МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 43/05.11.2019 ГОД.
ПО НОХД № 175/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД–КУБРАТ
Наказателното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия Д.Х.И. *** за това, че
на 10.03.2019 г. в с. Брестовене, обл. Разград, съзнателно
се е ползвал от неистински чуждестранен
официален документ – Свидетелство за управление на МПС (Република Португалия) № L-2138002-8 /*********/, издадено на 24.08.2018 г., когато от него
за самото съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, във
вр. с чл. 308, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства установяват по безспорен начин авторството
на И. в извършване на инкриминираното деяние. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено предвиденото за извършеното престъпление наказание лишаване от
свобода, близо до минимума – шест месеца, което да бъде отложено за подходящ
изпитателен срок, предвид чистото съдебно минало на дееца.
Подсъдимият Д.Х.И.,
разпитан на досъдебното производство се признава виновен по повдигнатото му обвинение. За съдебната фаза
не се явява, но упълномощава свой защитник.
Съдът отчете, че няма пречки делото да се разгледа по реда на задочното
производство, тъй като неявяването на подсъдимия няма да попречи за разкриване
на обективната истина. Защитникът му пледира за постановяване на осъдителна
присъда, тъй като събраните на съдебното следствие доказателства по безспорен
начин установяват авторството на подзащитния му в
извършване на инкриминираното деяние. Моли съда да наложи на И. предвиденото за
това престъпление наказание, което да бъде ориентирано близо до минимума при
приложението на института на условното осъждане.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Д.Х.И.
е 20-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, с начално образование,
безработен.
Подсъдимият Д.Х.И.
не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и
такова никога не му е издавано, т. е. той е неправоспособен водач, видно от
приложените на л. 15 и л. 16 от ДП писмо
от РУМВР – Кубрат и справка за нарушител.
На 10.03.2019 г.
около 17:00 часа В.А. и св.А.В. – и двамата служители при РУ на МВР гр.Кубрат
във връзка с изпълнение на служебните си задължения се намирали в с. Брестовене,
обл. Разград, на ул. „Лудогорие“. По същото време по тази
улица подс.Д.И. управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А4“, с peг. №
РР 2414 ВМ. Полицейските служители спрели за проверка водача, който представил
Свидетелство за управление на МПС (Република Португалия) № L-2138002-8
/*********/ издадено на 24.08.2018 г. В рамките на проверката полицейските
служители извършили справка в БДС и установили, че на територията на Република
България няма издадено СУМПС на подс.И.. Това
усъмнило полицейските служители, че представеното от подс.Ибрям
СУМПС (Република Португалия) № L-2138002-8 /*********/ издадено на 24.08.2018 г.
е неистинско. За констатираното Вл. А. съставил АУАН серия Д № 023816/10.05.2019 г. на И.,
който му бил предявен и подписан от него без възражения.
С протокол за
доброволно предаване подс.Д.И. предал на
пристигналият разследващ полицай Свидетелство за управление на МПС (Република
Португалия) № L-2138002-8 /*********/ издадено на 24.08.2018г.
От приложеното по
делото писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е видно, че
от Интерпол Лисабон е получено съобщение, с което уведомяват българските
власти, че изпратеното им от българските власти копие на Свидетелство за
управление на МПС (Република Португалия) № L-2138002-8 /*********/ издадено на
24.08.2018 г. не е издадено от компетентните португалски власти. Свидетелството
не е изработено от поликарбонат, а от слепени термофолия и хартия.
На инкриминираният
документ Свидетелство за управление на МПС (Република Португалия) № L-2138002-8
/*********/ издадено на 24.08.2018г. е извършен превод,приложен по делото.
От приложената по
делото справка за нарушител/водач е видно, че подс.Д.И.
не се води на отчет като правоспособен водач на МПС и няма издадено СУ на МПС.
Видно от
заключението на техническата експертиза Свидетелство за управление на МПС с №
********* издадено на 24.08.2018 г. на името на Д.Х.И. представлява неистински
официален документ.
По доказателствата:
Всички доказателства
в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така и
индивидуализират деянието му. В тази насока са безспорните писмени
доказателства по делото: техническа експертиза, писма, справка за
нарушител/водач, копие от АУАН серия Д № 023816/10.05.2019 г., писмо от ДМОС, справка
за съдимост, които кореспондират със събраните по делото гласни доказателства –
свидетелски показания на св. В..
Съдът кредитира
изцяло всички събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират,
както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа
обстановка.
От правна страна:
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Д.Х.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 316
във вр. с чл. 308,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на на 10.03.2019 г. в
с. Брестовене, обл. Разград, съзнателно се е ползвал от
неистински чуждестранен официален документ – Свидетелство за управление на МПС (Република Португалия) № L-2138002-8 /*********/, издадено на 24.08.2018 г., когато от него
за самото съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност.
От деянието по чл. 316,
във връзка с чл. 308 НК са засегнати
обществените отношения, свързани с реда за ползване на различни
документи. Това престъпление е от категорията на формалните престъпления, които
са довършени с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без да е
необходимо да има настъпил престъпен резултат.
От обективна
страна, за да е налице наказателна отговорност, е необходимо да бъде установено
ползуването на посочените в чл. 316 НК документи. В
случая е установено, че подсъдимият е ползвал този документ, когато го представил при проверката
от полицейските служители. Характерът и същността на този документ е бил също
установен - той е неистински. Последното
обстоятелство е било добре известно на И. и въпреки това той се е ползвал от
него. Налице е както обективният, така и субективният състав на престъплението
по чл. 316 във вр. с чл.308 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият - пълнолетно и вменяемо лице, ясно е съзнавал, че се ползва по престъпен
начин с официален документ, който е неистински; съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици.
По наказанието:
Предвид изложеното
съдът призна подс. Д.Х.И. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно
минало; признание за виновност изразено на досъдебното произнодство;
отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери
наказание близо до минимума - шест
месеца лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на дееца и
предвид това, че наказанието не е над три години лишаване от свобода, съдът
намери, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати с приложението на
института на условното осъждане, поради което отложи изтърпяването на така
наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода за тригодишен
изпитателен срок съгласно чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 301,
ал. 1, т. 11 от НПК, постановявайки присъдата, съдът разпореди вещественото
доказателство по делото – Свидетелство за управление на
МПС № L-2138002-8/4d//*********/, издадено на 24.08.2018 г. от властите на
Република Португалия на името на
Д.Х., приложено към досъдебното производство, да бъде изпратено в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –Разград за унищожаване след влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият Д.Х.И. следва
да заплати направените по делото разноски, а именно в полза на ОД на МВР – гр.
Разград сумата 108.61 лева
– разноски на досъдебното производство .
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова