10480 kWh. Посочено е, че корекцията е
извършена на основание чл. 55 ПИКЕЕ.
Въз основа на цитираното становище е издадена фактура №
**********/20.09.2019г. за сумата 6325.63 лева.
От заключението на приетата в хода на първоинстанционното
производство Съдебно-техническа експертиза, се установява, че към датата
на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок
на метрологична годност, като същият е монтиран в битов обект и е
активиран да отчита по две тарифи – нощна и дневна, показанията по които се
визуализират на дисплея. Според вещото лице след като показанията по
тарифа 1.8.1 и 1.8.2 са били нулеви към датата на монтажа на електромера, то
и показанията по останалите тарифи са били нулеви. Посочва, че показанието
от 36650 kWh, прочетено в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на
СТИ. Отчитането при този електромер се извършва по две тарифи –
съответно в регистър 1.8.2 /дневна тарифа/ и регистър 1.8.1 /нощна тарифа/.
Съгласно експертното заключение наличието на данни, записани в регистър
1.8.3 на електромера се дължи на неправомерно вмешателство в програмата
за параметризация на същия и по точно – в тарифната схема. Количеството
електрическа енергия, остойностено с процесната фактура е определено след
софтуерно прочитане на регистър 1.8.3, който не е визуализиран при редовен
отчет. Допълнително начисленото количество ел.енергия не е от редовен
отчет и не е изчислено по методика за корекция на сметка. Същото не е
фактурирано и не е остойностено през отчетния период от 13.02.2016 г. до
13.06.2019 г. Изрично вещото лице посочва, че схемата на свързване на СТИ с
електрозахранващата мрежа не е променена.
В производството пред настоящата инстанция съобразно указанията на
ВКС е допусната комплексна съдебно-техническа. Вещите лица са дали
4
следните отговори на поставените им въпроси: Целта на констатираното
софтуерно въздействието е в определени часове на денонощието
използваната електроенергия да се натрупва в трета, невизуализирана на
дисплея и неотчитана тарифа ТЗ. Промяната на тарифната схема е резултат на
целенасочено човешко поведение. Възможната причина за наличие на
показания в регистър 1.8.3 е препрограмирането на СТИ чрез промяна на
стандартната му тарифна схема, като е настроен да отчита изразходената
енергия в определени часове на денонощието, към регистър 1.8.3. По този
начин с течение на времето в регистъра се е натрупала сумата от 36650 кВтч.
С притежавания от ЕРП Север софтуер не могат да бъдат променяни данните
в регистрите на тарифите. Няма налични данни електромерът да е бил
отварян преди извършване на експертиза Съдебно-техническа експертиза в
БИМ. Не е възможно показанията в регистрите на CTИ да се променят
софтуерно чрез софтуера, предоставен от произволите.на СТИ на
"Електроразпределение Север" АД, тъй като той позволява промени само в
определени параметри- тарифна програма, отчетна система, дата и час, смяна
на пароли и др., но стойностите в регистрите към тарифи не са заложени в
списъка с възможните манипулации. При приемане на най-ниската
максимална допустима мощност от 8kW потреблението на процесния обект
може да достигне до 49 056 kWh за една година. Със становището по
настоящото дело е начислено допълнително количество от 36 650 кВТч
електроенергия за периода от 13.02.2016г. до 13.06.2019г. От записите в
процесното устройство не може да се определи датата на вмешателството.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
5
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Предвид указанията, съдържащи се в Решение №60150/06.07.2021г.,
постановено по касационно гражданско дело №4121/2020г. по описа на ВКС
и в съответствие с актуалната константна практика на ВКС, въз основа на
фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в случая дори да
не е налице хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ, то приложение следва да намери
нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално доставеното количество енергия
е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което
абонатът отговоря по общите правила за продажба на стоки. Специалната
регламентация на договора за продажба на ел. енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в
ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на
ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия
и по-конкретно нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Горният извод следва
от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на
цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. При неправомерно въздействие върху СТИ от
страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от
евентуални неравноправни клаузи. При липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на ел. енергия поради грешки в
отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за
гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните
крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие
върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребена електрическа енергия. Договорите за
покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от
крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния
клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо
лице и използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е
търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни
двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-
продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл.
318 и сл. ТЗ/. Следователно правното действие на тези договори попада под
приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни
правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лице-
6
нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл.
318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение намират
разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при двете
правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат
две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху
описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на
купувача /да извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост
върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116,
ал. 7 ЗЕ, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на
договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Тъй като договорът за
продажба, вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална
двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и в
този смисъл, предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата на чл.
200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, т. е. за да възникне
изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена, продавачът
трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите, предмет на
договорното правоотношение. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване,
които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на
крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да
установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1
ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период,
вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е
извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена
цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В този
смисъл, неправилно отчетеното количество на реално доставена
електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за
виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.
79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажна цена за действително, реално доставено
количество електрическа енергия през съответния период, за който е
начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.
В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на
пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на
потребление на клиента в процесния период, както и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
По делото е представен Протокол /стр. 12 от първ. дело/ за монтаж на
7
СТЕ на адреса на потребление на ищеца, в който са вписани нулеви показания
по нощна и дневна тарифа.
Въпреки, че в него липсва посочен отчет за върхова тарифа или скрити
регистри, според вещото, лице изготвило първ. съдебно-техническата
експертиза, както и на тези по комплексната съдебно-техническа експертиза,
ако показанията по двете видими тарифи са нулеви, то би трябвало да са
нулеви и по невизуализираните регистри. За да направят този извод, в..л.
излагат, че СТИ излиза чисто ново от завода-производител, а според Закона
за енергетика, битовите потребители са по две тарифи- дневна и нощна, което
е във вр. със Закона за средствата за търговско измерване, който е приложим
и за електромера, който е средство за търговско измерване. Тези устройства
се вписват в регистър на СТИ, контролират се КЕВР и БИМ, предвид което
вещите лица считат, че би следвало електромерът да е бил с нулеви
показания, ако е бил с нулеви показания преди монтирането му. Би трябвало
ако първа и втора тарифа са нулеви, в неактивните регистри да няма
натрупана електроенергия. Електромерът е произведен през 2016г., монтиран
е на обекта през 2016г., с нулеви показания по видимите тарифи, следователно
е бил нов, и е нямал натрупвания по невидимите такива.
Предвид горното, би могъл да се направи обоснован извод, че
доколкото СТИ е било монтирано на обекта на ищеца ново, с нулеви
показания по всички тарифи, вкл. невизуализираните такива, то отчетеното
при проверката в скрития регистър количество ел. енергия, е било натрупано,
съответно потребено от ищеца след монтирането му на неговия обект.
По конкретното дело, ответното дружество е начислило количество ел.
енергия в размер на 36650 кВтч за периода от 13.02.2016г. до 13.06.2019г.
Според вещите лица това количество ел. енергия напълно доставимо дори за
период от една година при най-ниската максимална допустима мощност
съобразно Наредба №3/09.06.2004г.
Съобразявайки заключението на комплексната СТЕ, която кредитира
като обективно и компетентно изготвено, съдът приема, чрез пълно и главно
доказване ответното дружество установява, че в периода 13.02.2016г. –
13.06.2019г. е доставило в обекта на потребление на ищеца ел. енергия в
размер на 36650 кВтч, предвид което се установява дължимостта на сумата от
6325.63 на осн. чл. 200, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предявеният
отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен,
тъй като ответното дружество установява нейната дължимост на осн. чл. 200,
ал.2 ЗЗД.
При този изход на спора, съобразно списъците по чл. 80 ГПК,
представените доказателства за заплащане, и направените възражения за
прекомерност, съдът определя следните разноски за различните инстанции:
При материален интерес 6325.63 лв., минималният размер на адв.
възнаграждение, изчислен на осн. чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г.
8
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 775.54 лв. с вкл.
ДДС.
За производството по гр. дело №15977/2019 г. по описа на Районен съд
– Варна, на „Електроразпределение Север“ АД се дължат разноски в размер
на 775.54 лева /с вкл/ ДДС- адвокатско възнаграждение, както и депозит по
СТЕ от 150 лева, и депозит за свидетел -30 лв. съобразно представен списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им. Предвид липсата на висока
правна и фактическа сложност по спора, наведеното възражение за
прекомерност се явява основателно.
За производството по в. гр. дело №1398/2020 г. по описа Окръжен съд –
Варна, в полза на „Електроразпределение Север“ АД, след съобразяване на
основателното възражение за прекомерност, се дължи адв. възнаграждение в
размер на 775.54 лв.и ДТ в размер на 126.51 лв. съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
За производството по гр. дело №4121/2020 г. по описа на ВКС, в полза
на „Електроразпределение Север“ АД са дължими адв. възнаграждение в
размер на 775.54 лева и ДТ в размер на 157 лв., съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
За настоящото производство, в полза на дружеството, след
съобразяване на основателното възражение за прекомерност и по
съразмерност, са дължими адв. възнаграждение в размер на 775.54 лв. и 200
лв. – за депозит за СТЕ, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1613/31.03.2020г., постановено по гр. дело
№********* г. по описа ВРС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на М. СЛ. М., ЕГН **********, от гр. Варна,
**************** за приемане за установено, че не дължи на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е,
СУМАТА ОТ 6325.63 лева /шест хиляди триста двадесет и пет лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия
за периода от 13.02.2016 г. до 13.06.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна,
****************, клиентски № **********, абонатен № *************, за
която сума е издадена фактура от № **********/20.09.2019 г., на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
9
ОСЪЖДА М. СЛ. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ****************
ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс-Е, сумата от 3102.15 /три хиляди сто и два лв. и 15
ст../лв., включваща адв. хонорар в мин. Размер, и разноски за ДТ и депозити
за СТЕ в общ размер на 663.51/шестстотин шестдесет и три лв. и 51 ст./ лв.
на осн. чл. 78, ал.3 ГПК за производството по гр. дело №15977/19 по описа на
ВРС, по гр. д. №1398/2020 г. по описа на ВОС, за к. гр. дело № 4121/2020г. по
описа на ВКС, и по в. гр. дело № 1790/21г. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10