РЕШЕНИЕ
№1917/21.11.2018г.
Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и втори октомври Година две хиляди и
осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия :Даниела Михайлова
Секретар :
П. Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3279 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „О.Г.”
ЕООД, представлявано от С.И.А., против
Наказателно постановление № 03-007697/ 16.08.2017г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда" - Варна, с което на „О.Г.” ЕООД е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на
1 800 лева, на основание чл. 416
ал.5 вр. чл. 413 ал.2 от КТ.
В
жалбата са наведени множество доводи за това, че неправилно е била ангажирана
отговорността на дружеството за допуснатото нарушение, че самото
недокументиране на проведен инструктаж не представлява нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, тъй като за него не е предвидена санкция, че дружеството няма
качеството на „ работодател“ по отношение на работника, че при определяне на
размера на санкцията не е била взета предвид разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН
и др. Поради тези и други съображения се
иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. К. отново
излага съображения, че неправилно е било прието, че към датата на нарушението
наказаното дружество е имало качеството на „ работодател“ спрямо работника.Той
навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани с приетата правна квалификация на нарушението.В заключение адв. К.
пледира постановлението да бъде отменено изцяло, а в условията на
алтернативност- за намаляване на размера на наложеното наказание.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2017г. , след 22.00ч., служители на РУ-Аксаково, на ТД на
НАП-Варна и на Д”ИТ”, един от които св.П.Б., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на „ О.Г.”
ЕООД в обект игрална зала, намираща се в
гр.Аксаково, ул.”Марциана”
№ 2 „а“.При влизане в обекта св. Б. видял, че в залата има двама- трима
клиенти, а зад преграда, оформена като бар, се намират момче и момиче.След като
проверката била обявена, се установило че момчето зад бара е св.М.М.. На него, както и на момичето, били дадени за попълване декларации на осн.
чл.402 ал.1 т.3 от КТ.В нея св.М. посочил, че е в процес на обучение за
длъжност „ крупие“ от 27.07.2017г., с работно време от 21.00ч. до 23.00ч., че
няма трудов или граждански договор, че
няма почивни дни, че има уговорка с управителя на дружеството за дневно
възнаграждение, което не е уточнено и че зарежда пари в игралните автомати на
клиентите.Св.Б. проверил и книгата за
инструктаж, като я заверил.В нея не били направени отбелязвания св.М. да е бил инструктиран. За установеното
в хода на проверката бил съставен протокол № ПР 1729021/08.08.2017г.,
с който били дадени и съответните предписания.
На 08.08.2017г.
св.Б. съставил против „О.Г.” ЕООД акт
за установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател е допуснал
до работа М.М.
на длъжност „ крупие“ преди да е документирано провеждането на начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Било прието , че нарушението е извършено на 04.08.2017г. и квалифицирано
като такова по чл.11 ал.5 вр. чл.12
ал.1 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж.Актът бил предявен на представляващият дружеството, който посочил като възражения, че не М. не е
бил назначен на трудов договор. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани
писмени възражения , в които отново било оспорено качеството на „ работодател“
по отношение на М., както и били направени възражения за обективната
съставомерност на нарушението.Било направено искане случаят да бъде приет за
маловажен.
Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 03-007697 / 16.08.2017г.С него административно-наказващият
орган
изцяло възприел констатациите , описани
в акта , както и правната квалификация на нарушението- по чл.11 ал.5
от Наредба № РД-07-02 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж. За него, на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.413
ал.2 от КТ, на „ О.Г.” ЕООД била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 800лв.Депозираните възражения не били
разгледани.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. П.Б.-актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло.Свидетелят посочи, че при влизането на
проверяващите в обекта св. М. се е намирал зад бара, че е извършвал действия по
пускане на игри на клиенти, както и че той и другото момиче не са били с
работно облекло. По искане на
процесуалният представител на въззивната страна съдът допусна до разпит св. М.М., чиито показания кредитира отчасти с оглед тяхната
съпоставимост с останалите доказателства по делото.Свидетелят категорично
отрече да е бил зад бара и да е осъществявал трудови функции като крупие, като посочи, че се е намирал в
средата на залата и е гледал какво правят играчите.Св.М. заяви и че не е давал
жетони срещу пари и не е пускал машинките за игра, както и че в последствие с
него е бил сключен трудов договор .
Съдът
приобщи към доказателствата по делото представените от адв.К. Заповед №
0011/10.07.2017г. за видовете инструктажи и обучения на работещите в „О.Г.“
ЕООД и програма за провеждане на съответните видове инструктаж, които кредитира
изцяло.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както
и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и
логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , депозирана в срок и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03- 007697 / 16.08.2017г.
е издадено от компетентен орган- от Директора на
Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ
.То
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в
едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата
на съставяне и връчване на акта.Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.Правото на защита е
било реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано
и настоящото съдебно производство.
Съдът намира обаче,
че неправилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.От показанията на св. Б.
и на св.Върбанов, както и от писмените доказателства по делото – декларация от работника и копие от страница от книга за начален
инструктаж , по безспорен и категоричен начин се установява,
че на 04.08.2017г. по отношение на
св.М. не е било документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност
и здраве.Това обстоятелство не се и оспорва.Спорният елемент в настоящият казус
е дали св. М. е бил допуснат до работа на 04.08.2017г., респективно дали същият
е следвало да бъде инструктиран. В тази връзка по делото са налице
противоречиви гласни доказателства.От една страна св. Б. е категоричен, че св.М.
е осъществявал трудови функции като
крупие , като се е намирал зад бара и е
пускал игри на клиенти.От друга страна св. М. твърди, че е бил в средата на игралната зала и не е правел
нищо , а само е наблюдавал играещите.При съпоставка на тези гласни
доказателства и при обсъждането им в съвкупност с писмените такива по делото,
съдът намира, че показанията на св. М. в тази им част не следва да бъдат
кредитирани.Той в декларацията си
изрично е посочил, че е в обучителен период в залата .Ако обаче не е извършвал
действия, които да бъдат съотнесени към трудовите
задължения на крупие в залата, то проверяващите не биха му били предоставили
декларация за попълване, тъй като с бездействието си в средата на обекта, той не би се различавал по нищо от клиент
в нея.Поради това съдът намира, че
показанията на св.Б., които са логични, последователни и непротиворечиви,
следва да бъдат кредитирани и въз основа на тях да се направи извод, че на
04.08.2017г. св. М. е осъществявал трудови функции като крупие.Обстоятелството,
че същият не е имал уговорено трудово възнаграждение , почивки и други, е ирелевантно
към предмета на настоящото дело.Безспорно е обаче, че на 04.08.2017г. не е било
документирано провеждането на начален инструктаж на свидетеля. Нормата на чл.281 ал.1 от КТ сочи, че всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните
методи на работа.Разпоредбата на чл.3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж, задължава работодателят да не допуска до работа
работник и служител, който не притежава
необходимите знания и умения и/или не
е инструктиран по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.Нормата на чл.11 ал.1 т.4 от същата наредба пък предвижда, че
работодателят осигурява провеждането на съответните инструктажи на всеки
работещ, независимо от срока на договора и продължителността на работното
време, включително и на лица, приети за обучение или за повишаване на
квалификацията.В този смисъл , след като и в хода на съдебното следствие се
потвърждава, че св. М. на 04.08.2017г. е бил в „процес на обучение”, то той е
попадал сред лицата , визирани в чл.11 ал.1 т.4 от наредбата и е следвало да бъде инструктиран, което не е
било сторено.
При така установеното от фактическа страна, в акта и в постановлението е било посочено , че работодателят „О.Г.“ ЕООД не е документирал провеждането на начален
инструктаж на св.М.. Приетите за нарушени правни норми на
чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02, предвиждат, че инструктажите, проведени по реда на
наредбата се документират в Книги за инструктажи, че начален инструктаж
се провежда на лицата, които
постъпват на работа, както и на лицата по
чл.11 ал.1 т.1-т.5, а именно на
работещите, предоставени от предприятие, което осигурява временна заетост, командировани работници и служители, работещи от други предприятия,
които ще работят на територията
на предприятието, лица , приети за
обучение или повишаване на квалификацията
и лица , с които се провежда производствена
практика, за да бъдат
запознати с определени обстоятелства, както и че инструктажът се провежда в
деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма, която
включва изчерпателно изброени въпроси. В този смисъл
задължението на работодателя е да осигури провеждането на
инструктажите по безопасност и здраве.Съгласно чл.11 ал.2 от Наредбата обаче те се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и условия, определени
от работодателя, като именно длъжностното лице което провежда инструктажа
издава и служебната бележка по смисъла на чл.12 ал.3 от Наредбата, а съобразно
образецът на книгата в която се документират инструктажите, същите се документират не от работодателя, а от
длъжностното лице, което ги е провело. В
този смисъл, от анализа на приетите от наказващият орган за нарушени правни
норми, може да се направи извод, че задължението на работодателя е да осигури
провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице, което да го
извършва и документира.Т.е. документирането на инструктажа е вменено в
задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице. В тази насока
е и константната съдебна практика - решение по КНАД №
3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год. Решение по к.н.а.д. №
3303/2016г. , к.а.н.д. № 3134/2016г. , всички на Административен съд –Варна,
решение по н.а.х.д. № 2510/2016г., на ВРС, по н.а.х.д. № 3581/2016г. на ВРС ,
Решение по к.а.н.д № 3076/2017г. на Административен съд-Варна, решение по
н.а.х.д. № 2743/2018г. на ВРС, Решение по к.а.н.д № 2971/2018г. на
Административен съд-Варна и др. Въззивното дружество
като работодател би могло да носи отговорност по наредбата в случай,
че изобщо не е определило лице да провежда инструктажа , което би
представлявало нарушение на чл.11, ал.1 и което в случая не е налице, тъй като
има определено такова, или ако допусне
до работа лице, което не е инструктирано , което пък е нарушение на нарушение
на чл.3 от Наредбата, каквото обаче не е посочено нито в акта, нито в
постановлението.
Поради изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-007697/ 16.08.2017г.
на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на „О.Г.” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция"
в размер на 1 800 лева, на основание чл.
416 ал.5 вр.
чл. 413 ал.2 от КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: