Определение по дело №134/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба от М. И. И. против действието на ЧСИ, с рег. № 701, с което е поканен за доброволно изпълнение по изпълнително дело № *0419.

Сочи се в жалбата, че не дължи описаните в поканата суми, както и че взискателят би могъл да удовлетвори вземането си като насочи изпълнението към недвижим имот, който е предмет на договорна ипотека. Едноличния търговец, чиито представител и собственик е той е встъпил в дълга такъв какъвто е възникнал и е съществувал към момента на встъпването. Посочил е и от какво произтича дълга.

В отговора пълномощника на взискателя сочи, че действията на ЧСИ са правилни и законосъобразни. Способа на изпълнение по изпълнителното дело се определя от взискателя, поради което жалбата с тези аргументи е несъстоятелна. Не са налице предпоставките на уредените хипотези в чл. 433, ал.1 за прекратяване на изпълнителното производство, където не е предвидено като основание - искане на жалбоподателя.

Жалбата е недопустима, тъй като макар и подадена от надлежно лице – длъжник по изпълнително дело, в предвидения от закона 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение, то същата е насочена против неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Издаден е изпълнителен лист, според който “М. И. е осъден да заплати на ЦКБ, сумата от 2500 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по сключено между страните споразумение от 11.7.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 10.5.2006 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 100 лв.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 04675/2.7.2009 г. до длъжника-жалбоподател, М.И. е поканен доброволно да изпълни задълженията си по изпълнителния лист, копие от който също му е връчен, като му е съобщено, че за обезпечаване на вземането на взискателя се налага запор върху трудовото му възнаграждение.

Според чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещи или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. В конкретния случай очевидно, че не е налице нито едно от посочените в тази разпоредба действие на съдебния изпълнител, което да подлежи на обжалване. От съдържанието на жалбата е видно, че длъжникът обосновава незаконосъобразността на действието на съдебния изпълнител насочено към изпълнение върху имуществото му – запор на трудово възнаграждение не поради това, че го счита за несеквестируемо, а с аргументите, че не дължи сумата по изпълнителния лист, както и за възможността взискателя да осъществи вземането си чрез друг изпълнителен способ. Съдът счита, че законодателят не е предвидил възможност за длъжника да обжалва предприетите действия от съдия изпълнител, чрез които се осъществява принудителното изпълнение, освен ако длъжника смята, че с тях се накърнява правото му - да не се посяга върху несеквестируемо имущество. Само при наличие на нарушаване на несеквестируемостта т.е. на забраната за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника, за него е предвидена възможност да обжалва действието. Съображения в този смисъл не са релевирани от жалбоподателя Ето защо съдът счита жалбата за недопустима като оставя същата без разглеждане и прекратява образуваното по нея въззивно производство По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от М. И. И.против поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № *0419 по описа на ЧСИ с рег. № 701 и прекратява образуваното въззивно ч.гр.д. № 879 по описа за 2009 г. на ОСБ.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: