Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 17.11.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, в открито заседание на 28 октомври
2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря Диана Михайлова и с участието на
прокурора Кремена Колицова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАНД № 373 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), във вр. с чл. 208 и
сл. по глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба от „Устрем-инвест”
АД, със седалище: гр. Русе против решение от 20.08.2020 г. на Русенски районен съд, постановено по АНД № 948/2020
г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 499189-F517793 от 12.03.2020 г. на Зам.-директор
на ТД на НАП - Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лв. на основание чл. 74, ал. 2 от ЗСч. за нарушение на чл. 38, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗСч. и е осъдено дружеството да заплати на ТД
на НАП – Варна на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН сума в размер на 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се навеждат касационни оплаквания за
неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт, поради нарушение на
материалния закон, поради отказ за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Иска се да се отмени решението на РРС и вместо него да
се постанови друго, с което да се отмени изцяло издаденото наказателно
постановление.
Касационният ответник - ТД на НАП - Варна чрез процесуалния си представител взема становище по жалбата, като я счита за неоснователна. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният
закон. Счел е, че санкционираното лице безспорно е осъществило вмененото му
нарушение по ЗСч. Спор по фактите не е бил наличен. Основното наведено пред РРС
основание е за маловажност на случая. Твърди се също така, че АУАН, въз основа,
на който е издадено оспореното пред РРС наказателно постановление, е съставен
след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка,
нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на
протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните
доказателства, които е обсъдил изключително подробно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е изчерпателно
всички възражения на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е доказано, че АУАН
и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, изложил е подробни съображения
относно индивидуализацията на наказанието и че не са налице предпоставки да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка е развил и подробни
правни съображения по въпроса, като е отчел, че ГФО е подаден със заявление за
публикуване близо 1 година и един месец след изискуемия срок и едва след съставяне
на АУАН и издаване на НП. Обсъдил е представените писмени доказателства
касателно здравословното състояние на изпълнителния директор на дружеството,
доводите за невъзможност да се свика общо събрание, като е приел, че от
представените писмени доказателства не се установява наличието на обективни
пречки дружеството да изпълни задължението си след 30.06.2019г. до 21.07.2020г.
Освен това са налице данни, че самото заявление за публикуване на ГФО е
депозирано 4 месеца след свикване на Общото събрание. Мотивиран така, РРС е
потвърдил изцяло наказателното постановление.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност
на въззивното решение, като се излагат същите доводи, наведени във въззивната
жалба, на които Районният съд е дал мотивиран отговор в решението си. Настоящата инстанция изцяло споделя
фактическите и правни изводи на РРС, изложени в оспореното решение, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РРС, което е предмет
на касационната проверка.
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че
същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал.
5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител
на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.
37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С
оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да
надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. Доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за
приходите със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите) се следват разноските по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от
делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално
представителство в размер на 80 лв.
Мотивиран така и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
от 20.08.2020 г., постановено
по АНД № 948/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА „Устрем-инвест“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Зад Тец изток, представлявано
от В. Д. Р., да заплати на Националната агенция по приходите, гр. София, сумата
от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.