Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
16.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от съдията
докладчик т.д. № 1664 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Ищецът Софийска градска прокуратура твърди, че е била образувана пр.пр. № 17222/2020г. по
повод постъпило уведомление с изх. № 11-00-1092/12.08.2020г. на Директора на ТД
на НАП – София, съдържащо искане за предприемане на действия по чл. 155, т. 3
от ТЗ – за предявяване пред съда на иск за прекратяване на „Н.Ф.Н.М.“ ЕООД, на
което собственикът и управител Б.А.К.е починал на 22.10.2014г.
При справка в търговския регистър по партидата на „Н.Ф.Н.М.“
ЕООД се установява, че към момента не е вписан нов управител на дружеството,
различен от починалия, т.е. за период по-дълъг от три месеца, считано от датата
на която е починал едноличният собственик на капитала и управител, също е
останало без управител, респективно липсват данни относно промяна статута на
дружеството по аргумент от чл. 157, ал. 2 от ТЗ. Няма данни наследникът по
закон на починалия управител - Ф.Б.К., да е предприел действия за
продължаване на дейността на дружеството.
Ищецът иска да бъде постановено решение, с което да се
прекрати „Н.Ф.Н.М.“ ЕООД, на основание
чл. 154, ал. 1, т. 5 от ТЗ и чл. 155, т. 3 от ТЗ, като се предприемат действия
за откриване на производство по ликвидация на основание чл. 156, ал. 1 от ТЗ и
се изпрати решението на Агенция по
вписванията за вписване прекратяването и откриването на производство по
ликвидация и за извършване по компетентност следващите се действия във връзка с
ликвидацията.
Дружеството ответник „Н.Ф.Н.М.“ ЕООД не е дало отговор
по иска.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
„Н.Ф.Н.М.“ ЕООД е било регистрирано в
търговския регистър при Агенция по
вписванията през 2008г., а от 2009г.
управител и едноличен собственик на капитала е Б.А.К. В търговския регистър е бил обявен и
актуален учредителен акт на дружеството.
На 22.10.2014г.
Б.А.К.е починал.
След смъртта си Б.А.К.е оставил наследник по закон Ф.Б.К.
– негов син, но няма данни дали той е
приел наследството му и дали иска да продължи дейността на дружеството. След смъртта на Б.А.К.в търговския регистър
липсват заявления за вписвания и обявявания.
Същевременно в учредителния акт на „Н.Ф.Н.М.“ ЕООД липсват предвидени
разпоредби (клаузи) за такъв случай, както и липсват конкретни разпоредби (клаузи) относно евентуално производство по ликвидация на дружеството,
съответно кой следва да е ликвидатор в тези случаи. Посочено е единствено, че
дружеството се прекратява по решение на съда в предвидените в ТЗ случаи, но не
и със смъртта на едноличния собственик, ако наследниците му искат да продължат
дейността (клаузата на чл. 15, т. 4 и
5), както и че относно неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на ТЗ (чл. 16 от учредителния акт).
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Дружество с ограничена отговорност може да бъде
прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на
прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител
(чл. 155, т. 3 от ТЗ).
Разпоредбата е приложима и по отношение на едноличното
дружество с ограничена отговорност. Управителят е орган на дружеството с
ограничена отговорност (чл. 135, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), който организира и ръководи дейността му
съобразно закона и решенията на едноличния собственик на капитала по чл. 147,
ал. 2 от ТЗ и го представлява (чл. 141, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), при което липсата на избран и вписан в търговския регистър управител
препятства осъществяване на дейността на дружеството и е основание то да бъде
прекратено.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е приложима и в
случая, когато управителят на едноличното дружество с ограничена
отговорност е починал, независимо дали
обстоятелството е заявено за вписване в търговския регистър и управителят е
заличен. Липсва управител на търговското дружество, каквото е и основанието за
прекратяването на дружеството по чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ следва да се
приеме приложима и в случаите, когато починалият управител е бил и едноличен
собственик на капитала на дружеството и наследниците не са упражнили правата си
по чл. 157, ал. 1 от ТЗ в тримесечен срок от настъпване на смъртта – не са
поискали да продължат дейността на дружеството, при което в срока по чл. 155,
т. 3 от ТЗ не е бил избран и нов
управител. Условие за прекратяването в този случай е да не са настъпили предпоставките на чл.
157, ал. 1 от ТЗ за прекратяване на дружеството на това основание. Подобно е и
тълкуването, възприето в Решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о.
И при прекратяване по чл. 155, т. 3 от ТЗ, ако
наследниците поискат да продължат дейността, продължаване на прекратеното
дружество е по чл. 274 от ТЗ.
В случая от 22.10.2014г., повече от три месеца след
смъртта на Б.А.К., управител и едноличен собственик на капитала на „Н.Ф.Н.М.“
ЕООД, дружеството е без управител. Не се установява отказ на наследника на Б.А.К.да
продължи дейността на дружеството, съответно осъществен фактическият състав
за прекратяване на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ, и съгласно
разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ ответното дружество подлежи на прекратяване
по този ред.
Предявеният от
Софийска градска прокуратура иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на
дружеството е основателен и следва да бъде уважен.
Евентуално продължаване на дружеството е по реда на
чл. 274 от ТЗ, ако са налице посочените в разпоредбата предпоставки за това,
включително ако наследник на Б.А.К.поиска продължаване на дейността.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на
дружеството на основание чл. 155 от ТЗ,
се открива производство по ликвидация, която се извършва по реда на глава
седемнадесета от ТЗ (чл. 156, ал. 4, вр. чл. 266, ал. 1 от ТЗ).
Производството по ликвидация следва да бъде открито от
съда с настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация. В този смисъл са
Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение
№ 222 от 15.07.2011г. по т.д. № 74/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК (отм.). Изоставена е предходната съдебна
практика, съгласно която е недопустимо съединяването на исково състезателно
производство по чл. 155 от ТЗ с охранителното производство по ликвидацията
(Решение № 204 от 01.03.1994г. по гр.д. № 1096/93г. на ВКС, V г.о., Решение №
48 от 16.02.2001г. по гр.д. № 1343/2000г. на ВКС, V г.о., Решение № 394 от
07.03.2002г. по гр.д. № 1179/2001г. на ВКС, Решение № 741 от 22.04.2002г. по
гр.д. № 1407/2001г. на ВКС, V г.о. и др.).
Ликвидатор на дружеството е по правило управителят,
освен ако с учредителния акт или по решение на едноличния собственик на
капитала е определено друго лице (чл.
156, ал. 2 от ТЗ). В случая няма управител, учредителният акт не съдържа изрично
правило кой следва да бъде назначен за ликвидатор, нито има решение на
едноличния собственик на капитала, при което ликвидатор следва да бъде
определен служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че това следва да е
по назначение от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията.
Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто
има в тази Агенция, съгласно вътрешни
заповеди на изпълнителния директор,
издадени на основание Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и
достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел – на специално подбрани и одобрени дееспособни физически лица, които
извършват тази дейност по занятие,
дължат грижата на добрия търговец и които да носят отговорност за дейността си
като ликвидатори (чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително липсва
изискване за специална професионална правоспособност на ликвидаторите, но при
очертаните изисквания към дейността им, такъв подбор е наложителен.
Същевременно за назначаването следва да има
съгласие от страна на лицето, назначено за ликвидатор (ликвидаторът се
вписва в търговския регистър, където се представя нотариално заверено съгласие
с образец от подписа му (чл. 266, ал. 3 от ТЗ), както и трябва да се изключат
предвидени в отделни нормативни актове несъвместимости.
Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва
да бъде определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).
Срокът на ликвидация следва да бъде определен на шест
месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по иска от 80 лева, съгласно
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3
от ТЗ, „Н.Ф.Н.М.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,
по иска на Софийска градска прокуратура.
ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266
и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „Н.Ф.Н.М.“ ЕООД, с ЕИК ******и със
седалище и адрес на управление ***, като определя 6-месечен срок за
провеждането му, при служебно назначаване на ликвидатор.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация в Агенция по
вписванията, при вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор
и да определи месечното му възнаграждение, съгласно мотивите към решението.
ОСЪЖДА „Н.Ф.Н.М.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес
на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 80
лева (осемдесет лева) държавна такса по предявения иск.
Решението, в частта на прекратяването на
търговското дружество, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис
да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия: