№ 485
гр. Велико Търново, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Христо Томов
Ирена Колева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500707 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на З. Т. ТР., ЕИК **********, с адрес град
Г.О., ул.“..“ № .., чрез пълномощник – адвокат Н. П., против Решение № 337/10.08.2021г. по
гр.дело № 1732/2020г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица в частта относно
определения след навършване 3-годишна възраст на детето А.Д.Н. режим на лични
отношения между детето и неговата баба по бащина линия К. СТ. Н.. Жалбоподателят
излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част. Счита, че определените
от съда контакти на детето с неговата баба през всеки коледен и новогодишен празник биха
затормозили нея и близките й, тъй като това би означавало винаги на тези празници тя да
остава в дома си със семейството си и по този начин да бъде лишена от възможността да
заведе детето на кратка почивка или в друго населено място. Същите доводи излага и за
определения от съда режим на лични контакти между бабата и детето през лятната
ваканция. Излага доводи за неправилен анализ на събраните по делото гласни доказателства
и формиране на изводи, неподкрепящи се от същите доказателства. Прави искане за отмяна
на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което бъде
определен режим на лични контакти на детето с неговата баба по бащина линия за времето
след навършване на 3-годишна възраст на детето съобразно интереса на последното и
предложените във въззивната жалба параметри.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната по въззивната жалба страна К. СТ. Н. не е подала
отговор и не е взела становище по нея.
В съдебно заседание въззивника, лично и със своя пълномощник, поддържа подадената
жалба и изложените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение. Молят за
1
уважаването й.
Ответната по жалбата страна, чрез своя процесуален представител по пълномощие,
заема становище за законосъобразност и правилност на обжалвания акт и моли за неговото
потвърждаване. Претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС –Горна Оряховица е било образувано по искова молба на К.
СТ. Н. срещу З. Т. ТР. и Д.Д.Н., с правно основание чл.128 от СК, с която е поискано от съда
да бъде постановено решение, с което да бъде определен режим на лични контакти между
малолетното дете А.Д.Н., роден на 26.03.2019г. и ищцата, негова баба, както следва – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
приспиване, по пет дни от Коледно-Новогодишните празници, три дни от Великденските
празници и тридесет дни през лятото. Изложено е, че ответниците са живели съвместно до
първите дни на м.април 2019г., когато поради възникнали недоразумения З.С. напуснала
заедно с детето обитаваното със съжителя си жилище и заживяли първо в с. П.., след това в
град Г.О.. Посочено е, че след преместването на майката и детето в град Г.О., където те се
установили в дома на нейната майка и съжителя й, на ищцата били отказвани срещи с
детето. Твърди се, че детето е било силно привързано към своята баба по бащина линия,
която е полагала грижи по отглеждането и възпитанието му.
В законоустановения срок ответницата е подала писмен отговор на ИМ, в който е заела
становище, че детето следва да познава и общува със своята баба, но при режим на лични
контакти, съобразен с ниската му възраст и факта, че не е живял с нея и няма спомени от
предишните им контакти.
По делото е бил изискан и приложен социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“-град Горна Оряховица, в който след направеното проучване е констатирано,
че ищцата има желание и реална възможност да осъществява контакти с малолетното дете,
както и да полага адекватни грижи за него за периода на престоя му в семейството й, като не
са били установени рискови фактори в семейната среда. Изслушани са били двамата
родители на детето А.., които са изразили своето съгласие ищцата да вижда своя внук, като
до навършване на 3-годишната му възраст това да става без приспиване в дома й и в
присъствието на майката.
Събрани са били гласни доказателства, от който е установено, че ищцата разполага с
много добри жилищни условия за отглеждане на детето, грижовна е, тъгува при отсъствието
му и желае да контактува с него. Свидетелските показания установяват, че след раздялата
между родителите, бабата по бащина линия е осъществявала срещи с детето, съответно
получавала е и откази за провеждането на такива.
С постановеното по делото решение Районен съд-Горна Оряховица е определил режим
на лични отношения между ищцата и малолетното дете до 3-годишната му възраст и след
навършването й, като считано от навършването й е постановил, че ищцата има право да
взема детето всяка първа и трета събота от месеца, считано от 10.00 часа до 18.00 часа; да
вижда и взема детето при себе си на 23 декември и на 2 януари всяка календарна година,
считано от 10.00 часа до 18.00 часа на всеки от посочените дни, като връща детето в дома на
майката в 18.00 часа на всеки от тези дни; да вижда и взема детето при себе си на последния
ден – понеделник от Великденските празници по Източноправославния календар от 10.00
часа до 18.00 часа, като връща детето в посочения час в дома на майката; да взема детето при
себе си три пъти за по три поредни дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск, след предварително уведомяване на майката, считано от 10.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на третия ден, с приспиване на детето при бабата и връща същото
на майката в посочения час на третия ден. Съдът е постановил определения от него режим
на лични отношения да се реализира, доколкото в посочените дни и време не се осъществява
режим на лични отношения на детето с неговия баща.
2
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на обжалваното решение, е пълна и кореспондира с доказателствения
материал и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК настоящият съдебен състав препраща към
нея.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд
по настоящ адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. Видно е, че посочената норма не е безусловна и определянето на мерки за
лични отношения на бабата и дядото с детето е поставено в зависимост от конкретната
преценка за интереса на детето, тъй като той сам по себе си винаги е конкретен, понеже
касае индивидуална личност. В § 1 т.5 от ДР на ЗЗакД е дефинирано съдържанието на
понятието „най-добър интерес на детето“ и от него недвусмислено следва, че във всеки един
случай подходът е индивидуален, съобразен с физическите, психическите и емоционалните
особености на детето, нивото на развитие, пол, възраст, минало, индивидуални потребности
и т.н. Наред с това, режимът на лични отношения на детето с неговите баба и дядо и другият
родител не следва да ограничава неоправдано правата на майката, като родител, при когото
детето живее и който упражнява родителските права и задължения в най-пълен обем.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният от първоинстанционния съд режим на
лични отношения между малолетното дете и неговата баба в най-пълна степен е съобразен с
горепосочените критерии. Същият не създава несправедлив дисбаланс, в каквато насока са
оплакванията във въззивната жалба, по отношение времето на майката с детето през
Коледно-Новогодишните празници и лятото, доколкото за периода от 24 декември до 1
януари, в който са именно тези празници, майката може да организира свободно времето си
с него, както и през почти целия летен сезон. Предстоящото определяне на режим на лични
контакти на детето и с неговия баща, при когото то не живее също не би довело до засягане
правата на майката чрез отнемане на друга част от времето й, прекарвано с детето, поради
това, че съдът е постановил режимът с ищцата да се осъществява доколкото по същото
време не се реализира такъв с бащата. С оглед на установените по делото факти съдът
намира, че интересите на детето изискват определянето на режим на лични отношения
между него и бабата по бащина линия, тъй като тя е част от семейната му среда. Този режим
няма да възпрепятства нормалното физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие на малолетното дете. За да се формира то като пълноценна личност,
следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителите си, но и от своите баба
и дядо, не само по майчина, но и по бащина линия. В случая определените от съда лични
контакти на ищцата с детето не натоварват прекомерно последното и неговата майка, която
го отглежда и възпитава и не откъсват детето за продължително време от обичайната му
среда.
Оплакването в жалбата за неправилен анализ на събраните гласни доказателства и
формираните въз основа на него изводи нямат отношение към обжалваната част от
решението.
3
По изложените съображения и с оглед съвпадане изводите на настоящия съдебен
състав с тези на районния съд, постановеното от последния решение, в обжалваната му част,
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство. Доколкото по делото не са представени доказателства реално да
са направени такива за заплатен адвокатски хонорар, искането се явява неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 337/10.08.2021г. по гр.дело № 1732/2020г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4