Р E Ш Е
Н И Е
гр. София, 21.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар ЕКАТЕРИНА
КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 3424 по описа за 2017г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове с правно основание чл.327 ТЗ вр.чл.288 вр. чл.200 вр.чл.79 от ЗЗД и.
чл.86 от ЗЗД от ЕТ „Д.– Д.Т.“ срещу „Г.Р.“ ЕООД ЕИК *******.
ИЩЕЦЪТ твърди в исковата молба, че с ответникът са имали трайни
търговски отношения, като ищецът е доставял на ответника различни видове
оризова арпа. Уговорката между страните е била да се достави общо количество от
550 т., на няколко доставки. Първата реализирана доставка е за 20 т.арпа –
„Линче“, като за нея е издадена фактура № 172 на обща стойност от 9 600
лв.. За доставената стока е съставен приемо-предавателен протокол и цената й е
заплатена от страна на ответника на ищеца. Същата не е спорна и не е предмет на
иска. След първата доставка ищецът е извършил още няколко доставки на
ответника, както следва :
-
На 14.02.2017г. са доставени 29.940 т.арпа „ Феномено“,
за което е подписан приемо - предавателен протокол.
-
На 16.02.2017г. са доставени 30.400 тона арпа „
Феномено“, за което е подписан приемо-предавателен протокол от същата дата.
-
На 27.02.2017г. са доставени 14.736 т.арпа „Селенио“, за
което е подписан приемо-предавателен протокол от същата дата.
-
На 27.02.2017г. са доставени 135 тона арпа „Луна“, за
което има подписан приемо - предавателен протокол. Това количество е добавено,
чрез уточнение на фактическата обстановка с допълнителната искова молба.
ОБЩОТО ДОСТАВЕНО КОЛИЧЕСТВО е в размер на 210.103 т.
Твърди, че ищецът е извършил фактуриране на цялото договорено количество , като е издал освен
първата още три фактури № 173/14.02.2017г. за 400 т. арпа на обща стойност
192 000 лв., акт.№ 174/27.02.2017г. за 135 т.арпа на общ астойност
70 200 лв., ф.№ 175/ 27.02.2017г. за 14 .763 т.арпа на обща стойност
6 643.35 лв.
Твърди, че ответникът след издаване на последната фактура е уведомил ищеца,
че не желае доставка на цялото количество арпа и ще заплати само доставеното в
размер на 75.103 тона. Поради това е издадено кредитно известие по фактура №
174 изцяло и частично за фактура 173. Твърди, че ответникът е извършил две
плащания във връзка с тези доставки в размер на 60 000 лв. и на
20 000 лева.Твърди, че ответникът остава да му дължи незаплатена цена общо
в размер на 25 796.95 лв.за част от
доставената му стока – по фактура № 173 / 14.02.2017г. за част от доставената
стока – или за 39.90 т. арпа по 480 лв. на тон/ 19 152 лв./, и по фактура
№ 175/ 27.02.2017г. – за цялята стока - 14.763 тона арпа по 450 лв./
6 643.35 лв./. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
25 796.95 лв. в едно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата , както и направените в производството
разноски и тези за обезпечителното производство.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва иска. Не оспорва наличието на трайни търговски отношения по
доставката на оризова арпа. Не оспорва и доставеното количество арпа, като за това
от 135 тона, по издадена фактура № 174 твърди, че е върнато на ищеца, след
издаване на кредитното известие № 177/ 25.05.2017г..Фактура № 174 е сторнирана
изцяло и ищецът, видно от иска не търси плащане за същата, което, наред с
кредитното известие е и признание, че
стоката му е върната. Твърди обаче, че платеното от общо 80 000 лв. по
фактура № 173, част от която е сторнирана, надхвърля значително дължимата цена от
28 963.20 лв.за доставената стока по тази фактура – арпа Феномено общо от
60.340 тона и разликата от 51 036.80 лева подлежи на връщане, като платена на отпаднало
правно основание. Прави възражение за
прихващане между частта от сумата, която е нъдлжимо платена по фактура
173 и следва да му се върне и сумата дължима по фактура № 175, за която не
оспорва, че я дължи на ищцовата страна.
СГС, като взе в предвид становищата на двете страни и събраните по
делото доказателства намира, за установено следното:
По делото са
представени всички описани фактури в исковата молба, приемо - предавателните
протоколи за доставена стока и издаденото кредитно известие. От представеното
извлечение от сметка на ищеца се виждат и извършените плащания от страна на
ответника и това съответства на изложеното в исковата молба, като няма спор за
платената сума от 80 000 лв. от ответника на ищеца по фактура № 173..
Между страните по същество спор за факти няма, като се спори за дължимата сума
за цена по фактури № 173 и № 175. Ищецът с допълнителната искова молба навежда
твърдения, че е доставил и допълнително количество стока – 135 т.арпа, която
обаче не е предмет на иска, фактурата за нея № 174 е сторнирана, с издаване на
кредитното известие, поради което съдът приема, че цената по тази фактура не се
дължи, тя и не се търси с исковата молба. Въпросът е следва ли да се съобразява
при общата цена на доставеното количество ? Един би бил отговора ако тази арпа
е върната, а друг ако е останала при ответника.
Видно от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза всяка една от страните е осчетоводила
фактурите и кредитното известие. Налице е протокол за доставката на 135 т.
оризова арпа, но липсва превозен, складов или друг документ установяващ предаването
й обратно на ищеца. Едновременно с това фактура № 174 е сторнирана с издаване
на КИ № 177, като при ищеца са му заявили, че посочването на тази фактура в
кредитното известие е грешка . Ответникът е допуснал грешка при осчетоводяване
на доставките, тъй като процесните фактури и ДКИ са отразени като
вътрешнообщностни доставки, вместо като доставки по чл.163а от ЗДДС, каквито
са. Вещото лице е установило, че ответникът като получател е издал изискуемите
се протоколи по чл.117,ал.2 от ЗДДС, но има грешно отразяване в дневника за
покупки относно основанието за получаване по ЗДДС. Сумата на ДДС във връзка издаденото
кредитно известие № 177 в размер на 32 60.28 лв.погрешно е посочена с
положителен вместо отрицателен знак. Извършените плащания са извършени като
такива по фактури № 172 – 9 600 лв. и ф. № 173 - - на 14.02.17г. са
платени 60 000 лв., а на 16.02.2017г. са платени 20 000 лв. ДКИ е
издадено към посочените в него фактури № 173 и № 174 но за 339.68 т. арпа с
единична цена от 480 лв. Сумите по процесните фактури са включени в отчета за
приходи и разходи на ответника.
Видно от самото кредитно
известие, в него има изрично посочено, за кои фактури се отнася – ф.№
173/14.02.17г. частично и № 174/ 27.02.2017г. , посочено е количеството оризова
арпа 339.68 и единична цена 480 лв., като общата стойност е 163 046.40 лв.
Видно от фактурата – оризова арпа на стойност 480 лв. е само тази по фактура №
173 , а тази по фактура № 174 е на стойност 520 лв. Ако се приеме, че и двете
фактури са в кредидното известие, то по фактура № 174 имаме фактуриране на 135
т.арпа на обща стойност 70 200 лв.или за фактура 173 остава сторниране на
сума от 163 046.40 лв. – 70 200 лв. = 92 846.40 лв. Сумата
оставаща като сторнирано задължение към фактура 173 – 92 846.40 лв.
разделена на единичната цена от 480 лв. води до извод, че количеството арпа е
193.5 тона, на което не му се следва плащане на цената. Следователно от
доставени по фактура № 173 - 400 кг.- 193.5 тона остават да се приемат за
доставени и съответно задължени за плащане на цена 206.5 тона арпа или това е
на цена 99 120 лв. . Ако се приеме тази цифра и се приспаднат платените по
тази фактура 80 000 лева, то остава дължима сумата от 19 200 лв. и приблизително
толкова е претенцията на ищеца по исковата молба. От друга страните между
страните не е спорно, че по фактура № 173 е доставено единствено 60.340 тона арпа,
а фактура № 174 не е предмет на исковата молба.
