Решение по дело №44/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по жалба на И. Н. М., [населено място], [жк], № *, ***, срещу Решение № 7 от 14.01.2025 г. по АНД № 441/2024 г. по описа на Районен съд – Смолян, чрез адв. Д. Х..

С оспореното решение се потвърждава Наказателно постановление (НП) № 24-1058-000722/16.08.2024 г. на Началник сектор в ОДМВР - Смолян, Сектор „Пътна полиция“ - Смолян, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата не се излагат конкретни доводи, а само се сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно и противоречи на утвърдената практика, без да се конкретизира такава, както и че са налице процесуални нарушения.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът, чрез юриск. В., оспорва жалбата. Сочи, че въззивният съд правилно е установил, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, като не са допуснати процесуални нарушения в хода на постановяване на решението. Не споделя бланкетните оплаквания на касационния жалбоподател за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Моли касационния съд да съобрази, че жалбоподателят в хода на въззивното производство не оспорва фактическата обстановка, която е правилно установена от съда, а единствено имаше претенции по това, че същият е с добри характеристични данни, както и че това е единичен, изолиран случай на извършено от него нарушение на ЗДвП, които съображения счита, че правилно са оценени от съда като такива, необосноваващи приложението на чл. 28 от ЗАНН, от една страна, поради обществената опасност на самото нарушение и от друга, предвид изричната разпоредба на чл. 189з, изрично изключваща приложението на чл. 28 от ЗАНН за извършените нарушения по ЗДвП. Поради това счита решението на районния съд, с което наказателното постановление е потвърдено, за валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което, моли същото да бъде оставено в сила, като моли също така да бъдат присъдени разноски по делото – възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място], счита касационната жалба за неоснователна, като предлага на съда, същата да се остави без уважение.

Настоящият състав на Административен съд – Смолян, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да потвърди санкционния акт, въззивният съд е приел, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като на 01.08.2024 г., в [населено място], по [улица]при управление на моторно превозно средство /МПС/- лек автомобил „Мазда ЦХ 3“ рег. № [рег. номер] с концентрация на алкохол 1.00 промила в кръвта, установена чрез издишвания от водача въздух по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. номер АRВВ-0055 в 15:34 часа. На водача била разяснена възможността да даде кръвна проба за изследване на концентрацията на алкохол и му бил издаден талон за изследване №132330 за явяване в спешно отделение при МБАЛ [населено място] до 35 мин. М. подписал талона и получил копие от него заедно с издадените му холограмни стикери. По-късно свидетелят Ч. се осведомил, че жалбоподателят не се явил в МБАЛ [населено място] за даване на кръвна проба. Въз основа на така установеното, свидетелят А. Ч. съставил на място срещу И. М. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GА1306465/01.08.2024 г. В АУАН било посочено заявеното от водача, че е употребил алкохол около 300 мл. водка и 1000 мл. бира около 15 часа преди проверката; че му е издаден талон за изследване номер 132330 и са му връчени 7 бр. холограмни стикери с номер А071341 от 01.08.2024 г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Ф., бил предявен на И. М. и той го подписал, като получил копие от него. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

За да постанови своя акт РС - Смолян е събрал относимите към предмета на делото доказателства - АУАН, НП, докладна записка, талон за изследване, както и на база свидетелските показания на свидетелите Ф. и Ч., които като непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка е в съответствие със събраните по делото доказателства.

В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК.

В конкретния случай санкционираното лице е нарушило въведената императивна забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, при което правилно вменено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В произовдството пред АНО е съставен акт за установяване на административно нарушение № GА1306465/01.08.2024 г., за който не се излагат твърдения за нередовност, а и се установява, че е съставен от компетентни длъжностни лица и има съответните реквизити по чл.42, ал.1 от ЗАНН, при което който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН е редовно съставен по смисъла на посочената по-горе разпоредба, описаното в него деяние се установява по несъмнен начин от обективна страна, както поради установената от чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на същия, така и от събраните гласни и писмени доказателства, които не оборват презюмираната му доказателствена сила, потвърждават изводите за доказаност на нарушението,

По отношение вида и размера на наложеното наказание Районен съд – Смолян е изложил мотиви, с които касационният състав е съгласен и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря в настоящето решение, вкл. изводите по прилагане на чл.28 от ЗАНН. Санкционната разпоредба е приложена правилно. Наказанията са предвидени във фиксиран размер и не е възможно да бъдат намалени.

При извършената проверка и от настоящия състав се установява, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, като в процедурата по установявана на административното нарушение и съответно, налагане на наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата си, при което и решението, което го потвърждава, като правилно, следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 150.00 лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът следва да заплати на ОДМВР – Смолян разноски в размер на 100.00 лв.

Водим от горното, Административен съд – Смолян

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 7 от 14.01.2025 г. но АНД № 441/2024 г. по описа на Районен съд – Смолян.

ОСЪЖДА И. Н. М., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР - Смолян сумата 100.00 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.