МОТИВИ нох 174/2011г.
Против подсъдимия П.дИМИТРОВ гРОЗЕВ от гр.Раднево е повдигнато
обвинение от
Районна прокуратура гр. Раднево по чл.207 ал. 2 от НК,
за това, че в периода от 13.12.2010г. до 23.12.2010г. в гр.Раднево, присвоил
чужда движима вещ – мобилен апарат марка LG,
модел КР 502, IMEL
351886040239961 на стойност 170 лв., собственост на А.Д.Т. от гр.Раднево, която
е попаднала у него случайно и в продължение на една седмица не съобщил за нея
на собственика, на властта, или този, който я е загубил.
Прокурора поддържа
изцяло повдигнато обвинение при фактическа обстановка, подробно
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, като пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен за извършеното престъпление и да му бъде наложено наказание глоба в минимален размер.
Подсъдимия се признава за
виновен по повдигнатото обвинение и дава подробни обяснения имащи характер на
самопризнания. Подробно описва начина на извършване на престъплението и
съжалява за постъпката си. Подсъдимия Г. сочи, че мобилния телефон му е бил
предоставен от сина му, който обяснил,
че го е намерил в двора на училището. Подсъдимия е задържал мобилния телефон,
като не е положил усилия да бъде върнат отново във владението на неговия собственик,
точно обратното - същия го ползвал, а след време го е дал на непознати за него
лица.
Подсъдимия
П.Г. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти и моли съда за минимална присъда.
Защитата на подсъдимия поддържа
становище да бъде наложено справедливо наказание на подзащитния му, такова
каквото предвижда закона.
Съдебното следствие беше
проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Подсъдимия П.Д. ГРОЗЕВ е роден на 28.04.1976г. в гр.Раднево, с постоянен адрес
гр.Раднево ул.”М.Стоянов” № 3 вх.А, ет.1 ап.2 и настоящ адрес гр.Гълъбово
ул.”Съединение” № 8, вх.А, ет.3, ап.8, бълг. гражданин, със средно образование,
работи като оператор в „Агробел 2011”
гр.Гълъбово, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Като прецени и обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
През
м.август 2010г. подсъдимия Пламен
Грозев се разделил със съпругата си и
отишъл да живее в гр.Гълъбово. Съпругата му и двете им деца останали в
гр.Раднево. През м.декември 2010г. , малко преди коледните празници подсъдимия
Грозев отишъл в гр.Раднево, за да вземе синовете си за празниците.Тогава единия
от тях – Николай Пламенов Грозев – на 9 години му дал мобилен телефон марка LG,
модел КР 502, IMEL
351886040239961, за която обяснил, че е намерил в двора на училището – СОУ ”Гео
Милев” в гр.Раднево. Телефонът бил собственост на Антон Димитров Топалов, но се
ползвал от дъщеря му – Симона Топалова, ученичка в СОУ ”Гео Милев” гр.Раднево и
която на 13.12.2010г. го изгубила докато била на училище.Подсъдимия Грозев взел
апарата и поставил в него „Прима” картата / № **********/, която ползвал
тогава. Тя била регистрирана на името на
негова позната от гр.Хасково – свид.Дияна Янкова Динкова. До
18.02.2001г. подсъдимия ползвал телефона
с този номер, но след това поставил карта с № ********** /която била регистрирана на името на Атанас
Аврамов Атанасов от гр.Гълъбово/. С този номер
подсъдимия Грозев продължил да ползва телефона до 25.02.2011г., когато
го е дал на непознати за него лица. Пострадалия Антон Топалов подал жалба в
РУ”П” гр.Раднево и било образувано досъдебно производство.
Видно от заключението на съдебно-оценителната
експертиза, пазарната стойност на мобилен телефон марка LG,
модел КР 502, към датата на извършване на деянието 13.12.2010г. - 23.12.2010г. е в размер на 170
лв.
При тази фактическа обстановка съдът призна подсъдимия за виновен и му
наложи наказание без да провежда разпит на подсъдимия съгласно разпоредбата на
чл.373 ал. 2 от НПК, като при оценка на
събраните доказателства даде вяра и се позова на направените
самопризнания и от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, подкрепящи
гореизложената фактическа обстановка. Със събраните по делото доказателства се
установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на
осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите
се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и
следващи извършването на деянията. Посочените показания са логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с
останалия оценен като достоверен доказателствен материал и взаимно се допълват.
При така установеното
от фактическа страна съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимия Пламен
Грозев с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.207 ал. 2 от НК, тъй като в периода от 13.12.2010г. до
23.12.2010г. в гр.Раднево, присвоил чужда движима вещ – мобилен апарат марка LG,
модел КР 502, IMEL
351886040239961 на стойност 170 лв., собственост на Антон Димитров Топалов от
гр.Раднево, която е попаднала у него случайно и в продължение на една седмица
не съобщил за нея на собственика, на властта, или този, който я е загубил.
Съставът на
чл.207 ал. 2 от НК инкриминира не съобщаването в едноседмичен срок от
дееца за попадналата у него случайно
чужда вещ. Изпълнителното деяние е съчетания от действие и бездействие.
Необходимо е деецът да е владеел или държал вещ и да не съобщи за нея. Срокът
на бездействието е не по-малко от 7 дни. От обективна страна е необходимо
съобщаването да не е извършено на собственика, на властта или на този, който е
изгубил вещта. Предмет на престъплението е чужда движима вещ, съобразно легалната
дефиниция на понятието „движима вещ” , съдържащо се в чл.110 ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗС.
От субективна страна деянието е осъществено при
форма на вината - пряк умисъл. Интелектуалния момент на умисъла включва
представи у дееца, относно обстоятелството, че движимата вещ, която е попаднала
у него случайно не е собствена за дееца
и за факта на несъобщаване за вещта на собственика, на властта или на изгубилия вещта.
Като призна
подсъдимия Грозев за виновен съдът
съобразно чл.54 от НК обсъди обществената
опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на
престъплението , както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема,
че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото му
правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремеж към материалното
облагодетелстване по незаконен начин.
Обществената
опасност на деянието е сравнително ниска. Безспорно е, че е посегнато и са
увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, но
причинения престъпен резултат не се отличава с голяма тежест. Обществената опасност
на подсъдимия съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства.Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия, доброто процесуално поведение, разкриване на
обективната истина по делото, направеното самопризнание, изразеното съжаление и
разкаяние за извършеното деяние, като отегчаващи обстоятелства съдът отчете, че
нито вещта, нито стойността е била възстановена на собственика.
За извършеното от подсъдимия Грозев
деяние инкриминирано като престъпление по чл.207 ал. 2 от НК се предвижда наказание
„глоба” от 100-300лв. Предвид гореизложеното и като съобрази имотното състояние
на подсъдимия, съдът осъди подсъдимия
Грозев на „глоба в размер на 100 лв.
Съдът счита, че така наложеното наказание
съобразено с разпоредбата на чл.36 ал. 1 от НК ще изиграе своята роля за
поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите
нрави, както и за въздействие възпитателно и предупредително върху подсъдимия и
останалите членове на обществото.
При този изход на делото и на
основание чл.189 ал. 3 от НПК подсъдимия Грозев бе осъден да заплати по сметка
на РС Раднево направените по делото разноски в размер на 80 лв.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: