Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 84
23.04.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Пенка К.
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в
присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна
прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 26 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Отдел „Рибарство и контрол – Южна
България“ – Пловдив при Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“
- Бургас, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260026/24.11.2020г.,
постановено по НАХД №308 по описа на Районен съд – Харманли за 2020г.
В
касационната жалба се релевират доводи за
незаконосъобразност на съдебното решение, като се счита, че същото е неправилно
и необосновано. Неправилен бил изводът на съда, че нарушението не било
доказано. Неправилно било прието, че мрежата и лодката не били иззети по
надлежния ред, както и че бил неясен въпросът как била определена дължината на
мрежите. Същата била описана в Докладна записка рег.№12395/30.04.2020г. от
полицейски служители, които посочили, че установили две мрежи, всяка от които
по 10 метра, каквато дължина била посочена и в акта за установяване на
административно нарушение. Лично лицето А. в обясненията си, дадени в районното
управление посочил „две мрежи, дълги по 10 м. и една лодка, закупена преди 10
г. от магазин. Същото посочил в обясненията си и лицето В.. На следващо място
се твърди, че пред районния съд неправилно били записани показанията на актосъставителя К.. Счита се, че останали неизяснени
обстоятелства, поради което не следвало да заличава като свидетел лицето Р.Т.,
което присъствало на място на проверката. Това представлявало съществено
процесуално нарушение. Допуснат бил разпит на жалбоподателя и на свидетел,
който бил с него при установяване на нарушението и бил заинтересован от изхода
на спора. Смята се, че съдът се доверил на показанията на жалбоподателя, че
мрежите били сухи, а лодката спукана. Възразява се срещу извода, че мрежата и
лодката не били иззети със съставянето на АУАН, което довело до невъзможност по
отношение на тях да бъде извършен оглед и да се направят заключения, като се
изтъква, че съгласно относимите правни норми вещите
не можело да бъдат отнети в полза на държавата.
По
изложените съображения се иска отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване
на отмененото с него наказателно постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Наведените в касационната
жалба доводи се преповтарят в писмена молба.
Ответникът – А.И.А., в представени от пълномощник писмен отговор и писмено
становище излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и
законосъобразност на атакувания съдебен акт. Претендира разноски по делото.
Представителят на ОП - Хасково пледира за оставяне в сила на обжалваното
решение.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена
в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение
№260026 от 24.11.2020г., постановено по НАХД №308/2020г., Районен съд – Харманли
е отменил Наказателно постановление № 25-074 от 30.06.2020г. на Началник отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към Главна дирекция „Рибарство
и контрол“ при Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“,
с което на А.И.А., за нарушение на чл.39а, ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл.81а от ЗРА, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление били
издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Не били допуснати процесуални нарушения, бил спазен и срокът по чл.34,
ал.3 от ЗАНН. По същество, съдът достигнал до извода, че не било доказано по
безспорен и категоричен начин извършването на вмененото на жалбоподателя
деяние. Налице било съществено разминаване между приетото за установено от актосъставителя К. и описано от него като фактическа
обстановка и установената в хода на разследването фактология.
Докато в АУАН било отразено, че мрежите и лодката били годни за употреба, в
съдебно заседание самият актосъставител твърдял, че
не ги бил виждал лично. От друга страна свидетелят Грозев заявил, че лодката
била спукана, а мрежите сухи. Останал
неизяснен и въпросът как била определена дължината на мрежите. Посочил, че при
откриването на въпросните вещи на 28.04.2020г., същите не били иззети по
надлежния ред, което довело до невъзможност по отношение на тях да бъде извършен
оглед и да се направят съответните обосновани заключения. Мрежите и лодката не били
иззети и при съставянето на АУАН впоследствие. Като отбелязал, че производството
по ЗАНН е санкционно, тежестта на доказване лежи само върху административнонаказващия
орган, задължен да проведе законосъобразна процедура, със законосъобразни
актове, съдът заключил, че наказателното постановление е недоказано,
необосновано и незаконосъобразно.
При касационната проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред.
Правилни за изводите на съда за недоказаност на вмененото на лицето А.А. административно нарушение. Разпоредбата на чл.39а, ал.2
от ЗРА, забранява пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди, като
чл.81а от ЗРА предвижда наказание “глоба” или “имуществена санкция” в размер от 2000 до 3000 лв. за лицата, осъществили фактическия състав на
чл.39а, ал.2 от закона. За да е законосъобразен санкционния акт обаче следва
нарушението да е доказано. Доказаността е свързана с
обстоятелството дали от събраните в хода на административнонаказателното и
съдебното производство доказателства се установява по категоричен начин
извършването на нарушението или не. Когато това не се установява, както е в
случая, наказателното постановление се явява необосновано. Правилно районният
съд е достигнал до извода, че е налице разминаване в приетото за установено от актосъставителя К. и описано от него като фактическа
обстановка и установената в хода на разследването фактология.
В АУАН се посочва, че на 28.04.2020г. в 20.00 часа при проверка на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *** с тъмно син цвят от полицейски патрул между селата Д. и Т., общ.С., се
установило, че в автомобила се превозвали 2 бр. хрилни
мрежи с обща дължина 20м. и 1бр. гумена лодка, годни за употреба. От друга
страна, в съдено заседание пред районния съд актосъставителят
К. посочил, че не е виждал мрежите и лодката, като безспорен е фактът на
съставяне на АУАН посредством докладна записка и снети обяснения от соченото за
нарушител лице, както и от лицето, което го е придружавало при осъществена от
органи на МВР проверка, а така също и посредством сведения на полицейските
служители. Актосътавителят не е присъствал при
установяване на нарушението и нарушителя, следователно не е получил лични
възприятия относно състоянието на хрилната мрежа и
лодката, за да се убеди дали същите са годни или не за употреба. По
административнонаказателната преписка няма данни и доказателства, че откритите
вещи са били употребявани, не са налице доказателства същите да са били мокри,
а освен това е ясно, че не са били вадени от автомобила, в който са били
превозвани.
Настоящият състав на касационната инстанция не счита, че от районния съд е допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради останали
неизяснени обстоятелства. Заличаването като свидетел лицето Р.Т. и допускането
до разпит на настоящия ответник и свидетел, който е бил с него при установяване
на нарушението, не може да се определи като обстоятелство, рефлектиращо пряко
върху крайния извод на районния съд за отмяна на наказателното постановление.
За да са налице основания отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда не е достатъчно само допускането на
нарушение на процесуалните правила, а е необходимо това нарушение да е
съществено, каквото не е налице в конкретния казус. В случая съдът е разпитал
достатъчно свидетели, за да установи относимите факти
по делото – актосъставителя, свидетелят по АУАН, адресата на наказателното
постановление и лицето В., придружавало ответника, като показанията на всички
тях установяват фактическа обстановка, достатъчна за формиране на извода на
съда, с оглед и на останалите доказателства по делото. Поради това неизвършеният
разпит на свидетеля Т. по отношение на факти, които са вече установени пред
съда с показанията на други свидетели, не представлява такова процесуално
действие на съда, което да се приеме за процесуално нарушение от категорията на
съществените.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на
районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид искането на
ответника за присъждане на разноски, съдът приема, че такива следва да се
присъдят. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.143 от АПК, на А.И.А.
се следват разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат в
размер на 250 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от
21.12.2020г.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260026/24.11.2020г., постановено по АНД №308 по описа на Районен
съд – Харманли за 2020г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Рибарство
и аквакултури“, гр.Б****, да заплати на А.И.А., ЕГН **********, сумата от 250 (двеста и петдесет)
лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.