№ 195
гр. С., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:И. П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело
№ 20221800500524 по описа за 2022 година
С Решение от 26. 04. 2022 година, постановено по гр.д. № 225/2021 г. на Районен
съд град С. е осъден М. Ж. М. от гр. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД гр. С.,
ЕИК *********, сумата от 90,61 лева главница, представляваща 1/2 от цената на доставената
топлинна енергия за периода от месец май 2017 г, до месец април 2018 г. в имот с абонатен
№ 397146, заедно със законната лихва върху сумата 90,61 лева, считано от 09,04. 2021 до
окончателното й изплащане, както и сумата от 13,27 лева - законна лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09. 2018 год. до 22.05.2020 г.,
Със същото решение РС гр. С. отхвърля като неоснователни погасени по давност
претенциите в частта им за сумата от 153,33 лева - главница, представляваща 1/2 от цената
на доставената топлинна енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2017 г. в
имот с аб. № 397146, както и в частта им за сумата от 40,09 лева - законна лихва за забава
върху главницата от 153,33 лева, начислена за периода от 15.09.2017 г. до 22.05.2020 г.
Това решение е постановено при участие на „Б.“ ООД ЕИК *********, като трето
лице помагач на страната на ищеца „Т.С.*ЕАД от гр. С., ЕИК *********.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс и е образувано по въззивна жалба на М. Ж. М. ЕГН ********** ответник в
първоинстанционното производство , с която се обжалва решението на РС гр. С. в частта му
в която е уважен предявения иск за сумата 90,61 лева главница, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 09. 04. 2021 година до окончателното й изплащане и 13, 27 лева
лихва до предвявяване на иск. Във въззивната жалба се съдържат по същество оплаквания,
че описаното решението на РС Пирдоп в обжалваната му част е неправилно и е направено
искане съдът да отмени решението в частта му в която е уважен предявения иск и по
същество да отхвърли изцяло предявения „Т.С.“ ЕАД ЕИК ********* иск.
Решението на РС С. не е обжалвано и е влязло в сила в частта му в която е
отхвърлен предявеният от „Т.С." ЕАД, ЕИК ********* иск срещу М. Ж. М. ЕГН **********
иск за сумата 153, 33 лева главница представляваща ½ част от цената на доставена топлинна
енергия за периода месец май 2016 година до месец април 2017 година в имот абонатен №
397146, както и за сумата 40, 09 лева претендирана като законна лихва за забава върху
главницата от 153, 33 лева за периода от 15. 09. 2017 година до 22. 05. 2020 година и в частта
1
му в която „Т.С." ЕАД е осъдена да заплати на М. Ж. М. ЕГН ********** сумата 195, 18
лева за разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска.
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Т.С." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я." № 23Б, представлявано от
законните представители - чрез пълномощник, против М. Ж. М. от гр. С., ул. „Л.К." № 63,
вх. А, ап. 3, ЕГН **********. Предявени са два осъдителни иска за сумите 243,94 лева -
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2016 г. до
месец април 2018 г. и 53,35 лева - лихва за периода от 15.09.2017 г. до 22.05.2020 г., като се
претендира още и законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2021 г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Според посоченото в исковата молба вземанията са за доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в находящ се в гр. С. 1404, обл. С., р-н
„Т.", бул. „П. Ю. Т.", бл. 1, вх. 1, ателие, инсталация **********, аб. № 397146, за периода от
месец май 2016 г. до месец април 2018 г., като претендираните суми представляват ½ от
общо дължимото за топлоснабдения имот.
В исковата молба се излага, че ответникът като съсобственик на топлоснабдения
имот е клиент (потребител) на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради което е обвързан от общите условия на ищцовото
дружество, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за имота е доставяна
топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно Общите
условия месечно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася
задължението. Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото
дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на
доставената топлоенергия в сградата - етажна собственост по местонахождение на имота.
В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да осъди ответника М. Ж.
М. ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД сумата 297, 29 лева, отговаряща на ½ идеална
част като дял от собствеността върху процесния топлоснабден имот, от които 243, 94 лева
главница – стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05. 2016 година до
04. 2018 година за реално потребена енергия, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 02. 06. 2020 година до изплащане на вземането, 53, 35 лева мораторна лихва за
забава от 15. 09. 2017 година до 22. 05. 2020 година, както и направените по делото
разноски.
От страна на ответника чрез пълномощник, е подаден писмен отговор, в който се
съдържа изрично възражение за погасяване по давност на вземанията предмет на исковата
претенция.
Ответникът основава своето оспорване на иска и на следните възражения по
същество:
Оспорва се наличието на валидно облигационна правоошошение с предмет
доставка на топлинна енергия за процесния имот между ищеца и М. М., като се посочва че
такава реално не е доставена, съответно не е измерена законосъбразно и не е начислена
правилно. Твърди се, че искът за цената на услугата „дялово разпределение" е на фирмата за
дялово разпределение (ФДР). От друга страна, навеждат се и доводи за неравноправност на
чл. ал. 1 от Общите условия на дружеството - ищец, Също така се оспорва обстоятелството,
че в интернет - страницата на топлоснабдителното дружество ежемесечно се публикуват
дължимите суми за топлинна енергия (ТЕ). Посочва се, че липсват доказателства за
ежемесечно начисляване на ТЕ, за която да са издавани фактури. От името на ответника се
изтъква възражение, че „Т.С." ЕАД незаконосъобразно е определяла служебно количество
на ТЕ за битова гореща вода (БГВ), като липсват доказателства за неосигурен достъп от
страна на отв. М. Ж. М.. Ответникът въвежда и възражението, че претендираното
количество топлинна енергия не му е доставено реално, като се позовава на липсата на
доказателства за ежемесечното й измерване. Твърди, че ищецът без основание е начислявал
топлата вода на база. Навежда доводи, че имотът е бил необитаем, поради което
незаконосъобразно е определяно служебно количеството на топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Оспорва се и начисляването на лихва върху главницата, тъй като се
касае за прогнозни суми.
Третото лице „Б." ООД не е взело участие в производството както пред първата,
2
така и пред въззивната инстанция.
Софийският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните приема за установено следното;
По делото е приложен нотариален акт № 26, том В ІІ, рег. № 3714, дело № 215 от
2008 год. на нотариус Стойка Пашова за извършена на 24.09.2008 год. продажба на
недвижим имот, от който се установява, че С. П.ва и ответникът М. Ж. М. ЕГН **********
са собственици на топлоснабдения имот ателие, представляващо преустроена част от избено
помещение № 94, находящо се в град С., ж. к. „С.“ бл. 1, вход А, с площ на работното
помещение 11, 53 кв. м. и 1,26кв. м. склад, при квоти ½ идеална част за ответника М. Ж. М.
и ½ идеална част на С. П.ва. Приложено е заявление - декларация от 01.10.2008 год. от
ответника М. Ж. М., в качеството му на съсобственик, с което е поискано от ищеца Т.С. АД
откриване на партида съгласно Общите условия на ищеца, видно от която домакинството се
състои от двама члена. Посочени са в същото заявление-декларация имената и абонатния
номер на предишния собственик - продавач по договор за продажба – А. М. С.. Представена
е декларация от съсобственика М., в която под страх от наказателна отговорност той е
декларирал, че ще ползва имота за жилищни нужди. Представени са по делото от ищеца и
удостоверение за административен адрес на имота описан в документа за собственост –
жилищна сграда с два входа, с планоснимачен № 268 в кадастрален лист 520 по плана на гр.
С., попадаща в кв. 123, м. „Кр. С. – С.“, находяща се на ъгъла на бул. Г.Д. и бул. П. Ю. Т.
(старо име – бул. М.П.), район Т. с адрес бул. П. Ю. Т., блок 1, вход А и вход Б, както и в
препис Договор № 2112/01.10.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство",
заедно с протокол от Общо събрание на собствениците на същата жилищна сграда.
Исковият период е от месец май 2016 г. до месец април 2018 г..
По делото са представени формуляри за отчет, които са подписани от клиента М.
Ж. М.. Талоните от 15. 12. 2008 год. и от 22. 11. 2017 година за пломбиране на водомери,
както и контролния лист и протокола за доставка, монтаж и демонтаж на водомери доказват
наличието през целия исков период на водомер за битова гореща вода. Ответникът М. Ж. М.
представя Талон за пломбиране на водомери № ********** от 15. 12. 2008 година, което е
два месеца и двадесет дни след придобиване на ателието, видно от което в него има
пломбирани водомери за топла и студена вода с посочени в същия талон номера на
пломбите, като на 22. 11. 2017 година водомерите са подменени с нови, представен е в
препис талона ********** на пломбиране на водомери, посочени са номерата на пломбите
поставени на водомерите включително и на този за топлата вода, като не е спорно по
делото, че водомерът за отчитане на гореща вода с № 59311298 е с дистанционно отчитане.
Софийският окръжен съд кредитира заключението на съдебно-техническата
експертиза в частта му в която експертизата сочи, че сградата в която се намира процесният
имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г. „Т.С." ЕАД
ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер в етажната собственост (ЕС), който е
преминал периодичен метрологичен контрол, съгласно изискванията. За сметка на ищеца са
отчислявани ежемесечно технологични разходи за абонатна станция (АС).
Не се кредитира от настоящия съд заключението на СТЕ в частта му в която е
посочено, че дяловото разпределение извършено от третото лице Б. за имота на ответника е
в съответствие с методиката за дялово разпределение описана в действащия ЗЕ. Без
основание направените отчисления за ТЕ за топла вода (БГВ), са начислени като за липсващ
водомер при условията на чл. 69 ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването. В тежест на ищеца е на доказване а не установява нито едно от
основанията посочени в чл. 69 ал. 2, т. 2 от същата наредба за да се начисляват изравнителни
сметки по методиката визирана в същата разпоредба. Така, доказано е че в топлоснабдения
имот на ищеца е имало водомер за топла вода и той е бил пломбиран, а от 22. 11. 2017
година новият водомер за топла вода е с дистанционно отчитане и видно от СТЕ е отчел
нула за времето от 22. 11. 2017 година до края на исковия период – април 2018 година. В
тежест на ищеца е на доказване, а не установява и дори се опровергава от доказателствата
по делото да не е осигурен достъп до имота. Това не се твърди нито в исковата молба, нито
процесният топлоснабден имот – ателие № 94 е посочен сред имотите за които не е осигурен
достъп. При водомер с дистанционно отчитане, какъвто е водомера за процесния имот
считано от 22. 11. 2018 година няма нужда от осигуряване на достъп в имота, като
показанията на стария водомер до 22. 11. 2017 година - датата на смяната с нов се записват в
удостоверителния документ за смяната на водомера и пломбирането на новия водомер. Този
документ е приложения по делото в препис талон за пломбиране на водомери № *********
3
от 22. 11. 2017 год. Налага се извод, че от фактическа страна не е било налице никое от
основанията по чл. 69 ал. 2, т. 2 от действащата за исковия период Наредба № 16-
334/06.04.2004 г. за топлоснабдяването (НТ). В гражданския процес правилата на
доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици
от недоказване на факт, на който страната основава своята претенция. Никакво основание не
е имало, нито се установява за изравнителната сметка за процесния период в размер на
491,71 лева за доплащане, като общата сума за топлинна енергия начислена от „Т.С." ЕАД
във фактурите по прогнозни данни за абоната е 592,52 лева, включваща ТЕ за БГВ.
Не е спорно по делото, че в информационната система на ищеца изравнителните
сметки изготвени от третото лице, за имота на ответника, са на стойност 491,71 лева - за
доплащане, а размера на прогнозни суми за топлинна енергия за процесния период е общо
592,52 лева, като претендирана от ищеца стойност на топлинна енергия за БГВ, съобразно
действащите цени през процесния период.
Издадената фактура със срок за плащане до 14.09.2017 г. както и фактурите с
прогнозни сметки до тази дата съдържат вземания които са погасени по давност, която е
тригодишна приложима на основание чл. 111, б. "в" ЗЗД и TP от 12.04.2012 г., по т.д. №
3/2011 г. ОСГК на ВКС. Исковата молба е постъпила в съда на 09,04.2021 г., т.е. вземанията
по първата фактура и всички сметки и задължения за топла вода които са станали изискуеми
до 09. 04. 2018 година са погасени по давност, както за главница, така и за лихви. Общата
фактура с № *********, съдържа както претендирани от ищеца прогнозни и изравнителни
сметки до 22. 11. 2017 година, така и претенция за реално потребена топла вода за времето
от 22. 11. 2017 година - датата на която е монтиран новия водомер с дистанционно отчитане
до края на исковия период – април 2018 година. Тази фактура е издадена на 31.08.2018 г. и
обхваща период от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. Тъй като за времето от 22. 11. 2017 година
до края на исковия период разхода на топла вода е нула, а всичките суми за топла вода за
времето до тази дата са погасени по давност се налага извод, че ответникът не дължи нищо
на ищеца и по втората обща фактура с № ********* от 31. 08. 2018 година. Самостоятелно
основание за тези изводи е че в тежест на ищеца е на доказване, а не установява нищо
реално потребено от ищеца в топлоснабденото процесно ателие за времето след излизане на
прогнозната сметка за ноември 2017 година до края на исковия период. В тази насока съдът
съобрази, че за времето от 22. 11. 2017 година до края на исковия период - април 2018
година разхода на топла вода в процесното ателие е нула. Не доказва и съдът приема че
няма основание по чл. 69 ал. 2, т. 2 от цитираната Наредба за топлоснабдяването за отчитане
на топлата вода по тази разпоредба, тъй като в топлоснабдения имот има пломбирани
водомер за топла вода, а ищецът нито твърди, нито установява водомерът да е повреден, с
нарушена пломба, нито че не е осигурен достъп за отчитане. При това положение
тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, в който смисъл е TP от 12.04.2012
г., по т.д. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС започва да тече не от фактурата № ********* от 31. 08.
2018 година, а от изтичане на срока за заплащане на фактурата с прогнозната сметка за
ноември 2017 година. Претендираното от ищеца вземане по прогнозната фактура за
потребена топла вода ноември 2017 година във всички случаи е станало изискуемо с
изтичането на срока за заплащането й, който е изтекъл преди 1 февруари 2018 година, а
всичко до 9 април 2018 година е погасено по давност, при положение, че искът е заведен на
09. 04. 2021 година.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното :
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника М. Ж. М., по силата на което е доставил топлинна енергия
в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
4
ползване.
В разглеждания случай между страните не се спори, че ответникът М. Ж. М.
притежава ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот - ателие,
представляващо преустроена част от избено помещение № 94, находящо се в град С., ж. к.
„С.“ бл. 1, вход А, с площ на работното помещение 11, 53 кв. м. и 1,26кв. м. склад.
Следователно съобразно действащата нормативна уредба ответникът М. Ж. М. е клиенти и
топлинна енергия, която в случая е само топла вода за отчитането на която през целия исков
период е имало монтирани и пломбирани водомери, като от 22. 11. 2017 година водомерът е
с дистанционно отчитане. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не
го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на
търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това
качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други
законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. Доколкото по делото не
се твърди, а и не са ангажирани доказателства, установяващи ответникът да е отчуждил
процесния имот, се налага извод, че е налице договорна връзка между страните.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват отвеника дори и без да
ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно установено е принципното съществуване на облигационно
договорно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът
дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от
значение единствено за доказване размера на иска.
За установяване обема на доставената в имота топлинна енергия е изслушано
заключението на съдебно-техническа експертиза, съгласно което в имота се ползва
топлинна енергия за БГВ, като поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла
вода е определен според броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие съгласно действащата за този период Наредба № 16-334/06.04.2004 г. за
топлоснабдяването (НТ) - чл. 69, ал. 2, т. 2 като за исковия период топлинната енергия без
основание е определена по методиката в тази разпоредба на база двама потребители.
Посочено е, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата - етажна собственост,
се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични
метрологични проверки за техническа годност, като начислените суми за процесния период
са в съответствие с действащите нормативни актове - Наредба № 16-334/06.04.2004 г., ЗЕ,
Общите условия за продажба на топлинна енергия.
Предвид констатациите на вещото лице в заключението на съдебно-техническата
експертиза и при съвкупната преценка на доказателства по делото не се обуславя извод да е
било налице основание ответникът да определя топлинната енергия, отдадена за подгряване
на вода, при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от цитираната Наредба за топлоснабдяването за
определяне на същата при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, на каквато
база е определено претендираното вземане.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването (НТ) изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя: при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно която всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, в случая в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи релевантните за спора факти, от които
черпи благоприятни за себе си последици, в това число и наличието на предпоставките за
определяне на дължимата от ответниците топлинна енергия на посоченото основание. В
разглеждания спор по делото няма дори твърдение на ищеца в исковата молба, а и не са
ангажирани никакви доказателства някое от обстоятелствата, изброени в чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ
да са налице. Нещо повече, противно на констатациите на вещото лице в заключението на
съдебно-техническата експертиза, по делото са представени доказателства, сочещи, че в
имота е монтиран водомер за топла вода, като от 22. 11. 2017 година до края на исковия
5
период – април 2018 година водомерът е с дистанционно отчитане и за периода който не е
покрит от тригодишната давност е извършен реален отчет на показанията на монтирания в
имота водомер за топла вода, който сочи нулев разход на топла вода. Не се са налице данни
същият да е бил повреден или с нарушена пломба. Не се установява и да не е бил осигурен
достъп до имота за отчитане на същия - не са ангажирани от ищеца протоколи за неосигурен
достъп или други доказателства, установяващи изгодния за ищеца факт. Освен това, както бе
посочено за времето от май 2017 година до април 2018 година водомерът за гореща вода е
отчетен, тъй като същият е с дистанционно отчитане, като напълно ирелевантно е дали е
имало достъп до имота. Показанията на стария водомер за гореща вода са визирани при
подмяната му с нов на 22. 11. 2017 година, което е удостоверено в приложения по делото в
препис талон за пломбиране на водомери № ********* от 22. 11. 2017 год. Налага се извод
и от правна страна, че не е било налице никое от основанията по чл. 69 ал. 2, т. 2 от
действащата за исковия период Наредба № 16-334/06.04.2004 г. за топлоснабдяването (НТ)
за начисляване на претендираните от ищеца суми за времето от май 2017 година до края на
ноември 2017 година, а след тази дата доказано няма разход на топла вода в процесното
ателие.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че М.,
като титуляр на право на собственост, е клиент на топлинна енергия според ЗЕ и Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С." АД на потребители в
гр. С.. Договорът между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение
доказва облигационната връзка между ответника и третото лице - помагач.
За процесния период до отношение на имота, на който М. е съсобственик е
начислена ТЕ само за подгряване на вода, която е отразена в извлечението от сметки и
съобщенията към фактури. Поради това че ищецът не доказва реален отчет нито
недопускане в топлоснабдения имот предявеният иск се явява неоснователен. Видно от
заключението на съдебно техническата експертиза няма никакъв разход за топла вода за
времето от 22. 11. 2017 година. След тази дата има нулева консумация на топла вода а
каквато и да е консумацията до тази дата претенцията е погасена по давност и възражението
на ответника в тази насока е основателно и доказано. В тежест на ищеца е на доказване, а не
се установява, изравнителните сметки от 18. 04. 2018 година да отразяват каквото и да било
реално задължение за времето от януари 2018 година до април 2018 година. С оглед нулевия
разход на топла вода за времето от 22. 11. 2017 година до края на исковия период, съдът
намира, че при отчитане на този факт ответникът не дължи нищо на ищеца за времето от
декември 2017 година до края на исковия период – април 2018 година, а всичко дължимо за
топла вода до декември 2017 година е погасено по давност на основание чл. 111, б. "в" ЗЗД
и TP от 12.04.2012 г., по т.д. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, от които се налага извод, че тази
погасителна давност е тригодишна.
При това положение се налага изводът че искът за всяко от претендираните
вземания за топла вода до края на ноември 2017 година е погасен по давност на основание
чл. 111, б. "в" ЗЗД и TP от 12.04.2012 г., по т.д. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, а за месеците от
декември 2017 година до края на исковия период – април 2018 година е неоснователен
поради пълната липса на задължения, следващо от нулевия разход отразен в монтирания и
пломбиран на 22 ноември 2017 година водомер за топла вода с дистанционно отчитане.
Тъй като изводите на настоящата въззивна инстанция не съвпадат с тези на
районния съд и крайният му извод в обжалваната му част, Софийският окръжен съд следва
да го отмени в обжалваната му част, в която е уважен иска и по същество да отхвърли и за
сумата от 90,61 лева главница, претендирана като 1/2 от цената на доставена топлинна
енергия за периода от месец май 2017 г, до месец април 2018 г. в имот с абонатен № 397146,
както и за законната лихва върху тази главница, считано от 09. 04. 2021 до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 13,27 лева, претендирана като законна лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09. 2018 год. до 22.05.2020 г.
