Р Е Ш E Н И Е
№ 39
гр. Перник, 18.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и пети януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при
съдебния – секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 614/2018 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.П.Б., с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Заповед № РД-283 от 19.10.2018г. на кмета на община
Ковачевци. Със заповедта е наредено спиране
на всички видове строително монтажни работи на строеж: “Масивна жилищна
сграда”, находяща се в *****, кв. 4 по плана на с. Калище, общ. Ковачевци.
Разпоредено е да се вземат мерки за обезопасяване на строежа за недопускане на
аварии, както и е забранен достъпа до строежа, считано от 26.10.2018г.
Към настоящето производство са
присъединени за съвместно разглеждане и:
Жалба на Д.П.Б., с ЕГН **********, с
адрес *** срещу Заповед № РД-300 от 01.11.2018г. на кмета на община Ковачевци,
с която са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в Заповед № РД-283
от 19.10.2018г. на кмета на община Ковачевци, по която е било образувано АД №
650/2018г. на Административен съд-Перник, както и
Жалба на Д.П.Б., с ЕГН **********, с
адрес *** срещу Заповед № РД-324 от 15.11.2018г. на кмета на община Ковачевци,
с която са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в Заповед № РД-283
от 19.10.2018г. на кмета на община Ковачевци, по която е било образувано АД №
684/2018г. на Административен съд-Перник.
В основната жалба се твърди, че
заповедна е незаконосъобразна. Излага доводи, че същата е издадена от
некомпетентен орган и в нарушение на формата. Фактическите основания не могли
да се подведат под посочените правни разпоредби, което прави акта материално
незаконосъобразен. С тези доводи се иска отмяна на оспорения акт.
В другите две жалби са изложени напълно
идентични съображения свеждащи се до това, че заповедите, с които са допускани
поправки на очевидни фактически грешки в първоначалната заповед са постановени
при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материално
правните разпоредби. Неколкократното преквалифициране на установеното
строителство не може са стане по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, защото не са
налице очевидни фактически грешки, които да се допълват и поправят по този ред.
Жалбоподателката твърди, че заповедите са незаконосъобразни и иска оспорените
актове да се отменят.
В проведеното съдебно заседание на 25.01.2018г. жалбоподателката редовно призована не се явява.
Изпраща за представител адв. В.Б.,***. Поддържа депозираните жалби. Пледира за
незаконосъобразност на обжалваните заповеди. Не заявява претенция за присъждане
на разноски, нито представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата Кметът на община
Ковачевци, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветан А. оспорва
жалбите. Излага съображения, че първоначалната заповед е издадена от
компетентен орган в предписаната от закона форма. Следващите две заповеди ги
намира за правилни. Въз основа на това пледира жалбите да се отхвърлят като
неоснователни. Не претендира присъждане на разноски.
Административен съд Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Д.Б. е собственик на недвижим имот *****,
кв. 4 по плана на с. Калище, общ. Ковачевци, видно от нотариален акт за
покупко-продажба № 89, том ІІ, рег. № 1881, дело № 268 от 06.06.2017г.
Д.Б. депозирала с вх. №3-363 от 05.06.2018г. в община
Ковачевци искане за издаване виза за проектиране на жилищна сграда в *****, кв.
4 по плана на с. Калище, общ. Ковачевци. Към искането приложила документ за
собственост и мотивирано предложение.
С писмо изх. № 3-363 от 18.06.2018г. е
уведомена да представи мотивирано предложение за виза за проектиране, тъй като
представеното такова е за друг собственик.
Д.Б. оспорила писмото на кмета на община
Ковачевци пред РДНСК,ЮЗР.
Със заповед № РД-150 от 13.06.2018г.
кмета на община Ковачевци определил дата и разпоредил проверка на място относно
наличие на незаконно строителство в имота собственост на Д.Б..
На 11.10.2018г. е извършена проверка на
място от длъжностни лица и е съставен констативен протокол № 5 от същата дата.
Проверяващите са установили, че на място в УПИ X-50,
кв. 4 по плана на с. Калище се изгражда жилищна сграда на един етаж. Изградена
е стоманобетонна плоча с размери 33м./13.10м., в която са захванати 15
стоманобетонни колони с височина 3м., както и 6 бр. стоманобетонни земетръсни
шайби и 35 броя греди. Част от сградата е с покрив на две нива, кота било на
основния покрив е 6.50м., а кота било на второ ниво е 7.80м. Стените са от
тухлена зидария и са изкопани 10 бр. канализационни отклонения. Строежът не е
захранен с ток и вода. В момента на проверката
на обекта е имало строителни работници. В констативния акт е отразено, че
строежа се изпълнява без издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни
проекти. Проверката е извършена в
отсъствието на собственика на имота. Констативният протокол бил залепен на
строежа.
Със Заповед № РД-283 от 19.10.2018г.
кмета на община Ковачевци разпоредил спиране на всички видове строително
монтажни работи на строеж: “Масивна жилищна сграда”, находяща се в *****, кв. 4
по плана на с. Калище, общ. Ковачевци, както и да се вземат мерки за
обезопасяване на строежа за недопускане на аварии, както и е забранил достъпа
до строежа, считано от 26.10.2018г.
Заповедта
е връчена на жалбоподателката и същата в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК я е
оспорила.
В
срока за оспорване на Заповед
№ РД-283 от 19.10.2018г. на кмета на община Ковачевци, последният приел, че е
допуснал очевидни фактически грешки в тази си заповед и издал Заповед № РД-300
от 01.11.2018г., с която поправил първоначалната заповед. В нея в четири точки:
1. квалифицирал строежа като незаконен по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ; 2. допълнил, че констативният акт е съобщен и чрез залепване на таблото за
обявления на община Ковачевци и на табло за обявления на кметство с. Калище и е посочил, че производството е по чл. 224а,
ал. 1 от ЗУТ; 3. и 4. Поправил е
правните основания за издаване на заповедта, като е приел, че правилните такива
са чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Посочил е, че
тази заповед е неизменна част от основната заповед и въз основа на това е
нанесъл поправките в основната заповед.
Заповед № РД-300
от 01.11.2018г. е връчена на жалбоподателката и същата я е оспорила.
При
пореден прочит кмета
на община Ковачевци отново си открил грешки в Заповед
№ РД-283 от 19.10.2018г.. Затова издал заповед № РД-324 от 15.11.2018г., с
която поправил очевидни фактически грешки в четири точки: 1. квалифицирал отново
строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ; 2. допълнил,
че констативният акт е съобщен и чрез залепване на таблото за обявления на
община Ковачевци и на табло за обявления на кметство с. Калище и е посочил, че
производството е по чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ; 3. и 4. Поправил е правните
основания за издаване на заповедта, като е приел, че правилните такива са чл.
224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Посочил е, че и тази заповед е неизменна част
от основната заповед и въз основа на това е нанесъл поправките в основната
Заповед № РД-283 от 19.10.2018г.
Заповед № РД-324
от 15.11.2018г. е връчена на жалбоподателката и същата я е оспорила.
Предмет на настоящето производство е Заповед №
РД-283 от 19.10.2018г. на кмета на община Ковачевци, както и Заповед № РД-300
от 01.11.2018г. на кмета на община Ковачевци и
заповед № РД-324 от 15.11.2018г. на кмета на община Ковачевци, с която
са поправяни очевидни фактически грешки
в заповедта от 19.10.2018г..
Горната
фактическа обстановка се възприе от представената административна преписка.
Документите представени в нея представляват годни доказателства и като
неоспорени от страните се възприемат изцяло.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорените индивидуални административни актове на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
И
трите жалби са подадени в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице,
адресат на заповедта за спиране, в качеството му на възложител на строежа, поради
което са процесуално допустими и се дължи разглеждането им по същество.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган и в пределите на
неговата власт. Основаната заповед е
издадена от кмета на общината, който може да издава заповеди за спиране
изграждането на строежи и заповеди за премахване на незаконни строежи от
четвърта до шеста категория. В случая постановената заповед касае спиране на
строежа, а строежа е пета категория, съгласно с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ, поради което кмета разполага с правомощие да издаде акт с такова
съдържание. Заповед № РД-283 от 19.10.2018г. на кмета на община Ковачевци не
страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е в писмена форма. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите
основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които
административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки
за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В аспекта на проверката за спазване на
процесуалните правила съдът счита, че е неоснователно поддържаното в жалбата
възражение за това, че административният орган не е изпълнил задължението си по
чл. 35 от АПК да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства.
Оспорената заповед е издадена след изясняване на фактите от значение за случая.
Констатирано е извършване в момента на проверката строителство, както и са
налице строителни и монтажни работи, които да подлежат на спиране, за които
дейности не са издаване строителни книжа. Следователно оспорената заповед не
страда от отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
По правило производството по чл. 224а във вр.
с чл. 224 от ЗУТ от ЗУТ, респ. от 225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо
органът да бъде сезиран за да дължи произнасяне, както и същият има право на
собствена преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване
на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Предпоставка за издаване на
акт за спиране на строителство е провеждане на процедура по чл. 224а от ЗУТ във
вр. с чл. 224 от ЗУТ. В случая е изпълнена процедурата предвидена в чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ и е съставен
констативен акт № 5 от 11.10.2018г.. Описанието
в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния
акт. В този смисъл констативния акт има
доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Последните две
обстоятелства не се оспорват от жалбоподателката, тъй като не се отрича фактът
на извършеното и констатирано строителство. Разпоредбата на чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ не изисква актът, с който се констатира извършващо се строителство
да се съставя в присъствие на нарушителя. Отчита се, че актът не е
надлежно връчен на заинтересуваното лице, а е залепен на строежа, но това обстоятелство не представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото настоящата
съдебна инстанция като такава по същество предоставя възможност за излагането и
разглеждането им в съдебния спор. До приключването на съдебното дирене такива
доводи не се изложиха, поради което съдът намира, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които да доведат до самостоятелна отмяна на акта в условията
на чл. 146, т. 3 от АПК.
По съществото на спора, съдът намира че обжалваната
заповед е законосъобразна. Спирането на изпълнението на строеж по своята правна
същност е принудителна административна мярка и целта на закона е да се
преустанови извършването на едно незаконно строителство. Следователно, издаване
на заповед за спиране изпълнението на строеж би било оправдано и
законосъобразно само когато строежът се изпълнява със започнали и продължаващи
строително-монтажни работи, т.е. когато реално се извършва строеж. В контекста
на изложеното и след анализ на събраните по делото даказателства, съдът приема,
че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед.
От данните в съставения констативен акт се установява по безспорен начин, че
строителните дейности, подробно описани в акта се изпълняват в момента и по
своя характер същите представляват строително-монтажни работи по изграждане на строеж
и попадат в приложното поле на пар. 5,
т. 36 и т. 38 от ДР на ЗУТ, за
осъществяването на които не са налице издавани строителни книжа, в това число няма
издавано разрешение за строеж и не са одобрявани проекти. Извършваните дейности
не попадат в приложното поле на чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ, с оглед
характеристиките описани в констативния акт. Налице е незаконен строеж, който
може да бъде спрян, с оглед извършващите се строителни дейности. Съдът констатира, че посоченото правно основание, на
което е издадена заповедта е неточно. Това обаче не е основание за отмяна на
същата, защото фактическите основания за издаването й са налице и същите
кореспондират с разпоредителната част на акта. Съдът не е обвързан от правната
квалификация на органа. Строежът се извършва без изискващото се разрешение за
строеж, като горното квалифицира незавършения строеж като незаконен по смисъла
на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, така както е прието в оспорената заповед и който
строеж може да бъде спрян в условията на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ. По съществото
на спора, съдът приема за установено, че са налице основанията по смисъла на чл. 224а ал. 5 и ал.
6 от ЗУТ, поради което и заповедта е законосъобразна.
Цел на производството по чл.
224а от ЗУТ е преустановяване на действията по извършване на строеж и
забрана за достъпа до същия с оглед гарантиране здравето и сигурността на
гражданите.
Въз основа на изложеното настоящия състав
намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от
закона форма и при наличие материално правни основания за издаването й. Същата
е съобразена и с целта на закона. С оглед на това жалбата против Заповед №
РД-283 от 19.10.2018г. на кмета на община Ковачевци е неоснователна и ще се отхвърли.
По отношение на
заповед с № РД-300 от 01.11.2018г. на кмета на
община Ковачевци:
В заповед №
РД-300 от 01.11.2018г. е посочено правно
основание на чл. 62, ал. 2 от АПК. От
съдържанието на волеизявлението инкорпорирано в нея е видно, че органът
е целял поправка на очевидни фактически грешка в първоначално издадената
заповед за спиране на строителството. Това е допустимо в хипотезата на тази
норма.
Разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК визират правомощия на
административния орган да допълни издаден от него административен акт, преди
изтичане на срока за обжалването му, както и да поправи допуснати очевидни
фактически грешки дори след изтичане на срока за обжалването му. Двете
разпоредби касаят различни производства, които могат да бъдат започнати при
наличие на определени предпоставки. Такива предпоставки в конкретния случай не
са налице.
Посоченото правно основание, касае поправка
на очевидна фактическа грешка. Такава е налице, когато се констатира
несъответствие между действителната и изразената воля на административния орган,
т.е. налице е дефект във външния израз на тази воля. Такова разминаване на
волята на административния орган в заповедта от 19.10.2018г. липсва. Промяната на правната квалификация на
нарушението или неговото модифициране не могат да бъдат извършени по реда на
чл. 62, ал. 2 от АПК. В конкретния случай в заповедта се сочи, че е извършено
строителство в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 225, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и едва
след като е издадена заповедта за спиране на строителството и при оспорването й
правните основания са коригирани на чл. 224, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК и е
добавен чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ, на които следва да се приеме, че е издадена
основаната заповед.
Така постановеното допълване на
основания административен акт със заповед № РД-300 от 01.11.2018г., макар да е
извършено в посочения от правната норма срок не съответства на предвидените в чл. 62, ал. 1 и 2 от АПК хипотези при които един вече
издаден административен акт може да бъде изменен. Не се касае за отстраняване
на явна фактическа грешка или допълване на акта, а до промяна на вече
формираната воля на административния орган, чрез промяна в квалификацията на
установеното нарушение. Не са налице основанията по чл. 62 от АПК, поради което постановявайки
заповедта на това основание, административния орган е постановил незаконосъобразен акт, който ще
бъде отменен.
Със следваща заповед № РД-324 от
15.11.2018г. кмета на община Ковачевци отново е посочил, че поправя очевидни фактически грешки в заповедта от
19.10.2018г.. Разгледани по отделно четирите точки на тази заповед не водят до
извод, че е налице поправка на очевидна фактическа грешка. Този път са
поправяни и допълвани факти и правни основания, които са били вече коригирани един път със заповедта от
01.11.2018г. и които поправки са нанесени в основната заповед. Разпоредбата на
чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК допуска отстраняване на непълноти и отстраняване
на очевидни фактически греши, но употребата на думата “поправка” в този текст
говори за еднократно действие. Тази втора заповед за поправка е извън
приложното поле на АПК и не почива на годно основание, което да допуска
издаването й. По отношение на тази
заповед са напълно приложими аргументите изложени, касателно заповедта от
01.11.2018г.. Не се касае за
отстраняване на явна фактическа грешка или допълване на акта, а до промяна на
вече формираната воля на административния орган, чрез промяна в квалификацията
на установеното нарушение. Не са налице основанията по чл. 62 от АПК, поради което постановявайки
заповедта на това основание, административния орган е постановил незаконосъобразен акт. При липса
на основанията по чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чрез промяна на издадената
вече заповед в едно неотносимо производство е постановен акт, подлежащ на
отмяна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед гореизложеното жалбата против Заповед
№ РД-283 от 19.10.2018г. на кмета на община Ковачевци като неоснователна ще се отхвърли. Жалбите против заповед №
РД-300 от 01.11.2018г. и заповед № РД-324 от 15.11.2018г. кмета на община
Ковачевци, с които са допускани поправки на очевидни фактически грешки в
първоначалния акт са основателни, поради което заповедите ще се отменят като
незаконосъобразни.
Предвид изхода на спора разноски не се следват.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.П.Б. против
Заповед № РД-283 от 19.10.2018г. на кмета на община Ковачевци, с която е
наредено спиране изпълнението на всички строително монтажни работи на строеж:
“Масивна жилищна сграда”, находяща се в *****, кв. 4 по плана на с. Калище,
общ. Ковачевци.
ОТМЕНЯ
по жалби на Д.П.Б. Заповед №
РД-300 от 01.11.2018г. на кмета на община Ковачевци и Заповед № РД-324 от 15.11.2018г.
на кмета на община Ковачевци, с които са поправяни очевидни фактически грешки в Заповед № РД-283
от 19.10.2018г. на кмета на община Ковачевци.
Решението може
да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/