Видно от посоченото
в исковата молба по фактура № 173 следва да се приеме, че във фактурираните 400
тона са фактурирани доставките от
14.02.17г. с количество от 29. 940 тона и от 16.02.17 в размер на 30.400 тона
или общо 60.340 т.. За последната доставка от 27.02.2017г. от 14.763 тона е
издадена втората спорна фактура на стойност 6 645.35 лева. След като самия ищец не твърди, да е доставил
количество от 206.5 тона арпа по първата
процесна фактура № 173 съдът няма как
да приеме, че това е така, тъй като това
е повече от твърдяното. След като ищеца е доставил само 60.340 тона арпа от
общо фактурирани 400 т. по фактура № 173, то тогава му се следва единствено
цена за тази доставена стока и при единична цена от 480 лв. му се следва цена в
размер на 28 963.20 лв. Безспорно е, а и от писмените доказателства се
установява, че ответникът по тази фактура на ищеца е платил сума от 80 000
лв. следователно е заплатил цялата дължима цена от 28 963.20 лева и съответно
ответникът няма задължение за заплащане на неизплатена част от цената към ищеца
за доставена стока по тази фактура. Сумата до разликата от платеното от
80 000 лв. се явява платена на отпаднало правно основание след извършеното
сторно след издаване на КИ 177 – чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД.Д.и да приемем, че КИ
177 обхваща само фактура 173 за количество 339.66 на обща стойност
163 036.80 лв. то тогава отново задължението по тази фуктура е на стойност
28 963.20 лева и при платени 80 000 лв. ответникът е дължи плащане за
полученото количество стока по същата.
Безспорно е и от експертизата се установява,
че по процесната фактура № 175 стоката е доставена, като ответникът не е
заплатил нейната цена в размер на 6 643.35 лв.
По възражението за
прихващане на ответникът: по делото се установява по безспорен начин, че
ответникът е платил на ищеца по фактура № 173 сума в размер на 80 000 лв.
при дължима цена от 28 963.20 лв., след сторниране на част от задължението
по фактурата, поради недоставена стока в пълен размер. Сумата за разликата до
пълния предявен размер от 80 000 лв. се явява дадена на отпаднало правно
основание и ищецът на осн.чл.55,ал.1,т.3 ЗЗД дължи връщането на ответника натази разлика възлизаща в
размер на 51 036.80 лв. Вземането на тази сума от ответникъ към ищеца
съдът намира, че става изискуема с издаването на кредитното известие, което се
издава от ищеца и не е необходима специална покана. Следователно това вземане
на ответникът към ищеца е ликвидно и
изискуемо от 25.05.2017г. Тази дължима сума от ищеца към ответника след като е ликвидна и
изискуема може да се прихване със задължението на ответника към ищеца в размер
на 6 643.35 лв. по фактура № 175 и двете насрещни задължения се погасяват
до размера на по-малкото или задължението на ответника по фактура № 175 се
явява изцяло погасено поради така извършеното прихващане.
При така изложената
фактическа и правни изводи се установи, че ответникът е погасил задълженията си
по двете процесни фактури към ищеца изцяло и исковете за главницата следва да
се отхвърлят като неоснователни изцяло. Исковете за законна лихва на осн.чл.86
ЗЗДвърху всяка от фактурата, като акцесорни също се явяват изцяло неоснователни
и като такива следва да се отхвърлят.
На осн.чл.78 от ГПК,
с оглед изходът по спора ищецът следва да заплати на ответникът направените от
него разноски по приложен списък в размер на 2 200 лв. , а на ищеца
лазноски не се следват.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ искът с пр.чл.327 ТЗ вр.чл.200 вр.чл.79 ЗЗД предявен от ЕТ
„Л.– Л.Т.“ ЕИК ********, гр.Пловдив, ул. ********срещу „Г.Р. “
ЕООД *** за заплащане на сумата от общо 25 796.95 лв., дължима цена по фактури
№ 173 от 14.02.2017г. и № 27.02.2017г. , като изцяло неоснователна по
първата фактура и погасена чрез
прихващане по делото за втората фактура, както и за законната лихва от
предявяване на иска и за разноските по делото.
ОСЪЖДА ЕТ „Л.– Л.Т.“ ЕИК ********,
гр.Пловдив, ул. ********да заплати на
„Г.Р. “ ЕООД *** сумата от 2 200 лв. / две хиляди и двеста лева /
разноски на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: