Решение по дело №33/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по жалба на С. М. К. от гр. Габрово против Решение № 193 от 01.12.2023 година по АНД № 728/2023 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 23-0892-000653 от 02.08.2023 година на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Габрово, с което на касатора С. К. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 /двадесет и четири/ месеца.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, издадено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развиват се подробни доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесното НП, тъй като в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП не се съдържа пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, и законовата разпоредба, която е нарушена; на наказаното лице не била предоставена възможност да даде кръвна проба за изследване, като по делото няма представен талон за медицинско изследване; липсва точна и правилна законова квалификация на нарушението, тъй като съставът на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа 2 хипотези на изпълнително деяние – отказ от изследване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, а в случая в НП са изписани кумулативно и двата състава, което ограничава съществено правото на защита на касатора; липсва отказ на лицето да бъде тествано с техническо средство, а е било налице несъгласие за извършване на проверката в конкретното време и място предвид здравословното състояние на К.. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено НП.

Касационният жалбоподател С. К. в открито съдебно заседание се явява лично и се представлява надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат; поддържа се жалбата, както и искането по същество, като подробни съображения са развити в депозирани по делото писмени бележки; в хода по същество се заявява претенция за присъждане на разноски.

Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Габрово не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационното оспорване.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Касаторът С. К. е наказан за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. В такъв смисъл са показанията на полицейските служители Д. и И., от които ясно се установява, че Конов изрично е заявил, че не желае да бъде тестван за употреба на алкохол, след което е напуснал мястото на проверката, въпреки отправеното му устно разпореждане да изгаси двигателя на автомобила и да остане на място. При тази фактическа обстановка правилно районният съд е приел, че е налице отказ от страна на наказаното лице да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. В хода на съдебното производство и пред двете инстанции не са представени доказателства, обосноваващи извод за обективна невъзможност Конов да бъде подложен на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. При липсата на уважителни причини и предвид поведението на Конов, напуснал своеволно мястото на проверката, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че отказът е неправомерен и не може да обуслови отмяна на наложената санкция.

Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване - достатъчно основание за ангажиране отговорността на К. се явява фактът, че същият е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, при липса на обективни пречки за това.

Макар в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози да се предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство, смисълът на разпоредбите на чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е независимо от осъществения от водача отказ за проверка с техническо средство, отново да му се предложи установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, посредством издаване на талон за медицинско изследване. Това обаче не означава, че нарушителят има право да избира начина на проверката и да бъде оневиняван за отказа си да бъде изпробван с техническо средство, ако се съгласи да даде кръвна проба или ако талон не бъде издаден. Тълкуване в подобен смисъл е в противоречие със закона и би означавало, неприложимост на състава, предвиждащ осъществено административно нарушение с факта на установения отказ за проверка с техническо средство. С факта на самоволно и в противоречие с даденото му разпореждане от полицейските органи напускане на мястото на проверката, касационният жалбоподател сам се е поставил в положение да не му бъде издаден талон за медицинско изследване, като поведението му осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. При положение че касационният жалбоподател е желаел да даде кръвна проба за изследване, същият е следвало да изчака приключването на проверката и оформяне на талон за изследване, респективно - да получи последния и да се яви в посоченото място и до посочен в талона час за извършване на изследването. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че касаторът е напуснал самоволно мястото на проверката, същият сам се е поставил в положение да не получи талон за изследване, а както е известно, никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че след отказ за извършване на проверка с техническо средство, само точното изпълнение на предписанието за лабораторно изследване може да заличи общественоопасните последици на отказа и водачът не следва да бъде наказван за отказ, а дали ще бъде ангажирана отговорността му за управление на МПС след употреба на алкохол зависи от валидността на изследването и резултатите от него. В случая липсва изпълнение на предписание за лабораторно изследване, тъй като Конов сам се е поставил в ситуация на невъзможност да му бъде издаден талон за медицинско изследване. Неизвършването на изследване с доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване е изцяло и единствено резултат от поведението на санкционираното лице, поради което в негова тежест са и неблагоприятните последици от това. Конов сам е предпоставил невъзможността за извършване на изследването и е осуетил извършването на проверката по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, по който и да е от допустимите от закона начини, като е отказал проверка с техническо средство, а след това е напуснал мястото на проверката в нарушение на даденото му разпореждане да изгаси двигателя на управлявания от него автомобил и да остане на място.

Противно на твърдяното в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил изчерпателно наведените от страна на наказаното лице доводи за незаконосъобразност на процесното НП, като настоящият съдебен състав споделя изложените в тази връзка мотиви, поради което не е необходимо да ги преповтаря.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 193 от 01.12.2023 година по АНД № 728/2023 година по описа на Районен съд – Габрово.

 

Решението е окончателно.