На основание чл. 38 ал. 2 от Закон за адвокатурата съдът следва да осъди ищеца
Т.С. ЕАД да заплати на адвокат Ю. О. Г. от САК, с адрес гр. С., ул. „И." № 69, ЕГН
********** за разноски по делото, сумата в размер на 404, 82 лева - за оказана безплатна
адвокатска помощ, от които 300 лева за втората инстанция и 104, 82 лева допълнително към
присъденото от първата инстанция адвокатско възнаграждение съобразно отхвърления иск.
Пълномощното на адвокат Ю. Г. и договора и с ответника М. Ж. М. за правна помощ са
приложени по делото в производството пред първата инстанция.
Съобразно практиката на ВКС, изразена в Определение № 162 от 28.04.2022 г. на
6
ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 188 от 11.05.2021 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1434/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 67 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2008/2019 г., I г. о., ГК , Определение № 1199 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4224/2013
г., IV г. о., ГК, Определение № 656 от 16.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2523/2016 г., II т. о.,
ТК, Решение № 353 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., ГК, и много
други Получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда
наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т. е. че страната
на която е пълномощник е материално затруднена. Преценката дали са налице условия за
възникване на мандатното правоотношение е изцяло на страните по него - право на адвоката
е да прецени дали да поеме безплатно процесуално представителство по отношение на
материално затруднено лице. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗА и не е
длъжен да доказва посоченото основание.
Въззивникът „Т.С.“ ЕАД гр. С., ЕИК ********* на основание чл. 38 ал. 2 от Закон за
адвокатурата следва да се осъди да заплати на адвокат Ю. О. Г. от САК, с адрес гр. С., ул.
„И." № 69, ЕГН ********** за разноски по делото, сумата в размер на 404, 82 лева - за
оказана безплатна адвокатска помощ, от които 300 лева за втората инстанция и 104, 82 лева
допълнително към присъденото от първата инстанция адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърления иск.
Мотивиран от изложените съображения Софийският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО на РС град С., постановено на 26. 04. 2022 година по
гр.д. № 225/2021 г. по описа на Районен съд град С. в частта му в която е осъден М. Ж. М.
от гр. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД гр. С., ЕИК *********, сумата от 90,61
лева главница, представляваща 1/2 от цената на доставената топлинна енергия за периода от
месец май 2017 г, до месец април 2018 г. в имот с абонатен № 397146, заедно със законната
лихва върху сумата 90,61 лева, считано от 09,04. 2021 до окончателното й изплащане, както
и сумата от 13,27 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09. 2018
год. до 22.05.2020 г. ,в както и в частта му в която е осъден М. Ж. М. от гр. С., ЕГН
**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД гр. С., ЕИК *********, сумата от 276,03 лева за
разноски по делото в първата инстанция и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „Т.С.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я." № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., ЕИК
********* осъдителен иск срещу М. Ж. М. от гр. С., ЕГН **********, за осъждането му да
заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 90,61 лева главница, претендирана като 1/2
от цената на доставена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г, до месец април
2018 г. в имот, находящо се гр. С. 1404, обл. С., район „Т.", бул. „П. Ю. Т.", бл. 1, вх. 1 - А -
ателие № 94 с абонатен № 397146, както и за претендираната законна лихва върху тази
главница, считано от 09. 04. 2021 до окончателното й изплащане, както и за сумата от 13,27
лева, претендирана като законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09. 2018
год. до 22.05.2020 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД гр. С., ул. „Я." № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., ЕИК
********* на основание чл. 38 ал. 2 от Закон за адвокатурата да заплати на адвокат Ю. О. Г.
от САК, с адрес гр. С., ул. „И." № 69, ЕГН ********** за разноски по делото, сумата в
размер на 404, 82 лева - за оказана безплатна адвокатска помощ, от които 300 лева за втората
инстанция и 104, 82 лева допълнително към присъденото от първата инстанция адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърления иск.
В частта му в която е отхвърлен предявения от „Т.С." ЕАД иск срещу М. Ж. М.
ЕГН **********, както и в частта му в която Т.С." ЕАД с ЕИК ********* е осъдена да
заплати на адвокат Ю. О. Г. от САК 195, 18 лева за разноски по делото, обжалваното
7
решение от 26. 04. 2022 година, по гр.д. № 225/2021 г. на Районен съд град С. не е
обжалвано и е влязло в сила.
Настоящото решение е постановено при участието „Б." ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.Б." № 85, като трето лице помагач на
страната на „Т.С." ЕАД с ЕИК *********.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8